Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3020
15.07.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15665 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, предявена от Р.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се сочи, че ищецът е битов клиент на
предоставени от дружеството – ответник услуги в обект с измервателна точка ИТН
******, с клиентски № *********, като през месец октомври 2018 г. получил писмо
от ЕВН ЕС, с което го уведомили, че към 15.09.2018 г. имал натрупани задължения
към дружеството – ответник в размер на общо 2185,45 лева по следните фактури:
фактура № ФЕ **********/**.**.**** г. за сумата от 2072,26 лева; фактура № ФЕ
********/**.**.**** г. за сумата от 97,72 лева и фактура № ФЕ
********/**.**.**** г. за сумата от 15,47 лева. Това обстоятелство учудило
ищеца и той направил справка за задълженията си на място в офис на ЕВН ЕС, като
му отговорили, че сумата от 2072,26 по фактура № ФЕ ******/**.**.**** г. с падеж 13.04.2018 г. била допълнително
начислена за плащане сума вследствие неизмерване на електромера, поради
извършена манипулация, а другите суми – 97,72 лева и 15,47 лева били начислени
лихви за просрочие върху главницата.
Ищецът твърди, че не е наясно за какъв период от време
са начислени процесните суми и при какви обстоятелства, нито разполага с
каквито и да било документи – фактури, констативни протоколи или уведомителни
писма, освен горепосоченото. Твърди, че не е получавал каквито и да било
уведомително писмо от ЕВН ЕС за извършването на едностранната корекция на сметката
и допълнителното начисляване на каквато и да било сума. Не е получавал никакво
писмо, с което да го уведомяват за извършената техническа проверка на СТИ,
евентуално за метеорологична експертиза на БИМ и резултатите от нея. Твърди, че
не разполага с каквато и да било информация относно извършвана техническа
проверка на СТИ от служителите на Електроразпределение ЮГ, нито да е присъствал
на същата, нито са му известни резултати от нея.
Ищецът категорично отрича така извършената от
ответника едностранна корекция на сметката за неясно какъв изминал период от
време, като счита допълнително начислените за заплащане суми в общ размер на
2185,45 лева за недължими, поради изначална липса на валидно правно основание
за начисленото му. Ищецът не признава съществуването на вземането на ответното
дружество на валидно, годно законово основание. Твърди, че процесните суми не
остойностяват реално доставена в имота му ползвана и измерена ел. енергия от
техническо изправо и правилно монтирано СТИ, собственост на ЕР ЮГ”, а напротив,
видно от писмото- констатирано било че СТИ е технически неизправно и неизмерва
точно ел. енергията.
Ищецът оспорва, в случай, че е налице констативен
протокол от проверка на СТИ, съдържащ констатации за неправомерно въздействие
върху СТИ, съдържанието на констатациите в него. Твърди, че екземпляр от него
не му е предаван или изпращан по пощата.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 120,
ал.1 от ЗЕ, СТИ и електромерните табла са собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа, в случая - „ЕВН ЕР". Това дружество следва
да следи за техническата изправност на собствените си вещи и да носи
отговорност за последиците от неизправността им. ЕВН ЕР следва да осигури
правилното и коректното му функциониране, в т.ч., да констатира своевременно грешка
в измерването или неизмерването и да реагира в най-кратки срокове за
отстраняването й.
На първо място и на общо основание
- без да разполага с екземпляри от съставения по случая констативен протокол от
служителите на ЕВН ЕР и/или констативния протокол от метрологична експертиза на
БИМ, ако такава е извършвана, счита, че при проверката на ЕВН ЕР са нарушени
следните разпоредби на ПИКЕЕ и ОУ на ЕВН ЕР: чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ – че ищецът не
е подписвал констативен протокол; чл. 47 ал. 3 ПИКЕЕ, че проверката не е
извършена в присъствието на двама свидетели, които не са служители на
оператора; Чл.47,ал.4от ПИКЕЕ и чл.63,ал.З от ОУ на ЕВНЕР – невръчване на
констативния протокол на ищеца по пощата с обратна разписка; Чл. 47, ал. 5,
изр. 2 от ПИКЕЕ, че електромерът не е бил предаван за експертиза в БИМ в
законоустановения едноседмичен срок; Чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, че при проверката
не са присъствали служители на МВР.
Поради
това ищецът счита, че не би могла да се търси от него, каквато и да е
отговорност или да се претендира неустойка, или друго обезщетение, поради
неизпълнение на задължение на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, да
осигури годността, изправността и поддръжката на собствените си средства за
търговско измерване, за да отчитат вярно и правилно преминаващата през тях ел.
Енергия до домовете на клиентите си.
Ищецът твърди, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно измерване на доставяната електроенергия
противоречи на регламентирания в от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане. В този смисъл изрежда редица
решения на ВКС.
Твърди също така, че в чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ е записано, че в ПИКЕЕ се регламентират само установяването на случаите
на неизмерена. Неправилно или неточно измерена ел. енергия и се спира дотук,
т.е че в ПИКЕЕ се уреждат само констатациите на неправилно, неточно или
неизмерено количество ел. енергия. Това бил обхватът на този нормативен акт и
това е границата на материалната компетентност, предоставена на ДКЕВР за
приемането на този подзаконов нормативен акт, с която комисията трябва да
съобразява своята нормотворческа компетентност и да се побира в нея.
Ищецът
твърди, че такова правомощие не е делегирано на ДКЕВР да определя с подзаконов
нормативен акт начините за извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия в случаите на установена неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, каквато уредба се
съдържа в ПИКЕЕ, а само редът за констатиране на непълно, неточно и неправилно
отчитане на ел.енергията.
В
чл. 1. (1), т.6 от ПИКЕЕ ясно било записано, че с правилата се определят
условията и редът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, но и начините за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия.
Именно
чрез определянето на начините за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия, което става с ПИКЕЕ, но в противоречие с чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ, където в тази разпоредба такъв запис и такова правомощие на ДКЕВР не се
дава, се нарушава ЗЕ -ДКЕВР с ПИКЕЕ дописват закона, което е недопустимо.
В исковата молба ищецът обръща изключително
внимание и на факта, че изложените от него по-горе доводи за
незаконосъобразност на ПИКЕЕ, са напълно споделени от Върховен административен
съд, който е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 48-51 от
Правилата за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), приети с т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ бр. 98 от
12.11.2013г., на които се позовава ответното дружество – „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и от което черпи права да извършва едностранна корекция
на сметките на своите клиенти за изминал период от време.
Твърди, че въпросното решение на ВАС е постановено
именно по жалба на ответното дружество срещу този акт, на който същото така
осезаемо се позовава.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да приеме нови и актуални Общи
условия, които да отговарят на редакцията на ЗЕ от 17.07.2012г. Общите условия
на ответника са приети и одобрени от ДКЕВР през 2008г. и не отговарят на новите
изисквания, въведени от ЗЕ в редакцията му от 17.07.2012г. (ДВ бр. 54/2012г.).
Самите ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС са от 2008г., а редакцията на ЗЕ, с която са
въведени тези изисквания на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5 от ЗЕ е от
17.07.2012г.
На
следващо място ищецът счита, че е необходимо да се подчертае, че клаузите в
сега съществуващите ОУ на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС, предвиждаща възможност за
едностранна корекция на сметките на потребителите са неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗПотр, т.к. противоречат на принципа на
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на принципа за
защита интересите на потребителите в този род сделки. Ето защо, клаузите са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради нищожността
на клаузите, същите не обвързват страните и не намират приложение в техните
правоотношения.
Ищецът
твърди, че е физическо лице и като такова има качеството „потребител" по
§13, т.1 от ДР на ЗЗП и попада в приложното поле на този закон.
Предвид на всичко казано ищецът
счита, че процесните суми, в общ размер на 2185,45 лева са начислени без правно
основание и моли за решение, с което да признае за установено по отношение на
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК123526430, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, че ищецът
Р.И.М., ЕГН ********** не му дължи сумата в общ размер на 2185,45 лева по
горепосочените три броя фактури.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в който сочи, че в действителност,
цитираната от ищеца сума е дължима по три отделни фактури и на две различни
основания: сума в размер на 2072,26 лв. по № ФЕ ******/**.**.**** г. която сума
е дължима вследствие на установеното непълно измерване на използваната в обекта
на ищеца електрическа енергия. Тъй като в случая е спазена точно процедурата за
„корекция на сметката за електрическа енергия", съдържаща се в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ)2, искът за посочената
сума е допустим, но неоснователен и поради това, молим да го отхвърлите изцяло;
Сума в размер на: 97,72 лв. с ДДС по фактура № ФЕ ******/**.**.**** г. за
отчетен период 11.06-10 07.2018 г., представляващи цена за изразходеното в
обекта на потребление количество ел. енергия, ведно с цена за достъп и пренос
през електроразпределителната мрежа и акциз на основание чл.2, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 4, ал. 1, чл. 13, ал. 2 от ЗАКОН за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).,
и сума в размер от 15,47 лв. с ДДС по фактура № ФЕ ******/**.**.**** г. за
отчетен период- 11.07-10.08.2018 г., представляващи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, които са законосъобразно и правилно начислени
за действително потребена енергия от клиента, като искът за посочената сума е
допустим, но неоснователен и поради което, моли да бъде отхвърлен изцяло;
Ответникът твърди, че на
14.02.2018 г. служители на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД са посетили имота на
клиента и са извършили проверка на адреса на клиента в село К., общ. М., обл. П., ул. „М.” № **, като сочи, че
твърдението на ищеца, че не знае за проверката и не е запознат изобщо с
процедурата по корекцията не е вярно. Твърди, че на проверката е присъствала
съпругата на ищеца -Ю. М., което било
видно от самия констативен протокол, съставен при проверката, който същата е
подписала. Ответникът твърди, че проверката била извършена, както изисква чл.
48, ал. 2 от ПИКЕЕ и в присъствието на ****** **. ********* С. А. от РУП – с.
Т.
Ответникът твърди също така, че
справката за коригиране, писмото за уведомяване за дължимата сума, вследствие
на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за електромер № *******, процесната фактура била изпратена на ищеца с
препоръчано писмо с обратна разписка и било получено, видно от приложената
обратна разписка. В протокола било установено, че е разменен вход и изход на
втора фаза в клемореда на електромера. Консумираната по този начин ел. енергия
се отчита частично от електромера. Схемата на свързване била възстановена.
Електромерът бил замерен с еталон, който е отчел, че електромерът мери
преминаваща през него енергия с отрицателна грешка от -89,58 %.
С оглед на твърденията си и като е
установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48, ар.2 вр. ал. 1, т.
1, б „а” от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа бил
извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите на ПИКЕЕ, като е начислили допълнително количество електрическа
енергия на клиента в размер от 11475 кв/ч., като дължимата сума вследствие на
установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени. Периодът
от време, за който била извършена корекцията бил 66 дни, като първата дата –
10.12.2017 г. - началото на корекционния период, е датата на регулярен отчет на
показанията на електромера, който бил най-близкият до попадащ в максималните 90
дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа
проверка – 14.02.2018 година.
Въз основа на тази информация на „ЕВН
ЕС” била издадена процесната фактура № ФЕ ******/**.**.**** г. за допълнително начислена сума, вследствие на
установеното непълно измерване на ел. енергия и с писмо ответното дружество
било изпратило на адреса на ищеца за кореспонденция уведомление за извършеното
допълнително начисление, което било получено.
Ответникът твърди, че е налице
законово основание за начисляване на процесната сума. Твърди също така, че „ЕВН
ЕС” няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Ответникът
счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой
точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във
вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействие
върху електромера и неговата вина са от компетентност на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на
престъплението по чл. 234 в от НК.
Що се касае до настоящия спор, въпросът кой е
конкретният извършител, ответникът счита за ирелевантен, защото в посочените
законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството
електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването
корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно
обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик
да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред че е
налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната
процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. В ОУ на „ЕВН ЕС” е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите
при извършена корекция. Твърди се, че „ЕВН ЕС” в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН ЕС, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи
условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на
електрическа енергия. Ответникът твърди, че тъй като са налице всички изискуеми
от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в
процесния случай, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,
като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски. Ответникът
твърди, че във фактурите са посочени, както номера на електромера, така и
периодите на отчет и техните показания. Посочен е информативно и периодът, през
който „ЕВН ЕР” следва да осигури следващ отчет. Сочи се, че фактурите съдържат всичките
реквизити на данъчно-счетоводен документ, съгласно ЗСч. и ЗДДС. Предвид това,
издадените процесии фактури на стойност 97,72 лв. по фактура № ФЕ
******/**.**.**** г. и 15,47 лв. по фактура № ФЕ ******/**.**.**** г. са за
доставената ел. енергия в обекта на ищеца и мрежови такси. Същите са съставени
на база на отчетените показания на електромера към 10.07 и 10.08.2018 г.
(датата, на която е извършен регулярният отчет) и количествата ел. енергия са
остойностени правилно и законосъобразно по утвърдените от КЕВР и действащи цени
на ел. енергията. Като за съответния отчетен период клиентът е бил отчетен от
СТИ № *********.
Твърди се, че „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г.
По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, ответното
дружеството е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект
на ищеца: обект с ИТН: *******, находящ се в с. К., ул. „М.“ № **, с клиентски
номер ********.
Ищецът, от своя страна, съгласно чл. 11. т. 1 от ОУ
на ЕВН ЕС, има задължение към „ЕВН ЕС” да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините
определени в същите (арг.от чл. 18, ал. 1 и ал. 2).
Общите условия на двете дружества – „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са публични и
са достъпни свободно в Интернет на следните адреси.
„ЕВН България Електроразпределение” ЕАД с ново
наименование „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕВН ЕР), извършва дейността
разпределение на електрическа енергия и предоставя на своите клиенти
съпътстващите тази дейност мрежови услуги като достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през същата.
Съгласно чл.4 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР тези услуги се предоставят при условията на
всеобщо предоставяна услуга при публично известни общи условия и при
съблюдаване на принципите на равнопоставеност и прозрачност.
Съгласно чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР Клиентът заплаща
изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги,
предоставени от „ЕВН ЕР” на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.
В чл. 43, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР е посочено изрично,
че клиентът заплаща на „ЕВН България Електроснабдяване" АД стойността на
услугата пренос през електроразпределителната мрежа, извършена от ЕВН ЕР, в
определените срокове в Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване"
АД, като заплащането на услугата пренос е регламентирано на нормативно равнище
в чл. 28, ал.2 от ПТЕЕ.
Съгласно чл.
27, ал.3 от ПИКЕЕ, собствениците на измервателните системи отчитат на място или
от разстояние данните от статичните електромери най-малко веднъж в месеца.
Разпоредбата визира отчитане, което следва да се извършва най-малко
веднъж през един календарен месец, т.е. ежемесечно. Електромерът както на
ищеца, така и на всеки друг абонат се отчита редовно веднъж през всеки един
календарен месец. Информация за предстоящия отчет се съдържала в процесната фактура
и той не е фиксиран точно по ден и час, а като период. В тези дни дружеството
„ЕВН ЕР”, съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия е било длъжно да осигури
отчитане на средството за търговско измерване.
Ответникът твърди, че съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ
на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди също
така, че съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на
крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на
оператора на електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на
имота на клиента.
От горе изложеното, в изпълнение на своето
задължение на краен снабдител, произтичащо от чл. 98а от ЗЕ във вр. с чл.7, т.1
от Общите условия на „ЕВН ЕС”, ответното дружество било доставило в обекта на
ищеца за периода 11.06.2018 г,- 10.07.2018 г. количество електрическа енергия в
размер на 431 kWh, възлизащ на обща стойност 97,72 лв. с ДДС. За доставената
електрическа енергия в обекта на потребление, собственост на ищеца, е издадена
фактура №******* от **.**.****г. Сумата от 97,72 лв. с ДДС е формирана в
съответствие с действащото за съответния период решение на ДКЕВР.
Ответното дружество твърди, че е фактурирало за
периода 11.07.2018 г. - 10.08.2018 г. сума за дължима цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, възлизащ на обща стойност 15,47 лв. с ДДС. За
това е издадена фактура №******* от **.**.****г. Сумата от 15,47 лв. с ДДС била
формирана в съответствие с действащото за съответния период решение на ДКЕВР.
Твърди се, че от друга страна, електромерът,
измерващ доставената в обекта на клиента ел. енергия, е бил разположи така, че
ищецът да има визуален достъп до показанията му, съгласно чл. 30, ал.1 от ОУ на
„ЕВН ЕР”. Предвид това той може непрекъснато визуално да следи показанията си и
да регулира своето енергийно потребление. Нито ЕВН, нито ЕВН ЕР има
задължението да следи или контролира какви уреди биват включвани в дома на
ищеца, нито тяхната енергийна консумация. Това е фактически въпрос, който е
изцяло в прийомите на клиента.
Ответникът твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ОУ
на ЕВН ЕР операторът на електроразпределителната мрежа се задължава до
границата на собственост на електрическите съоръжения да извършва пренос на
електрическа енергия, да предоставя мрежови услуги при условията на
равнопоставеност на потребителите на крайния снабдител. Предвид на факта, че
ЕВН ЕС доставя ел. енергия в обекта на клиента, чрез преноса й (транспортирането
и) той също няма вменена отговорност да следи състоянието на електрическата.
Сочи се, че първоначална проверка, отговаря и на
изискванията за периодична проверка, чиито срокове са регламентирани в Заповед
на председателя на ДАМТН-София. Ответникът счита, че претендираната сума е
основателно начислена и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Претендира
разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ****** от
**.**.****г се установява, че на 14.02.2018г. представители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД Кр. Г. и Н. М., и в присъствието на Ю. М.,
съпруга на ищеца и **. ********* С. А. от РУП Т. е извършена техническа
проверка на електромер фабр. № *******, при която проверка и след контролно
измерване с еталон нте констатирано разменен вход и изход на втора фаза в
клемореда на електромера, като по този начин ел. енергията се отчита частично.
На ищеца е изпратено писмо за уведомяване за дължимата сума, заедно със
справката за коригиране, била е издадена и фактура №******* от **.**.****г. за
сумата от 2072,26 лева за допълнително начислената ел. енергия вследствие
установеното непълно измерване. Представени са и фактури с № ******* от
**.**.****г. за отчетен период 11.06.-10.07.2018г. за сумата от 97,72 лева цена
за изразходено в обекта потребление количество ел. енергия и цена за достъп и
пренос през електроразпределителната мрежа
и акциз и фактура №******* от **.**.****г. за отчетен период
11.07-10.08.2018г. за сумата от 15,47 лева цена за достъп до електроразпределителната
мрежа..
По делото е назначена и изслушана една
основна и допълнителна СТЕ, според заключението на която правилно е приложена
методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия по чл. 48,
ал. 2, от ПИКЕЕ. Остойностяването на неизмереното количество ел. енергия е извършено
съобразно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съгласно изготвената допълнителна експертиза
се установява, че след извършен оглед на място електромерът с фабричен номер
******* е монтиран правилно, като е бил
монтиран на ИТН ******, обект жилищна сграда, находяща се в с. К., ул. М. № **.
на 17.05.2018г. с констативен протокол № ***** , издаден от служители на ЕР
„Юг“, ЕВН група, КЕЦ Р. и за периода 11.06.2018г.-10.08.2018. електромерът е
отчитал ИТН ****** с титуляр на партидата Р.И.М., като няма данни за кръстосване
в ел. таблото на този електромер с други електромери. Вещото лице е посочило,
че от електроразпределителното дружество
не й били предоставени данни за това какъв е бил първоначално заявения обект на
потребление на ИТН ******, че няма данни за смяна на предназначението, отчитан
е регулярно, на всяко 10-то число от месеца, като устно в с.з. проведено на
26.06.2019г. е заявило, че цените за това ИТН са фактурирани по стопански цени.
Вещото лице е заявило, че има разлика в цените за битови и небитови клиенти по
отношение на дневната и нощната тарифа на потребената ел. енергия, като цената
за достъп до електроразпределителната мрежа при небитови потребители се
определя на база заявена предоставена мощност, а не на консумация. Представена
е и декларация за достъп до мрежата с кл. № 1******** от физическото лице
Р.И.М. за обект фуражомелка в с. К., ул. М. № **.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
В производството по предявения
отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже пълно и главно
основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът следва
да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ответникът
основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на
едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел. енергия от
ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото
упражняване.
Извършената едностранна корекция от
страна на ответника се основава на разпоредбите на чл.98 а, ал. 2, т. 6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 48 и чл. 51, ал.
1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР /понастоящем КЕВР след изменението на ЗЕ със ЗИДЗЕ,
обн. в ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г./ правомощието /чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА/ да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, регламентиращи в
редакцията им частично отменени с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ – ДВ,
бр. 15 от 2017 г. за условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване
на преизчисление /корекция/ на количеството електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ
предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на
ал. 2 от текста, те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При така очертаната уредба
следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е да създаде право на
продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период.
В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в ОУ на договора ред за
уведомяване на клиента при извършване на такава корекция, както и задължението
да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ).
Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на
електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е
необходимо наличието и на двете предвидени в закона предпоставки – изменение на
съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки
е налице произнасяне на ВКС - решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г.
по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
В Общите условия на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Р № ОУ-13 на ДКЕВР от
10.05.2008 г. /общодостъпни на
електронната страница на дружеството в интернет: www.evn.bg/ и Общите условия на договора за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от
10.05.2008 г. /приложени към исковата молба/ няма включена клауза, с която да
се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване
на корекция на сметка. Формално в действащите Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката
му за ел. енергия, като същият е предмет на чл. 28, ал. 1 и ал. 2. В посочените
клаузи обаче, е предвидено единствено задължение на продавача на ел. енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е посочен редът, по който следва да бъде извършена самата
корекция. Следователно тази уговорка не отговаря на изискването на закона –
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. И след като
ответникът не е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването
на чл.
98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това
законово задължение, предвидената в закона процедура не е завършена, а правото
на ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило.
На следващо място следва да се посочи, че
според действащото законодателство /чл. 120, ал. 1 ЗЕ/ средствата за търговско
измерване, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно
да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им
функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното
въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на
такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и
коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да
докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до
електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви
данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по
извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран
достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по
експлоатация на уреда, нито пък по делото се установяват негови неправомерни
действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира
отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал
период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е
договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за контрагента й вреди. Ето защо, след като не е било
констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание
за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши
единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.
С оглед пълнота на изложеното следва да се
посочи и, че по въпроса за възможността на крайния снабдител да коригира
едностранно сметката за ел. енергия за минал период е формирана трайна практика
на ВКС /решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103 от 2009 г.; решение № 104
от 05.07.2010 г. по гр. д. № 885 от 2009 г.; решение № 26 от 04.04.2011 г. по
т. д. № 427 от 2010 г.; решение № 189 от 11.04.2011 г./, съобразно която: 1.
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на електроенергия е лишена от
законово основание; 2. коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от
принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано
виновно поведение на потребителя препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност.
От друга страна, следва да се
посочи и, че едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел.
енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права – чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат
защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така
абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити
интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на
сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел.
енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е била редовно
отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са
неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от
страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно
изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената енергия.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не
е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане, поради
което искът е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата от 2072,26 лева
с ДДС, представляваща допълнително начислена електрическа енергия, за
което вземане е издадена фактура № ************ от **.**.***** г., за обект измервателна
точка ИТН ******, с клиентски номер ********, находящ се в с. К., ул. М. № **.
По
отношение на вземанията за доставена ел. енергия, за които са издадени фактури
с № ФЕ ********/**.**.**** г. за сумата от 97,72 лева и фактура № ФЕ
********/**.**.**** г. за сумата от 15,47 лева
Съгласно член 20 от ОУ на ЕВН България
Електроснабдяване, заедно с подаването на заявление за
присъединяване към мрежата, клиентът трябва да подаде в ЕВН ЕР и заявление за
ползване на мрежата. Към заявлението трябва да се приложат всички документи и
удостоверения, доказващи правото на ползване на мрежата, като се налага
извода, че не е необходимо така както твърди ответника да е налице подадено от
потребителя заявление – декларация за започване на продажба на ел. енергия. Представена е от ищеца декларация за достъп до мрежата
с кл. № **********, подадена на
07.06.2013г. от Р.И.М., от която се установява, че се отнася до обект -
фуражомелка, находяща се в село К., ул. М. № *. При съставения от служители на
ищцовото дружество констативен протокол за проверка на електромер с фабр. №
******* с клиент Р.М. се установява да касае
обект - жилищна сграда със същия кл. № ********* и ИТН ******. По делото
е изслушано допълнителното заключение на вещото лице Н.И., от което се установява,
че няма данни кога е било разкрито ИТН ******, като към момента на огледа
съответства на жилищна сграда, находяща се в село К., ул. М. № * с титуляр
Р.М.. Според вещото лице електромерът с фабричен номер ******* е монтиран на
ИТН ****** и монтажът му е правилен. Вещото лице е отбелязало, че от
електроразпределителното дружество не са му били предоставени данни за това как
е бил заявен обект за потребление, както
и че не е открило данни за смяна
на предназначението му. Налага се извода, че ответникът е подал заявление за
ползване на мрежата през 2011 година за обект – фуражомелка, като след този
период няма данни предназначението да е било сменено. Осъщественото записване в
констативния протокол от 2018г. да се касае за обект - жилищна сграда, каквато и
вещото лице е възприело при огледа на електромера през 2019 година, не създава
в полза на потребителя право да получава ел. енергия на цени за битов клиент,
след като е заявил нещо различно пред електроразпределителното дружество и
същото е разрешило достъпа до мрежата си
по така предоставените и уговорени от страните условия.
Ето защо искът за установяване недължимостта на вземането по фактури №
ФЕ ********/**.**.**** г. за сумата от 97,72 лева и фактура № ФЕ
********/**.**.**** г. за сумата от 15,47 лева, следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
Уговореното възнаграждение за адвоката на страната не
е прекомерно, доколкото проц. представител по делото е бил активен, подал е
отговор на исковата молба, правил е искане за събиране на доказателства и
такива са били допускани, по делото са проведени пет заседания. Възражението на
адв. Ч. за прекомерност на юрк. възнаграждение не почива на закона, защото
според член 78, ал. 5 ГПК възражението за прекомерност е относимо към адв.
възнаграждения, а юрк. възнаграждения се определят от съда.
С оглед изхода
на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
съразмерност в настоящото производство за държавна такса в размер на 83 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 758,57 лева. Съответно ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца по съразмерност съобразно уважената част от
исковете разноски от 1,50 за юрк. възнаграждение и 2,4 лева разноски за
експертизи.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.И.М., ЕГН
**********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, СУМАТА от 2072,26 лева с
ДДС, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода
10.12.2017г. – 14.02.2018г., за което вземане е издадена фактура № ФЕ
**********/**.**.**** г., за обект измервателна точка ИТН ******, с клиентски
номер ********, находящ се в с. К., ул. М. № **, като отхвърля иска за недължимост на начислена ел. енергия по № ФЕ
********/**.**.**** г. за сумата от 97,72 лева и фактура № ФЕ
********/**.**.**** г. за сумата от 15,47 лева за обект измервателна точка ИТН
******, с клиентски номер ********, находящ се в с. К., ул. М. № **, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.М., ЕГН **********, с
адрес ***, СУМАТА от 841,57 лева
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, СУМАТА от 3,90 лева представляваща разноски по производството
по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п / АНЕТА ТРАЙКОВА
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: Д. Д.