Р E Ш Е Н И Е
№ 23
гр.Плевен, 17.12.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 791 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 33 от 11.06.2021
год., постановено по НАХД № 73/2020 год., Районен съд – гр. Троян потвърдил Наказателно
постановление № 502898-F513346/ 31.03.2020 г.,
издадено от Ж. И. А. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
в ЦУ на НАП, с което на „БАТАЛИ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Троян, ул.“Васил Левски“ № 338, вх.Б, ет.3, ап.7,
представлявано от управителите Г. И. К. и Я.Х. С., е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,
за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на
финансите.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от „БАТАЛИ ГРУП“ ООД, подадена чрез адв. П.П. от ЛАК, в която се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първостепенния съдебен
акт. Оспорват се доводите на РС – Троян, свързани с липсата на нарушения на
чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо място се излагат
твърдения за липса на конкретизация на нарушените разпоредби на чл.7, ал.1 вр.
чл.3 от Наредба Н-18/2006 год. на МФ и се навеждат доводи за смесване на
фактическите състави от административнонаказателните разпоредби по ЗДДС.
Оспорват се доводите на въззивния съд
досежно приложението на санкционната норма от страна на АНО и алтернативно се
твърди наличие на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В заключение се прави искане да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде постановена отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв.П.П., който поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения. Пледира за отмяна на въззивното решение, респективно за отмяна на
оспореното НП и претендира присъждане на деловодни разноски, за които представя
списък.
Ответникът не изпраща процесуален
представител. За същия е постъпило писмено становище, депозирано чрез юрк. Д. Д.
И., в което се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и
се прави искане да бъде оставено в сила решението на РС – Троян.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което
решението на РС- Троян следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния
извод, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбите на на чл.7, ал.1 вр. чл.3 от Наредба Н-18/2006 год. на
МФ.
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, а освен това с касационната жалба не се
оспорва приетата от съда за установена фактическа обстановка, а се излагат
оплаквания за наличие на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно
оплакването на касатора за допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване мястото на извършеното
административно нарушение. В хода на производството пред въззивния съд е
изяснено обстоятелството, че в гр.Троян няма улица с наименование „Долно
ливаде“, но от събраните писмени доказателства – Заповед № 864/12.11.2010 год.
на кмета на община Троян и Решение № 531/28.10.2020 год. на Общински съвет –
гр.Троян се установява, че това е името на нов квартал в града. Освен това
обжалваното НП е съставено по реда на чл.40, ал. 4 от ЗАНН, т.е. въз основа на
официален документ – Протокол за извършена проверка бл. № 0293978/30.09.2019
год., в който е описано, че същата се осъществява в района на
месопреработвателно предприятие „Родопа – Троян“ ООД. Горният протокол е съставен
в присъствието на единия от управителите на дружеството „БАТАЛИ ГРУП“ ООД – Я. Х. С., а в
обстоятелствената част на АУАН и съставеното въз основа на него НП изрично е
посочено, че местонахождението на автомобила, от който са осъществявани
процесните продажби е в „района на месопреработвателното предприятие „Родопа
Троян“. Ето защо няма как да се приеме, че е нарушено правото на нарушителя да
узнае мястото на извършване на административното нарушение, за което е обвинен,
което да е довело до накърняване правото му на защита.
Неоснователно е и оплакването на касатора за несъответствие
между описанието на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба,
довело до ограничаване възможността на санкционираното лице да разбере в какво
точно нарушение е обвинено, както и оплакванията за неправилно приложение на
санкционната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ – лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността в обекта.
Съобразно чл. 3 от наредбата : „Всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД…“
Несъмнено касаторът е лице, извършвало продажба на
стоки по смисъла на чл.3, ал.1 от наредбата. В оспореното НП изрично е отразено,
че за извършваните продажби в брой не се издават касови бележки от фискално
устройство, поради липса на такова в
обекта, а обстоятелството, че търговецът към датата на проверката не е имал
касов апарат не се оспорва от касатора. Ето защо в НП правилно е посочено, че е
осъществено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Нарушението
е описано словесно по достатъчно ясен начин и е посочено нарушеното правило за
поведение от съответния подзаконов нормативен акт, поради което съдът намира,
че не е налице ограничаване на възможността на санкционираното лице да разбере
в какво нарушение е обвинено.
Търговецът е санкциониран на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, съобразно която:
„Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.
Несъмнено Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
представлява подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗДДС, нарушителят е
юридическо лице и осъщественото нарушение води до неотразяване на приходи,
доколкото са осъществявани продажби, които изобщо не са регистрирани и отчитани
по установения от нормативните актове ред. Ето защо ответникът правилно не е
приложил разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, а тази на ал.2 от същата
разпоредба, във връзка с което не е налице твърдяното от касатора „смесване на
фактически състави от административнонаказателните разпоредби по ЗДДС“, осъщественото
нарушение е квалифицирано правилно и същото е санкционирано именно на основание
приложимата административнонаказателна разпоредба.
Неоснователни са и оплакванията, свързани с
необсъждане от въззивния съд на възраженията на жалбоподателя по приложимостта
на чл.28 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил мотиви в тази връзка, с които
настоящият съдебен състав е съгласен.
Нарушението, за което е наложено административното
наказание е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са
защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице
смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят
нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в
по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на
нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и
непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.
Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на
съдебното производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на
правомощията им. При съставянето им не са допуснати нарушение на правилата на
ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в
обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна,
приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е в
минималния предвиден от закона размер.
При тези
съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
33 от 11.06.2021 год., постановено по НАХД № 73/2020 год. по описа на Районен
съд – гр. Троян.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/