Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е № 5136
13.12.2023г.
Административен
съд Бургас, ХХIII-ти състав, в закрито съдебно
заседание на 13.12.2023 г., в състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2207/2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството по делото е образувано по „искова молба“, подадена от лишения от свобода С.П.С.,
съдържаща искане, което на този етап съдът квалифицира като такова по чл.256 от АПК.
Към жалбата са приложени молби за освобождаване от
държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Приложена е и декларация за
материално и имотно състояние, в която ищецът декларира, че не притежава
движимо и недвижимо имущество, както и средства, за да плати дължимата държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 4862/27.11.2023г. е изискана справка за
полученото възнаграждение и за паричните преводи по сметката на ищеца. В писмо
от 06.12.2023г., изпратено от Началника на Затвора Бургас, е посочено, че
ищецът не работи и не получава трудово възнаграждение. За последната година по
сметката му са постъпили общо 1470.00 лева, като е приложено и извлечение на
сметката му, от която е видно, че месечно получава преводи средно по 100.00
лева, като балансът към момента е 50.50 лева.
От справката от ТР се установява, че ищецът не е
регистриран за упражняване на търговска дейност.
Разгледано по същество, искането за освобождаване от
държавна такса е неоснователно.
Според чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски не се внасят
от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят, като се вземат предвид доходите на лице и на неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства.
Най – същественото обстоятелство е положението на ищеца
на лишен от свобода, водещо до невъзможност за полагане на труд и за реализиране на доходи, независимо че е в
трудоспособна възраст и без данни за влошено здравословно състояние. От
справката от НБДН се потвърждава декларираното от ищеца, че не е семеен. Също
от декларацията се установява, че не притежава движимо и недвижимо имущество.
От извлечението от сметката му обаче явства, че ищецът периодично получава
парични които, макар и неголеми, са достатъчни, за да приеме съдът, че ищецът е
в състояние да заплати дължимата по делото държавна такса, която е в размер на
10.00 лева.
Предвид неоснователността на молбата за освобождаване от
държавна такса и обжалваемостта на настоящия съдебен акт, съдът не следва да се
произнася към момента по молбата за предоставяне на правна помощ.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р А З П О
Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца С.П.С. да бъде признато на
основание чл.83, ал.2 от ГПК, че няма
достатъчно средства да заплати дължимата по административно дело № 2207/2023г.
на АдмС Бургас държавна такса в размер на 10.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен
съд Бургас с частна касационна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му.
ДЕЛОТО да се докладва след влизане на разпореждането за даване на
указания за внасяне на държавната такса.
С Ъ Д И Я :