Р E Ш Е Н И Е
№ 167
гр.Плевен, 29.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети март две хиляди двадесет и трета
година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 126 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 85 от
21.12.2022 г., постановено по АНД № 20221430200208/2022 г., Районен съд – Кнежа
е отменил Наказателно постановление № 22-0938-002492 от 24.08.2022 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДВП, на
С.И.К. с ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200.00 лв./двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП затова, че на
18.07.2022 год. в 22,07 часа в гр.Кнежа, на ул „Стефан Цанов“ до автогарата с
посока на движение кръгова връзка, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. №******-негова собственост, като при извършена проверка е установено, че
МПС е със служебно прекратена регистрация
във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП от 30.06.2022 год.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Плевен, чрез гл.юрисконсулт Г.А., която счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да потвърди НП. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Сочи, че по делото не се спори, че К. на конкретните дата и час
е управлявал собственото си моторно превозно средство, както и че автомобилът е
бил със служебно прекратена регистрация. При съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в
акта и в НП пълно и точно е описано нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, датата
и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл. 140. ал.
1 от ЗДП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
Сочи се още в касационната жалба, че по
силата на закона, регистрацията на МПС се прекратява служебно, при изпратено уведомление от Гаранционния фонд, че
застраховката „ГО" е изтекла. В този смисъл, узнаването от страна на
собственика за прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС, не
представлява елемент от фактическия състав на дерегистрацията. В тази връзка
счита за ирелевантно за отговорността на
собственика обстоятелството дали
органите на сектор “ПП" са го уведомили за служебно прекратената
регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, което е регистрирано по надлежния ред. Като
собственик на автомобила, имащ задължение да сключи застраховка „ГО“, същият
има задължение и да следи за срока на нейната валидност. Собственикът и водач
на МПС следва да познава законовите последици от неизпълнение на това си
задължение. Според касатора извършеното от К. деяние е проява на небрежност, за
която правилно и законосъобразно му е ангажирана административно наказателна
отговорност.
В съдебно заседание касаторът Началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът С.И. К. се представлява от адв.Г. с надлежно пълномощно, който оспорва жалбата,
моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че на К. е бил
съставен акт за нарушение и било издадено НП затова, че на 18.07.2022 год. в 22,07 часа в
гр.Кнежа, на ул „Стефан Цанов“ до автогарата с посока на движение кръгова
връзка, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №*****-негова
собственост, като при извършена проверка е установено, че МПС е със
служебно прекратена регистрация във
връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП от 30.06.2022 год. Въззивният съд приел, че
двата санкционни акта са издадени от компетентни лица, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства и свидетелски показания съдът приел
за осъществени описаните в НП факти. Изложил съображения, че законодателят е посочил изрично какъв е предмета на
административните нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна
страна, но съгласно разпоредбите на 574, ал.10 и ал. 11 от КЗ е предвидено
Информационният център да уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е
подновен, и да им дава срок 14 дни от датата па изпращане на уведомлението да
представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен
договор за тази застраховка. Според въззивния съд едва след изпълнението на
горната процедура и изтичането на дадения срок, компетентните органи следва да предприемат мерки за спиране от
движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз
на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато
не е била сключена задължителна застраховка. Изрично с предвидено, че когато в
срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1,т.1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Съдът изложил
мотиви, че по делото липсват данни и доказателства, че по отношение на
собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат" е била изпълнена законово предвидената
процедура по чл.574, ал.10 и ал. 11 от КЗ, като в тежест на АНО е да докаже, че собственикът на този лек
автомобил е бил уведомен по надлежния ред за изтеклата му застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите и в предоставения му 14 дневен срок
не е представил такава, за да бъде изпращана информация до органите на МВР за
прекратяване на регистрацията па този лек автомобил. На това основание съдът
направил извод, че в случая от субективна страна административно нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП не е било извършено от К., тъй като към датата на установяването
му 18.07.2022г. не е доказано от АНО собственикът
на съответното МПС да е бил уведомен за
изтеклата му застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и да му е
предоставен 14 дневен срок за представянето на такава, преди тази информация да
е била предоставена на органите на МВР за прекратяване на регистрацията на
съответния лек автомобил. Липсват данни и доказателства по делото, че съгласно
чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП, собственикът на съответното МПС да е бил уведомен от компетентните органи на
МВР, че служебно е прекратена регистрацията на лекия му автомобил.Ето защо на
него не може да се вмени, че на 18.07.2022г. при управлението на съответното
МПС-лек автомобил „Фолксаваген Пасат“ е знаел , че този автомобил е с
прекратена регистрация.
На това основание въззивният съд отменил оспореното
НП.
Касационната инстанция счита постановеното решение за
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, като изцяло споделя
мотивите на съда и счита за ненужно да ги преповтаря, по аргумент от чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК.
Настоящата касационна инстанция счита, че районният
съд правилно е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП са спазени
разпоредбите на ЗАНН, както и че от обективна страна К. е осъществил състава на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Споделят
се и изводите на решаващия съд, че от субективна страна не е доказано
нарушението. От доказателствата по делото и административно-наказателната
преписка се установява, че процесният лек автомобил е собственост на К.,
регистрацията на който служебно е прекратена на 30.06.2022 г., поради липса на
валидна застраховка "гражданска отговорност". По делото няма
представени писмени доказателства относно факта на уведомяване на собственика
на процесния автомобил, за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, каквото е изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Според
последната разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд, по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно, при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд, по реда на чл.
574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсата на
надлежни доказателства за уведомяването на собственика на автомобила, прави
невъзможно да се обоснове извод, че същият е знаел за този факт. Съобразно
нормата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно цитираната препращаща
норма, приложима се явява нормата на чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, според която,
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва непредпазливостта относно това престъпление, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
Ето защо, касационната инстанция приема, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е
доказано от субективна страна и като е
достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85
от 21.12.2022 г., постановено по АНД № 20221430200208/2022 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Председател: /П/ Членове: 1. /П/
2. /П/