Р Е Ш Е Н И Е № 1944
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. Пловдив,
26.10.2010 год.
Пловдивския районен съд, ІІ н.с., в публичното заседание
на тридесети септември, през две хиляди и десета година в състав: председател
МАРИЯ НИКОЛОВА, при секретаря Антоанета Моллова, като разгледа НАХД № 4381/2010
год., намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *******/2010 г., на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. П., с което на Д.К.Д. ЕГН ********** ***.П., е
наложена ГЛОБА в размер на 15 000 /петнадесет хиляди лева/ за извършено
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят представляван от адв.М., взема становище за неправилност
и незаконосъобразност на издаденото НП,
по съображения, изложени в съдебно заседание и в жалбата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт К. счита жалбата за неоснователна и
моли съда да я отхвърли като такава, като потвърди атакуваното НП като правилно
и законосъобразно.
Жалбата
е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което
се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Установено е, че при извършена проверка на
20.04.2010 г. на земеделски производител Д.К.Д. с обект за контрол кравеферма в
с.И., общ.Р. и от представените от последния документи на 23.04.2010 г. в
инспекцията, че той в качеството си на работодател е приел на работа към
20.04.2010 г. лицето И.А.Д. ЕГН ********** на длъжност пастир с установено
работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да има
сключен трудов договор с него в писмена форма. За тези обстоятелства е съставен
АУАН, въз основа на който е издадено и атакуваното НП.
От разпита на актосъставителя Р.В.В. в
качеството му на свидетел по делото се установява, че със заповед на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” е бил включен в областна комисия за извършване на
проверка на кравефермата в с. И., община Р.. Проверката е била извършена на
20.04.2010 г. на место и на 23.04.2010 г. по документи в Д “ИТ”, от която свидетелят
е установил, че в кравефермата работи И.А.Д. на длъжност “пастир” с месечно
трудово възнаграждение 800 лева, осемчасов работен ден, с един ден почивка, за
което е съставил акт на Д.К.Д. – за работа без трудов договор, все елементи на
трудово правоотношение. Кравефермата на жалбоподателя се намира в началото на
село И., бивш стопански двор по думите на В., като там има общо две кравеферми
– на Д. и още една, като и двете са били обект на проверка този ден. Жалбоподателят
Д. не е присъствал на проверката. При идването на проверяващите, това лице Д. с
още една госпожа са почиствали оборите.
Той си е посочил длъжността, като сам е писал какво работи по думите на
св.В.. Наличието на трудово
правоотношение св.В. е установил след като е разговарял с работниците лично,
какво работят, къде работят, ползват ли работни дрехи, работното им време,
възнаграждение. Обяснено е било на проверяващите, по думите на св.В., че работят от месец септември 2009 г. И.Д. лично е
попълнил справката по чл. 402 от КТ. Двама работници – мъж и жена, са били
намерени в кравефермата, като и за двамата са били съставени актове. И.Д. е посочил
според В., че работодател му е Д.Д., че работи за него.
От разпита на св.Д., става ясно работи
като кравар за Д.Д., чиято кравеферма се намира в село И.. Според свидетеля, той е бил на
проверка от Дирекция “Инспекция по труда”, в хода на която са му предоставили да
попълни справка, което е направил собственоръчно. В нея св.Д. е написал, че
получава по 800 лева, че работи на ден по 8-9 часа и почива през седмицата. Свидетелят
заявява, че парите му ги е давал собственикът Д., с когото е подписал писмен
договор през април месец, след проверката.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни и логични.
При така изложената фактическа
обстановка настоящият състав намира за безспорно доказано извършването на
вмененото на жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в липса на подписан трудов договор с лице,
което работи за него в кравефермата му. В подкрепа на осъществяваната от Д.
стопанска дейност като животновъд са и представени по делото писмени
доказателства- копие на регистър на животновъден обекти и идентификационна
карта. От попълнената справка от страна на Д. става ясно, че между него и Д. са
налице трудовоправни взаимоотношения, доколкото работникът има работно време,
място, трудово възнаграждение и определена почивка, за които обстоятелства
обаче няма сключен надлежен писмен договор в съответствие с КТ. Ето защо и
правилно административно-наказващият орган е квалифицирал поведението на Д.
като административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Относно санкцията, настоящият
състав счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН,
тъй като е настъпила законова промяна, касаеща размера на предвидената санкция
за това нарушение, като е предвиден нов законов минимум от 1500 лв и максимум
от 15 000 лв. Съобразявайки факта, че се касае за първо нарушение, следва
според съда да бъде намален размерът на наложената глоба на минималния
предвиден от 1500 лв, което и налага изменение на атакуваното НП, което поради
липса на процесуални нарушения се явява
законосъобразно.
Ето защо и поради изложените
съображения, Пловдивския районен съд, ІІ н.с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №*******/2010
г., на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. П., с което на Д.К.Д. ЕГН ********** ***.П.,
е наложена ГЛОБА в размер на 15 000 /петнадесет хиляди лева/ за извършено
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда като НАМАЛЯ размера
на ГЛОБАТА на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АМ