№ 11684
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П.
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110150997 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК *** срещу В.
П. Н., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове по реда
на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 778,17 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 15.03.2022г. до окончателното изплащане на
вземането; 135,82 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
28.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 32,23 лева – главница за
периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
15.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,09 лева – лихва
за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13511/2022
г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и в тази връзка
сочи, че претенциите не са индивидуализирани, т.к. не е посочено каква част
се претендира за отопление, БГВ, както и поради това, че не са посочени
месеците и основанието. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от гр. София, ул. Янко Софийски войвода № 23 е взето решение
да се сключи договор с “Термокомплект ” ООД и от договор от 15.11.2002 г.,
се установява, че такъв е сключен между собствениците на процесната сграда
и топлинния счетоводител за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинна енергия.
От установените факти съдът прави извод, че процесният имот е
топлоснабден.
2
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
3
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От приетите по делото като писменo доказателствo заявление-
декларация (л. 27-28) се установява, че ответницата на 20.09.2004 г. е
поискала откриване на партида на нейно име, съгласно Общите условия на
фирма ЕАД. Ответницата не оспорва представената към исковата молба
декларация. Поради изложеното съдът намира, че страните са в облигационни
правоотношения в исковия период за доставка на топлинна енергия в
процесния апартамент. За пълнота следва да се отбележи, че от приетия по
делото нотариален акт се установява, че през 2005 г. ответницата е станала
едноличен собственик на топлоснабдения имот.
От приетото по делото допълнително заключение по извършена
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че има допусната техническа грешка при
отчетите на топлинния счетоводител, поради което реално консумираната
топлинна енергия за процесния имот е в размер на 735,44 лв., до която сума
искът за главница е основателен.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
4
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 15.03.2022 г. Размерът на непогасените
по давност вземания за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на
сумата 388,60 лева, установена от допълнителна съдебно-техническа
експертиза. Поради изложеното искът за главница за топлинна енергия следва
да се уважи до този размер, а за горницата да се отхвърли като погасен по
давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията за периода до 01.01.2019 г. е неоснователен, тъй като съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
размер на 77,91 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, а за горницата
да бъде отхвърлен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото от писмените доказателства по делото и съдебно-техническата
експертиза се установява, че такава услуга е извършвана през процесния
5
период този иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер от 32,23 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
На ответника не следва да се присъждата разноски, доколкото не са
сторени такива. Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 328,01 лв.
за исковото производство и 39,36 лв. за заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете. Ищецът дължи на ответника разноски в размер на
332,63 лв. за исковото производство и 71,28 лв. за заповедното производство,
съобразно отхвърлената част от исковете, представените доказателства и
уважено направено своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност
на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. П. Н., ЕГН ********** дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК *** сумата от 388,60 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.01.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 15.03.2022г. до окончателното изплащане на
вземането; 77,91 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
28.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 32,23 лева – главница за
периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
15.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
6
ч.гр.д. № 13511/2022 г. по описа на СРС, 174 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание . 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. П. Н., ЕГН ********** дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК *** сумата над 388,60 лв. до пълния предявен размер,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.01.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата над 77,91 лв. до пълния
предявен размер - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022
г., както и 4,09 лева – лихва за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2022 г. върху
главница за дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13511/2022 г.
по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. Н., ЕГН **********
да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК *** сумата в размер на 328,01 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. Н., ЕГН **********
да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК *** сумата в размер на 39,36 лв. - разноски
за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „фирма“ ЕАД, ЕИК *** да
заплати на В. П. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 332,63 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „фирма“ ЕАД, ЕИК *** да
заплати на В. П. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 71,28 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – фирма.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7