Определение по дело №475/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2354
Дата: 17 юни 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200500475
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 29

Номер

29

Година

18.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.18

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20114100501418

по описа за

2011

година

Normal;за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 30.11.2011г. по гр.д. № 5229/ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск предвид липсата на активна процесуална легитимация.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Академията на МВР-гр.С., ищец по делото, в която се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като излага за това съображения. Моли въззивният съд да отмени атакуваното определение.

ВТОС като обсъди доводите, посочени в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваното определение, поради което е допустима.Същата е основателна по следните съображения:

Видно от делото е, че е същото е образувано по искова молба на А. на МВР-гр.С. против С. Г. Д. от гр.В.Т. за сумата 15358,98 лв., представляваща направени разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението му-2004г.-2008г., чието възстановяване същият дължи на осн.чл.146 ал.2 от ЗМВР /отм./, сега чл.198 ал.1 от ЗМВР, поради това, че е отказал след дипломиране да заеме определената му длъжност. В исковата молба са изложени твърдения от ищеца, че ответникът е бил приет за курсант, редовна форма на обучение в АМВР през 2004г. и че след завършването му , със заповед от 17.11.2008г. на министъра на вътрешните работи, е назначен за разузнавач към РУ-Свищов. Твърди се и че заповедта е отменена в тази й част със заповед от 26.01.2009г., тъй като ответникът не е подписал акта за встъпване в длъжност в 30-дневен срок от датата на издаване на заповедта за назначаване. Твърди се, че поради това същият дължи възстановяване на направените разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението, които съгласно справка от финансовата служба при АМВР възлизат общо на исковата сума. Предвид на това ищецът претендира да му бъдат заплатени от ответника разходите в посочения размер.

С атакуваното определение съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като липсва активна процесуална легитимация. Развити са доводи, че съгласно чл.198 ал.1 от ЗМВР право да иска възстановяване на извършените разходи за издръжка и обучение на курсантите, които са се отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, принадлежи на Министерство на вътрешните работи, а не на Академията на МВР. Посочено е и че в случая не е налице и изключение по смисъла на чл.26 ал.1 от ГПК, което да обуслови правото на ищеца да предявява от свое име чужди права. Предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка, съдът е прекратил производството по делото и е върнал на ищеца исковата молба.

Това определение на съда е незаконосъобразно по следните съображения:

Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса, т.е. процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. Правният спор обаче се индивидуализира чрез спорното право, което се претендира или отрича от ищеца, т.е. зависи от неговите твърдения. Предвид на това процесуалната легитимация е обусловена от правното твърдение на ищеца за принадлежността на материалното право. В случая ищецът твърди, че нему принадлежи материалното право по посоченото правоотношение да получи претендираните суми, а не на МВР, предвид на което същият не предявява от свое име чужди права. С оглед изложеното е очевидно, че е налице процесуална легитимация на ищеца. Изложените доводи от първоинстанционния съд относно приложението на чл.198 ал.1 от ЗМВР са релевантни досежно основателността, а не допустимостта на предявения иск.

С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Постановеното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Следва делото да бъде върнато на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 30.11.2011г. по гр.д. № 5229/ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд.

ВРЪЩА делото на Великотърновски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

Определение

2

16521B91FFACEB83C2257989005150EF