Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 10587 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.02.2019 г. по гр.дело № 25382/18
г., СРС, ІІ ГО, 64 състав е признал за
незаконно и отменил уволнението на К.Е.В. - Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ със заповед №
08/27.02.2018г., издадена от главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД - Д.Д., връчена на 27.02.2018г., считано от 01.03.2018г., по
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен от К.Е.В. - Г., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***. Възстановил
е на основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ К.Е.В. - Г., ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди
уволнението длъжност ръководител сектор „Жалби и рекламации“ към отдел
„Финансово управление и контрол“ при „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***. Осъдил е „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да плати на К.Е.В. - Г., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лева - разноски. Осъдил е „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да плати по
сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 100 лева
- държавна такса.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Б.п.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главния
изпълнителен директор Д.Д., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Р.П.с мотиви, изложени във въззивната
жалба. Сочи се, че съдът правилно е приел, че са налице две от предпоставките
на уволнителното основание на чл.238, ал.2 ГПК, а именно сключен договор за
управление на предприятието и прекратяването на ТПО да е извършено в рамките на
9 месеца от началото на изпълнението на договора за управление, но неправилно и
необосновано е приел, че не е налице третата предпоставка, а именно, че ищцата
не е заемала ръководна длъжност по смисъла на КТ към момента на уволнението й. Ищцата
е заемала длъжност „Ръководител сектор „Жалби и рекламации“ към отдел
„Финансово управление и контрол“ при „Б.п.“ ЕАД. Видно от извлечението на
щатното разписание на Дирекция „Вътрешен контрол“ към 09.02.2018 г., която
представя визуално йерархическата структура на звената в дирекцията, в
ръководения от ищцата сектор на нейно подчинение са били 7 служители на
длъжност главен експерт и експерт, но неправилно съдът е приел, че това не променя
обстоятелството, че длъжността на ищцата не е ръководна. Видно от депозираната
по делото длъжностна характеристика, ищцата е ръководила целият трудов процес в
сектор „Жалби и рекламации“, като изрично й е вменено извършването на
комплексни, тематични и частични проверки на място в структурните подразделения
на дружеството, свързани с постъпилите в „БП“ ЕАД жалби, рекламации и сигнали,
при констатирани слабости и нарушения, установени при проверките, изготвя и
предоставя доклади до ръководството, със съответните изводи и предложения за усъвършенстване
на технологията на работа при предоставяне на пощенските услуги, контролирането
на изготвените периодични отчети и анализи на жалбите, рекламациите и сигналите
в системата на Дружеството и ги
предоставя на директора на Дирекция „Вътрешен контрол“, методически ръководи
организацията на работа по отношение на постъпилите жалби, рекламации и сигнали
в структурните подразделения на „БП“ ЕАД. Съдът не е анализирал тези длъжностни
задължения, не е отчел, че се касае за ръководител сектор в Централно
управление на дружеството, който има контролни правомощия освен по отношение на
служителите в сектора, но и по отношение на структурните подразделения на
Дружеството, свързани с постъпилите в „БП“ ЕАД жалби, рекламации и сигнали. Ето
защо е неправилен изводът на съда, че ищцата е заемала ръководни и контролни
правомощия само в рамките на отдела. Разписаните
в длъжностната характеристика на ищцата отговорности и задължения имат пряко
отношение към предвидената на стр. 8 от Бизнес програмата на дружеството
Стратегическа цел 3: Ориентация към клиента, насочена към развитието на
корпоративната култура, определяща клиента и услугата като основна ценност за
„БП“ ЕАД, поставяне на клиента и посрещането на очакванията и изискванията му в
основата на усилията на компанията и нейните служители. Постигане на висока
степен на удовлетвореност на клиента, гарантиране на високо качество на
услугите и на обслужване като основа за задържане на съществуващите клиенти и
разширяване на потребителската база. В тази връзка счита за необоснован изводът
на съда, че постигането на тази цел не е в пряка зависимост от дейността,
свързана с отговори по постъпилите жалби, сигнали и рекламации. Този извод
противоречи на едно от разписаните длъжности задължения на ищцата, а именно при
констатирани слабости и нарушения, установени при проверките, изготвя и
представя доклади до ръководството, със съответните изводи и предложения за
усъвършенстване на технологията на работа при предоставяне на пощенските услуги.
Именно въз основа на докладите, които ищцата следва да прави до ръководство,
има за цел усъвършенстване в технологията на работа при предоставяне на
пощенските услуги, което е в пряка зависимост с постигането на Стратегическа
цел 3: Ориентация към клиента и постигане на висока степен на удовлетвореност
на клиента, гарантиране на високо качество на услугите и на обслужване въз
основа на задържане на съществуващите клиенти и разширяване на потребителската
база. Прави извод, че е налице и третата предпоставка на чл.328, ал.2 КТ, като
ищцата е заемала ръководна длъжност по смисъла на КТ към момента на уволнението
й. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл344, ал.1, т.1
и т.2 КТ. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
Въззиваемата страна К.Е.В. - Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат М.П. от САК оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените
разноски за въззивната инстанция във вид на адвокатски
хонорар.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ от К.Е.В. - Г., ЕГН ********** срещу „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ****** за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание
чл.328, ал.2 КТ със заповед № 08/27.02.2018г., издадена от главния изпълнителен
директор на ответника, връчена на 27.02.2018г., считано от 01.03.2018г. и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител сектор
„Жалби и рекламации“ към отдел „Финансово управление и контрол“
Ищцата твърди, че въз основа
на допълнително споразумение № 75/16.12.2009г. към трудов договор от
04.11.1992г. била назначена на длъжност „ръководител сектор „Жалби и
рекламации“ към отдел „Технологичен контрол и рекламации“, направление
„Вътрешен контрол“ при „Б.п.“ ЕАД. Трудовият договор бил прекратен на основание
чл.328, ал.2 КТ. Счита уволнението за незаконно като извършено след предвидения
9 - месечен срок, тъй като договор за управление с главния изпълнителен директор
бил сключен на 11.11.2014г., а след това бил сключен
втори договор със същото лице на 09.11.2017г. Издадената уволнителна заповед не
се основавала на програма, която да съдържа бизнес задачи, изпълнението на
които да е възложено на изпълнителния директор съобразно Правилника за реда за
упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
в капитала за управление на публично предприятие. Ищцата не била служител от
ръководството на дружеството по смисъла на пар.1, т.З
от ДР на КТ, защото видно от длъжностната й характеристика, длъжността й не
била натоварена с ръководни или контролни функции, а изпълнителски дейности, не
е била на пряко подчинение на законния представител, а на ръководителя на
съответния отдел на дирекция „Вътрешен контрол“, не е изготвяла предложение за
оценка на качествата на работещите в сектора, не е изисквала и не е депозирала
предложение за прекратяване на трудовите им договори. Твърди, че при
уволнението била проявена дискриминация спрямо нея по признак възраст. Били
нарушени договорености по колективен трудов договор, сключен на 28.04.2016г.,
към който ищцата била присъединена - чл.6, чл.11 КТД, тъй като работодателят не
е обсъждал със синдикатите равнището на трудова заетост и предстоящи
организационни и структурни промени, засягащи заетостта. Позовава и на
правилото по чл.16 КТД, което забранява прекратяване на трудов договор с
работник/служител, на който му остават 2 години до придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст освен при дисциплинарно уволнение, което
п раво ищцата щяла да придобие в края на 2018 г.
Ответникът
в писмения
отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове.
По развитите във въззивната жалба доводи,
настоящата инстанция приема следното:
Отделяйки спорното от безспорното, СГС приема, че безспорни между страните
са обстоятелствата, че ищцата е била назначена по трудов
договор № 101/10.11.1992г. при ответника, като въз основа на допълнително
споразумение от 16.12.2009г. заемала длъжността „ръководител сектор“ при Централно
управление на „Б.п.“ ЕАД, направление „Вътрешен контрол“, отдел „Технологичен
контрол и рекламации“, сектор „Жалби и рекламации“, че трудовият договор е
прекратен, считано от 01.03.2018г., със заповед № 08/27.02.2018г. на главния
изпълнителен директор на ответното дружество - Д.Д.
на основание чл.328, ал.2 КТ във връзка с договор за управление № ВД - 37/11.11.2014г., допълнително споразумение към него № ВД -
47/19.10.2017г. и договор за възлагане на управлението и представителството на
ответника от 09.11.2017г., че уволнението е извършено от главния изпълнителен
директор, на когото с договор от 09.11.2017г. е възложено управлението на
ответното дружество.
Трудовият договор
на ищцата е бил
прекратен на основание
чл.328, ал.2 КТ. Нормата сочи, че освен в случаите
по ал.1 служителите от ръководството на предприятието
могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ и поради
сключването на договор за управление
на предприятието. Уволнението може да бъде извършено
след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от
9 месеца.
Фактическият състав на уволнителното основание предпоставя изпълнение на ръководна длъжност
от служителя, сключване на договор
за управление с новоизбрания или новоназначен управляващ предприятието на работодателя и упражняване потестативното право на уволнение в срок от 9 месеца от започване
изпълнението на договора.
Настоящата инстанция също приема, че са налице две от предпоставките на
визираната правна норма на чл.328, ал.2 КТ-сключен договор за управление с
управителя на Дружеството и уволнението да е извършено в предвидения 9-месечен
срок от започване изпълнението на договора.
Работодателят „Б.п.“ ЕАД е търговско дружество с
изключително държавно участие - едноличен собственик на капитала е Министерство
на транспорта, поради което договорът за възлагане на управлението на това
дружество се регламентира от Правилник за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Съгласно чл.28
от Правилника при сключване на договора за управление трябва да се изготви
бизнес програма за дружеството, която да включва конкретни икономически
показатели, които органите на управление следва да осигурят. В случая такава
бизнес програма е била приета при сключване на договор за управление от
09.11.2017г. предвид представените доказателства по делото.
Спорният въпрос пред настоящата
инстанция се отнася до обстоятелството дали ищцата е заемала длъжност, която се
включва в ръководството на
предприятието. Кои лица се включват
в ръководството на предприятието определя пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ-това е ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). В свои решения ВКС е приемал, че служител
от ръководството на предприятието е например заемащият длъжността „главен счетоводител”
- решениe № 1 от 18.01.2000 г. по гр. д. № 522/99г., III г. о.,
ВКС, главният юрисконсулт, началници на отдели
и служби, ръководители на цехове и други
производства, когато отговарят за цялостния
производствен процес. Също така трайно
ВКС приема, че характерът на длъжността
като ръководна се определя от
длъжностната характеристика,
а не от определянето
й като ръководна по Единния класификатор
на длъжностите.
Относно критериите, въз основа
на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл.328, ал.2 КТ , е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в решение 250 от 13.02.2014 г. на ВКС,
ІІІ ГО по гр.д. № 2682/2013 г., постановено по реда на чл.290 ГПК. С посоченото
решение е прието, че по чл.328, ал.2 КТ могат да бъдат
уволнявани само служители от ръководството
на предприятието по см. на
пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ, които са
специфичен кръг от служители, от
които зависи успехът на управлението
и постигането на резултати в предприятието, което само по
себе си предполага,
че това могат
да са лица
и извън ръководителя и неговите заместници. При съмнение дали
даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата
от него длъжност е ръководна, следва да
бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Освен това преценката
дали дадена длъжност е „ръководна“ следва да се
извършва конкретно при всеки отделен
случай като критерия за преценка,
освен задълженията по длъжностна характеристика,
следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и включените в длъжността трудови функции. Следва да се
има предвид също така, че
само по себе
си обстоятелството, че длъжността носи
наименованието ръководител/какъвто е настоящият казус/ не обосновава
извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството
на служител от ръководството на предприятието.
С решение № 123 от 13.09.2016 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 117/2016 г., постановено по реда на
чл.290 ГПК, е дадено сходно разрешение,
а именно: с договора за управление на
предприятието управителят се задължава срещу
определено възнаграждение да постигне определен
стопански резултат. 3а целта на управителя
се поставя съответна „бизнес задача“, която е за целия срок
на договора и по отделно за
всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат
постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой
работни места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на
тази „бизнес задача“, управителят е длъжен да разработи
„бизнес програма“, която да предложи
и която следва да изпълни по
време на действието на договора
за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената
„бизнес програма“ и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се
възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати.
Именно затова с разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ е дадена
по-голяма свобода на управителя да
формира управленския екип на предприятието,
който да го подпомага за
изпълнение на поставените с договора за управление задачи.
Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.328, ал.2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КТ, като това
ограничение следва от целта на
основанието - да се даде възможност
на управителя да определи своя
ръководен екип. Дали един служител
е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието
на длъжността не е определящо. От съществено значение
са възложените на служителя трудови
функции, както и мястото на длъжността
в системата на управление на предприятието.
Основанието по чл.328, ал.2 от КТ намира приложение
независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или
е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието, какъвто е настоящия казус. То е приложимо по отношение на
всички лица, на които е възложено
управлението на трудовия процес във всяко едно
отделно звено на предприятието. Приносът на различните
звена за резултатите от работата на предприятието
обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор
по чл.328, ал.2 от КТ е да улесни
управителя за постигане на предвидените
в „бизнес плана“ стопански резултати като му дава
възможност да формира ръководния екип, с който да
работи за постигането на тези цели. Затова
то трябва да се прилага
само по отношение
на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата,
от които зависят стопанските
резултати на предприятието, но не и по отношение
на такива, които ръководят звена, от работата,
от които постигането на тези резултати
не зависят.
В конкретния казус, видно от представената длъжностна характеристика, задълженията на последната
заемана от ищцата длъжност са да организира, планира и ръководи цялостната
дейност на сектор „Жалби и рекламации“ и разпределяне на текущите задачи; да
контролира извършването на проучвания по жалби, рекламации и сигнали; изготвя и
анализира отговори до жалбоподателите от името на ответника; организира и контролира
обработването на международните рекламации и кореспонденцията с насрещни
пощенски администрации; да контролира изготвянето на предложенията и записите
за изплащане обезщетения за изгубени международни пратки; контролира
изготвянето на сметки обезщетения; при необходимост извършва комплексни,
тематични и частични проверки на място в структурните разпределения на
дружеството, свързани с постъпилите жалби, рекламации и сигнали; при слабости
изготвя и представя доклади до ръководството със съответните изводи и
предложения за усъвършенстване на технологията на работа при представянето на
пощенските услуги; контролира изготвянето на периодични отчети и анализи на
жалбите, рекламациите и сигналите в системата на дружеството; методически
ръководи организацията на работата по отношение на постъпилите жалби,
рекламации и сигнали в структурните подразделения на ответника. Длъжността е
пряко подчинена на отдел „финансово управление и контрол“, по вертикала - на
директор на дирекция „Вътрешен контрол“ и на главен изпълнителен директор.
При тези данни настоящата инстанция приема, че ищцата е имала контролни и ръководни правомощия, но функциите на
ръководеното от нея звено са свързани с администриране и разглеждане на
постъпили оплаквания, като от работата на това звено не зависят стопанските резултати на предприятието, предвид преценката на приноса на звената. Ищцата ръководи това звено в
предприятието, но дейността на звеното не е от съществено значение от гледна
точка на основната дейност на дружеството-предоставяне на пощенски услуги. Във въззивната жалба се твърди, че се касае за ръководител
сектор в Централно управление на дружеството, който има контролни правомощия
освен по отношение на служителите в сектора, но и по отношение на структурните
подразделения на Дружеството, свързани с постъпилите в „БП“ ЕАД жалби,
рекламации и сигнали, което въззивната инстанция
възприема, като разширяване на предвидените правомощия, както и че разписаните в длъжностната характеристика на ищцата
отговорности и задължения нямат пряко отношение към предвидената на стр. 8 от
Бизнес програмата на дружеството Стратегическа цел 3: Ориентация към клиента и
постигане на висока степен на удовлетвореност на клиента- гарантиране
на високо качество на услугите и на обслужване, като основа на задържане на
съществуващите клиенти и разширяване на потребителската база“. СГС намира, че
постигането на тази цел не е в пряка зависимост от дейността, свързана с
отговори по постъпили жалби, сигнали и рекламации, а има отношение пряко към
основната дейност на дружеството - предоставяне на пощенски услуги.
Изводът е, че заеманата от ищцата длъжност ръководител сектор „Жалби и рекламации“ към отдел „Финансово управление и
контрол“ при „Б.п.“ ЕАД не попада в кръга на предвидените длъжности в разпоредбата на
чл.328, ал.2 КТ, тъй като определените
й функции, съгласно длъжностната характеристика, не са ръководи, не й
дават правомощия да взема решения, които засягат управлението на
дружеството, затова и от дейността й по трудовото правоотношение не зависи
постигането на целите по приетия бизнес план.
Предвид изхода на
делото и предявената претенция въззивникът/ответник
следва да заплати на въззиваемата/ищца направените
разноски за настоящето производство във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., предвид направеното възражение за
прекомерност на същото.
По делото е постъпила втора въззивна
жалба от „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Главния изпълнителен директор Д.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.П.срещу решение от 16.04.2019 г. по гр.д. № 25382/2018
г. постановено по реда на чл.247 ГПК, с което е допусната поправка на ОФГ в решение от
18.02.2019г., постановено по гр.д.№ 25382 по описа за 2018г. на CPC, II -ро ГО, 64 - ти състав, относно размера на
разноските, които ответникът „Б.п.“ ЕАД е осъден да плати на ищцата К.Е.В. - Г.,
като вместо сумата от 300 лева ДА СЕ ЧЕТЕ
сумата от 600 лв. Твърди се, че не са налице предпоставките на ОФГ, визирани в
чл.247, ал.1 ГПК, а по същество се иска промяна на решението в частта на
разноските, което не е направено по надлежния ред, предвиден в чл.248, ал.1 ГПК, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо се моли да
бъде отменено решението.
Въззиваемата
страна К.Е.В.-Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника си по делото адвокат М.П. от САК оспорва жалбата.
СГС намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Очевидна фактическа
грешка/ОФГ/ по смисъла на чл.247
ГПК е налице при несъответствие между волята на съда,
материализирана в съобразителната част на решението и отразяването й в диспозитива на решението. Следователно ОФГ е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда
и нейното външно проявление в писмения текст на решението,
като данни, относно наличието на очевидна фактическа
грешка, следва да се черпят
от мотивите на решението. В конкретния казус е
видно, че в мотивната част на решението по отношение
на разноските, съдът е посочил че на ищцата следва да се присъдят разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., но в диспозитива
на решението са присъдени разноски от 300 лв., т.е. налице е несъответствие между
волята на съда, материализирана в съобразителната част на решението и
отразяването й в диспозитива на решението, хипотезата
на ОФГ по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК, а не изменение на решението в частта на
разноските по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.02.2019 г. по гр.д.№
25382/2018г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав, както и решение от 16.04.2019 г. по гр.д.№
25382/2018г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав, постановено по реда на чл.247 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главния изпълнителен
директор Д.Д., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Р.П.да заплати на
К.Е.В.-Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника
си по делото адвокат М.П. от САК направените разноски за настоящата инстанция
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.