№ 75
гр. Кърджали, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на А. К. А. с ЕГН
**********, адрес ****, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с
автоматизирано техническо средство на 10.12.2022 г. на път І-5, км.347+600м.,
общ.Кърджали.
Жалбоподателката А. К. А. намира електронния фиш за незаконосъобразен. Твърди,
че при издаването му било допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на
материалния закон. Неправилно била посочена санкционната норма и квалифицирано
нарушението като повторно. С Електронен фиш серия К № 5708081, издаден от СДВР,
жалбоподателката била санкционирана на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП. В случая нямало повторност, тъй като с двата електронни фиша тя била наказана за
два различни състава на административни нарушения, на две различни основания. С
процесния електронен фиш жалбоподателката била санкционирана за движение с
превишена скорост извън населено място, а с цитирания ЕФ К/5708081 – за движение с
превишена скорост в населено място. Моли атакуваният фиш да бъде изменен, като съдът
преквалифицира санкционната норма по чл.182, ал.2 т.4 вр. чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП и намали наказанието на „глоба“ от 300 лв. Моли и за присъждане на направените
съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
1
представлява. От упълномощен от нея адвокат е постъпило писмено становище по делото, в
което поддържа жалбата и искането за разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.12.2022 г. на път І-5, км.347+600м., общ.Кърджали, се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
ARH CAM S1 № 120cd09. Същият бил позициониран на път І-5, км.347+600м.,
общ.Кърджали, където действащото ограничение на скоростта било 60 км/ч. В 10.20 часа на
10.12.2022 г. бил заснет движещ се в същия участък, в посока от с.Глухар към гр.Кърджали,
лек автомобил „****“ рег.№ ***, със скорост 98 км/ч. при ограничението от 60 км/ч.,
въведено с пътен знак В26. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на А. К. А. в
графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на
електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 98 км/ч. - превишаване с
38 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 10.12.2022 г.,
10.20ч., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер,
датата и точния час на нарушението, номерът на техническото средство; Справка за
собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „****“ рег.№ *** е
жалбоподателката А. К. А.; Сертификат от 12.01.2018 г. за проведено обучение на
полицейския служител за работа със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта;
Протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/29.06.2022 г., от който се установява техническата
годност на използваното в случая техническо средство; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126; Преглед на одобрен тип средство за измерване ARH
CAM S1; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на
датата 10.12.2022 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката; справки от АИС
АНД; писмо на сектор ПП-Кърджали от 09.03.2023 г.; Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 5708081, с който на А. К. А. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
2
ЗДвП – превишаване на ограничение за скорост от 50 км/ч. в населено място, извършено на
24.03.2022 г. в гр.София; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане и на
пътния знак.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на
превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място,
извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е именно
такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било
въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Установи се от доказателствата
по делото, че на процесната дата и час А. К. А. като водач на лек автомобил „****“ рег.№
*** се е движила там с 98 км/ч. и така е превишила допустимата скорост за движение извън
населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно
деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателката е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена
с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на
техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Обосновано в електронния фиш името на А. К. А. е посочено като нарушител в
качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство,
доколкото същата не е декларирала по установения ред друго лице да е извършило
нарушението. Жалбоподателката попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова
следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се
установява обаче от материалите по делото, че нарушението е извършено „повторно“ по
смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в & 6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания
фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателката
по Електронен фиш серия К № 5708081. Макар и в този фиш действително да се цитира
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, то от словесното описание в самия акт става ясно, че
предходното нарушение на А. се състои в превишаване на допустимата скорост за движение
в населено място, за което тя е санкционирана именно на основание чл.182, ал.1, т.2 от
3
ЗДвП. Това означава, че на жалбоподателката не е било е наложено наказание за същото по
вид нарушение като процесното, което се състои в превишаване на разрешената скорост за
движение извън населено място, въведена с пътен знак. Ето защо признакът повторност на
нарушението не бе доказан. От друга страна, както вече се посочи, установеното на
инкриминираната дата поведение на жалбоподателката безспорно е нарушение и
осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за водач, който
превиши разрешената максимална скорост извън населено място, ако превишаването е от 31
до 40 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът А. А. е превишила
допустимата скорост за движение извън населено място, като превишаването е с 38 км/ч.
Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна
инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира
деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено,
предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към
основния състав на нарушението по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. По силата на цитирания текст
от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното
нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на
цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване
правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава
предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите,
покриващи признаците от състава на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП са описани в атакувания акт.
По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на
жалбоподателката за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 300 лв.
Извън горепосоченото относно признака повторност на нарушението, съдът не
констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е
установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на
мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно
одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При
съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени
са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
4
доброволното й заплащане. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на
извършването му. Безспорно се установява техническата годност на използваното
техническо средство от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. Нарушението
по чл.21, ал.2 от ЗДвП е безспорно установено от събраните по делото писмени
доказателства, както и от приложената разпечатка на Клип от 10.12.2022 г. По силата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателката е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,
че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв. Това е над дължимото
минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за основателно, тъй като делото
не представлява фактическа и правна сложност, а оказаната от защитника правна помощ се
изразява в изготвяне на жалба и писмено становище за съдебното заседание. Заплатеният от
жалбоподателката размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално
предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, а именно 400 лв. По съразмерност и съобразно уважената част от оспорването,
на жалбоподателката се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото.
Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на
административнонаказващия орган и затова в негова полза следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОДМВР-
Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на А. К. А. с ЕГН **********, адрес
****, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано
техническо средство на 10.12.2022 г. на път І-5, км.347+600м., общ.Кърджали, като
преквалифицира санкционната норма по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
5
наложеното административно наказание „глоба” от 600 лв. на 300 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на А. К. А. с ЕГН
**********, адрес ****, сумата от 200 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. К. А. с ЕГН **********, адрес ****, да заплати на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6