Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260478 / 21.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1140 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правни основания
чл.26 ал.1 пр.2 и 3, вр. ал.2 пр.5, вр. чл.226 ал.3 от ЗЗД; от Н.Ф.Е. с ЕГН **********
***; Л.Б.Х. с ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***; и В.М.Ю. с ЕГН **********
***; против П.Н.К. с ЕГН ********** ***; З.И.Д. с ЕГН ********** ***; Б.Н.К. с
ЕГН ********** ***; и С.С.М. с ЕГН ********** ***.
На основание чл.226 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на
страната на ищците се конституира Б.Б.Х. с ЕГН ********** ***.
Ищците сочат, че с първите трима ответници са съсобственици
на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195.724.166 по КККР на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-38/ 05.07.2006 г. на ИДАК - София, с последно изменение,
засягащо ПИ, от 20.02.2020 г.; с адрес на ПИ в ************; с площ от 403
кв.м.; с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план 2758, кв. 368, парцел III; както и
съсобственици на СОС с идентификтор № 77195.724.166.1.1, представляващ жилище,
апартамент с площ от 49 кв.м., който попадал в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор № 77195.724.166, със съответните части от ОЧС; на сграда с
идентификатор № 77195.724.166.3 с площ от 24 кв.м. с предназначение: друг вид
сграда за обитаване; и на сграда с идентификатор № 77195.724.166.4 с площ от 15
кв.м. с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, находящи се в ************. Те твърдят, че с искова молба с вх. №
176928/ 12.09.2019 г. против ответниците било образувано гр.дело № 2684/2019 г.
на ХРС за изкупуване на ид.части от съсобствени недвижими имоти, находящи се в ************;
които ответниците продали на трето за съсобствеността лице – четвъртия
ответник, без да спази изискването на чл.33 ал.1 от ЗС. Така били продадени 19/20
идеални части от 1/5 идеална част от СОС с идентификатор № 77195.724.166.1.1 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-38/ 05.07.2006 г. на ИДАК -
София, с административен адрес на самостоятелния обект: ************ етаж 1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 49 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж: няма; под
обекта: няма; над обекта: № 77195.724.166.1.2, който самостоятелен обект попада
е сграда № 1, разположена в ПИ с иденификатор № 77195.724.166, стар
идентификатор : няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.
По цитираното делото, ответниците оспорвали правото на ищците, да изкупят тези
ид.части, позовавайки се на НА № 165 том I peг. № 3137 дело № 122/2019 г. от
15.05.2019 г. на нотариус с peг. № 698. По силата му, първите трима ответника
дарили на четвъртия ответник - 1/20 от идеална част от притежаваните общо от
тях 1/5 идеални части от правото на собственост върху описания по-горе СОС. Данъчната оценка на дарените
ид.части била в размер на 148,25 лв. Според ищците, с този НА дарителите –
първите трима ответника се стремели да придадат на надарения – четвъртия
ответник качеството на съсобственик на имота, за да избегнат приложението на
чл.33 ал.1 от ЗС и за да му продадат в последствие останалите ид.части, във
вреда на ищците. Така с договора за дарение било заобиколено императивното
изискване на чл.33 ал.1 от ЗС, като мотивите за извършването му били противни
на закона и на добрите нрави, т.к. целта била увреда на интересите на ищците.
Същевременно, дарението прикривало продажба, т.к. с договора за покупко-
продажба на недвижими имоти от 26.07.2019 г. под № 84 том 2 peг. № 4791 дело №
214 на помощник - нотариус по заместване на нотариус с № 698 на останалите
ид.части от недвижимите имоти била посочена обща сума на продажната цена, а не
покупната цена за всяка продадена ид.част от имотите, описани в НА. За ищците
налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че посоченият договор за дарение е
нищожен на посочените основания. Това си искане, с претенция да им се присъдят
направените по делото разноски, ищците поддържат в открито съдебно заседание,
чрез пълномощник – адвокат.
Третото лице-помагач на страната на ищците, чрез пълномощника си – адвокат,
се присъединява изцяло към ищцовата позиция по делото, като иска постановяване
на съдебно решение, според петитума на исковата им молба; като му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответниците Пл.К., Б.К. и М. депозират общ отговор на исковата молба в
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Считат предявения иск
за допустим, но за неоснователен. Оспорват всички изложени в исковата молба
обстоятелства, на които се основава искът; а именно: че с дарението дарителите
са искали да придадат на надарения качеството на съсобственик на имота, за да
заобиколят приложението на чл.33 ал.1 от ЗС; че мотивите на дарението били
противни на закона и добрите нрави, т.к. се целяло увреждане интересите на
ищците; че договорът за дарение бил симулативен и прикривал продажба, т.к. в
нотариалния акт за покупко – продажбата била посочена обща продажна цена, а не
поотделно за продадените ид.части от недвижими имоти и самостоятелни обекти; че
така посочената цена включвала и цената на дарената 1/20 ид.ч. от притежаваните
от прехвърлителите ид.части от имота. Ответниците заявяват насрещно твърдение,
че договорът за дарение е действителен, сключен с оглед личността на страните,
при наличие на дарствен мотив у дарителите, да облагодетелстват безвъзмездно
дарения. Предвид изложеното, те искат отхвърлянето на иска, като им се присъдят
направените по делото разноски. Това си искане те поддържат в открито съдебно
заседание, чрез пълномощник – адвокат.
Ответницата Д., призована при условията на чл.47 ал.5, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба. Такъв отговор в указания й срок представя
назначеният й на същото основание особен представител. Възразява, че искането
да се приеме за установено, че сключеният договор за дарение е нищожен поради
заобикаляне на закона, а именно императивните изисквания на чл.33 ал.1 от ЗС,
било незаконосъобразно. Необходимо било изрично съзнание на страните, че целят
постигане на забранен или непозволен от закона резултат, извършвайки сделка,
която не противоречи на повелителни правила на закона. Следвало да се има
предвид и TP № 5/28.11.2012 г. по т.д. 5/2012 г. на ОСГК ВКС. Ответницата не
била в нарушение на закона, нито при сключване на дарението, нито при участие в
последващата продажба, тъй като наличие на намерение за заобикаляне на закона,
при липсата на законова презумция за намерение, в т.ч. и на законова забрана да
се постигне краен правен резултат, правело невъзможно да се цели забранен или
непозволен от закона резултат. По наведения от ищците довод за нищожност поради
противоречие със закона и добрите нрави, т.к. в последващата продажба не била посочена
индивидуално продажна цена на всяка продадена идеална част – не се сочела
конкретна нарушена правна норма, а и посоченото обстоятелство не можело да
доведе до най-тежкия порок на сделката. Предвид изложеното се иска отхвърляне
на предявения иск, като се има предвид и решение № 40/ 07.04.2020 г. по гр.д. №
2383/2019 г. 4-то отд. на ВКС. Особеният представител на ответницата в открито
съдебно заседание поддържа отговора си на исковата молба и иска постановяване
на решение, според същия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-2328/27.08.2019 г., издадено от Община Хасково, въз основа на акт за смърт № 0135/13.02.2005 г. То е на името на И.К.К., починала на **********г., оставила за свои наследници по закон, които след смъртта и на съпруга й на ****** г. са както следва: три дъщери - Ф.С.О. и ищците Е. и Х., както и наследниците на починалия й на ******** г. син Н.Ф. К., а именно – ответниците Пл.К., Б.К. и Д., последната – майка на Н. Н.К., брат на първите двама ответника. Общата наследодателка И.К.К. е била призната за собственик по наследство на недвижим имот, по силата на нотариален акт № 56 том IX дело 3409/1997 г. от 15.08.1997 г. на съдия при Районен съд – Хасково; а именно на – парцел III- 2758 в квартал 368 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 205/1981 г., с площ на парцела от 305 кв.м., при граници - ул. „Белмекен“, парцел II- 2759, парцел IV- 2757 и парцел VII- общински, ведно с построените в парцела двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 49 кв.м., според публичното завещание, и 40 кв.м., според скицата, и стопанска сграда с площ от 25 кв.м., при неуредени регулационни граници. Приживе тя е продала на сина си Н.Ф. К. втория жилищен етаж от тази сграда, със съответните ид.части от общите части на сградата; както и магазин със застроена площ от 27,70 кв.м. и кафе аперитив със застроена площ от 33,70 кв.м., построени в същия парцел; по силата на нотариален акт № 301 том II рег. № 1043 дело № 68/ 2001 г. от 03.05.2001 г. на нотариус с рег. № 080. Така описаните недвижими имоти, според представените за тях скици и схеми, всички от 01.07.2020 г., съответно: № 15-566880, № 15-566917, № 15-566895 и 15-566906; понастоящем се идентифицират, както следва:
-
ПИ
с идентификатор № 77195.724.166 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК - София, с последно изменение, засягащо ПИ, от
20.02.2020 г.; с адрес на ПИ в ************; с площ от 403 кв.м.; с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: средно
застрояване /от 10 до 15 м/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен
план 2758, кв. 368, парцел III; със сгради, които попадат в този имот:
-
СОС
с идентификатор № 77195.724.166.1.1, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор
№ 77195.724.166.1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; с
предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 49 кв.м., със съответните части от ОЧС; ниво: 1; съседни СОС:
на същия етаж и под обекта: няма, над обекта: 77195.724.166.1.2;
-
сграда
с идентификатор № 77195.724.166.3, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи:
1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; с предназначение: друг вид
сграда за обитаване; и
-
сграда с идентификатор № 77195.724.166.4, със застроена площ
от 15 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
За така описаните 4 имота се представиха удостоверения за данъчна оценка по чл.264 ал.1
от ДОПК, издадени на 02.07.2020 г. от Община Хасково, съответно с изх. №
********** и с изх. № **********. Видно от тях, оценката на ПИ възлиза на общо 15 829,80
лв., на жилището- 15 791,20 лв., на сграда № 3- 4 284,50 лв. и на сграда №
4- 2 276,10 лв.
По
делото се представи решение № 96/23.04.2008 г. по гр.дело № 1039/2007 г. на
ХРС, постановено по искове с правни основания чл.108 от ЗС, вр. чл.25 ал.1 от ЗН и чл.26 от ЗЗД, влязло в сила на 15.05.2009 г. С него е признато за
установено по отношение на М.А.С., че Пл.К., Б.К. и Н. Н.К. са собственици на следните
недвижими имоти: втори жилищен етаж от процесната двуетажна полумасивна жилищна
сграда с идентификтор № 77195.724.166.1, сграда за търговия с идентификатор
77195.724.166.1.2, застоена на 59 кв.м.; 1/5 ид.ч. от процесния ПИ с
идентификатор 77195.724.166;1/5 ид.ч. от процесната сграда за обитаване с
идентификатор 77195.724.166.3; 1/5 ид.ч. от процесната сграда с идентификатор
77195.724.166.4; 1/5 ид.ч. от процесния първи жилищен етаж от сграда с
идентификтор № 77195.724.166.1. С решението М.А.С. е била осъдена да им предаде
владението върху посочения втори жилищен етаж. По силата на нотариален акт за
дарение на поземлен имот № 5 том I рег. № 228 дело № 4/ 2008 г. от 15.01.2008
г. на нотариус с рег. № 081, С. Х.К. е дарил на внучка си – ищцата В.М.Ю.,
както следва: 1/5 ид.част от процесния ПИ с идентификатор 77195.724.166; ведно
с 1/5 ид.част от процесния първи жилищен етаж – СОС с идентификтор №
77195.724.166.1.1. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №
165 том I рег. № 3137 дело № 122/ 2019 г. от 15.05.2019 г. на нотариус с рег. №
698, ответниците Пл.К., Б.К. и Д. са дарили на ответника М., както следва: 1/20
ид.част от притежаваната от тях общо 1/5 ид.част от процесния първи жилищен
етаж – СОС с идентификтор № 77195.724.166.1.1; с данъчна оценка на частта от
148,25 лв. По силата на следващ нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имоти № 84 том 2 рег. № 4731 дело № 214/ 2019 г. от 26.07.2019 г. на
нотариус с рег. № 698, същите трима са продали на същия ответник следните свои
съсобствени недвижими имоти: 1/5 ид.част от процесния ПИ с идентификатор
77195.724.166; 19/20 ид.ч. от 1/5 ид.част от процесния първи жилищен етаж – СОС
с идентификтор № 77195.724.166.1.1; СОС с идентификтор № 77195.724.166.1.2;
сграда с идентификатор № 77195.724.166.2, 1/5 ид.част от сграда с идентификатор
№ 77195.724.166.3, и 1/5 ид.част от сграда с идентификатор № 77195.724.166.4.
Уговорената продажна цена е от общо 50 000 евро или левовата им
равностойност от 97 791,50 лева, при данъчна оценка от 88 535,60 лв.
В хода на настоящото производство е съставен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 93 том I рег. № 935 дело № 80/ 2021 г. от 21.05.2021 г. на
нотариус с рег. № 080. По силата му, ищцата Н.Ф.Е. е дарила на дъщеря си ищцата
В.М.Ю. и на племенника си третото лице-помагач на страната на ищците Б.Б.Х.,
при равни квоти от по ½ ид.част за всеки от тях собствените си 1/5
ид.част от следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 77195.724.166 и СОС с
идентификтор № 77195.724.166.1.1.
На
съда е служебно известно, а и от приложените по настоящото справки се
установява, че е висящо производство по гр.д. № 2684/2019 г. по описа на
Районен съд – Хасково; което понастоящем е спряно до приключването с влязъл в
сила съдебен акт на производството по настоящото дело. То е образувано по иск с
правно основание чл.33 ал.2, вр. ал.1 от ЗС, предявен от ищците в настоящото
производство против същите ответници; с искане: съдът да постанови решение, с
което да им предостави дадената им от закона възможност, да изкупят идеалните
части от процесните недвижими имоти, прехвърлени от първите трима ответници на
четвъртия ответник с договор за продажба, оформен с горецитирания нотариален
акт за покупко-продажба от 26.07.2019 г., за сумата от 7 478,39 лева,
представляваща данъчната оценка на имотите, която сума следвало да бъде
заплатена поравно от ищците на купувача и ответник по делото С. С. М. в едномесечен срок от влизане в сила на
решението по делото.
По искане на третото лице – помагач, на
ответниците се поставиха въпроси, на основание чл.176 ал.1 и 2 от ГПК, а
именно: Какъв е бил мотивът за сключване на сделката за дарение на идеалните
части от процесния недвижим имот?, Защо впоследствие са продали, а не дарили
останалите идеални части от имота?; като им се указаха последиците по чл.176
ал.3 от ГПК. За да отговорят на така поставените им въпроси, в открито съдебно
заседание се явиха само ответниците Пл. К.
и М.. Първият посочи, че направили дарението на С., в знак на благодарност,
т.к. той спасил живота на брат му Б., с когото били приятели. Инцидентът бил
около година преди дарението, когато една вечер имало някакво голямо спречкване
в някакъв нощен бар в ************. Някой изкарал нож, станала
голяма кавга. В последствие брат му напуснал България и те нямали никакви
претенции към тяхната част от първия етаж, понеже с техните роднини не можели
по никакъв начин да се разберат и брат му предложил по този начин да се
отблагодарят на С., като му дарят техните части. На самия имот имало много
голяма табела, че имотът се продава, която табела може би стояла една година.
Впоследствие С. докарал баща си, да пита какво се продава. Най-напред искал да
купи заведението и в последствие купил и втория етаж. Така се стигнало до
сделка.
Отв.
М. отговаря на въпросите, че станала случка с Б. и ответникът му помогнал и
затова в благодарност му дарил тези части, като двамата били приятели. Инцидентът
бил до бар „******“ в Х. през 2017 или 2018 г.,
като го били нападнали една група хора и отв. М. му помогнал, т.к. видял, че едно
от момчетата изкарало нож към него. Отв. М. го дръпнал и се качили в неговата кола
и избягали. След това бащата на отв. М. се заинтересувал и понеже имотът –
кафене се продавал, дал пари на ответникът и той го купил през 2019 г.
По
искане на ответниците Пл.К., Б.К. и М., по делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите С.А.М. и С.Г.Р.. Св. С.М. е баща на
ответника М., който през пролетта на 2019 г. му споделил, че приятелят му Б. му
дарил имот - идеална част от общ имот, от благодарност за неговото отношение
при някаква свада от около 2018 г. Този имот евентуално С. можел да ползва като
паркинг. Самият той обяснил на баща си, че идеята на дарението е, да има къде
да паркира, когато е в центъра. Покупката на имота станала в последствие,
когато св. С.М. си търсел офис за фирмата. Когато ходили, да гледат, къде е
това дарение, имало надпис „Продава се“, обадили се на П. и реализирали
сделката, по която отв. М. бил купувач, т.к. вече имал дарение от една част от
имота. Продажната цена, която договорили, категорично не включвала и дарените идеални
части. Тя включвала втория жилищен етаж и офиса, т.е. кафето. От останалите собственици
Л., Н. и В., св. С.М. нямал предложение да купи и останалите идеални части. Те
нямали интерес, да отремонтират имота, при което свидетелят им предложил да
изкупи и техните части, но поискали много висока цена. В имота имало наемателка
С.Р. с малко дете.
Св.
Р. познава страните по делото, т.к. живеела в техния имот под наем от 2013 г.,
на адрес ******. Тя била приятелка на майката на ответниците П. и Б., а с
последния израснала дъщерята на самата свидетелка и те били приятели, като
техен приятел бил и С.. В имота живеела само св. Р. с майка си и дъщеря си, на
втория етаж, като ползвали части и от дворното място. За дарението свидетелката
разбрала от дъщеря си, тъй като една вечер се случило някакво нападение между
компанията и й споделила, че С. помогнал на Б.. По-късно разбрала, че Б. искал да
подари част от имота на първия етаж на С.. За продажбата разбрала в
последствие, може би след един месец или един месец и половина, че имали
намерение да купят и останалата част. Те я известили, тъй като била наемател в
този имот и присъствала на тяхното споразумение между С. и П.К.. Ставало въпрос
за частта, в която живее св. Р., за вторият етаж, да се закупи за сумата от
50000 евро от С., тъй като баща му харесал имота. На разговора присъствали П., С.
и бащата на С.. Този разговор бил през 2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Преди всичко, съдът намира предявените искове по чл.26 ал.1
пр.2 и 3, вр. ал.2 пр.5, вр. чл.226 ал.3 от ЗЗД; за допустими, за което
съображения изложи и с доклада си по делото. Ищците са активно легитимирани, да
ги предявят, за което за тях съществува и правен интерес. Те са сред
съсобствениците на процесните недвижими имоти, останалите от които са
ответниците, като първите трима са дарили на четвъртия ид.част от тези имоти с
оспорваната в настоящото производство сделка, след което са му продали
останалите си ид.части от същите. Същевременно, висящо е производство по гр.д.
№ 2684/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково; което понастоящем е спряно до
приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по настоящото дело.
Същото е образувано по предявен иск с правно основание чл.33 ал.2, вр. ал.1 от
ЗС, от същите ищци против същите ответници; съдът да постанови решение, с което
да им предостави дадената им от закона възможност, да изкупят идеалните части
от процесните недвижими имоти, прехвърлени от първите трима ответници на
четвъртия ответник с договора за продажба от 26.07.2019 г., за сумата от 7 478,39
лева, представляваща данъчната оценка на имотите, която сума следвало да бъде
заплатена поравно от ищците на купувача и ответник по делото С. С. М. в
едномесечен срок от влизане в сила на решението по делото. Ето защо, налице е
правен интерес за ищците от предявяването на настоящите искове, в каквато
посока е и практиката по решение № 54/ 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
627/2012 г., IV г. о., ГК. Разгледани по същество, те се явяват частично основателни
и доказани. Въпреки надлежно указаната им доказателствена тежест, ищците не
проведоха пълно и главно доказване на доводите си за нищожност на процесния
договор за дарение по съображенията, че с него било заобиколено императивното
изискване на чл.33 ал.1 от ЗС, като мотивите за извършването му били противни
на закона и на добрите нрави, т.к. целта била увреда на интересите на ищците. Относно
първото оплакване, съдът взема предвид задължителната съдебна практика,
формирана с Тълкувателно решение № 5/ 28.11.2012 г. по тълк.дело № 5/ 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Според същото и нормата на чл.33 ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот на трето лице, само ако преди това е предложил
на другите съсобственици да купят частта му, при същите условия и никой от тях
не е приел предложението. Когато правото на собственост върху идеална част от
недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане
на дела първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна.
При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда
потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в
продажбеното правоотношение и заместят купувача, а за да могат да сторят това,
сделката трябва да е действителна – по силата на сделката купувачът да е станал
собственик на съответната идеална част от вещта. В случаите, когато продажбата
на остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от
същия имот в полза на външно за съсобствеността лице /какъвто е и настоящият
случай/, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на
закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени
характера на сделката по чл.33 от ЗС и последиците от нея, нито води до
опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за
дарение и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова
забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят
забранен или непозволен от закона резултат. При извършване на дарение на част
от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по
принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за
съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата
част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е
придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от
лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този
резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите,
когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване
от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е
забранен или непозволен. От гореизложеното следва, че атакуваният в настоящото
производство договор за дарение на ид. части от имот не е нищожен, на основание
чл.26 ал.1 пр.2 или 3 от ЗЗД, поради негово противоречие или заобикаляне на
закона, а именно - чл.33 ал.1 от ЗС; или като противоречащ на добрите нрави, т.к. целта му била увреда на интересите на
ищците.
В случая обаче е налице релевираната от ищците хипотеза на чл.26 ал.2 пр.5
от ЗЗД – нищожност на договора за дарение, поради привидността му, прикриващ
договор за покупко– продажба. В тази връзка, следва да се има предвид, че
цитираното по– горе тълкувателното решение по никакъв начин не отрича
възможността дарението да е нищожно – напротив, в мотивите изрично е посочено,
че за осъществяване на правото по чл.33 ал.2 от ЗС заинтересованите лица могат
да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение, но във всеки
случай фактическият състав на нищожността следва да бъде доказан пълно и
главно. Съобразно цитираната норма от ЗЗД, нищожни са привидните, или т.нар.
симулативни договори. Симулативното действие е поначало нищожно и то не
произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се
позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото
възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се
погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията
е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. При относителната
симулация, каквато е налице в случая, всъщност има две сделки - едната
привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата -
прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително
желаят. За уважаване на иска по чл.26
ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД не е необходимо доказването на вида на прикритата
сделка, но доколкото в случая именно по този път страната се стреми да отнеме
валидността на дарението, противопоставяйки му воля за продажба, то този въпрос
подлежи на изследване в настоящия процес. За да е налице симулация /независимо
– абсолютна или относителна/ на една сделка, в случая – едностранна, е
необходимо категорично и недвусмислено да се установи разминаване между
действителните и афишираните отношения между страните, изразяващи се, най-общо,
в разминаване между целения във вътрешните отношения и постигнатия, видим от
всички останали, краен резултат; т.е. съзнателно се създава привидно правно
състояние за пред трети лица, като външно се извършват изявления, които по
съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но зад
обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение – вътрешната,
съгласувана между участниците в симулативната сделка, воля е да не
се породят правните последици, съответстващи на външното изявление. При втората
разновидност на привидността – относителната, на каквато ищците се опират,
страните манифестират като действителна пред всички останали прикриващата
сделка, но са уговорили помежду си, че искат да породят правни последици от
друга, прикрита сделка, за която имат интерес третите лица да не знаят, а да
считат, че първата е предизвикала съответния, предписан й от правната норма,
резултат. При релативна симулация нежеланата, симулирана сделка, е изначално
нищожна, но дисимулираната, желана от страните, ако отговаря на изискванията на
закона, е действителна и поражда между тях съответните правни последици,
въпреки, че те са запазили в тайна волята си. При установяване на
относителна симулация, само ако има и иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД, както не е в случая, съдът
постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.
Съдът намира за успешно доказани твърденията на ищците,
че намерението на ответниците – отчуждители по дарението и ответникът – приобретател,
не е било правото на собственост да бъде прехвърлено безвъзмездно, а точно
обратното – желанието и на двете страни по договора е било покупко- продажбата
на посочената като дарена ид.част от недвижимия имот. Тезата им се подкрепя от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Съгласно решение № 403/ 05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III ГО;
няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства,
ако те разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и
несъмнен извод за наличие на такава. Преди всичко,
следва да се посочи, че въпреки възражението си за наличие на дарствен мотив у дарителите, заявено в срока по чл.131 от ГПК, отвениците
не конкретизираха конкретните обстоятелства, във връзка с това, каквото
задължение имат по чл.131 ал.2 т.5 пр.2 от ГПК. В този смисъл, сочените от тях
обстоятелства, на които се основава това им възражение, едва в третото по ред
насрочено открито съдебно заседание и след призоваването им по реда на чл.176
от ГПК – съдът намира за преклудирано; а именно, че дарението било извършено в
знак на благодарност към отв.М. за това, че при инцидент спасил здравето или
живота на отв. Б.К.. Независимо от това, разгледано по същество, това им
възражение съдът намира за неоснователно и недоказано. Дарението е безвъзмездна сделка и се характеризира с
намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице,
като изяви воля в този смисъл. При него основанието е свързано и с определен мотив
/т.е. с разнообразните съображения на едно лице да достигне до решението да
надари/, който мотив, според чл.226 ал.3
от ЗЗД, не следва да е противен на закона или да противоречи на
добрите нрави. Дарители по сделката обаче са не само отв. Б.К., сочещ се за
лично благодарен на отв. М., но и отв. Пл.К. /негов брат/ и отв. Д. /майка на
другия им брат/. Съдът намира за недоказана тезата им, че другите двама
прехвърлители са били лично съпричастни към благодарността на отв. Б.К. към отв. М., до степен да решат, да му
дарят и свои ид.части от процесния имот. В подкрепа на тези си възражения
ответниците ангажираха гласни доказателства, чрез разпита на изключително
близки им хора – бащата на отв. М. и дългогодишния наемател на ответниците в
процесния имот св. Р.. Що се отнася до посочените намерения за дарение и
двамата сочат не личните си възприятия, а представите си, формирани от
разказвано им от ответниците, заинтересовани от изхода на настоящия спор.
Всъщност пряко или косвено заинтересовани се явяват и двамата ответни
свидетели. Като заинтересовани, съдът не кредитира и отговорите на въпросите по
чл.176 от ГПК на явилите се за отговори отв. М. и отв. Пл.К.. Същевременно, те
страдат и от съществени вътрешни противоречия. Вторият ответник сочи,
инцидентът, станал повод за дарението, да е станал около година преди
дарението, в нощен бар в ******. Първият посочен
ответник пък, макар да е пряк участник при инцидента, че помни, кога точно е
бил - през 2017 или 2018 г., и то на
ноторно известно съвсем различно място - до бар „****“ в Хасково. Така,
соченият инцидент е бил година или две преди дарението на имота на 15.05.2019
г., което пък е само два месеца преди покупко- продажбата от 26.07.2019 г. В
този смисъл, липсва основание да се приеме, че реалното намерение и на тримата
отчуждители по дарението е било именно безвъзмездното отчуждаване на част от
притежаваните от тях части от имота в полза на отв. М.. Ако това е било така,
то житейски логичното е, дарението да стане скоро след инцидента. Нещо повече,
категорично от отговорите по чл.176 от ГПК и от гласните доказателства по
делото се установява, че отв. Б.К. и отв. М. са приятели, а към датата на
инцидента са излизали заедно в една компания, в т.ч. с дъщерята на св. Р.. В
тази връзка, постъпката на отв. М. спрямо отв. Б.К. е била като от приятел към
близък приятел, за която принципно не се следва или очаква подарък под формата
на дарение на недвижим имот или ид.части от такъв. Но дори и да не се приеме
това съждение, следва да се анализира, какво конкретно е било подареното в знак
на благодарност, а то представлява - 1/20 ид.част от притежаваната от тримата
прехвърлителя общо 1/5 ид.част от процесния първи жилищен етаж – СОС с
идентификтор № 77195.724.166.1.1; с данъчна оценка на частта към датата на
сделката от едва 148,25 лв. В този ред на мисли, категорично дарение на такава
стойност не представлява никакъв знак на щедрост и благодарност, още по-малко
пък за спасени човешки здраве или живот, според настояванията на ответниците.
Тъкмо обратното, това дарение и то при крайно обтегнаните между съсобствениците
отношения по повод на процесните им имоти, създава нови и то съществени
проблеми за приобретателя, вместо да го облагодетелства. Същевременно, дарена е
част именно от общо притежавания с ищците първи етаж, а не например от
притежаваните единствено от дарителите втори жилищен етаж или сграда № 2. Придобивайки
посоченото, не би могло да се приеме, че отв. М. е можел да задоволи
конкретната си нужда, сочена от баща му като свидетел – за да има къде да
паркира автомобила си, каквато била идеята на дарението, както сочи той. За
постигането й служи последвалата продажба. Налага се извод, че към датата на
дарението вече са били проведени разговорите по покупко – продажбата на
притежаваните от ответниците части от имотите и самостоятелно притежаваните от
тях такива, в резултат на проявения от бащата на отв. М. интерес към това. На
това сочи св. Р., присъствала на разговор между П., С. и бащата на С., който разговор
бил през 2018 г. Тогава е била договорена продажна цена от 50 000 евро за частта,
в която живее св. Р., за вторият етаж, тъй като бащата на С. харесал имота.
Това кореспондира с данните, че имотът се е продавал от дълго време, очевидно
безуспешно – на същия имало голяма табела, че се продава от около година, като св.
М. водел безуспешни разговори с ищците за покупката му. Самият отв. Пл.К. в
отговорите си по чл.176 от ГПК посочи, че те с брат му отв. Б.К. по никакъв
начин не можели
да се разберат с техните роднини – ищците и брат му
предложил по този начин да се отблагодарят на С., като му дарят техните части. Относно посочената в нотариалния акт продажна цена, самият св. М.,
инициатор на покупката и провел преговорите с ответниците, не е категоричен,
какво конкретно включва тя. Сочи, че сумата включвала втория
жилищен етаж и офиса, т.е. кафето, а според нотариалния
акт – тя е за всички продадени имоти.
С оглед изложеното по- горе, съдът достига до извода, че
страните по договора за дарение са сключили една привидна сделка, прикриваща
действителните им намерения- а именно, сключването на договор за покупко-
продажба. Затова атакуваната сделка за дарение на
ид.част от процесния недвижим имот е привидна, поради което и нищожна, съгласно
императивната разпоредба на чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД. Искът, предявен на
това основание, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като
съдът прогласи нищожността на договора за дарение, като относително
симулативен. С оглед на това, съдът не дължи изрично произнасяне по исковете,
да се прогласи нищожността на сделката, на останалите коментирани по – горе основания
– по чл.26 ал.1 пр.2 и 3, вр. чл.226 ал.3 от ЗЗД; съобразявайки
решение № 97/ 08.02.2013 г. на ВКС, ТК, І отделение, по т.дело № 196/2011 г.
Предвид уважаването
на иска /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, ответниците следва да бъдат осъдени, да
заплатят на ищците деловодни разноски в общ размер от 1 150 лв., включващи
всички направени от тях разноски, а именно: 400 лв. за адвокат, 150 лв. за
дължима държавна такса /приспадайки недължимата по частичното прекратяване
производството по делото от още общо 150 лв./ и 600 лв. за особен представител
на ответницата. Съдът не присъжда на ищците, освен посочената такса от общо 150
лв. /т.10-12 от списъка им по чл.80 от ГПК/, касаеща частичното прекратяване
производството по делото, още и сумите от 40 лв. за държавна такса /т.4 от
списъка им/ и 20 лв. за вписване на исковата молба /т.6 от списъка им/,
доколкото по делото не са представени доказателства за разходването на такива
суми.
На основание чл.78
ал.10 от ГПК, неоснователно е искането на трето лице-помагач на страната на
ищците и на него да се присъдят деловодни разноски, предвид на което, съдът не
му присъжда такива.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
По
предявените искове с правни основания чл.26 ал.1 пр.2 и 3, вр. ал.2 пр.5, вр.
чл.226 ал.3 от ЗЗД; от Н.Ф.Е. с ЕГН ********** ***; Л.Б.Х. с ЕГН **********,***,
и с настоящ адрес ***; и В.М.Ю. с ЕГН ********** ***; против П.Н.К. с ЕГН **********
***; З.И.Д. с ЕГН ********** ***; Б.Н.К. с ЕГН ********** ***; и С.С.М. с ЕГН **********
***; при участието на трето лице-помагач
на страната на ищците Б.Б.Х. с ЕГН ********** ***:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на договор
за дарение от
15.05.2019 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165
том I рег. № 3137 дело № 122/ 2019 г. на нотариус с рег. № 698; по силата на
който П.Н.К. с ЕГН **********, З.И.Д. с ЕГН ********** и Б.Н.К. с ЕГН **********
СА ДАРИЛИ на С.С.М. с ЕГН ********** следния техен съсобствен недвижим имот: 1/20
ид.част от притежаваната от тях общо 1/5 ид.част от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 77195.724.166.1.1, по КККР на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК - София, с последно
изменение, засягащо го от 20.02.2020 г.; с адрес на имота в ************ ет.1; намиращ
се на етаж 1 в сграда с идентификатор №77195.724.166.1, предназначение:жилищна
сграда– еднофамилна; разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.724.166;
с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 49 кв.м., със съответните ид.части от ОЧС; ниво: 1; съседни
СОС: на същия етаж и под обекта: няма, над обекта: 77195.724.166.1.2; с данъчна
оценка на частта от 148,25 лв. - като ПРИВИДЕН, прикриващ договор за покупко - продажба.
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН **********, З.И.Д. с
ЕГН ********** и Б.Н.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Ф.Е. с
ЕГН **********, Л.Б.Х. с ЕГН ********** и В.М.Ю. с ЕГН ********** СУМАТА от
общо 1 150 лева, представляваща
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на електронните
адреси от л.166-169 и л.199 на адвокатите им, като им се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М.Б.