Решение по дело №70/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2020 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20192300900070
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                  гр. Ямбол, 14.02.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд, V-ти граждански състав в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА     

                                            

с участието на секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова т.д. №70 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

 

     Подадена е искова молба от “Дойч Инвест" ЕООД- гр.Ямбол, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощника адв.Хр.М., срещу “Технострой Инженеринг 99" АД -гр.Ямбол, представлявано от С.. П. Ищецът твърди, че е акционер в ответното дружество с притежавани 8 351 бр. акции. Взето е решение на Общото събрание на акционерите, проведено на 29.05.2015 г., за разпределяне помежду им на 1 000 000 лв. от печалбата на дружеството за 2014 г. чрез изплащане на дивиденти, пропорционално на притежаваните акции, в срок до 31.12.2015 г. На ищеца като акционер с притежавани към онзи момент 8252 бр. поименни акции (от общо 25 000 акции) е следвало да се изплатят 330 080 лв. - 33 % от разпределяната сума, което обаче не е направено. За периода на забавата за плащане - от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г., ответното дружество дължи на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва за забава в размер на 100 491,03 лв.. От съда се иска да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 330 080 лв., представляваща дивидент за 2014 г. и сумата от 100 491,03 лв. -лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените разноски.

Ответникът в срока за отговор оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че ОСА е дало съгласие да се разпредели печалбата, а не е взело решение за това. Освен това с Решение от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред „Разни" на Общото събрание на акционерите се възлага на Съвета на директорите с оглед финансовите възможности на дружеството да вземе решение и определи срок за изплащане на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, а с Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите е взето именно такова решение, че се отлага изплащането на дивидентите, съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г. Последвало е ново Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до 31.12.2020 г.

В допълнителната искова молба ищецът е изложил доводи относно еднопосочното тълкуване на решението от 29.05.2015 г. като такова за изплащане на дивиденти, оспорил е и решенията на ОС и СД, свързани с отлагане изплащането им като нищожни поради противоречие с императивни норми на закона- чл.231 ал.2 вр. чл. 247а, ал.5 от ТЗ, както и с устава на АД. Посочил е че първата норма определя, че взетото решение (от 29.05.2015 г. ) е влязло в сила, тъй като изпълнението му не е отложено, а само е определен падеж за изплащане и не може да бъде изменяно, а втората норма определя императивно краен срок, 3- месечен от датата на ОСА, за изплащане на дивидентите, освен ако в Устава не е предвиден друг. Сочи, че в настоящият случай  чл.39, ал.2 от Устава на дружеството препраща към чл.247а от ТЗ, т.е. не предвижда друг срок. Следователно, взетото на 29.05.2015 г. решение на ОСА е окончателно и не подлежи на промяна. Решенията от 2018 г. и 2019 г. на ОСА и на СД, и цитираните в тях решения на ОСА от 17.06.2016 г. и 20.06.2017 г., които изменят падежа на плащане на дивидентите, са взети след падежа по решението от 29.05.2015 г., поради което са нищожни в тази им част.

С допълнителната искова молба са предявени и иницидентни установителни искове за прогласяване на нищожността поради противоречие с Устава на АД и противоречие със закона (ТЗ) на решения на Общото събрание на акционерите и на Съвета на директорите на “Технострой Инженеринг 99" АД: Решение от 17.06.2016 г. на Общото събрание на акционерите, в частта, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г.; Решение от 20.06.2017 г. на Общото събрание на акционерите, в частта, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г.; Решение от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред „Разни" на Общото събрание на акционерите, с което се възлага на Съвета на директорите да вземе решение за отлагане на срока за изплащане на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА; Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г.; Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до 31.12.2020 г. Съдът е приел за съвместно разглеждане с първоначалните искове само тези срещу Решение от 22.06.2018 г. на Общото събрание на акционерите, Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите и Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите.

В допълнителния отговор ответникът е възразил, че макар принципно ищецът да е активно легитимиран да оспорва решения на СД, тъй като е акционер в ответното дружество, установителните искове са недопустими- недопустимо е съединяването им с претенция по посочената от ищеца квалификация чл.79 и 86 от ЗЗД. Освен това недопустимо е оспорване на решения на ОСА на осн. чл.71 от ТЗ. Намира осъдителните за неоснователни и поради обстоятелството, че вземане за дивидент не е отразено в публикуваните в ТР годишни финансови отчети на ищцовото дружество.

В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и пледира за уважаването им.

В с.з. представителите на ответника адв. О. Ш. и адв.Н.П. пледират за отхвърляне на исковете като неоснователни поради недоказване с пълно доказване от ищеца на предпоставките по чл. 247а от ТЗ за уважаването им.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е акционер в ответното дружество с посочения в исковата брой акции, че е проведено Общо събрание на акционерите на 29.05.2015 г., на което е проведено гласуване по предложението за разпределяне на 1 000 000 лв. от печалбата на дружеството за 2014 г., както и че не е изплатен на ищеца претендирания дивидент.

Във връзка с твърдените от ищеца факти са представени Списък на акционерите, присъствали на събранието, съдържащ подписите им, извлечение от Книга на акционерите, започната на 01.01.2008 г.. Налице са и данни по партидата на "Технострой Инженеринг 99"АД- гр.Ямбол в търговския регистър, че ищецът е акционер с притежавани 33 % от акциите на дружеството, които са 25 000 на брой (поименни, обикновени с право на глас) с номинална стойност от по 10 лв. Капиталът на дружеството е 250 000 лв.

Съгласно чл.36 от Устава на дружеството, обявен в търговския регистър, финансите му се разпределят във фонд „Капитал“, представляващ внесената номинална стойност на записаните от акционерите акции, и фонд „Резервен“. Последният съгласно ал.1 т.4 трябва да съставлява най-малко 1/10 от дружествения капитал. Чл.39 ал.2 урежда, че общото събрание одобрява с решение годишния отчет и предложението за разпределяне на печалбата. Решението на ОС следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 247а от ТЗ.

Съгласно Протокол от 29.05.2015 г. за редовно годишно ОС на ответното дружество, са взети решения за приемане на годишния и консолидирания финансови отчети на дружеството за 2014 г. и за даване на съгласие чистата печалба по баланса за 2014 г. в размер на 1 895 000 лв. да се разпредели, като 1 000 000 лв. се използват за изплащане на дивиденти на акционерите пропорционално на притежаваните от тях акции в срок до 31.12.2015 г., а остатъкът от 895 000 лв. да се отнесе за попълване на фонд „Резервен“.

Според проверения годишен финансов отчет на дружеството за 2014 г., обявен в търговския регистър, сумата на актива (ДМА, ДФА, текущи (краткотрайни) активи и др.) е 9 216 000 лв., а общият размер на задълженията е 4 261 000 лв. Няма непокрита загуба от минали години. Обявени са „Други резерви“ в размер на 2785000 лв.

Не се спори, а и е видно от представените протоколи от 22.06.2018 г. за Общото събрание на акционерите, от 29.06.2018 г. за заседание на Съвета на директорите и от 23.04.2019 г. за заседание на Съвета на директорите, че са взети описаните в отговора решения за възлагане от ОС на Съвета на директорите да вземе решение, в зависимост от финансовите възможности на дружеството, за отлагане на срока за изплащане на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно за отлагане от Съвета на директорите на изплащането на дивидентите: 50% от сумата да бъде изплатена до 30.06.2019 г. и 50% - до 30.09.2019 г. и ново отлагане: 50% от сумата да бъде изплатена до 31.12.2019 г. и 50% - до 31.12.2020 г. Видно от Протокола от 22.06.2018 г. за Общото събрание на акционерите е взето решение за разпределение на печалбата за 2017 г.  от 5 586 лв. чрез попълване на фонд „Резервен“.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 247а, ал.5  вр. чл. 181 ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Инцидентните установителни искове са с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК по отношение на решението на ОСА и чл.71 от ТЗ по отношение на решенията на СД.

Съгласно чл. 247а, ал.5 от ТЗ дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок три месеца от провеждането му, освен ако в устава е предвиден по-дълъг срок.

В случая фактическият състав на правната норма е налице. Изтекла е финансовата 2014 година, приет е годишният счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител и е взето решение от общото събрание на акционерите за разпределение на печалбата по баланса.

Предпоставките за възникване на правото на дивидент са обсъдени в Решение № 14 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2010 г., II т. о. В него е прието, че това право е имуществено субективно право на съдружник или акционер да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала - чл. 133, ал. 1, съответно чл. 181 ТЗ и за да може то да се трансформира в конкретно право на дивидент - облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството, следва да се реализира фактическият състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане. Първата предпоставка е изтичането на финансовата година, като според пар. 2 от ДР на ЗСч отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година - 1.01-31.12. Втората предпоставка е приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, а третата - решението на общото събрание на съдружниците/ акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба. Със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника/акционера към капиталовото търговско дружество. Правото на дивидент като част от дяловете/ акциите съгласно чл. 133, ал. 1, съответно чл. 181, ал. 1 от Търговския закон е различно от облигационното вземане за разпределен дивидент, което се погасява с изтичането на общия петгодишен давностен срок. На така цитираното решение на ВКС се позовава и Решение № 90 от 27.05.2013 г. по т. д. № 876/2012 г., I т. о. на ВКС, приемащо, че наличието на специални правила и специален ред в ТЗ за реализирането на правата по дивидента (чл. 247а ТЗ) предопределя и материалноправното основание на споровете между дружеството и акционера, а квалифицирането на претенциите съобразно общите правила на ЗЗД е неправилно.

В случая наличието на трите обсъдени от ВКС предпоставки не е било спорно, като в рамките на сроковете за двустранна размяна на книжата между търговците възникването на правото на ищеца на дивидент е признато. Оспорена е само изискуемостта му поради взети последващи решения за отлагане на падежа за плащане. Правото на дивидент от печалбата за 2014 г. се признава и в представените от ответника решения, в които изрично е заявено, че сумата следва да бъде изплатена, макар и разсрочено, и в по-късен момент. Заявяването на нови възражения от ответника –срещу възникване на вземането- едва в съдебно заседание, след изтичане на преклузивните срокове, е недопустимо. Въпреки това следва да се отбележи, че наличието на предпоставките по чл. 247а ал.1 се установява, не само от признанието в представените от ответника документи, а и от обявения в търговския регистър ГФО.

Съгласно чл. 247а ал.1 дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2 се изплащат само ако според проверения и приет съгласно раздел ХI финансов отчет за съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд "Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав. Съгласно ал.2, по смисъла на ал. 1 чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.

В случая разликата между правата (на обща стойност съгласно ГФО - 9216000 лв.) и задълженията на дружеството (общо от 4261000 лв.) е 4955000 лв. Намалена с дивидентите, подлежащи на изплащане (1000000 лв.), е равна на 3955000 лв. Капиталът на дружеството е 250 000 лв., а фонд "Резервен" по устава е 1/10 от капитала или 25 000 лв. (както е отразен и в баланса на дружеството за 2014 г.). Не е спорно, а и от устава е видно, че не е предвидено дружеството да образува други фондове. Т.е. чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите (т.е. 3955000 лв.), е по-голяма от 275 000 лв. и предпоставките на ал.1 са налице. По- голяма е и от посочената в писмената защита на ищеца сума от 2810000 лв. (включваща допълнителните резерви по баланса).  Според ГФО няма непокрита загуба към края на финансовата година, фонд резервен е попълнен, като отделената с решението на ОСА от 29.05.2015 г. част от печалбата за този фонд от 895 000 лв. многократно надвишава 1/10 от балансовата печалба. Налице са и „Други резерви“ в размер на 2785000 лв.

Основателни са доводите на ищеца, че падежът на вземането му е настъпил и същото е изискуемо. Изтекъл е както определеният с решението на ОСА от 29.05.2015 г. срок, така и предвиденият в чл. 247а, ал.5 от ТЗ срок от три месеца от провеждането на общото събрание, а в устава не е предвиден по-дълъг срок. Решението на ОСА е влязло в сила съобразно чл. 231 ал.2 от ТЗ, доколкото действието му не е отложено.

Спорните решения за отлагане на падежа са взети след настъпване на изискуемостта и не променят същата.

Неоснователни са възраженията на ответника, че формулировката „дава съгласие“ да се разпредели печалбата, не означава взето решение за това по смисъла на ТЗ. Волята на ОС на акционерите е ясна –че разпределя печалбата по две направления: една част за фонд „Резервен“ и останалата –за изплащане на дивиденти. Друг смисъл не би могъл да бъде вложен в цитирания текст.

Не е спорно, че ищецът притежава 8 252 бр. акции, на които е пропорционална сумата от 330 080 лв. С оглед осъществяването на фактическия състав на приложимата правна норма искът за плащането на сумата е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главния иск, следва да се уважи и този за мораторна лихва. Касае се за срочно задължение, с определен в закона (чл. 247а, ал.5 от ТЗ) срок за изпълнение. Претенцията обхваща период от време след изтичането му- три години назад от предявяването на иска. Размерът на лихвата за забава за процесния период не е бил спорен в процеса, а и изчислен с помощта на онлайн калкулатор, е претендираният с исковата молба.

По отношение на инцидентните установителни искове съдът намира следното:

Определянето на правното им основание по чл. 124 ал.1 от ГПК по отношение на решението на ОСА и по чл.71 от ТЗ по отношение на решенията на СД е съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.

За решенията на ОС ВКС приема, че членът на дружеството може да защити правата си или с иск по чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК (отм.), сега чл. 124 ал.1 и 4 от ГПК, ако решението не подлежи на вписване, или с иск по чл. 431, ал. 2 ГПК вр. чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК (отм.), сега чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, ако то е вписано в търговския регистър. И в двата случая се касае за установителни искове, за които следва да е налице правен интерес.

Ищецът претендира, че решенията на ОС и СД са нищожни поради противоречие с императивни норми на закона- чл.231 ал.2 вр. чл. 247а, ал.5 от ТЗ, както и с устава на АД. Съдът намира, че се касае за решения, относно които ТЗ не изисква вписване в търговския регистър.

Съгласно мотивите на т.1 от посоченото тълкувателно решение, погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. Квалифицирането им като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ: разпоредбите на чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 197, ал. 3, предл. 2 вр. пр.1. Неприложими са общите правила на ЗЗД за нищожност на сделките, като в случая се касае за особен вид сделки (многостранни), които не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на дружеството по ЗЗД. Според ВКС нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт.

В случая ищецът не се позовава на нито една от цитираните специални хипотези на нищожност. Посочените от него пороци на решението на ОС съгласно ТР на ВКС обуславят отменяемост, която обаче не е поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. По аргумент от ТР квалифицирането на решението на ОС като нищожно е недопустимо. За страната е бил налице правен интерес за предявяване на коститутивния иск, а не на установителния за нищожност. Поради това предявеният иск е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.

В Решение № 202 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 764/2009 г., II т. о. е прието, че съобразно цитираното ТР на ВКС, ако нищожното решение е взето от орган, различен от общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск по чл. 71 от ТЗ във вр. с чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), съотв. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за да се защити срещу нарушението, но в негова тежест е да обоснове правния си интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за надлежното му упражняване (искът е бил за прогласяване на нищожност на решение на Съвета на директорите на АД). Същото е прието и в Решение № 212 от 14.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2528/2015 г., II т. о., според което основанията на иска –че решение на СД противоречи на императивни норми на закона и устава- е относимо към конститутивен иск за отмяната им, а релевантни към иск за нищожност на решения на СД са други основания (по конкретното дело- за липса на компетентност за взимане на решенията). Съгласно Решение № 50 от 16.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1087/2012 г., I т. о., установителните искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на решения на СД, поради противоречие със закона и устава и поради липса на съгласие (в случая -за нищожност на две различни основания по общия граждански закон) са недопустими, поради привнасянето на основания, регламентирани от общия граждански закон, по правоотношения, регламентирани от специалния закон – lex specialis derogat legi generali. Това правило е намерило израз в т.1 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.

ЯОС споделя цитираната съдебна практика и счита, че исковете, предявени по настоящото дело по чл. 71 от ТЗ, са недопустими. И в настоящия случай ищецът привнася основания, уредени в общия граждански закон, по правоотношения, регламентирани от специалния Търговски закон. В дадения му от съда срок (преди първото съдебно заседание), във връзка с направените от ответника в отговора на допълнителната искова молба възражения за недопустимост, не е обосновал правен интерес от установителните искове. За наличието на такъв интерес съдът следи служебно. Налице е правен интерес от предявяване на конститутивни искове по чл. 71 от ТЗ (за тях правният интерес е презумптивен съгласно посочените решения на ВКС), които искове съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС не са ограничени със срок. Недопустимо е обаче предявяването им в настоящото производство, в което по реда на чл. 372 от ГПК може да се предявявят само инцидентни установителни искове. Поради това производството по исковете с правно основание чл. 71 от ТЗ следва да бъде прекратено.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съразмерно на уважената част от исковете, съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Следва да се присъдят съразмерно разноски и на ответника (адвокатско възнаграждение, което съгласно списъка по чл. 80 от ГПК е в размер на 12 240 лв.) на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК, поради прекратяване на производството по част от исковете. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца (18 000 лв. с ДДС) е неоснователно, доколкото се касае за защита по множество обективно съединени искове (чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), като се отчете и по-голямата правна сложност на делото.

Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд   

                           

                                                    Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА “Технострой Инженеринг 99" АД -гр.Ямбол, Обходен път запад No 21, представлявано от С. П. И., ЕИК *********, да заплати на “Дойч Инвест" ЕООД- гр.Ямбол, ж.к. „Граф Игнатиев“, бл. 86, вх. Г, ет. 2, ап. 65, представлявано от управителя Д.Д., ЕИК *********, сумата от 330 080 лв., представляваща дивидент за 2014 г., сумата от 100 491,03 лв. -лихва за забава за периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 30219,61 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от “Дойч Инвест" ЕООД- гр.Ямбол срещу “Технострой Инженеринг 99" АД -гр.Ямбол инцидентни установителни искове за прогласяване на нищожността поради противоречие с Устава на АД и противоречие със закона на Решение от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред „Разни" на Общото събрание на акционерите в “Технострой Инженеринг 99" АД, с което се възлага на Съвета на директорите да вземе решение за отлагане на срока за изплащане на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА; Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решение от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г.; Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до 31.12.2020 г.

ОСЪЖДА “Дойч Инвест" ЕООД- гр.Ямбол да заплати на “Технострой Инженеринг 99" АД -гр.Ямбол направените по делото разноски в размер на 3396,07 лв..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред БАС.

                                                   

                                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: