Р Е
Ш Е Н
И Е
№434 от 08.06.2012 год., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия,
На десети май две хиляди и
дванадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Д.К.
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
гр. дело №4188 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид:
“Т. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж.к. “Д.”, ул. “Д. С.” №.., представлявано от Е. С. Б., ЕИК...................., е предявило срещу С.Е.В., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 537 във вр. с чл. 485, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/ за признаване за установено, че му дължи сумата в размер на 20000.00 лева – главница по запис на заповед, издаден на 05.09.2008г. от “Р.” ЕООД /тогава ООД/, ЕИК ...................., и авалиран от С.В., ведно със законната лихва от 14.10.2009г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №46710/2009г. по описа на Софийския районен съд /СРС/ /с определение, постановено на 28.12.2011г. и влязло в сила на 28.01.2012г., производството по делото е прекратено като недопустимо в частта, в която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1880.26 лева – разноски по ч. гр. дело №46710/2009г. по описа на СРС/. Претендират се направените по настоящото производство разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, в който се навеждат доводи за неоснователност на предявения иск. Претендират се направените разноски по производството.
В исковата молба се твърди, че на 05.09.2008г. “Р.” ЕООД /тогава ООД/, ЕИК................, е издало запис на заповед, по силата на който се е задължило да заплати на “Т. Б.” ЕООД, гр. С., сумата в размер на 20000.00 лева в тридневен срок след предявяването му. Записът на заповед е авалиран от С.Е.В. на 05.09.2008г. за същата сума. На 08.12.2008г. “Т.Б.” ЕООД, гр. С., е предявило записа на заповед с нотариална покана, връчена чрез нотариус с рег. №200 на Нотариалната камара. В тридневния срок след предявяването не е последвало плащане, поради което на 14.10.2009г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата в размер на 20000.00 лева солидарно срещу “Р.” ЕООД и С.В., въз основа на което е образувано ч. гр. дело №46710/2009г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за процесното вземане. В отговора на исковата молба се навеждат доводи за липса на валидно предявяване за плащане на записа на заповед на авалиста – С.В..
Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На 05.09.2008г. “Р.” ООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. “С. К.” №, бл. , вх., ап., представлявано от С.Е.В. – управител, е издало запис на заповед, по силата на който се е задължило да заплати на “Т.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. “Д.”, бул. “Д. С.” №, ЕИК..............., сумата в размер на 20000.00 лева, платима в тридневен срок след предявяването му. Записът на заповед е авалиран от С.Е.В. на 05.09.2008г. при условията на издаването му /вж. л. 11 от делото/. На 08.12.2008г. “Т.Б.” ЕООД, гр. С., е предявило записа на заповед на “Р.” ЕООД, гр. К., с нотариална покана, връчена чрез нотариус с рег. №200 на Нотариалната камара на Н. Д. К., на адрес: гр. К., ул. “Г. ш.” № /вж. л. 14 от делото/. От извършената справка в Търговския регистър е видно, че от 22.05.2009г. “Р.” ЕООД е преобразувано в ООД и като управител и едноличен собственик на капитала е вписан В. Г. Г., а от 15.06.2009г. дружеството е със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. “М.” , бл. , вх. , магазин . На 14.10.2009г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата в размер на 20000.00 лева и обезщетение за забава върху сумата за периода от 12.12.2008г. до 13.10.2009г. в размер на 2216.85 лева солидарно срещу “Р.” ЕООД и С.В., въз основа на което е образувано ч. гр. дело №46710/2009г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата в размер на 20000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2009г., както и сумата от 1880.26 лева – разноски по производството. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК С.В. е възразил срещу заповедта за изпълнение, а в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество е предявило настоящия иск.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:
Уважаването на предявения положителен установителен иск предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е авалирал валиден запис на заповед в полза на ищеца; да е настъпил падежът на задължението; в полза на ищеца да е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Не се спори по делото, че на 05.09.2008г. С.В. е авалирал издадения на същата дата от “Р.” ООД /сега ЕООД/, ЕИК ................, в полза на “Т. Б.” ЕООД, ЕИК..............., запис на заповед за сумата в размер на 20000.00 лева, платима в тридневен срок след предявяването му. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна документ, доколкото съдържа всички реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, поради което представлява годно изпълнително основание относно претендираната сума. Менителничното поръчителство /авал/ се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист /алонж/, където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Съобразно разпоредбата на чл. 537 във вр. с чл. 484, ал. 2 от ТЗ подписът на лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако подписът е на издателя. В настоящия случай върху лицевата страна на записа на заповед след менителничното волеизявление е положен подпис от С.Е.В., който е авалирал менителничното задължение. Доколкото е спазена установената в ТЗ форма, е възникнало валидно менителнично поръчителство. Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ той отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Когато задължението по запис на заповед с падеж на предявяване е обезпечено от авалист, за да се реализира отговорността му, е необходимо същият да му бъде предявен за плащане.
По делото не се събраха доказателства за предявяване за плащане на процесния запис на заповед на С.В., поради което изискуемостта на вземането на ищцовото дружество срещу него по същия не е настъпила. Падежът на задължението по записа на заповед е на предявяване и без протест. Доколкото става въпрос за издадена ценна книга с падеж на предявяване, за да настъпи изискуемостта на задължението по нея е необходимо предявяване за плащане. При невъзможност на предявяването това се удостоверява чрез протест, а когато записът на заповед е издаден при наличие на клауза “без протест” – чрез нотариална покана. По въпроса за зависимостта на настъпването на изискуемостта на задължението по запис на заповед с падеж на предявяване от факта на самото предявяване за плащане е налице задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение №1/28.12.2005г. по тълк. дело №1/2004 г. на ОСТК, т. 3, съгласно която, за разлика от всички останали случаи, в които падежът на менителничното задължение не е в зависимост от предявяването, то в хипотезата, когато изрично падежът е на предявяване, за да настъпи изискуемостта е необходимо извършването на действия от страна на кредитора по извършването на самото предявяване за плащане спрямо длъжника /вж. в т. см. и определение №199/14.02.2011г. на ВКС по ч. т. д. №1021/2010г., II т. о., ТК, определение №1026/22.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №946/2010г., II т. о., определение №776/05.11.2010г. по ч. т. дело №733/2010г. и определение №479/20.06.2011г. на ВКС по ч. т. д. №444/2011г., II т. о., ТК/.
Предвид
отхвърлянето на иска на ищцовото дружество не следва да се присъждат разноски
по производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същото следва да бъде
осъдено да заплати на ответника направените от него разноски по производството
в размер на 1000.00 лева – платено адвокатско възнаграждение /вж. договора за
правна защита и съдействие – л. 47 от делото/.
Воден от
гореизложеното, Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения “Т. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж.к. “Д.”, ул. “Д. С.” №, представлявано от Е. С. Б., ЕИК................., срещу С.Е.В., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 537 във вр. с чл. 485, ал. 1 от ТЗ за признаване за установено, че му дължи сумата в размер на 20000.00 лева– главница по запис на заповед, издаден на 05.09.2008г. от “Р.” ЕООД /тогава ООД/, ЕИК................., и авалиран от С.В., ведно със законната лихва от 14.10.2009г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №46710/2009г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “Т. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж.к. “Д.”, ул. “Д. С.” №, представлявано от Е. С. Б., ЕИК................, да заплати на С.Е.В., с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева – разноски по производството.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: