Решение по дело №375/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260187
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211630200375
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 260187 / 1.7.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Монтана, 01.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 375 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,БУЛГАРПЛОД СОФИЯ” АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Индустриална зона ,,Орион”, ул.,,3020” № 34, представлявано от управителя Р.Д.Ч. против Наказателно Постановление № 12 - 0001843/02.03.2021г. на Директор на Дирекция  ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за административно нарушение по чл. 128, т.2 от КТ.     

 

В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че същото е издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложен материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. 

 

В съдебно заседание жалбоподателят ,,Булгарплод София” АД, редовно призован, не се представлява.

 

Административно – наказващият орган: Директор на Дирекция  ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира разноски. 

 

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

При извършена проверка от служители в Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана главен инспектор З.А. и с участието на Л.Р. и П.А., през периода от 20.01.2021г. до 27. 01.2021т., във връзка със спазване на трудовото законодателство, в предприятие за преработка на птиче месо, находящо се в гр.Монтана, ул. ,,Диана” № 25, обект на ,,Булгарплод София” АД било констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, представлявано от Р. Дянков Ч., е начислило но незаплатило в установените срокове месец, следващ предходния, уговореното трудово възнаграждение за извършена работа, за месец септември 2020г. надлежно подписана с дата 25.01.2021г.,  на 5 /пет/ броя работници и служители, пропорционално на отработеното работно време, в размер на 2 742,50 лева. Проверката било обективирана в нарочен протокол от 20 – 27.01.2021г. като в т.11 от същия били отразени направените констатации под формата на задължителни предписания. Към него била поместена и справка за дължимите и изплатени трудови възнаграждения на дружеството към въпросните лица. Въз основа на извършената проверка и констатираните нарушения бил съставен АУАН № 12 – 001843 от 09.02.2021г., който бил връчен на упълномощено лице. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели З.А., Л.Р. и П.А. е, че и тримата са констатирали факта на извършеното нарушение, изразяващо се в продължителното бездействие на търговското дружество във връзка със заплащане на трудово възнаграждение на работници и служители. Гореупоменатите лица са очевидци на извършеното деяние, като са обективирали резултата от проверката с нарочен протокол, към който е приложен списък с лицата, работили на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията им като еднопосочни, правдиви и непротиворечиви и ги цени при формиране на своето вътрешно убеждение и мотивиране на своя съдебен акт. Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Вмененото на дружеството нарушение е  доказано както от обективна, така и от субективна страна. В хода на проведеното съдебно следствие безспорно се установи, че същото не е изплатило дължимото парично възнаграждение на пет броя свои работници и служители, съгласно издаденото задължително предписание. В същото прецизно поименно са отразени имената на лицата, които е следвало да получат своите възнаграждения както и техния размер.   

От обективна страна правната норма вменява административна отговорност на работодател, който не изпълни задължително по заплащане на дължими трудови възнаграждения за извършена работа. за изпълнение предписание. В случая безспорно беше доказано, че липсва изпълнение на такова изпълнение от страна на дружеството в пълен обем, което бездействие покрива признаците на административно нарушение. Принципното изпълнение на част от предписанието не може да бъде основание за отпадането на отговорността на нарушителя, тъй като самият законодател не предвижда подобна възможност.    

От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.

По отношение на наведеното възражение за неправилно връчване на наказателното постановление следва да се отбележи, че неговата неоснователност се доказва от факта на упражняване на правото на дружеството да обжалва засягащия неговите права административен акт. Съдебната фаза на административното производство е централна и пред нея жалбоподателят е могъл да развие своите възражения по законосъобразността на наказателното постановление. Видно от приложената към кориците на делото обратна разписка е, че упълномощено лице е получило препис от акта, който впоследствие е бил обжалван в срок. С този акт се санира евентуално извършеното нарушение по уведомяване и призававане на страна в процеса.

 

Освен това не може да се приеме и оплакването, че фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е неясна и неразбираема. При извършената служебна проверка по законосъобразното им издаване съдът не констатира наличието на двусмислени или неясни описания, обуславящи неяснота на административното обвинение.

Ясно е посочено, че причината за санкционирането на дружеството е в неизпълнение на задълженията на закона по заплащане на дължимо трудово възнаграждение на работници и служители.

Не следва да бъде възприето като основателно и последното направено възражение, изразяващо се в мотивиране на административно наказващият орган относно вида и размера на определеното наказание. В разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ е отразено, че за извършеното нарушение се налага наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Дружеството е била санкционирано с минималното предвидено в закона наказание, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН същото не би могло да бъде последващо изменяно.     

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено.

При извършена служабна проверка на законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административно производсдтво, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание. 

С оглед изхода на делото и направената претенция от страна на упълномощения юрисконсулт за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана сумата от 100.00 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът

  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 12 – 001843 издадено на 02.03.2021г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, което на основание чл.416, ал.5 от КТ, на ,,БУЛГАРПЛОД СОФИЯ” АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Индустриална зона ,,Орион”, ул.,,3020” № 34, представлявано от управителя Р.Д.Ч., е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл.128 т.2 от КТ.  

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА БУЛГАРПЛОД СОФИЯ” АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Индустриална зона ,,Орион”, ул.,,3020” № 34, представлявано от управителя Р.Д.Ч. да заплати на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, пл.,,Жеравица” № 5, ет.3 сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.   

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.   

 

                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: