Решение по дело №6240/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 872
Дата: 30 декември 2024 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20241100206240
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело №
20241100206240 по описа за 2024 година
Въз основа на събраните доказателства и закона
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 30, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1, вр. чл. 32, ал.
1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции РЕШЕНИЕ № 03.4829021.5, постановено на 19.12.2023г. от
Централна служба „Глоби и парични санкции на Полицейски президиум
Райнпфалц /Zentrale Bussgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinphalz/, влязло в
законна сила на 04.01.2024 г., с което по отношение на Т. К., роден на ****г. в
Р.Северна Македония, български гражданин и гражданин на Р.Севрена
Македония, живущ в гр.София, ж.к. „**** 3“, №****, ****, ЕГН **********
е наложена финансова санкция в размер на 120, 00 /сто и двадесет/ евро и
разход и по административното производство, довели до решението 25, 00
/двадесет и пет/ евро, общ размер на финансовата санкция от 145, 00 /сто
четиридесет и пет/ евро за деяние, извършено на 01.12.2023г. в 12:45ч. в 67657
гр. Крункел по федерална автомагистрала 4 при посока на движение –
гр.Кьолн при 56,00 км като водач на седлови влекач с ремарке с рег. №ST ****
НА - неизправен автомобил /преглед за техническа изправност, превозно
средство с ремарке, което не е почистено от ледени покривки/, при което
1
сигурността на движението по пътищата е била значително застрашена и е
възникнало пътнотранспортно произшествие, нарушаващо разпоредбите за
движение по пътищата на чл. 23, ал. 1, чл. 1, ал. 2, чл. 49 от Правилника за
движение по пътищата /StVO/ чл. 24, ал. 2, 3 №5 от Закона за движението по
пътищата /StVG/, чл. 108 от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/,
чл. 3, ал. 3 от Правилника за приложение на Федералния каталог за финансови
санкции /BKatV/, чл. 19 от Закона за административните нарушения и
наказания, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на влизане
в сила на решението 283.59 двеста осемдесет и три лева и петдесет и девет
стотинки/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати на НАП София
за изпълнение.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по решение от 20.12.2024г. по ЧН дело №6240/2024г. по опис
на Софийски градски съд, 32 състав, наказателно отделение


Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 - ал. 8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е въз основа на Решение № 03.4829021.5, постановено от
Централна служба „Глоби и парични санкции на Полицейски президиум
Райнпфалц /Zentrale Bussgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinphalz/ на
Федерална Република Германия, влязло в законна сила на 04.01.2024 г., с което
по отношение на Т. К., български гражданин и гражданин на Р.Севрена
Македония, ЕГН ********** е наложена финансова санкция.
Решението за налагане на финансова санкция на несъдебен орган на
Федерална Република Гаермания е постановено на 19.12.2023г. и е влязло в
сила на 04.01.2024 г. Въз основа на него е издадено удостоверение по чл. 4 от
РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
С решението е наложена финансова санкция на засегнатото лице Т. К. в
размер на 120, 00 /сто и двадесет/ евро и разход и по административното
производство, довели до решението 25, 00 /двадесет и пет/ евро, общ размер
на финансовата санкция от 145, 00 /сто четиридесет и пет/ евро.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
пледира, че изпратеното удостоверение отговаря на изискванията на закона,
съдържа всички необходими реквизити и не намира да са налице основанията
за отказ. Предвид събраните данни засегнатото лице да получава доходи на
територията на страната, счита че Софийският градски съд се явява
компетентен да признае решението и да го изпрати за изпълнение.
Защитникът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на
искането за признаване на решението за налагане на финансова санкция. В
тази връзка твърди, че не е изяснено по делото как било установено лицето,
управлявало седловия влекач с посочения регистрационен номер. Акцентира
върху справката за регистрационни данни на автомобила от системата на
МВР, според която за същия номер било регистрирано друго превозно
средство – лек автомобил. Посочва, че били налични данни за това, че
засегнатото лице било гражданин на Р.Северна Македония. По същество
намира искането за неоснователно и прави искане производството по делото
да бъде прекратено и същото да се препрати към Р.Северна Македония.
Засегнатото лице не се е явило в съдебно заседание и не е взело лично
отношение по въпроса за признаване на финансовата санкция.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
1
намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение за налагане на финансова санкция на несъдебен орган на
Федерална Република Германия № 03.4829021.5, постановено на 19.12.2023г.
от Централна служба „Глоби и парични санкции на Полицейски президиум
Райнпфалц /Zentrale Bussgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinphalz/, влязло в
законна сила на 04.01.2024 г. по отношение на Т. К., български гражданин и
гражданин на Р.Севрена Македония е била наложена финансова санкция в
размер на 120, 00 /сто и двадесет/ евро и разход и по административното
производство, довели до решението 25, 00 /двадесет и пет/ евро, общ размер
на финансовата санкция от 145, 00 /сто четиридесет и пет/ евро за извършено
нарушение на разпоредбите за движение по пътищата на чл. 23, ал. 1, чл. 1, ал.
2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/ чл. 24, ал. 2, 3 №5 от
Закона за движението по пътищата /StVG/, чл. 108 от Федералния каталог за
финансови санкции /BKat/, чл. 3, ал. 3 от Правилника за приложение на
Федералния каталог за финансови санкции /BKatV/, чл. 19 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Посочено е в удостоверението, че на 01.12.2024г. в 12:45ч. засегнатото
лице Т. К. в гр. Крункел по федерална автомагистрала 4 при посока на
движение – гр.Кьолн, при 56,00 км, като водач на седлови влекач с ремарке с
рег. №ST **** НА - неизправен автомобил /преглед за техническа изправност,
превозно средство с ремарке, което не е почистено от ледени покривки/, при
което сигурността на движението по пътищата е била значително застрашена
и е възникнало пътнотранспортно произшествие, нарушил въпросните
разпоредби за движение по пътищата.
Въз основа на Решението е издадено удостоверение по чл. 4 от РР
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, че решението е влязло в сила, както и, че
съответното лице е уведомено, съгласно законодателството на решаващата
държава, лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалване.
Посочено е също в изпратеното удостоверение, че решението е на
несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон, като се потвърждава, че съответното лице е имало
възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
Не са налице твърдения или доказателства в изпълняващата държава да е
постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и за наличие на
решение, което да е изпълнено в държава, различна от решаващата или
изпълняващата държава.
2
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото доказателства: Решение за налагане на финансова санкция на
несъдебен орган на Федерална Република Германия № 03.4829021.5,
постановено на 19.12.2023г. от Централна служба „Глоби и парични санкции
на Полицейски президиум Райнпфалц /Zentrale Bussgeldstelle des
Polizeiprasidiums Rheinphalz/ и издаденото въз основа на удостоверение по чл.
4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на
Федерална Република Германия.
При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Изпратеното с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция
по РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции Решение за налагане на финансова санкция
на несъдебен орган на Федерална Република Германия, постановено на
19.12.2023г. е влязло в сила на 04.01.2024 г. и представлява влязъл в сила акт
по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗПИИРКОРНФС, издаден от несъдебен орган на
държава членка на Европейския съюз, с който на засегнатото лице е наложена
на финансова санкция в административно производство. Той подлежи на
разглеждане по реда на ЗЗПИИАКОРНФС, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от
ЗЗПИИАКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон, заверено
копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложение
№ 2 от същия закон. Удостоверението съдържа предвидените в
ЗЗПИИАКОРНФС, преведено е на български език, а неговото съдържание е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава.
Настоящият съд намира, че е компетентен орган да признае решението за
налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на
Европейския съюз, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от
ЗЗПИИАКОРНФС. Макар да се установи, че по данни на съсед, съгласно
отразеното в призовка за съдебно заседание за 15.10.2024г., засегнатото лице
от повече от десет години не живее на адреса, установен като заявен настоящ
и постоянен в гр.София, според справката от НБД Население, налице е
основанието по чл. 15, ал. 5 от ЗЗПИИАКОРНФС, доколкото не е установен
адреса на местоживеене или обичайното място на пребиваване на засегнатото
лице на територията на страната и след като се установи основанието по чл.
30, ал. 3 от ЗЗПИИАКОРНФС за получаване на доходи на територията на
страната.
Последното се установява от справката за трудовите договори, според
която засегнатото лице има актуален трудов договор с работодател „С. БГ“
ООД със седалище гр.Петрич.
3
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по
отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България, тъй като са налице основанията на закона
за това, а именно: то е постановено от несъдебен орган в административно
производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до деяние,
което съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата –
предизвикване на пътнотранспортно произшествие при управление на
технически неизправен автомобил. По силата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗЗПИИАКОРНФС не се изисква двойна наказуемост за признаването и
изпълнението на финансовата санкция, наложена за поведение, нарушаващо
правилата за движение по пътищата, поради което съдът намира за
безпредметно обсъждането на въпроса за двойната наказуемост на деянието.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция
по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗЗПИИАКОРНФС за отказ за признаване и
допускане на изпълнението на решението. Настоящото производство е по
преценка, дали са налице формалните основания на закона за признаване на
решението. Недопустимо е съд в изпълняващата държава да се произнася по
обосноваността на решението по аргумент от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от
ЗЗПИИРКОРНФС, включително относно доказаността на извършеното
деяние, самоличността на неговия деец и идентичността на превозното
средство, послужило да извършване на деянието. За пълнота съдът отбелязва,
че е налице формална разлика между регистрационния номер на автомобила,
посочен в удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции
„ST****AH“ и регистрационния номер СТ****АН на автомобила, по
отношение на който са постъпили данни от ОПП СДВР в справката в делото.
Видно е по настоящето дело, че решението и удостоверението отговарят
на формалните изисквания на закона за признаване на акта и допускане на
изпълнението му на територията на Република България.
По делото не са налице твърдения и доказателства, че срещу
санкционираното лице за същото деяние в Р.България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р. Б., или са
били извършени извън територията на издаващата държава и българското
4
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция е над 70 евро, доколкото е налице
наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро и разход и по
административното производство, довели до решението 25, 00 евро, общо
145, 00 евро.
Решението е постановено срещу физическо лице, за което критерият по чл.
35, т. 8 от закона, касаещ възрастта, свързана с наказателната отговорност на
физическите лица, не е налице.
От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е също
в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, че
решението е на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон, като се потвърждава, че
съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗЗПИИАКОРНФС,
тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична
сума, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове
по курса на БНБ за деня на постановяване на решението. С решението е била
наложена финансова санкция от 120, 00 евро и разход и по
административното производство, довели до решението 25, 00 евро, общо
145, 00 евро, при което съгласно решението, засегнатото лице следва да
заплати левова равностойност 283.59 двеста осемдесет и три лева и петдесет и
девет стотинки/ лв.
Поради изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

5