РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120102772 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Д. Г. Г.,
ЕГН: ********** от гр. С., *** против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №
28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г. С молбата е направено искане да се
прогласи нищожността на Договор за паричен заем standard 14 № *** от 09.07.2020г.,
сключен между Д. Г. Г. и ,,Вива Кредит“ ООД, а при условията на евентуалност да се
прогласи нищожност на клаузите съдържащи се в чл.1,ал.З, чл. 2 и чл. 4, ал.2 от
Договор за паричен заем standard 14 № ***, регламентиращи уговорена
възнаградителна лихва при ГПР 49,34%, годишен лихвен процент- 40.32%, лихвен
процент на ден 0.11% при срок на кредита от 52 седмици, в рамер на 178.12 лева, както
и заплащането на неустойка в размер на 319.80 лева, както и такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 479.70 лева. Представя и ангажира
доказателства
В с.з. ищецата не се явява и не изпраща представител, но депозира писмено
становище, с което поддържа иска.
В законния едномесечен срок ответното дружество е депозирало писмен
отговор, с който е оспорило исковата молба.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява, но е депозирано
становище.
1
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото е сключен Договор за паричен заем standard 14 № ***
от 09.07.2020г., по силата на който ответникът-в качеството му на заемодател, е
предоставил на ищцата-в качеството й на заемател, сумата от 800лв.
Съгласно чл.2 от договора ищцата трябва да върне сумата по кредита, която се
явява в размер от 978.12 лева, при ГПР 49,34%, годишен лихвен процент- 40.32 %,
лихвен процент на ден 0.11% при срок на кредита от 52 седмици, или общо
договорната лихва по погасителния план за срока на договора 178.12 лева върху
главницата от 800.00 лева.
Постигната е договореност- чл.1, ал. 3 от Договора, ищцата да заплати такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 479.70
лева.
В чл.4, ал. 2 от Договора е предвидено задължение на заемателя в 3-дневен срок
от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а
именно: 1. поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен
трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да
няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2.
Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Според
чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на
319.80 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски
По този начин общото задължение по договора възлиза на сумата от 1 777.62
лева.
От назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ако
към ГПР се включи договорената неустойка и такса за експресно разглеждане на
документи годишният лихвен процент възлиза на 371.01%, а ГПР на 3 501.89%.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Предявеният установителен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК е
основателен по следните съображения:
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл Договорът попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12,
в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В чл. чл.11 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В пар.1, т.1 от ДР на ЗПК е дефенирано, че „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия.
От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер
на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК.
Видно е от Договора, че в него не е отразена действителната „обща сума,
дължима от потребителя“. Това е така, тъй като в чл.4 от договора формално е
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се
дължи не неустойка, а вземане, представляващо допълнителна печалба на кредитора. В
случая, за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител,
който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за възраст, за работа по
безсрочен трудов договор, за минимален стаж при работодателя, за сравнително висок
3
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател
по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка
от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно не по-рано от 3
дни от деня на представянето й. Налагането на толкова къси срокове въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко
да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Някои от
тези условия всъщност не са нужни на кредитора, като например да представи бележка
от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни преди представянето й. Неясно защо се
иска и поръчителят да има поне 6 месеца стаж при сегашния си работодател. Всички
тези кумулативну условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение.
Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, тя също поставя трудно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в
размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на
банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Затова тя е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна
вноска като това е договорено още при самото сключване на договора.
Предвид горните съображения съдът намира, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща сама
по себе си в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически
не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора,
освен лихвата. Като такова обаче е следвало да бъде включено в ГПР.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се
посочи размера на ГПР, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба
за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 49.34%, както е
4
записано, а следва да е 3 501.89%. Нарушен е чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен процент на разходите.
Горните мотиви важат и за таксата за експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, уговорена в размер на 479.70 лева. Такава такса не се дължи по силата на
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за кредит е
част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се
дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР,
като в случая това законово изискване не е спазено.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22
ЗПК.
По горните мотиви искът е основателен, поради което следва решение, с което
бъде прогласена нищожността на договора за заем. Доколкото главният иск е уважен,
съдът не пристъпва към разглеждане на предявения евентуален иск по същество.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се
осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение
от 354.43 лева. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищцата е
получила от адв. М. безплатна правна помощ в качеството си на материално
затруднено лице. В случая определената сума е съобразена с минималните размери,
определени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, понеже ищцата е освободена от такси и разноски
по делото, ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда такса от 71.10
лева-държавна такса, и 150 лева разноски за експертиза или 221.10лв общо.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем standard 14 № *** от
09.07.2020г., сключен между Д. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. С., *** и „ Вива Кредит “
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ
"Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г да заплати на адв. М. В. М. с ЕГН ********** от гр.П.,
5
*** сумата от 354.43лв.
ОСЪЖДА “Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ 28, бл. АТЦ Силвър център, ет.2, офис
73Г да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 221.10 лева съдебно-
деловодни разноски.
Посочената сума за адвокатско възнаграждение може да се преведе по сметка на адв.М. с
IBAN ***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: __________/п/_____________
6