№ 151
гр. Несебър, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20252150100243 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.150
от СК – изменение размера на присъдена издръжка поради промяна на обстоятелствата.
В обстоятелствената част на исковата молба законният представител на ищеца С. М.
К. с ЕГН ********** и негова майка М. И. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град М.,
улица П.Х. **, ет. *, ап. **, твърди, че с Решение № 131 от 9.03.2023г., постановено по гр.д.
№ 2967/2022г. по описа на Районен съд – М., е било утвърдено постигнатото между М. И. П.
и ответника М. И. К. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, улица Х.А.*, споразумение
по чл.127, ал.1 от СК, според което бащата М. И. К. се е задължил да заплаща на С. М. К.,
чрез неговата майка и законен представител М. И. П., ежемесечна издръжка в размер на 200
лева, платима до 5-о число на съответния месец, за който се дължи, до настъпване на
законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Позовава се на
съществени изменения на обстоятелствата след спогодбата, изразяваща се в промяна на
икономическата обстановка, на увеличението на минималната работна заплата за страната, с
която е обвързан минималният законоустановен размер на издръжката, както и на
увеличение, с оглед възрастта на детето, на разходите, необходими за посрещане нуждите му
от храна, облекло, образование и лечение. Твърди се, че майката и детето са се установили
да живеят в град Свети Влас, живеят в жилище под наем. Детето посещава детска градина,
то е освидетелствано с решение на ТЕЛК от 07.12.2021г. с 91% нетрудоспособност за срок от
три години до 01.12.2024г. при обща диагноза вродена ихтиоза тежка форма. За нуждите на
1
лечението му е необходимо постоянно снабдяване с медикамент. За ответника се твърди, че
развива търговска дейност като управител на търговско дружество, през 2023г. е реализирал
печалба от 127 000 лева, поради което има възможност да заплаща по-голямата част от
издръжката, от която детето се нуждае. Прави искане да бъде изменена определената по-
рано издръжка като бъде изменен нейният размер от 200 лева на 650 лева, считано от
предявяване на иска.
В отговора на исковата молба ответникът М. И. К. заявява, че счита предявеният
иск за допустим и за частично основателен, респ. оспорва размера на претенцията за
издръжка. Отрича детето С. М. К. да се нуждае от по-специални грижи поради наличието на
вродено заболяване. Понастоящем здравословното състояние на детето се е подобрило
значително, удостоверено с решение на ТЕЛК от 18.12.2024г., с което са му определени 10%
инвалидност. По отношение твърденията за възможността на бащата да реализира високи
доходи от развивана търговска дейност отбелязва, че от месец май 2024г. представляваното
от нето дружество „МКМ ФИШИНГ“ ЕООД не е реализирало приходи от продажби и не е
развивало търговска дейност. Доходите на ответника значително са намалели. Детето и сега
е материално задоволено, включително и с оглед грижите, които бащата полага за детето и
то не само при осъществяване на личните контакти между двамата, но и с оглед заплащаната
издръжка в присъдения размер. Моли издръжката да бъде увеличена до законоустановения
минимум, като над този размер до пълния претендиран такъв искът следва да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание законният представител на ищеца се явява лично, като
последният се представлява и от процесуален представител, който заявява, че поддържа
предявения иск и оспорва предложения от ответника размер на издръжката, която той да
заплаща на малолетното дете. Счита, че издръжката, която следва да му се заплаща от
ответника следва да е именно в претендирания размер, тъй като намира за доказано по
делото, че детето има нужда над обичайните за неговата възраст с оглед заболяването му и
свързаната с него нужда от постоянно закупуване на лекарства за се предотвратяват вредите
от него. От своя страна доходите и възможностите на ответника му позволяват да поеме по-
голямата част от издръжката на детето. Претендират се разноски.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен адвокат, който
поддържа заявеното оспорване на иска в претендирания размер на издръжката, като
акцентира върху обстоятелството, че понастоящем на детето е определен много нисък
процент на инвалидност, а от своя страна майката не е доказала, че за закупуването на
лекарства са необходими суми в големи размери, поради което издръжката в минимален
размер, която да заплаща бащата, се явява достатъчна за посрещани всички нужди на детето,
който размер е съобразен и с възможностите на ответника да я осигурява от гледна точка
доходите, получавани от него от развиваната търговска дейност. Затова моли издръжката да
бъде увеличена до минималния законоустановен размер, а в останалата част до пълния
претендиран такъв искът да бъде отхвърлен. Претендира направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
2
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От съвместното съжителство между М. И. П. и М. И. К. на 12.10.2019г. се е родило
детето С. М. К.. С влязло в законна сила Решение № 131 от 29.03.2023г., постановено по
гр.д.№ 2967/2022г. по описа на Районен съд – М., е било утвърдено постигнато между
двамата споразумение, според което родителските права по отношение на малолетното дете
С. М. К. са били предоставени за упражняване на майката М. И. П., при която е било
определено и неговото местоживеене, като на бащата М. И. К. е бил определен режим на
лични отношения с детето и същият се е задължил да заплаща на С. М. К., чрез неговата
майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, до 5-о число на
текущия месец, до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Още при раждането на детето кожата му е била покрита с полигонални сквами
(люспи), които са разделени една от друга от червени на цвят люспи. Кожата му му се е
лющела по цялото тяло с множество белезникави сквами и еритемни оточни лезии между
тях. Медицинските лица са приели, че се касае се за вродена ихтиоза – тип Арлекин, рядко
автозомно-рецесевно състояние. Кожата на лицето и тялото му се поддържа с емолиенти –
Lipicar балсам и Dexerul cream – 2-5х. дневно. Периодично настъпва обостряне в
състоянието със силно зачервяване, при което детето реагира бурно с генерализиран еритем,
везикулокрустозен обрив и сърбеж.
И двамата, разпитани по делото свидетели, потвърждават, че по повод заболяването
на детето е необходимо постоянно да се закупуват лекарства и медикаменти, които да
предотвратяват съпровождащите заболяването на детето болки и сърбежи по кожата, с които
лекарства се намазва тялото му поне два пъти дневно. Тези лекарства се осигуряват
предимно от майката на детето, но когато то прекарва време със своя баща, те се закупуват и
от него.
С решение на ТЕЛК от 07.12.2021г. на детето С. М. К. е била определена 91%
степен на увреждане без чужда помощ за срок от три години, а с последващо решение на
ТЕЛК от 18.12.2024г. степента на увреждане е определена на 10%, водеща диагноза Вродена
ихтиоза, неуточнена.
След раздялата с М. И. К., М. И. П. се е установила да живее в жилище в град
Свети Влас заедно с детето С. М. К., както и с по-големия си син от предходна връзка с име
Иван, който е на 15 годишна възраст. Детето посещава детска градина в град Свети Влас от
19.04.2024г., а майката М. П. работи в супермаркет, в който подрежда стока, като работното
й време позволява тя да води детето си на детска градина и да го взима оттам. Получаваното
от нея трудово възнаграждение е в размер на минималната работна заплата.
Ответникът М. И. К. развива търговска дейност. Същият е управител и едноличен
собственик на капитала на „МКМ ФИШИНГ“ ЕООД, ЕИК **********. Дейността му е
свързана основно с риболов и търговия с нея.
3
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Исковата претенция е допустима. Разгледана по същество се приема за доказана по
основание и частично по размер.
Безспорно по делото се установи, че малолетното дете се нуждае от средства за
покриване на ежедневните разходи за храна и дрехи. По делото се доказа, че от развиваната
от ответника търговска дейност, същият има възможност да реализира значителни или
сравнително високи доходи, макар и тези доходи да не следва да се считат за постоянни,
като по делото се доказа, че дейността му има предимно сезонен характер, включително и
наличие на обективни причини, които не му позволяват за определени периоди той да полага
труд. Предпочитаната от ответника позиция в процеса обаче е да убеди за намалени
възможности и липса на такива за да реализира доходи. Тази стратегия обаче е неподходяща
в случая и изразява единствено нежелание от негова страна да предоставя тези средства за
издръжка на детето, от които то се нуждае, и които ответникът има възможност да
осигурява. Категорично се установи, че същият развива търговска дейност, осъществявана
като управител на търговско дружество, от което име осъществява дейността си с цел
реализиране на печалба. Именно тези получавани от него средства от риболов му дават
възможност той да издържа себе си, а и съжителстващите с него лица. Същият не представя
доказателства здравословното му състояние или други фактори да не му позволяват да
продължава да развива успешно дейността си. Наред с това ответникът не ангажира
доказателства, а и не твърди да има задължение към трети лица и в частност да издържа
други ненавършили пълнолетие деца.
Ангажираните от ищцовата страна доказателства относно нуждите и
потребностите на детето са основно за неговото здравословно състояние и нуждите от
лечение. Законът е гарантирал минимален размер на издръжка за едно дете, предвиден в
чл.142, ал.2 от Семейния кодекс, като за доказване претенциите над този размер съдът
следва да вземе предвид нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на
лицата, които я дължат, които обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, което е
задължение на страната, която ги твърди по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. С увеличаване
възрастта на детето съдът действително съобрази нарасналите му нужди. Това обаче съвсем
не е достатъчно да се приеме за доказан искът по размер, тъй като за уважаването на
претенцията изцяло, тя задължително следва да бъде подкрепена и обоснована не от общите
нужди на едно дете, а да бъде обвързана с неговите специфични и конкретни потребности.
Представени за единствено доказателства, които са безспорни, за заболяване на детето, което
е постоянно и продължително, като за поддържане на определено състояние на детето е
необходимо постоянно и непрекъснато закупуване на лекарства и медикаменти, и което
положение в никакъв случай не зависи от обстоятелството колко процента за различни
периоди от време ще му бъде определяна степента на увреждането. С това бяха доказани
наличието на такива особени нужди за детето. От друга страна обаче от ищцовата страна
бяха ангажирани доказателства единствено за получаваното от майката месечно трудово
4
възнаграждение, а именно в минималния размер, като не бяха представени каквито и да е
било убедителни доказателства дори и за приблизителен размер на средствата, които следва
да се заделят месечно за закупуването на лекарствата и медикаментите. Същевременно от
гледна точка на възможностите на родителите да осигуряват издръжката на детето, не бяха
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на майката за други разходи, които тя
е принудена да извършва, а именно, че заплаща наем в конкретен размер за обитаваното от
нея жилище или пък че има задължение за издържа и друго свое дете, с което да обоснове
твърденията си, че може да осигури малка част от издръжката на детето, съответно, че по-
голямата част от издръжката следва да се заплаща от бащата.
Въз основа на така установените доходи на майката и на установените финансови
възможности на бащата и нуждите на детето, съобразно пола и възрастта му и нуждата от
постоянно лечение, и предвид настъпилите промени в обстоятелствата през изтеклите две
години от първоначалното присъждане на издръжката, налагаща промяна в размера й, съдът
счита, че ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето С. М. К. в размер на
450 лева, считано от предявяване на иска – 18.02.2025г., до навършване пълнолетие на
детето или настъпване на други законоустановени причини за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Останалите
средства, необходими за пълната месечна издръжка на детето, както и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, ще се поемат, респективно полагат и занапред,
от неговата майка.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна
такса върху увеличения размер на издръжката, а именно 4% върху тригодишните платежи,
или сумата в размер на 360 лева на основание чл.78, ал.6, във връзка с чл.69, ал.1, т.6 от
ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адвокат П. Г. Х. – АК-Разград, адвокатско възнаграждение, определено съгласно
чл.36, ал.3 от ЗА и на основание чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, сумата в размер на 277,78 лева, съобразно уважената
част от иска.
С оглед правилата на процеса на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата в размер на 222,22
лева, която сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ определената с Решение № 131 от 29.03.2023г., постановено по гр.д.№
2967/2022г. по описа на Районен съд – М., ежемесечна издръжка, която М. И. К. с ЕГН
**********, с адрес: град Несебър, улица Х.А.*, е осъден да заплаща на М. И. П. с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. М. К. с
ЕГН **********, двамата с адрес: град М., улица П.Х. **, ет. *, ап. **, като я УВЕЛИЧАВА
от 200 лв. (двеста лева) на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), платима до 5-о число на
съответния месец, за който се дължи, считано от 18.02.2025г. до навършване пълнолетие на
детето или настъпване на друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата
над уважения размер от 450 лева до пълния претендиран такъв от 650 лв. (шестстотин и
петдесет лева), ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. И. К. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, улица Х.А.*, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. Г. Х. – АК-Разград, сумата в размер на 277,78 лв. (двеста
седемдесет и седем лева и 78 ст.), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
М. И. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град М., улица П.Х. **, ет. *, ап. **, ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. К. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, улица Х.А.*, сумата в
размер на 222,22 лв. (двеста двадесет и два лева и 22 ст.), представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. И. К. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, улица Х.А.*, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд, сумата в
размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта,
относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6