Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. *, 09.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №666 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.4 от СК.
Ищецът Г.С.Г.
с постоянен адрес гр.*, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, излага твърдения в
исковата молба, че с ответницата са законни съпрузи, сключили граждански брак
на 03.06.2015г., от който имат родено малолетно дете М. Г.Г.. Навежда, че през
последните месеци са се отдалечили и отчуждили един от друг, отношенията им
съвсем охладнели и не ги свързва нищо друго освен детето, както и че в края на
м. януари
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, поддържа предявеният иск за развод. Предвид постигнато между страните в СЗ споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците на развода, съдът допусна преминаване на производството от иск за развод по чл.49 ал.1 от СК в иск за развод по чл.49 ал.4 от СК, поради разстройство на брака, с постигнато между страните споразумение относно последиците на развода. Страните – ищецът, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, изрично упълномощена, и ответницата лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, изложиха устно постигнатото между тях споразумение по чл.49 ал.4 от СК за прекратяване на брака им с развод без произнасяне по вината, уреждащо последиците от прекратяването на брака им, вписано в съдебния протокол.
Ответницата Т.Н. Г. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на брачния иск и основателност на същия, поради настъпило дълбоко и непоправимо брачно разстройство, но на основания, различни от твърдяните от ищеца. Не сезира съда с искане за произнасяне по вината. Изразява съгласие за прекратяване на брака с развод без произнасяне по вината и без присъждане на разноски. Моли упражняването на родителските права спрямо детето да бъде предоставено на нея, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както и да бъде осъден да заплаща на детето издръжка. Сезира съда с иск по чл.53 от СК за възстановяване на предбрачното й фамилно име "Т.". В СЗ лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, заявява, че желае бракът й да бъде прекратен с развод при условията на постигнатото с ищеца споразумение по чл.49 ал.4 от СК за прекратяване на брака им с развод без произнасяне по вината, изложено устно в СЗ и вписано в съдебния протокол, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 03.06.2015г., изд. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 03.06.2015г. От брака си съпрузите имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – М. Г.Г., роден на ***г. Видно от ЕР №0818 от 040 от 05.03.2019г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ "*" *, малолетният М. е с призната 100% трайно намалена работоспособност със срок до 01.03.2020г. По делото е приет като писмено доказателство изготвен от ДСП В.Т. социален доклад за положението на детето, видно от който детето се отглежда в семейната среда на майката, която полага за него необходимите грижи, като е налице подкрепяща я среда от страна на разширеното семейство.
От свид. показания на В. Ф., приятелка и колежка на ответницата, познаваща страните по делото над 10г., се установи, че съпрузите живеят разделени от началото на м.февруари 2019г., като ответницата, заедно с детето, живее при майка си в гр.*, а ответникът е в чужбина. Свидетелката Ф. установи, че съпрузите не контактуват помежду си въобще, че бащата от 2-3 месеца не е проявявал интерес към сина си, както и че детето, за да се чувства добре, трябва да бъде с майка си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настъпилата фактическа раздяла и отчуждение между страните, датираща от началото на м.февруари 2019г., установена от свидетелските показания, факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия в различни държави, като не общуват въобще помежду си като съпрузи, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, разбирателство и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях, в която насока са и показанията на разпитания свидетел.
Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод.
С оглед постигнатото между страните споразумение за прекратяване на брака им по реда на чл.49 ал.4 от СК без произнасяне по вината, и съобразно чл.49 ал.3 от СК, съдът не дължи произнасяне по вината.
Съдът намира постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК за последиците от прекратяване на брака за пълно, не противоречащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави, в интерес на роденото от брака на страните малолетно дете М. Г.Г., поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК разноските по делото остават в тежест на всяка страна, както са направени.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ при решаване на делото в размер на 50 лв., вносима от страните по равно, ведно с по 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Съдът на основание чл.7 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК” определя ДТ върху споразумението за издръжка за детето в размер на 108 лв., вносима от ответника, задължен да заплаща издръжка, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт
№**/03.06.2015г. на Община *, между Г.С.Г.
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и Т.Н.
Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с развод, като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците от прекратяването на брака, както следва:
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете М. Г.Г., роден на ***г., с ЕГН **********, ще бъде при неговата майка Т.Н. Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака на страните малолетно дете М. Г.Г., роден на ***г., с ЕГН **********, ще се упражняват от майката Т.Н. Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
БАЩАТА Г.С.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, има право на режим на лични отношения с детето М. Г.Г., роден на ***г., с ЕГН **********, както следва: два пъти в месеца - първа и трета събота от месеца от 10,00ч. до 18,00ч., една седмица през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, по един ден от Коледните и Великденски празници /без последния почивен празничен ден/ от 10,00ч. до 18,00ч., както и в деня на рождения ден на бащата от 10,00ч. до 18,00ч., като вземането и връщането на детето следва да бъде от и до дома на майката.
БАЩАТА Г.С.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син М. Г.Г., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т.Н. Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, платима до 15-то число на месеца по банкова сметка на майката, до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното изплащане.
СТРАНИТЕ заявяват, че СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, което е било квартира, е освободено.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.
ЖЕНАТА Т.Н. Г. след прекратяване на брака с развод ще носи предбрачното си фамилно име „Т.”.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.Н. Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса върху споразумението за издръжка на детето в размер на 108 лв. /сто и осем лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението, в частта относно прекратяване на брака с развод, подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….