7
С присъда № 22/21.02.2006 година, постановена по НОХД № 8/2006 година, Момчилградският районен съд е признал Самир Реджеб Юсеин от с.Девинци, общ. Момчилград за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление през периода 07.01.2005 година- 25.03.2005година, в качеството му на длъжностно лице- горски стражар при ДЛ –Момчилград, присвоил чужди пари- 249.20 лева, от Държавно лесничейство гр. Момчилград, връчени в това му качество да ги пази, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание- такова по чл. 311 ал. 1 от НК, и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоените пари са били внесени, поради което и на основание чл. 205 ал.1 т.2 във вр. с чл. 202 ал.1 т.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 37 т.6 и т.7 НК съдът е постановил лишаване на Самир Реджеб Юсеин от правото да заема длъжността „горски стражар” и да упражнява професията горски стражар за срок от три години. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Самир Реджеб Юсеин от с.Девинци, общ. Момчилград, който обжалва първоинстанционната присъда като неправилна. Същата била незаконосъобразна- необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон. Събраните доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота не доказвали, а напротив опровергавали обвинението, по което бил признат за виновен. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан по обвинението. Алтернативно, моли да бъде изменена присъдата, като намали размера на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Излага доводи за несъставомерност на престъплението от обективна и субективна страна. Поддържа искането за нова присъда или намаляване на наказанието. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Моли същата да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното: Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Съдът е изложил доводи относно всички съставомерни признаци на деянието по обвинението по чл. 202 от НК- за субекта на престъплението, обективната и субективната му страна, причинната връзка между деянието, улесняващото престъпление и настъпилите общественоопасни последици. Така, от събраните от първоинстанционния съд доказателства, както и от проведения повторен разпит на св. Красимир Сербезов във въззивното съдебно следствие по реда на чл. 327 ал.2 от НПК, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: подс. Самир Реджеб Юсеин от с. Девинци, общ. Момчилград работел като горски стражар в Държавно лесничейство гр. Момчилград от м.март 2003 година, с район Равенски горски участък. Същият наред с функциите, възложени с длъжностната му характеристика, събирал таксите за пашуване на домашните животни в района на участъка. Така, на база утвърден годишен план за 2005 година, на горските стражари в лесничейството, включително и на подсъдимия, били раздадени кочани, съдържащи бланки с позволителни за паша по образец, утвърден от МЗГ- НУГ- приложение № 10 по чл. 34 ал.1 от ИКСГГС. Същите следвало да се попълват, като между всеки първи и втори екземпляр се поставяло индиго и се вписвали съответно имената на лицето, на което се издавало разрешителното, броят и вида на животните, единичната цена на брой животно и общата сума на дължимата такса и същата с включено ДДС и съответно подписите на лицето, попълнило позволителното и ползвателя на последното. Оригиналният екземпляр от попълненото разрешително се връчвал на лицето, заплатило таксата, а вторият екземпляр, попълнен под индиго, оставал в кочана. По този начин, чрез вторите екземпляри се отчитали и предавали в лесничейството събраните такси от издадените позволителни за паша на домашните животни. На 07.01.2005 година подс. Юсеин издал позволително за паша № 0009085 на името на св. Юсуф Алиосман Джафер от с. Татул, общ. Момчилград за 4 бр. едър добитък и 100 бр. овце. Свидетелят заплатил такса по утвърдената тарифа по 1.50 лв. за 1 бр. едър рогат добитък и по 0.30 лв. за овца, или общата сума от 43.20 лева с включен ДДС. При попълването на екземпляра от разрешителното, което издал и връчил на свидетеля, подсъдимият не сложил индиго между първия и втория екземпляр. По-късно, подс. Юсеин попълнил вторият екземпляр под индиго и вместо действително събраната сума от 43.20 лева вписал сумата от 21.60 лева като платена такса за 2 бр. едър добитък и 50 бр. овце. В лесничейството отчел сумата от 21.60 лева, отразена във втория екземпляр от позволителното, а разликата до действително платената от св. Джафер от 21.60 лева, взел за себе си. На 07.01.2005 година подс. Юсеин издал още два броя позволителни с № 0009087 и с № 0009086, и двете на името на св. Орхан Мустафа Мустафа от с.Девинци, общ. Момичлград. Позволителното под № 0009087 било издадено за 40 бр. кози по 6 лв./бр. или общо 288.00 лева с ДДС,а по второто позволително била събрана такса за 20 бр. кози или 144 лв. с ДДС. Таксата била заплатена от св. Махмуд Халил, собственик на животните. Подсъдимият по същия описан по-горе механизъм, попълнил само първите екземпляри от издадените позволителни, като по-късно попълнил под индиго вторите екземпляри, като в позволително № 0009087 вписал сумата от 216.00 лева с ДДС като такса за 30 бр. кози, а в позволително № 0009086 вместо действително събраната такса от 144.00 лева вписал сумата от 1.80 лв. с ДДС като такса за 1 бр. рогат добитък, като същото издал на името на Бекир Сюлейман Ахмед. В ДЛ Момчилград представил вторите екземпляри като в касата отчел сумата от 216.00 лева по първото позволително и сумата от 1.80 лв. по второто позволително, а разликата до 432.00 лева - от 214.20 лв., взел за себе си. На 25.03.2005 година подс. Юсеин издал позволително за паша № 0092164 на името на св. Селиман Алиосман Муса от с.Вряло, общ. Момчиград. Свидетелят заплатил такса за 5 бр. едър добитък и 20 бр. овце., съответно по 1.50 лв. / бр. едър добитък и по 0.30 лв./бр. овца., или общо 15.20 лв. с ДДС. Подсъдимият попълнил първия екземпляр от издаденото позволително под горния номер, като в същия отразил действителния брой животни и реално заплатената от свидетеля такса. Впоследствие подсъдимият под индиго попълнил втория екземпляр от позволителното, като вписал сумата от 1.80 лв. с ДДС за 1 бр. едър добитък. В лесничейството представил втория екземпляр и отчел 1.80 лв., като разликата до 15.20. лева- от 13.40 лева взел за взел за себе си. По повод подаден сигнал в ДЛ Момчилград била назначена ревизия на издадените и отчетени позволителни за паша, като по отношение на позволителните с №№ 0009085; 0009086; 0009087 и 0092164, издадени от подсъдимия на 07.01.2005 година и на 25.03.2005 година– между оригиналния и попълнения под индиго втори екземпляр, била установена разлика във вписания брой и вид животни, както и по отношение на действителната такса, платена от ползвателите и отчетените от подсъдимия суми в касата на лесничейството, която разликата по четирите броя позволителни- между първите и вторите екземпляри, попълнени под индиго, била в размер на 249.20 лева. По време на ревизията, подсъдимият обяснил, че разликата между заплащаните от ползвателите такси и действително отчетените, отклонявал за себе си. След приключване на ревизията и установяване на липсата, подсъдимият внесъл изцяло присвоената сума от 249.20 лв. с ПКО № 180/01.08.2005 година по сметка на ДЛ Момчилград. От назначената и приета в първоинстанционното съдебно производство съдебно- графическа експертиза е установено, че ръкописният буквен и цифров текст в позволителните за паша № №№ 0009085; 0009086; 0009087 и 0092164 – оригиналите и вторите екземпляри са изпълнени от подс. Юсеин. Саморъчните подписи в графата „упълномощено длъжностно лице” – оригиналите и вторите екземпляри, са положени от подс. Юсеин. Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните по делото доказателства- от показанията на разпитаните свидетели; от заключението на съдебно- графическата експертиза и от разпита на вещото лице в първоинстанционното съдебно следствие; от писмените доказателства, всички във връзка с обясненията на подсъдимия. Цялата съвкупност от доказателства е еднопосочна и безпротиворечива и разкрива по един несъмнен начин фактическите обстоятелства, свързани с основния предмет на доказване- разпореждането на подсъдимия с инкриминираната сума в свой собствен интерес, като за улесняването са съставени четири броя официални документи с невярно съдържание. В тази връзка се налага изводът, до който е достигнал първоинстанционния съд, че подс. Юсеин е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 205 ал.1 т.2 във вр. с чл. 202 ал.1 т.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, а именно: при условията на продължавано престъпление през периода 07.01.2005 година- 25.03.2005година, в качеството му на длъжностно лице- горски стражар при ДЛ –Момчилград, присвоил чужди пари- 249.20 лева от Държавно лесничейство гр. Момчилград, връчени в това му качество да ги пази, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание- такова по чл. 311 ал. 1 от НК, и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоените пари са били внесени. Безспорно, подс. Юсеин, като горски стражар е действал като длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.”б” от НК. На същия е било възложено събирането и отчитането на таксите /чужди пари/ от издадените по определен ред и образец позволителни за паша на стопаните на домашни животни в Равенския горски участък, като част от заплатените такси подсъдимият е отклонявал, не е отчитал в касата на лесничейството и се е разпореждал с тях като със свои средства. Без значение е обстоятелството по какъв начин парите са му били поверени за пазене, след като той е встъпил в изпълнение на тази си функция. В тази връзка, неотносим е доводът, че в длъжностната му характеристика не се съдържало конкретно задължение за подсъдимия като горския стражар да събира такси за паша. Това длъжностно качество подсъдимият притежава с оглед работата, която извършва- свързана с опазване на имущество на ДЛ Момчилград, респ. държавата, включително и възлагането му с изрично или мълчаливо съгласие от ръководството да събира, съхранява и отчита въпросните такси. Ето защо, безспорно подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на закона и като такъв субект на престъплението по чл. 202 от НК. Наред с това, подсъдимият е имал собствена фактическа власт върху сумите, с които се е разпоредил в свой собствен интерес. По несъмнен начин от доказателствата по делото е установен механизмът на отклоняване на част от таксите за паша от подсъдимия и присвояването им, а именно чрез попълване на първия екземпляр от издаваните разрешителни с вярно съдържание и попълване на втория екземпляр под индиго, несъответстващ на съдържанието на оригинала, като разликата в сумите, отразени в двата документа е била присвоявана от подсъдимия. Чрез документната подправка, подсъдимият е осъществил и улесняващото престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, издавайки четири броя официални документи с невярно съдържание, т.е. документна подправка, чрез чието използване е улеснил извършването на при±вояването. Съставянето на документите с невярно съдържание безспорно се установява от съдебно-графическите експертизи, които сочат, че съдържанието на документите и подписите на издател /упълномощено длъжностно лице/ на същите са положени от подсъдимия. Така, между присвояването и улесняващото престъпление е налице връзка, при която второто престъпление е извършено с цел да се улесни присвояването. В резултат на присвоителната дейност на подсъдимия, е причинена липса с установен произход в размер на 249.20 лева, последица от събиране, но неотчитане в пълен размер на таксите от издадените позволителни за паша за Равенския горски участък с №№ 0009085; 0009086; 0009087 и 0092164, от 07.01.2005 година и 25.03.2005 година. Налице е причинна връзка между документалната подправка, разпореждането от страна на подсъдимия с поверените му чужди пари и настъпилия вредоносен резултат- щета в размер на 249.20 лева. Подсъдимият безспорно е действал с пряк умисъл и при условията на продължавано престъпление- извършените четири броя подправки на документи и присвоените въз основа на тях суми осъществяват поотделно съставът на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При осъществяване на престъпната си дейност подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. За наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия сочи противоправното му поведение- същият е изготвял позволителните за паша в два екземпляра- вторият под индиго, но не в момента на издаването им, каквото е било задължението му. Най-малко, фактическата разлика в наличните събрани суми и попълнените във вторите екземпляри на позволителните, е следвало да насочат подсъдимия за какъв брой добитък е била заплатена таксата, за да не сгреши така, както твърди в обясненията си. Налице е по отношение на подсъдимия, както правилно е прието от прокурора и първоинстанционния съд облекчената отговорност по чл.205 ал.1 т.2, от НК, тъй като присвоената сума е била внесена от подсъдимия до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. При определяне размера на наказанието, първоинстнационният съд е отчел, че се касае за присвоително престъпление, за извършването на което е извършено друго услесняващо, по – леко наказуемо такова, т.е. че се касае за усложнена престъпна дейност със завишена степен на обществена опасност. Отчетени са смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства- чисто съдебно минало, добри характеристични данни, частични самопризнания. Отчетена е липса на отегчаващи отговорността му обстоятелства. Така, при наличието само на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които не са многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, съдът е наложил на подсъдимия наказание под предвидения в закона среден размер по чл. 205 ал.1 т.1 т.2 от НК- лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК. Наложени на подсъдимия са предвидените чл. 205 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НК кумулативни наказания лишаване от права по чл. 37 т. 6 и т.7 от НК, а именно лишаване на подсъдимия от право да заема длъжността “горски стражар” и да упражнява професията на горски стражар за срок от три години. Така наложените наказания не са явно несправедливи, същите съответстват на тежестта на деянието, обществената опасност на дееца и целите на наказанието. Ето защо, Окръжния съд намира, че не са налице основанията, поддържани във въззивната жалба за изменение на обжалваната присъда или за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 22/21.02.2006 година, постановена по НОХД № 8/2006 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|