Решение по гр. дело №1463/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 1305
Дата: 5 ноември 2025 г. (в сила от 5 ноември 2025 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20254120101463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1305
гр. Горна Оряховица, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20254120101463 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от К. Г. Т., ЕГН**********, с адрес:
гр. Елена, ул. **** против Районен съд гр. Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Й.
Брадати“ № 2, представляван от Административния ръководител –
Председател П.П.
Ищецът твърди, че на производство пред ответния съд се намира гр.д. №
145/ 2025г. , по което той е ищец , а ответник е орган на държавната власт. Т.
сочи, че с подаване на исковата молба е направил искане за освобождаване от
дължимата държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 5, б. „о“ от
ЗДТ, като лице с трайно намалена работоспособност. За доказване на това бил
представил надлежна медицинска документация – ЕР на НЕЛК и ТЕЛК и
относима съдебна практика.
Ищецът Т. твърди, че се касаело за сходни дела , със сходна фактология,
попадаща в хипотезата на една и съща приложима правна норма, касаеща
освобождаването му от дължимата държавна такса, ведно с основания за
отстраняване на разпределения по делото съдия – докладчик по чл. 22, ал. 1, т.
6 от ГПК.
Ищецът цитира съдебна практика и твърди, че е налице
неравноправното му третиране в исковото производство по гр.д. № 145/ 2025г.
на Районен съд гр. Елена. В резултата на това била засегната неимуществената
му сфера , като накърнено било чувството му за справедливост, изпитвал бил
безсилие, гняв от това противоправно поведение на ответника, обида от
незачитане на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и
адекватно решаване на делото.
Ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 6000.00лева, представляваща обезщетение за
1
претърпените от ищеца неимуществени вреди, които били последица от
неравностойното му третиране по гр.д. № 145/ 2025г. на Районен съд гр.
Елена, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска
до изплащането й.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени
доказателства.
Ответникът Районен съд гр. Елена депозира писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК чрез Председателя П.П. Ответната страна сочи, че исковата
молба е нередовна. Липсвали изложение на обстоятелствата , на които се
основавал иска. Липсвала конкретност. Не било посочено по какъв начин Т. е
неравноправно третиран по гр.д. № 145/ 2025г. или е бил неблагоприятно
третиран , в какво се е изразило това неравностойно или неблагоприятно
третиране , във връзка с кой признак се претендира да е дискриминиран и как
това било увредило ищеца.
На следващо място се сочи, че исковата молба е допустима, но изцяло
неоснователна.
Ответникът не оспорва, че гр.д. № 145/ 2025г. на РС Елена е образувано
по искова молба вх. № 1338/ 14.04.2025г. , подадена от К. Т. против
Прокуратурата на Република България и ОД МВР Велико Търново. С нея Т.
бил предявил иск по чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците
да му заплатят сумата от 6000лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които били последица от нарушаване на правото му на
разглеждане на делото в разумен срок , съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС по
пр.пр. № 00776/ 2025г. на РП Велико Търново и преписка № 366000-2974/
2025г. на ОД МВР Велико Търново, както и законната лихва от завеждане на
иска до изплащане на сумата. С исковата си молба К. Т. поискал да бъде
освободен от дължимата държавна такса и разноски за водене на делото по чл.
83, ал. 2 от ГПК и чл. 5, б. „о“ от ЗДТ.
С Разпореждане № 369/ 25.04.2025г. исковата молба била оставена без
движение, като на Т. било указано да внесе сумата 10.00лева за дължимата
държавна такса и да представи квитанция за извършеното плащане по делото.
За изпълнение на указанията е даден едноседмичен срок, като Т. бил
предупреден за последствията при неизпълнение на указанията.
По искането за освобождаване от дължимата държавна такса и
разноските за водене на производството е било указано на ищеца, че следва да
представи доказателства по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК. Указано му е да
изпълни това указание в едноседмичен срок, с предупреждение, че ще бъде
отказано освобождаване от ДТ и разноски по делото. Разпореждане № 369/
25.04.2025г. е било връчено на Т. на 02.05.2025г.
Ответникът сочи, че с Определение № 216/ 14.05.2025г. искането на Т. за
освобождаване от ДТ и разноски за водене на производството е било оставено
без уважение като неоснователно. Съдебният акт бил връчен на 17.05.2025г.
на ищеца, който не бил обжалвал.
С Разпореждане № 517/ 02.06.2025г. исковата молба повторно е оставена
без движение. Отново са дадени указания за отстраняване на нередовностите
на искова молба, вкл. да се внесе сумата от 10.00лева за дължимата ДТ и да се
представи документ за това. Разпореждането е било връчено на Т. на
04.06.2025г., като в него са указани последствията при неизпълнение на
указанията на съда.
2
С Определение № 298/ 17.06.2025г., на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК,
исковата молба е върната на ищеца К. Т. и производството е било прекратено.
Съдебният акт връчен на Т. на 17.06.2025г., не е обжалван и е влязъл в сила на
25.06.2025г.
Ответната страна намира исковата претенция за неоснователна, като
заявява, че не е налице неравностойно или неблагоприятно третиране на
ищеца по посоченото дело, поради което липсвали и неимуществени вреди ,
които да подлежат на обезвреда. Ответникът твърди, че по гр.д. № 145/ 2025г.
е действал според установената практика на ВКС, касаеща приложението на
чл. 5, б. „о“ от ЗДТ, чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Ответната страна прави искане да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявения иск, вкл. и за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Страната взема становище по доказателствените искания на
ищеца. Представени са писмени доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита
от дискриминация.
В съдебно заседание ищецът К. Г. Т. не се явява, не се представлява. Не
са направени доказателствени искания и не се сочат доказателства. Не е
направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът Районен съд гр. Елена, редовно призован, не се
представлява.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение за отхвърляне иска на ищеца.
Съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. За постановяване на неприсъствено решение чл. 239,
ал. 1 от ГПК поставя следните изисквания - на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Законът не изисква мотивиране на решението
по същество , а в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение с отговора на исковата молба. Ищецът не се е явил в
първото заседание по делото, за което е редовно призован, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие. На страните, и в частност на ищеца, с Определение № 896/
25.07.2025г. са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание. С оглед събраните доказателства
и направените възражения , искът може да се приеме за вероятно
неоснователен.
По горните съображение и при наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, следва претенцията на ищеца да
3
бъде отхвърлена, без решението да се мотивира по същество.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т., ЕГН**********, с адрес: гр. Елена, ул. ****
против Районен съд гр. Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Й. Брадати“ № 2,
представляван от Административния ръководител – Председател П.П, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000.00лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които били пряка последица от неравностойното му третиране по гр.д.
№ 145/ 2025г. на Районен съд гр. Елена, ведно със законната лихва , считано от
датата на предявяване на иска до изплащането й.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4