РЕШЕНИЕ
№............................. 07.10.2013г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД – VІІІ-ми граждански състав
на седемнадесети
септември 2013г.
в открито съдебно заседание в състав:
Председател:
РОСИЦА ЧОКОВА
при секретар П.У.
прокурор
Ж.Илиев
като разгледа докладваното от
съдията Р.Чокова
гр.дело №162 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е по реда на чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС. Образувано е въз
основа на искова молба, подадена от Ц.Д. *** против Д.Й.Г., в която се сочи, че
ответницата-нейна майка след смъртта на баба й преди около година страда от
душевно заболяване и не е в състояние да се грижи са себе си,за работите си и ,
поради което след прегледи е била настанена в
отделението по психиатрия в МБАЛ”Св.Пантелеймон” с диагноза”тревожно
депресивно разстройство”. Иска се поставянето и под запрещение като формата му
се определи в съответствие със
заключението на вещото лице.В течение на производството искът се
поддържа. Представена е и писмена защита с доводи за основателността на
претенцията.
В срока за отговор ответницата не е взела становище
по предявения иск.
Ответницата,
разпитана лично от съда съгласно разпоредбата на чл.337 ал.1 от ГПК, показва ориентация за време, място и собствена
личност. Сочи, че пие лекарства за гуша, че е отпаднала и че скоро е лежала в
болницата, защото е била разстроена.
Прокурорът дава становище,че не са налице условията на
закона за поставяне на ответника под запрещение
в т.ч. и ограничено..
ЯОС,след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните,прие за
установено следното
по фактите:
Ищцата сочи, че ответницата е нейна
майка, която от много години е без
постоянна работа като този и статут и постоянните финансови затруднения довели
до промяна в душевността и, изразяваща се в затваряне в себе си, ограничаване на
приятелствата и контактите.Ищцата не можела да предизвика никакъв разговор с
нея, а много често с дни не излизала от стаята си. Сочи, че когато през
м.февруари 2012г. е починала майката на ответницата към която тя била изключително привързана и
на която разчитала и загубата е довела
до трайно влошаване в състоянието на майка и поради привързаността към нея. В
резултат на това през последната година ответницата непрекъснато плачела,
оплаквала се от шумове, които я преследвали, изпитвала непреодолим страх от
всеки и от всичко. Случвало се понякога да не излиза с дни, друг път пък
излизала и я нямало с часове без да може да даде обяснение къде и с кого е
била.Твърди още, че състоянието на ответницата варира от безпомощност до силна
раздразнителност; че в определени моменти се поддава на влияние без да вниква
какво се изисква от нея, подписва документи без да ги чете и да знае за какво
се отнасят. Поради това не е в състояние сама да се грижи за себе си и да се
ориентира в обстановката.
По делото по искане на ищцата са
разпитани в качеството на свидетели
лицата П.С. и Т.К. и двете без родствена връзка със страните по делото.
Св. С.- е приятелка
от 10 години с ответницата, откогато датира и познанството им и живеят на една
улица.Същата установява, че тогава ответницата не работела, че е живеела и
живее в апартамента на родителите си. Когато починала майката на
ответницата-през м.януари миналата година в поведението на Д. настъпили промени, изразяващи се в
това, че като излезеше от къщи не смеела да се прибере, ходела напред назад по улиците, не осъществявала никакви
контакти с хора, дори избягвала и приятелите си в т.ч. и нея.Сочи случаи,
когато тя лично е отивала в тях и ответницата не я е пускала в жилището. Ищцата и е споделяла, че майка и
не е добре.Установява, че майката на Д. докато била жива командвала в къщата,
че Д. не можела да вземе решение за каквото и да е било. Свидетелката не знае
защо ответницата не е работила, но
установява, и че тя не си е търсила работа. През зимата 24 – 25 декември миналата година разбрала, че
Д. изчезнала за 3-4 дни без да се е прибирала вкъщи, което е наложило
да бъде издирвана от полицията, но не
знае къде са я намерили. Присъствала е
на случаи, в които например Д. и Ц. за
нещо са се скарали, след което Ц. излизала, а Д. започва да и крещи и погледа и физиономията й са се
променяли и започвала да я гледа странно. Чувала е от нея, че ще се хвърли през терасата, ще се обеси, не
можела да живее. И по този повод когато
чула, че Д. е изчезнала си помислила, че може да е посегнала на живота си. Изказва предположение че Д. лесно се влияе от
чужди мнения, отделно от това сочи, че никога не е проявявала някаква
инициатива, дори за елементарни неща- да отидат на разходка или да поседнат на пейка пред блока. Според
свидетелката в житейски елементарни случаи ответницата не можела да вземе
никакво решение и започвала да се чуди какво трябва да направи и очаквала някой друг да реши проблема.
Свид. Т.К. –от 40 години е
приятелка на родителите на Д. и познава и нея и дъщеря и. Установява, че Д. е
била ограничено дете, обгрижвано
непрекъснато от родителите си и по-различна от другите деца:била по-мълчалива,
трябвало да й казват какво да прави.
Свидетелката установява, че ответницата е работила в „Недялко Царев”, където
работели бавно развиващите се; че след раждането на Ц. – баба й и дядо са я отгледали, тъй като нямали доверие на Д.
единствено я кърмеше, че Д. не претърпяла развитие в характера си в годините,
останала си все така добродушна, водела се по чужди мнения, не можела да взема
решения за нищо, тъй като докато майка и е била жива тя контролирала всичко и
на нея не и се е налагало да взема решения за нищо. Свидетелства за моменти, в които Д. е била разстроена и това е съпроводено с някакви звуци като пищене, блъска си
главата с твърди предмети и докато не й дадат успокоително, тя не се успокоявала.
След такива моменти се затваряла в
стаята си и в себе си и мълчи, или пък се заключва на терасата и казва, че ще се хвърли от нея. След като
починала майка й имало е случаи, в които
ни е молила да спи у нас, тъй като Ц.
не й
е давала да си води приятел и по-
конкретно за някакъв И.- циганин.
Говорила й да не осъществява
случайни контакти и да не пуска непознати мъже вкъщи. Категорична е, че Д. не
може да защитава интересите си в елементарни житейски ситуации и при малък натиск може да бъде убедена да направи всичко, тъй като тя е и много страхлива. Свидетелката
не знае защо Д. е лежала в в психиатрично отделение, но тя и споделила, че си има една стаичка в блока,
където си крие дрехите и там се преоблича. Когато изчезнала за 3-4 дни ( по
Нова година), Ц. и се обадила, за да я пита дали майка и не е у тях, тъй като е направила
голяма беля и е изчезнала. Знае, че са я търсили по цялото поречие на р.”Тунджа” до с.Ханово с
полиция. Накрая я намерили в тая стаичка на блока им в мазето. Ако дъщеря й не
и поръчвала да свърши нещо през деня, тя
си стояла цял ден и си гледала в една точка, без да може да съобрази, че
може да свърши някаква домакинска работа. Ако й поръчала да свърши нещо, го
свършвала. Знае, че Ц. избягвала
да й дава повече пари, защото Д. ги харчела без да мисли, че няма да има за
другия ден. Ц. се грижила за всичко.
Преди да почине майка и и поръчала на свидетелката
да помага на Ц., защото голямо тегло ще има с Д.. От ищцата знае, че няколко
месеца преди Нова година, Д. е подписвала
някакви документи под натиск за 1000 лв. Един И., който е циганин й искал пари, за да замине за Германия и щял от там да й праща пари, за да й помага.
И затова е подписала тези документи за 1000 лв. на М. В тази връзка е била толкова притеснена, че не е смеела
дори да каже на Ц., а и е била гузна, че
не й е върнал парите толкова време.
От два-три
месеца не се е чувала с Д., тъй като тя не вдига телефона си, но знае за
последните събития, които се случват с Д. от Ц., на която се опитвала понякога да
помага. След като починала майка й положението на Д. се влошило, тъй като
нямала вече тая опора, която била за нея
майка й.
Съдът назначи и изслуша единична съдебна психиатрична
експертиза и комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза,
заключенията на които възприема като обективни и компетентни.
Според първата от тях на поставените две задачи: .1. „Какво е психичното заболяване от което страда ответницата Д.
Й.Г.” и 2.
„може
ли в резултат
на заболяването си
ответницата да разбира свойството
и значението на постъпките си и да се
грижи сама за своите интереси и в каква
степен” след запознаване с
материалите по делото, медицинската
документация и личен преглед на лицето вещото лице е дало следните
отговори: 1.ответницата
не страда от слабоумие или душевна болест.
Към момента състоянието и може да бъде определено като тревожно-депресивно разстройство, ситуативно обусловено.
Заболяването и не покрива критериите за
хронично психично заболяване в тесния смисъл на думата. Освен това, по време на подписването на гражданските
актове -договор за заем на паричните
средства от 23.08.2012г. и разписка от 24.09.2012г. освидетелстваната не е
имала нито бързо- преходно разстройство на съзнанието, нито временно психично заболяване; 2. че ответницата е могла
и може да
разбира свойството и
значението на постъпките си и да се грижи сама за своите работи.
Съгласно комплексната съдебна
психиатрична и психологична експертиза
извършена след запознаване с материалите по делото,анализ на наличната документация, в това число и медицинската, след извършено
психологично изследване, експертите дават следните отговори на поставените
четири въпроса: 1. Налице ли е у Д.Г. вродена умствена изостаналост и свързана ли е последната с вродено
заболяване?-От
приложената медицинска документация / лична амбулаторна карта/ става ясно, че Д.Й.Г. страда от
вроден хипертиреоидизъм. Децата
с нелекуван хипотиреоидизъм развиват сериозни физически и умствени отклонения, но при навременно
открИ.е и поддържащо лечение, както в нейния случай,
не се наблюдават усложнения. В заключението експертът-психолог е посочил, че от направените психологични
изследвания става ясно, че интелектът функционира на ниво леко степенно изоставане със
съхранена способност за адаптация
към ежедневните изисквания на заобикалящата социална среда. Лицата в това състояние
подлежат на обучение. Поведенческите, емоционалните и социалните затруднения, както
и нуждите от лечение и подкрепа, свързани с тях са по-близо до тези на хората с
нормален интелект, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка
умствена изостаналост.Т.е.
не са налице данни за умствена изостаналост (слабоумие ) или състояние на придобито оглупяване с
промени в интелектуално-мнестичната сфера, които определят невменяемост и недееспособност.2. Отразила ли се е тази изостаналост върху общото и
развитие, както и върху житейския и статус?Видно от представената
служебна бележка Д.Й.Г. е посещавала помощно училище от 5-ти до 8-ми клас. Завършила е основно
образование и
практикувала професия. Такива личности оставени в условия на изолация и не обучение, не са в състояние да
усвоят пълноценно навици и умения. При обучение и възпитание, те могат да
развият добри социални умения и междуличностни взаимоотношения. В този
смисъл и поради липсата на изразена психотична продукция, на терена на
лекостепенното изоставане във интелектуалното функциониране, в резултат на поставянето й в среда,
благоприятстваща обучението и възпитанието й, при Д. са настъпили добри
междуличностни, трудови и социални умения. Тревожността, която се проявява при нея има
ситуативен характер - предизвикана от и след подписания правен акт, който я ощетява в значима
степен.3. .В резултат на характеровите си особености може ли
ответницата да разбира свойството и значението
на постъпките си и да се грижи за своите интереси и в каква степен?
Характерна е
незрялост в емоционално-волевата сфера - така наречения психически инфантилизъм. Това не
се разглежда като болест, а като комплекс от заострени черти в характера. Ответницата може да разбира свойството и значението на постъпките си и
може да се грижи за своите интереси. 4.Налице
ли са у същата трайно изградени психозадръжки и ако същите са занижени налага
ли се действията и постъпките й да бъдат контролирани и ръководени от друго лице?
В резултат на
поставянето й в среда, благоприятстваща обучението и възпитанието й, при Д.
са настъпили добри междуличностни, трудови и социални умения. Не се
наблюдават отклонения в задръжните процеси. Тя може да съзнава и контролира действията
си.
В открито съдебно заседание
експертизите се поддържат от вещите лица като дават ясни и конкретни отговори
на зададените им въпроси. В.л. А. установява, че
при Д.Г. се наблюдава много силна емоционална тревожност, което предпоставя леко степенното изоставане в
интелектуалната сфера, но лицето няма умствено изоставане нито вродено, нито
придобито. На база на това, което са изследвали, Д.Г. може да взема решения
непрекъснато и осъзнава последствията от решенията си. От там произтича нейната
тревожност. Запозната е с материалите по делото и това, което са казали
свидетелите, но това което в.л. е констатирало е, че Д. може да взема решения и
да се грижи сама за себе си. Това, че е нерешителна, колеблива, са черти на
характера, които може да се дължат на възпитанието в семейството. В.л.пояснява
какво означава използваната в заключението фраза„Редуцирани възможности” и че
тя означава „ограничени възможности”като обяснява, че има моменти, когато човек
в нормално състояние може да се поддаде на внушение и други моменти - когато не
може. Сочи, че при Д. е по същия начин. Има моменти когато е по-лабилна, има
моменти когато е стабилна. Тази лабилност и нерешителност при вземане на
решения е черта на характера, но не е болестно състояние. И конкретно при нея
се касае за емоционална криза, изпадане в тревожност. Това е според
свидетелите, а не това, което е установило вещото лице. След като е подписала
сериозен граждански акт, вещото лице сочи, че е нормална реакцията след това да
изпадне в криза, тревожност и последиците, които установяват свидетелите: да се
скрие за известно време далеч от близките си, защото изпитва чувство за вина.
В.л.д-р Л.Д.-психиатър
заявява, че Д.Г. не фигурира в картотеката като лице, което е било обучавано
през тези години в помощно училище „И. Вазов”, а освен това след направен
анализ на състоянието на Д.- интелектуално и телесно, защото има и телесни
проблеми, вещото лице е прегледало цялата документация, включително и документ
от ТЕЛК Ямбол и ЦТЕЛК София, правени са й консултации от психиатър, в които
нито веднъж не е посочено никакво интелектуално изоставане. Последната комисия
в ЦТЕЛК София от 2006 г. със специална комисия от трима психиатри, изрично
пишат, че е психично здрава. На въпроса дали има умствена изостаналост в тесен
смисъл на думата „умствена изостаналост”, която ще даде възможност да се определи нейната
недееспособност - няма. Айкюто й е 58 %, което теоретично е на долната граница
към леката умствена изостаналост, но тя е към нормата и не отива към умствена
изостаналост умерена степен, което вече можело да даде възможност на вещите
лица да коментират. Сочи, че нещата са определени инструментално, това са инструментите,
с които психиатрите работят, това са прецизни и точни неща, които показват
айкюто, което отива към нормата в нормалната й граница – 58 %. Има някои лица,
които завършват с добър успех помощно училище, а работата на Д. в „Недялко
Царев” е определена от телесното й заболяване. Психично болните също боледуват,
но не всички са поставени под пълно запрещение, съществуват само две думички –
„умствена изостаналост”. За състоянието на Д. казва, че е придобито, наслоено,
определено от някакви други агенти – травма или други заболявания. Тя има
хипотиреоидизъм, който при нея се отразява като лека забавеност (физическа, а
не умствена). Лекувана е с минимални дози в последните няколко години и е с
нормални стойности на хормоните и затова вече ЦТЕЛК и ямболският ТЕЛК
определят, че състоянието й е компенсирано и тя няма тази патология. При нея е
имало добро протичане на заболяването. Не са запазени документите. Вещото лице
сочи, че най е важно айкюто към момента, защото все пак то има тенденция да се
променя, а при нея е запазено с години близко към нормата. Вещото лице е
категорично, че ако е налице документацията от помощното училище за Д.Г., това
не би променило заключението, защото това е само и единствено един факт, че е
била в помощно училище и при положение, че в годините поддържа айкюто, няма
смисъл от тези документи.
Съдът приема двете заключения
като обективни и компетентни.
От изложените фактически положения,съдът прави следните изводи
по правото:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.336 и сл. ГПК вр. с чл.5/ЗЛС. Ищцата е легитимирана да води на настоящия процес, тъй
като е от категорията лица, визирани в чл.336
ал.1 ГПК.
Така предявеният иск е неоснователен като недоказан.
Предмет на иска по чл.5/ЗЛС - поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието
на душевна болест или слабоумие и
невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Двете изисквания следва да са налице,за да се постанови
ограничаване дееспособността или обявяване
пълната недееспособност на лицето.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства
и личните впечатления на съда от ответницата, безспорно се установява, че ответницата
Д.Й.Г. не боледува от душевна
болест или слабоумие и може да се грижи за
своите работи. В открито съдебно заседание разказът на ответницата е съвсем
спокоен, изреченията на същата са стегнати и свързани помежду си и същата
спокойно и логично отговаря на зададените и въпроси. Според вещите лица ответницата може да разбира
свойството и значението на постъпките си и може да се грижи за своите интереси, тъй като нейното
айкю е 58% близо до нормата, въпреки, че
е боледувала от „хипотиреоидизъм”, изразяващ се при нея като леко физическо, а
не умствено забавяне, който в резултат на лечението е компенсирано и тя няма
тази патология. В.л. се позовават и на решението на ЦТЕЛ София от 2006
г. със специална комисия от трима психиатри, където изрично е записано, че Д.Г.
е психично здрава. Т.е. не са налице данни за умствена изостаналост (слабоумие ) или
състояние на придобито оглупяване с промени в интелектуално-мнестичната сфера,
които определят невменяемост и недееспособност. В резултат на
поставянето й в среда, благоприятстваща обучението и възпитанието
й, при Д. са настъпили добри междуличностни, трудови и социални умения. Не
се наблюдават отклонения в задръжните процеси. Тя може да съзнава и контролира
действията си. Лабилността и нерешителността на ответницата при вземане
на решения е черта на характера, но не е болестно състояние. Описаната от
свидетелите емоционална криза на ответницата и изпадането и в тревожност,
вещото лице определя като нормална реакция: да се скрие за известно време далеч
от близките си, защото изпитва чувство за вина след като е подписала сериозен
граждански акт(договорът за заем от 20 000лв. и разписката за 45 000лв.на л.18 и л.19 от
делото). Т.е. тя осъзнава напълно какво е направила.
Предвид изложеното, така
предявеният иск е неоснователен като недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от изложеното, Я О С
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. Д.Д. от гр.Яммбол с ЕН ********** против Д.Й.Г. *** с ЕГН ********** иск с правно основание чл.336 ГПК вр.
с чл.5/ЗЛС за поставянето и под
запрещение (ограничено или пълно).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред
АС-гр.Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: