Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2014г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд гражданска колегия
на 25.11 /двадесет
и пети НОЕМВРИ/ 2014 година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен
съдия: МАРИЯ ДУЧЕВА
секретар: Р.И.
прокурор:………..
като разгледа докладваното от съдията Дучева
гражданско дело № 198 по
описа на РС-Свиленград за 2014г. и
за да се произнесе,
взе впредвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена
от С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН: ********** и двамата от гр. Хасково, ул. „Добруджа" № 18 против М.Н.Г., ЕГН ********** *** 28, Р.Н.К., ЕГН **********
***,
Д.И.К.,
ЕГН ********** ***,
С.В.Г.,
ЕГН********** ***, Ц.А.Ш., ЕГН ********** *** 5, В.Ж.Ш., ЕГН **********
***, А.Ж.Ш., ЕГН ********** *** 5, М.Г.Х., ЕГН ********** *** 8,
П.Г.А. ЕГН
********** *** 49, К.В.Х. ЕГН ********** *** 28,
в която се сочи, че ищцата сезирала
Свиленградския районен съд с молба по чл. 524 от ГПК за спиране на изп.д. № 16/2009г. по описа
на ДСИ - Свиленград, по която било образувано гр.д. № 395/2009г. С определение № 66/14.03.2011 г.
Свиленградският районен съд уважил молбата,
постановил спиране на изпълнението на изп.д.№16/2009г.
на ДСИ - Свиленград, като определил едноседмичен срок, в който да предявя иск против взискателите по изпълнителното
дело. Поради това ищците
предявили настоящата искова молба срещу взискателите по изп.д. № 16/2009г.
на ДСИ – Свиленград.
Твърди се още, че Изп.д. № 16/09 по описа на ДСИ - Свиленград било
образувано от взискателите М. Н. Г., Д. И. К., С.
Димитрова Г., Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х. против
длъжниците Жанета Г. Павлова и Христо И. Христов по издаден срещу тях изпълнителен лист от 06.04.2009г. по
гр.д. № 315/2003г. на РС - Свиленград. Съгласно изпълнителния лист, Жанета Г.
Павлова и Христо И. Христов били осъдени
да върнат на взискателите наетия с договор за наем от 01.01.1999г. недвижим имот, описан като 100 кв.м, представляващи част от
имот пл. № 2834, за който е отреден
УПИ XI - 2834, 2890 в кв. 67а по плана на гр. Свиленград, одобрен със Заповед № 602/1993г., находящ се в гр. Свиленград, бул.
„България" № 72, описан в НА № 162,
н.д. №909/1993г. Ищците оспорват цитирания в изпълнителния лист от 06.04.2009г. НА №162 т.
II, н.д. № 909/1993г., който бил констативен по
характер и бил издаден по обстоятелствена проверка на 20.08.1993г. от РС - Свиленград за бившия имот пл. № 1641 с
площ 250 кв.м, в частта, в която засяга правото им на собственост
върху УПИ XI - 2834, 2890 в кв. 67а по плана
на гр. Свиленград, одобрен със Заповед № 602/1993г. с площ от 102 кв.м. В НА № 162/1993г.
било констатирано, че ищцата С.К., Елена Тодорова Ш. (наследена от ответниците М.Н.Г. и Р.Н.К.), Д.И.К., Видомир Владимиров Ш.(наследен от ответницата С.В.Г.), Живко Владимиров Ш., (наследен от ответниците В.Ж.Ш., Ц.А.Ш. и А. Ж. Ш.), К. В. Ш., (Х.), Милка
Димитрова Ш.,
(наследена от ответниците
К. В. Ш., М. Г.Х. и П.Г.А.),
М.Г.Ш. (Х.) и П.Г.Ш. (А.), са собственици въз основа на давностно владение на дворно място - незастроено от 250 кв.м, находящо се в Свиленград, при
граници: от две страни улици, Петър Димов и Елена Михайлова, за който
имот пл. № 1641 се отреждал
парцел XXIX в кв. 46 по плана на
гр. Свиленград, при дялове - 1/3 ид.ч. за ищцата
С.К., по
1/24 ид.ч. за Елена Тодорова Ш. и М.Н.Г., по 1/12 ид.ч. за Д.И.К.,
В. Владимиров Ш., Живко Владимиров Ш., по 1/9 ид.ч. за Милка Димитрова Ш., К.В.Ш., и по 1/18 ид.ч. за М.Г.Ш. (Х.) и П.Г.Ш. (А.). Сочи още, че с Решение № 34 от 21.01.1993г. по гр.д. № 1417/1992г. на Хасковския окръжен съд, по жалба на ищцата С.К., бил отменен отказът на
Кмета на Община Свиленград да деактува 1/3
ид.ч. от парцели XIX и XX кв. 48, отчуждена по ЗОЕГПНС от 1948г., представляваща част от празно дюкянско място, цялато от
94 кв.м, одържавено с акт №35/12.08.1950г.
от наследодателя Фоти Николов Ш.,***. Въз основа на това
решение, индивидуализиращо
правото й на собственост
върху конкретен имот в границите на парцели XIX и XX по плана
от 1948г., идентични с имот пл. № 1641, по плана от 1977г., по новия регулационен и
кадастрален план на гр. Свиленград,
одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., притежаваният от нея по наследство от Фоти Николов Ш. имот бил обособен в
самостоятелен урегулиран имот,
представляващ УПИ XI - 2834, 2890 кв. 67А с площ от 102 кв.м. След регулационното
му обособяване установила върху този имот самостоятелно владение,
което било непрекъснато и несмущавано от
другите съсобственици на бившия парцел XXIX,
отреден за имот пл. № 1641. На 27.10.2005г. се снабдила по обстоятелствена проверка с нотариален акт за собственост на УПИ XI
- 2834, 2890, кв. 67А с площ от 102
кв.м - НА № 5 т.Х рег. № 8834 д. № 1380/2005г., издаден на основание чл. 79
ал.1 от ЗС. Продължила да владее и стопанисва имота и след снабдяването
си с нотариален акт. Декларирала го и в
Данъчна служба при Община Свиленград и редовно плащала данъците за него.
В исковата молба
се сочи също, че ищцата представила НА
№ 5 т.Х рег. № 8834 д. № 1380/2005г. в образуваното гр.д. № 315/2003г., в което първоначално била конституирана като
ищца, въпреки липсата на валидно
упълномощаване за извършване на процесуални действия от нейно име. По делото изрично заявила самостоятелни права на
собственост върху УПИ XI - 2834, 2890. Независимо от извършените от нея фактически и
правни действия, отблъскващи владението на
останалите съсобственици на
бившия парцел XXIX
от 250 кв.м, ответниците предприели принудителни изпълнителни действия да влязат във
владение на имота въз основа на издадения срещу Жанета
Г. Павлова и Христо И. Христов изпълнителен лист от 06.04.2009г. по
гр.д. № 315/2003г.
През периода на наемния договор от 01.01.1999г., предмет
на гр.д. №
315/2003г. на РС - Свиленград, с наематели
Жанета Г. Павлова и Христо И. Христов, твърди, че само тя стопанисвала
процесния имот и осъществявала върху него владение като собственик. В хода на образуваното гр.д. №315/2004г.
Жанета Г. Павлова и Христо И. Христов доброволно освободили наетия имот и й
предали ключовете на построената в имота търговска
сграда. Неправилно в тази връзка ДСИ - Свиленград не уважил искането й да прекрати изпълнителното производство
по изп.д. № 16/2009г., поради липса предмет на
изпълнение.
Твърди, че в началото на 2005г. отново отдала имота под наем на
едноличен търговец Мария П. с търговска фирма ЕТ „Мария П."***, с която подписала наемен договор на 02.01.2005г.. Продължила да стопанисва имота и да получава наемите по наемния договор,
като осъществявала върху него владение на собственик.
Владението й било смутено от ответниците за първи път с предприетите от тях
изпълнителни действия по изп.д. №16/09 по описа
на ДСИ - Свиленград, по което не била страна, а трето лице по смисъла на чл. 440 ал.
1 от ГПК, чието право на собственост било засегнато от изпълнението.
Поради изложеното ищците
молят на основание чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 524 от ГПК, да се признае за установено, че М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., Ц.А.Ш.,
В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х., не са собственици на
УПИ XI - 2834, 2890, находящ се в строителните граници на град Свиленград, на
административен -адрес: бул. „България" № 72, в кв. 67А по действащия
кадастрален и регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г.,
целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ XVII и УПИ
Х, всички в кв. 67А, който имот е обект на принудително изпълнение (въвод) по
ип. д. № 16/09 по описа на ДСИ -Свиленград.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А., К.В.Х., в който заявяват, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан. Ответниците твърдят, че искът е недопустим, т.к.
ищцата не е носител на правото на активна процесуална легитимация, същата не е
„владелец” на имота а държателна 2/3 идеална част на ответниците и поради тази
причина не е лице, което да е носител на правото на иск по чл.524 ГПК. Отново е
развита тезата, че линията на защита на ищците следва да бъде реализирана чрез
положителен, а не чрез отрицателен установителен иск. Сочи, че ищцата К. и останалите ответници черпили права от НА №162, т.II, н.д. № 909/1993 г., издаден на 20.08.1993
г. по обстоятелствена проверка от РС-Свиленград. Представеното от ищцата Решение №34 от 21.01.1993г.
по гр.д. № 1417/1992 г. на ХОС не
индивидуализирало правото й на собственост върху УПИ ХI-2834, 2890, в кв.67А по
плана на град Свиленград, одобрен със Заповед №
602/22.11.1993 г., с площ от 102 кв.м. Твърди, че след обособяването на този имот ищцата не установила
самостоятелно владение върху този имот, нито била осъществявала непрекъснато и
несмущавано от другите съсобственици владение върху бившия парцел XXIX, отреден за имот пл. № 1641.
Твърдението на ищцата, че след
снабдяването й с нот.акт № 5, том Х, рег.№ 8834, дело № 1380/2005 г., продължила да владее и
да стопанисва имота /за себе си/, било невярно и необосновано. По образуваното гр.д. № 315/2004 г. на РС Свиленград,
ищцата била конституирана с валидно упълномощаване за извършване на процесуални действия от нейно
име. През периода на наемния договор от
01.01.1999г., предмет на гр.д. № 315/2004 г. на РС -Свиленград,
с наематели Жанета
Ееоргиева Павлова и
Христо И. Христов,
ищцата стопанисвала процесния
имот и осъществявала върху
него владение не
като едноличен собственик, а
съобразно квотата й от 1/3 ид.част върху правото на собственост на отдадения
под наем имот. С
представеният договор за наем
от 01.01.2005 г.
с ЕТ "Мария
П."***., ищцата
целяла да внуши
фактически и правни
действия, обуславящи
необезпокоявано владение върху процесния имот.
Ответниците сочат, че след
снабдяването на всички наследници с НА № 162, т. II, н.д. № 909/1993 г., издаден на
20.08.1993 г. от РС Свиленград, през есента
на 1993 г. влязъл в сила нов регулационен и кадастрален план на гр.Свиленград, който бил одобрен със Заповед №
602/22.11.1993 г. Имотът им с пл. № 1641, парцел XXIX, в кв. 46 по стария план на гр.Свиленград от 1977 г., с площ
от 250 кв.м, бил включен в УПИ
ХI-2834, 2890, УПИ Х-2839 и УПИ ХVII, всички УПИ в кв.67А, по новия план на гр.Свиленград от 1993 г. По повод новата регулация
всички съсобственици, включително и ищцата
С.Н.К., завели иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ за допусната грешка/непълнота в кадастралния план на
гр.Свиленград относно границите и площта на имота, за което в РС
Свиленград било образувано гражданско дело.
В периода 1995г.-1999г. всички
съсобственици, в т.ч. и ищцата, предоставили под наем част от имота им, с
площ от 67 кв.м, на АД "Югоплод'"-Свиленград, за магазин, намиращ се на бул.
"България" 72. Получаваните приходи
от наем били
разпределяни между всички
съсобственици, включително и ищцата, съобразно квотите им в
собствеността на имота. Считано от 01.01.1999 г. всички съсобственици, в
т.ч. и ищцата, предоставили под наем част
от имота, с площ 100 кв.м на Жанета Г. Павлова и Христо И. Христов като сключили с тях договор за наем за срок от 5 години /приложен по ГД №253/11г по описа на РС-Свиленград/,
което изключвало твърдението, че от 01.01.1999г ищцата К. е владяла имота
самостоятелно и необезпокоявано. Отдадената под наем площ от имота съвпадала с УПИ
ХI-2834, 2890, в кв.67А по новия план на гр.Свиленград от 1993 г. Наемателите трябвало да поставят върху наетата площ временна постройка за ползване
като питейно заведение. След застрояване на цялата наета площ от имота и
получаване на съответните разрешения от общината, наемателите
започнали търговска дейност като кафе-аперитив "Рандеву".
Получаваните приходи от наем
били разпределяни между
всички съсобственици, включително
ищцата К., съобразно квотите им в собствеността на имота. Към
31.12.2003 г. срокът на действието на договора за наем изтекъл. С нотариална покана от 28.04.2004 г. на нотариус
В.В., с рег.№ 2820, т. 1, № 30, поискали от наемателите в едномесечен
срок да освободят имота. С нотариална покана
от 27.05.2004 г. на нотариус М.Митев, с рег.№ 3934, т.1, № 5, адресирана до К.В.Ш. и С.В.Г., наемателката
Жанета Г. Павлова заявила, че няма да освободи "търговското си
заведение" и ще задържи имота до
решаването на спора по съдебен ред. Междувременно заведеното дело по чл.32, ал.1, т.2
от ЗТСУ /отм./ приключило с Решение
№ 1159 /09.08.2004 г., постановено по гр.дело № 1740/2002 г. на
ВКС, с което бил отхвърлен установителния им иск досежно новата регулация на
имота. Като последица имотът с пл. № 1641, парцел XXIX, в кв. 46 по стария план
на гр.Свиленград от 1977 г., с площ от 250 кв.м.
се редуцирал в УПИ ХI-2834, 2890, в кв.б7А по новия план на гр.Свиленград от
1993 г., с площ от 102 кв.м. Всички съсобственици, в т.ч. и ищцата С.Н.К.,
запазили правото си на собственост
върху новоурегулирания имот съобразно квотите си. След като Жанета Г. Павлова
отказала да освободи "търговското си заведение", всички собственици, в т.ч. и ищцата С.Н.К., решили да заведат гр.дело срещу Жанета Г.
Павлова и Христо И. Христов. По исковата им молба с вх.
№ 5260/17.11.2004 г. било образувано гр.дело № 315/2004 г. на РС Свиленград, като предявили няколко обективно
съединени иска, между които и иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД - наемателите
да върнат имота, който държали без правно основание. В хода на делото пред
първата инстанция ищцата С.Н.К. оттеглила претенциите си към Жанета Г.
Павлова и Христо
И. Христов. С
решение № 17/31.01.2005 г. РС -Свиленград
ги осъдил да им върнат наетия от тях недвижим имот. С решение № 17 от 31.01.2005 г. ОС
Хасково обезсилил първоинстанционното решение по
иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, в частта му относно ищцата С.Н.К.. С решение № 1091/14.11.2008 г. на ВКС, в сила от
14.11.2008 г., Жанета Г. Павлова и Христо И. Христов окончателно били осъдени
да върнат имота. Така след влизане в сила на решението по гр.дело
№315/2005 г. на РС Свиленград относно иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД, ответниците се снабдили с
изпълнителен лист против Жанета Г. Павлова и Христо
И. Христов за въвеждането им във владение на процесния имот, а по издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 16/2009 г. на ДСИ при РС
Свиленград.
В отговора на исковата молба, ответниците считат за неоснователна претенцията на ответниците, че са собственици на имота, обект на въвода във владение по изп. дело №
16/2009 г. на ДСИ при РС Свиленград, а именно - УПИ ХI-2834, 2890, в квартал 67А по плана на гр.Свиленград от 1993 г. , т.к. не е изтекла придобивна давност в полза на ищците въз
основа на представения нотариален
акт. Без
значение по настоящото дело било обстоятелството, че ищцата декларирала
процесния имот в Данъчна служба при Община Свиленград и че редовно плащала
данъци за него. Договорът за
наем с ЕТ "Мария П." бил несъотносим към твърдяното от ищцата давностно владение, защото касаел период от време след
снабдяването й с НА № 5, т.Х, рег. № 8834,
д. № 1380/2005 г. Към 02.01.2005 г. и до приключването на гр.дело №315/2004 г. на РС
Свиленград, се излага, че ищцата не е могла да упражнява еднолично владение върху имота,
защото към тази дата воденото от ответниците
гр.дело № 315/2004 г. на РС Свиленград, не било приключило. Отдаването под наем на процесния имот на трето лице и получаването
на наемите по наемния договор, не било индикация за съществуващо право на
особственост на ищците, а създавало единствено облигационни отношения между тях и останалите
съсобственици.
Според ответниците изцяло неправилни, необосновани и недоказани били твърденията на ищците, че
деактуването на 1/3 ид.ч. от празно място от 94 кв.м., равняващо се на 31,33/94
ид.ч. от имота, индивидуализирало правото на собственост върху конкретен имот-парцели XIX и XX. , Т.к. деактуването само по себе си било административна процедура, която не създавала права.
Ответниците по делото заявяват още, че оспорват
истинността на Договор за наем от 02.01.2005 г. като твърдят, че е антидатиран, както и че подписите под него не са на
посочените в него лица.
Поради изложените по-горе съображения, моли да се
отхвърли предявения отрицателен установителен
иск и присъждане на разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото и се установява от представените
удостоверения за наследници от 27.03.2012г., 09.04.2009г. и от 04.08.2009г. на
Община Свиленград и от 12.11.2009г., 17.03.2010г. и от 26.08.2009г. на Община
Пловдив, че страните са наследници на трима братя – Фоти Николов Ш., Георги Н.Ш.
и В. Н.Ш..
С Решение от
02.08.1948г. и допълнително решение от 07.07.1950г. на Свиленградската комисия
по чл.11 от ЗОЕГНС са отчуждени в полза на държавата принадлежащите на Фоти Ш.
1/3 ид.ч. от дюкянско място в кв.48, парцели XIX и ХХ, с площ от 94
кв.м. и 1/3 ид.ч. от 31,3 кв.м. незастроено място, за които е съставен акт за завземане
на недвижим имот за държавен от 12.08.1950г. и АДС от 27.05.1983г. С Решение № 34 от 21.01.1993г. по гр.д. № 1417/1992г. на
Хасковския окръжен съд по жалба на ищцата С.К. е отменен отказът на Кмета на Община Свиленград да деактува 1/3 ид.ч. от парцели XIX и XX кв. 48, отчуждена
по ЗОЕГПНС от 1948г., представляваща
част от празно дюкянско място, цялото от 94 кв.м, одържавено с акт №35/12.08.1950г. от наследодателя Фоти Николов Ш.,***.
С
нотариален акт №162, т.2,
дело №909/1993г. на РС-Свиленград ищцата
С.К., Елена Тодорова Ш. (наследена от ответниците М.Н.Г.
и Р.Н.К.), Д.И.К., Видомир Владимиров Ш. (наследен от ответницата С.В.Г.), Живко Владимиров Ш., (наследен от ответниците В.Ж.Ш., Ц.А.Ш. и А. Ж. Ш.), К. В. Ш., (Х.), Милка
Димитрова Ш.,
(наследена от ответниците
К. В. Ш., М. Г.Х. и П.Г.А.),
М.Г.Ш. (Х.) и П.Г.Ш. (А.), са
признати за собственици въз основа на давностно владение и наследство на дворно място - незастроено от 250 кв.м, находящо се в Свиленград, при
граници: от две страни улици, Петър Димов и Елена Михайлова, за който
имот пл. № 1641 се отреждал
парцел XXIX в кв. 46 по плана на
гр. Свиленград, при дялове - 1/3 ид.ч. за ищцата С.К., по
1/24 ид.ч. за Елена Тодорова Ш. и М.Н.Г., по 1/12
ид.ч. за Д.И.К., В. Владимиров Ш., Живко Владимиров Ш., по 1/9 ид.ч. за Милка Димитрова Ш., К.В.Ш., и по 1/18 ид.ч. за М.Г.Ш. (Х.) и П.Г.Ш. (А.).
На 01.02.1995г.
част
от имота, с площ от 67 кв.м, е отдадена под наем на АД
"Югоплод'"-Свиленград, за магазин, намиращ се на бул. "България" 72 в гр.Свиленград, видно от договор за месечен наем от 01.02.1995г., сключен
между наемателя „Югоплод” АД-Свиленград и наемодателите С.К., Живко Ш. и Милка Ш.,
представляващи всяка една част от общия парцел.
На
01.01.1999г.
са отдадени под наем 100 кв.м., представляващи част от имот №2834, кв.67а по плана на
гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/1993г., находящ се на
бул. "България" 72, целият описан в
нот.акт№162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград, на
наемателите Христо Христов и Жанета Павлова от наемодателите С.К., Живко Ш., С.Г.,
Елена Ш., М.Г., Д.К., Милка Ш., К.Ш., М.Ш. и П.А., съгласно приетия като
доказателство договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.01.1999г.
По
делото са представени като доказателства разписки от 1999г., 2002г., 2003г. и
2004г. за получени от ищцата К. от Живко Ш. суми за наем и разходи за дела, както и разписки за разпределян
между съсобствениците наем от „Югоплод” АД в периода 1993г. – 2000г. и протокол
от м.03.95г. за разпределяне на разходи.
Горепосочените лица са изпратили нотариална покана до наемателите Жанета
Павлова и Христо Христов за заплащане на дължим наем и за освобождаване на
имота в 1-месечен срок, поради прекратяване на договора за наем, която покана
им е връчена на 28.04.2004г.
С
Решение по гр.д. №1740/2002г. по описа на ВКС е отхвърлен иска по
чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), предявен от същите лица, като неоснователен.
С
Решение по гр.д. №315/2004г. по описа на РС-Свиленград наемателите
Павлова и Христов са осъдени да предадат владението върху наетия имот на ищците
по това дело, страни и по настоящото, С.К., С.Г., Живко Ш., Елена Ш., М.Г., Д.К.,
М.Х., П.А. и К.Х., което решение е частично обезсилено по отношение на С.К.,
оттеглила иска си, с влязло в сила решение на ХОС по в.гр.д. №259/2006г. по описа на
съда, потвърдено с решение на ВКС по гр.д. №3183/2007г.
Приложени е и изп.д.№16/09 по описа на ДСИ – Свиленград, образувано от
взискателите М. Н. Г., Д. И. К., С.
Димитрова Г., Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х. против длъжниците Жанета Г. Павлова и Христо И.
Христов по издаден срещу тях
изпълнителен лист от 06.04.2009г. по гр.д. № 315/2003г. на РС – Свиленград, с който изпълнителен лист Жанета Г.
Павлова и Христо И. Христов са осъдени да върнат на взискателите наетия с договор за наем
от 01.01.1999г. недвижим имот, описан в НА № 162, н.д. №909/1993г.
На
02.01.2005г. е сключен нов договор за наем на същия имот от 100 кв.м. между
ищцата С.К. и Васил Павлов. За склюване на посочения договор съгласно приложен
по делото протокол от Общо събрание на съсобствениците, С.К. е била определена
от съсобствениците заедно със С.Г. да сключи посоченият договор.
С
нот.акт №5, т.10, рег. №8834, дело №1380/2005г. на Нотариус М.Митев с рег. №420 по НК ищцата С.К. е
призната за собственик на основание давностно владение, наследство и чл.1, ал.1
от ЗВСНОИ на следния недвижим имот УПИ XI-2834,2890, кв.67а,
находящ се в гр.Свиленград, на бул. „България”72 по плана на гр.Свиленград от
1993г., целият от 102 кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ VII, УПИ Х.
Съгласно Удостоверение от 23.11.2009г. на Община Свиленград, имотът,
описан в нот.акт №162,
т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград, в
действащия план на града от 1993г. е включен в УПИ
XI, УПИ Х-2839 и УПИ VII.
Видно от
удостоверение по декларирани данни от 23.03.2012г. на Община Свиленград, ищцата
е декларирала процесния недвижим имот през 2005г. Такава декларация по чл.14 от ЗМДТ е подадена и от останалите страни през 2009г.
С
определение №66/14.03.2011г. по гр.д. №395/2009г. по описа на РС-Свиленград
е спряно изпълнението по изпл.дело №16/2009г. на ДСИ-Свиленград и е определен едномесечен
срок за предявяване на иск относно правото на собственост върху процесния
недвижим имот УПИ XI - 2834,
2890, находящ се в
строителните граници на град Свиленград, на административен -адрес: бул.
„България" № 72, в кв. 67А по действащия кадастрален и регулационен план
на гр.Свиленград,
одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ
XII, УПИ XVII и УПИ Х, всички в кв. 67А. Установителният иск е предявен в указания
преклузивен срок, видно от съобщение до ищцата, с което й е връчено така
поставеното определение и съгласно определение по в.ч.гр.д. №565/2011г. по описа на ХОС.
Приети
са и заключения по съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице Н.Д.,
които се възприемат от съда като обективно изготвени и съобразно поставените
задачи. От същите се установява, че процесният имот обхваща територията на
имоти с пл. №№2834, 2890 и 2833 в кв.67А по сега
действащия план на гр.Свиленград от 1993г. Отразено е, че границите на УПИ XIX-76 и УПИ ХХ-77, кв.48 по плана от
1922г. съвпадат с границите на УПИ XI от юг и от запад с цялата си площ от 102 кв.м. Вещото
лице е установило, че по разписна книга имоти с пл.№№76,77 са записани на наследници на Н.Ш.. По сега действащия
план процесният имот обхваща южната част до сграда на УПИ Х-2833 с площ от 74
кв.м. и очертанията на УПИ XVII, обхващащ 78 кв.м. от целия имот с площ от 80 кв.м. По
плана от 1954г. процесният имот е посочен като имот с пл. №1641, и очертанията му, съгл.
експертизата, съвпадат с външните очертания на УПИ XIX-76
и УПИ ХХ-77, кв.48 по плана от 1922г., с изключение
на южния ъгъл, който не е скосен. За имота е отреден УПИ Х с площ от 516 кв.м.,
кв.48, като в него са включени имот с №1642,1640 и 1641, последният собственост на наследниците
на Н.Ш.. Вещото лице Д. е констатирало още, че по плана от 1977г. процесният
имот е с пл. №1641, като очертанията му съвпадат с
очертанията на същия имот по картата от 1954г. По разписната книга са посочени
същите собственици, съгл. заключението.
В експертизата е отразено още, че по сега действащия план на града от
1993г. в очертанията на бившия имот с №1641 има три имота с номера – имот с пл.№2834, за който е отреден УПИ XI, кв.67а, с площ 102 кв.м. (по разписен
лист имотът е записан на наследници на Фоти Ш.), имот с пл.№2890, за който е отреден УПИ XVII, с площ 88 кв.м (по разписен лист имотът е записан на
наследници на Фоти Ш. и С.К.,***) и имот с пл. №2833, с площ от 207 кв.м., който се включва в УПИ Х,
кв.67а.
Бяха събрани и многобройни
гласни доказателства. На страната на ищцата като свидетели бяха разпитани
Гергана Дилиджова, Стойка В., Васил Павлов. Св.Дилиджова сочи, че навремето в
имота имало два дюкяна на тримата братя – единия на Фоти Ш., а другият бил общ
на другите двама братя, така разпределени им от баща им, като дюкянът на Фоти Ш.
бил национализиран, а впоследствие върху неговата площ бил изграден магазин на
„Булгарплод”. Посочените обстоятелства свидетелката завява като уточнява, че
никога не е виждала двата дюкяна, защото те са били разрушени много преди тя
самата да се роди. Другите свидетли на
ищцата също заявяват, че знаят имота като собствен на ищцата С.К. по
наследяване от баща й, а той от своя страна от неговия баща. И двамата обаче
сочат, че са узнали тези факти от самата С.К.. Стойка В. и Васил Павлов твърдят, че
наемателите Х.Христов и Ж.Павлова плащали наема на ищцата К., към която се обръщали при затруднения и проблеми във връзка
с имота. Св. В.Павлов заявяват още, че не е в течение с кого съпругата му
Жанета Павлова и Хр.Христов са подписли договор за наем, т.к. той самият не е
присъствал в помещението при подписване на този договор. Свид.Павлов може да
потвърди само, че през годините докато съпругата му и Хр.Христов са били
съдържатели на имота, при необходимост от ремонти са се обръщали към ищцата С.К..
Той самият потвърждава, че когата със съпругата му Ж.Павлова са договаряли с
ищцата договорът за наем същата им е предоставила скица и виза, но не и
нотариален акт на имота. Като собственик на имота свид. твърди, че първоначално
му е посочен „дядо Живко Ш.”, а в последствие без да може да обясни защо и как
твърди, че е узнал, че собственик е ищцата Станак К.. Според свидетеля СТанака К.
им показала скици, според които 100кв.м. са нейна лична собственост и именно
тези квадрати те били наели. Едва през 2004г. останалите, посочени като
наемодатели, започнали да предявяват претенции във връзка със заплащането на
по-голям наем, който претендирали да се плаща на тях. Така в определен период
от време те действително изплащали наема на останалите наемодатели, тъй като не
знаели на кого да го плащат, а в самото начало го заплащали на Живко Ш.,***.
На страната на ответниците
като свидетели бяха разпитани Жечко Попов, Мария Ш., Ангел И., които сочат, че
имотът е бил собственост на тримата братя – Георги, В. и Фоти, като сградата
била една обща сграда, в която се помещавали три дюкяна, на тримата братя.
Имотът бил отдаван под наем на различни занаятчии, които заплащали наема на
тримата братя. Впоследствие в периода 1995г. – 1999г. върху имота имало магазин
на „Булгарплод” /67кв.м./, който бил също под наем, заплащан и разпределян
между всички наследници на тримата братя съобразно съответният дял от наследствените
им права. Според свидетелите наемът бил събиран от Живко Ш., който го
разпределялал межди всички, като нямало претенции и спорове във връзка със
съсобствеността. Тези свидетели също така заявяват, че впоследствие имотът бил
отдаден под наем на Х.Христов и Ж.Павлова, които след 2004г. престанали да
заплащат наема, а от 2005г. ищцата К. започнала да предявява претенции по
отношение на собствеността.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на така предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1,
вр. чл.524, изр.3 от ГПК съдът се е произнесъл с определение от 12.08.2014г.,
поради което доводите и съображенията в тази насока не следва да се обсъждат и
в съдебното решение, разглеждащо спора по същество.
В настоящото производство ищците
С. и Н. Колеви претендират самостоятелни собстенически права , придобити по
наследство и давност върху спорния недвижим имот, представляващ УПИ XI - 2834, 2890, находящ се в строителните
граници на град Свиленград, на административен -адрес: бул. „България" №
72, в кв. 67А по действащия кадастрален и регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №
602/22.11.1993г., целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ XVII и УПИ
Х, всички в кв. 67А, който имот е обект на принудително изпълнение (въвод) по изп. д. № 16/09 по описа на ДСИ –Свиленград и за който те твърдят,
че са във владение на същия, считано от 1993г. и досега. Ищците обосновават правото си на собственост
върху имота като придобито на основание наследяване от Фоти Ш.- дядо на С.К. и
давностно владение упражнявано и от двамата по време на брака им, продължило
явно, необезпокоявано и непрекъснато в течение на десет години, считано от
1993г., когато е станало регулационното обособяване на имота с плана на
гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г. Ответниците от своя страна
също претендират, че са собственици на същия имот на основание наследство и
давностно владение съгласно нотариален акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград. Принципно
нот.акт няма обвързваща за съда доказателствена сила досежно удостовереното в
него право на собственост, но все пак при извършена от нотариуса проверка
относно собствеността нот.акт се ползва със своебразна законна доказателствена
сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че правото на
собственост съществува. Следователно този, който се позовава на нот.акт , по
принцип, се освобождава от необходимостта на доказва основанието, на което е
придобил удостовереното в акта право на собственост (при констативните
нот.актове). Ако насрещната страна по спора твърди свои права, които изключват
тези на ползващия се от акта, в нейна тежест е да ги докаже, съгл. чл.154, ал.1
от ГПК, като при успешно проведено доказване ще се стигне до оборване на
законната доказателствена сила на нот.акт. В случая сме изправени пред
отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен
във връзка с изискването на чл.524 от ГПК и във връзка със заявени от трети
лица самостоятелни права върху процесния имот, при което с оглед предмета на
делото и наличните в полза и на двете спорещи страна нот.актове, в тежест на
всяка от страните е да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе
си правни последици и да ангажират доказателства за факти, оборващи
легитимацията на ползващото се от акта лице.
Съдът,
с оглед на събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства не
намери за опровергано правото на собственост на ответниците върху процесния
имот, вследствие загубването им посредством придобиването му от ищците Колеви
въз основа на оригинерният придобивен способ на давностно владение в срока по
чл.79, ал.1 от ЗС. По безспорен начин се установи, че спорният недвижим имот УПИ XI - 2834, 2890 навремето е бил
съсобствен между тримата братя Георги, В. и Фоти, а впоследствие вече
съсобствен между техните наследници, които в това си качество са отдавали под
наем имота на „Булгарплод” в периода 1995г.-1999г. и на св.Ж.Павлова и
Х.Христов в периода 1999г. – 2004г. Това се потвърди от приетите като
доказателства удостоверения за наследници, описани по-горе в решението, както и
от приетите като доказателства договор за месечен
наем от 01.02.1995г., сключен между наемателя „Югоплод” АД-Свиленград и
наемодателите С.К., Живко Ш. и Милка Ш., посочени като представляващи всяка
една част от общия парцел, и договор за
отдаване под наем на недвижим имот от 01.01.1999г., сключен с наемателите
Ж.Павлова и Хр.Христов. В подкрепа на тези изводи на съда е представения
нотариален акт №162,
т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград, с който
страните по делото са признати за съсобтвеници при съответните им идеални части
на спорния имот, придобит по наследство и давностно владение. Макар и оспорен
от страна на ищците, не бе опровергана доказателствената му сила досежно
правото на собственост и качеството му на годен титул за собственост, тъй като
всички събрани по делото доказателства са в потвъждение на констатациите в
него. Безспорно според съда към времето на издаването му (м.08.1993г.)
посочените в него лица са владели имота като свой собствен и са считали същия
за съсобствен между всички тях, индиция за което е и представената молба до
Община Свиленград (л.141 Гр.Д № 253/2011г по описа на РС-Свиленград, приложено
към настоящото дело) за снабдяване с базисна оценка за тогавашния имот №1641, подадена във връзка с
предстоящото снабдяване на съсобствениците с оспорения нот.акт и в която молба
изрично е отразено обстоятелството, че имотът е съсобствен между страните.
Доказателство, че имотът е считан за съсобствен между страните са и следващите
се действия, предприемани от последните, а именно че в качеството си на
съсобственици всички те са отдали имота под наем първо на „Булгарплод”, а после
и на св.Жанета Павлова и Х.Христов и са разпределяли гражданските плодове /наеми/,
реализирани от това чрез разпределяне съобразно квоите им на приходите от
получените наеми. Това се потвърди от представените договори за наем, разписки от 1999г., 2002г., 2003г. и 2004г. за
получен наем от ищцата, нотариална покана от 28.04.2004г. до наемателите Павлова
и Христов, изпратена от всички съсобствени, разписки за разпределян между
съсобствениците наем от „Югоплод” АД в периода 1993г. – 2000г., протокол от
м.03.95г. за разпределяне на разходи и Протокол от общо събрание на
съсобствениците от 09.05.2004г. Горепосочените доказателства са в унисон с
показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците
Жечко Попов, Мария Ш., Ангел И., които потвърдиха същите факти, поради което
съдът ги кредитира с доверие като убедителни, логични и непротиворечиви както
помежду си, така и с писмените доказателства по делото. В този смисъл за неотговарящи на действителното фактическо положение
следва да се приемат гласните доказателства, ангажирани от ищцата
(св.Гергана Дилиджова, Стойка В., Васил Павлов,), които сочат точно обратното,
а именно че собственик на имота е единствено ищцата, на която наемателите
заплащали наемните си вноски. Така от всички тези еднопосочни доказателства
може да се направи категоричен извод, че посочените като собственици в нотариален акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград действително са придобили
правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение
вследствие на упражнявана непрекъсната и явна фактическа власт върху имота от
всички тях с намерение да третират този имот като свой и съсобствен между тях.
Независимо, че има данни по делото (Решение от 02.08.1948г., допълнително решение от 07.07.1950г. на
Свиленградската комисия по чл.11 от ЗОЕГНС за отчуждаване принадлежащите на
Фоти Ш. 1/3 ид.ч. от дюкянско място в кв.48, парцели XIX и ХХ, с площ от 94
кв.м. и 1/3 ид.ч. от 31,3 кв.м. незастроено място, акт за завземане на недвижим
имот за държавен от 12.08.1950г. и АДС от 27.05.1983г.), че всеки един от въпросните дюкяни са били разпределени
между тримата братя Фоти, Георги и В. и че впоследствие е било отчуждено само дюкянското
място на наследодателя Фоти Ш., това не води до собственост по наследяване
върху това място единствено в полза на ищцата С.К., предвид придобиването му по
давностно владение от страна на всички наследници на тримата братя съгласно
горните обстоятелства и нот.акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград.
На
следващо място не се споделят от съда наведените от ищците в изготвената
писмена защита доводи, че отразеното в нот.акт №162, т.2, дело №909/1993г. на
РС-Свиленград, право на собственост на ответниците фактически не е възникнало
като такова по давност, т.к. процесния имот изначално е бил собственост само на
наследодателя на ищцата С.К.-Фоти Ш. /за което навежда Решение от 02.08.1948г.,
допълнително решение от 07.07.1950г. на Свиленградската комисия по чл.11 от
ЗОЕГНС и акт за завземане на недвижим имот за държавен от 12.08.1950г. и АДС от
27.05.1983г/. Решаващия съдебен състав счита, че изброените актове могат да
бъдат само индиция, но не и титул за собственост. В Решение от 02.08.1948г.
имота е посочен като собствен на Н.Ш. и чак в допълнително решение от
07.07.1950г. на Свиленградската комисия по чл.11 от ЗОЕГНС и акт за завземане
на недвижим имот за държавен от 12.08.1950г. имота е посочен като собствен на
Фоти Ш.. В този смисъл се навеждат доводи, че е имало извършени приживе на
наследодателя неформална делба между синовете му, но решаващо в случая е именно
че делбата е била „неформална“. Съгласно действащият към 12.08.1950 Закон за
задълженията и договорите /ДВ. бр.2 от 5 Декември 1950г., обн. ДВ. бр.275 от 22
Ноември 1950г/ сделките с недвижими
имоти са се извършвали само във форма на нотариален акт /чл.18/. Сделките с
недвижими имоти и към онзи момент са се извършвали в писмена форма. И двете предписани от закона форми са такива за
действителност и в този смисъл закона презумира, че щом сделката не е извършена
в съответната предписана от закона форма, такава не е извършвана. Разпоредбата
на чл.18 ЗЗД е императивна и не може да бъде дерогирана по волята на страните
по договора. На следващо място не може да бъде доказвано извършването на сделки
с имоти със свидетелски показания, доколкото закона предписва задължителна
форма за тяхното сключване и тази форма се явява и форма за действителност на
сделката. Съгласно Закон за задълженията и договорите / от 5.12.1892 г.-отм.01.01.1951г./
чл.30 „Въ
договорите, които иматъ за предметъ прехвърлянето на собственость или на едно
друго право, собственостьта или правото се прехвърля чрезъ законно изказано
съгласие…” Формулировката на текста, както и фактът че
законодателят говори за изрично заявяно съгласие, говори, че писмената форма е
изведена най-малкото като такава за доказване. А фактът, че в нормата на чл.30
се говори за прехвърляне на собственост или друго право навежда на мисълта, че
се отнася както за движими , така и за недвижими вещи, защото ако беше искал да
направи разграничение между двете законодателят щеше да спомене това изрично,
като това е напраено в чл.31 от същия закон. На следващо място съгласно
действащия Закон за наследството /в сила от 29.04.1949 г/
завещанията без значение дали обхващат движими вещи или имоти биват нотариално
и саморъчно, като и двете инкорпорират в себе си писмената форма на завещанието
като такава за действителност. Същото важи и за предшестващия Закона за
наследватвото от
29.04.1949 г, Закон за наследвото. Следователно завещание на недвижим
имот в устна форма е недопустимо както съгласно ЗН от 29.04.1949 г,
така и за предшестващия го ЗН, индикации за което се съдържат в чл.90, ал.1 от
сега действащия ЗН. Съгласно чл.84 ЗН от 29.04.1949
дарението на наедвижим имот може да бъде направено само във форма на
нортариален акт. Посочената форма на договора за дарение на недвижим имот е за
действеителност, а не такава за доказване. Рразпоредбата на чл.84 ЗН е
императивно и страните не могат да я дерогират по волята си.
В този смисъл и доколкото по делото не бяха ангажирани
доказателства за наличието на делба, друг вид сделка или изрично завещателно
разпореждане между Н.Ш. и тримата му синове, съдът приема, че приживе от
наследодателя не е извършвано разпореждане с имота му и той е останал в общата
наследствена маса, поради което и се подчинява на общите правила на наследяване
съгласно действащия по време на откриване на наследството ЗН. В този смисъл
допълнително решение от 07.07.1950г. на Свиленградската комисия по чл.11 от
ЗОЕГНС и акт за завземане на недвижим имот за държавен от 12.08.1950г. и АДС от
27.05.1983г не са титули за собственост /макар били и официални документи/ и не
могат да послужат на ищците да потвърдят твърденията си, че е бил одържавен
само имот собственост на наследодателя Фоти Ш. и на това основание след
раздържавяването на имота с ответниците не са съсобственици на процесния имот.
Такова твърдение беше изложено само от свидетелката Дилиджова, която обаче не е
очевидец на събитията, а интерпретира фактите така, както са й били описани от
ищцата К. през годините. Индикация за това не се намери и в показанията на
свид.В., която също интерпретира факти, които са й били поднесени от ищцата К.,
а не който е възприела лично.На следващо място както вече беше посочено
сделките с недвижими имоти трябва да се извършват само в определената
императивно от закона форма и в този смисъл свидетелските показания не са титул
за собственост! Не на последно място не е способ за придобиване на собственост
декларирането на имота в съответната община и заплащането на данъци за него. В този
смисъл съдът счита, че за настоящия спор /относно собствеността на процесния
имот/ е без значение дали и кога същия е деклариран като собствен от ищците и
ответниците при все факта, че това е административна процедура, която създава
административни задължения за гражданите след придобиването на определен имот
да обявят това в съответната общинска администрация по местонахождението му.
Съответно фактът, че ответниците са декларирали имота чак през 2009г не поставя
под съмнение собствеността им, а може да
доведе единствено до административна санкция за тях поради забавяне в
изпълнение на административното им задължение да декларират имота в съответната
община.
На
следващо място недоказани останаха твърденията, че от 1950 до 1993 имотът на
ответниците не е бил одържавен, но те са се дезинтересирали от него /не са го владяли/и поради тази причина са
изгубили правото си на собственост /респективно не са упражнявали изискваното
от ЗС добросъвестно владение/, което съответно поставя под съмнение фактите
отразени в нот.акт №162, т.2, дело
№909/1993г. на РС-Свиленград. Съгласно правната теория правото на собственост инкорпорира
в себе си три правни възможности на собственика- да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. В този смисъл правото на осбственост се упражнява от
собственика и от разстояние в пространството, като закона никъде не сочи, че
собственикът трябва да стои непрекъснато до вещта и да я пази, за да доказва на
останалите , че тя е негова собственост. Същото ващи и за недвижимите имоти.
Собственикът на недвижим имот не е длъжен постоянно да легитимира правата си,
за да не ги изгуби. Държането от своя страна не е право,а факт. То отразява отношението
на човека към вещта и може да бъде както външен израз на право на собственост,
така и израз на чуждо право на
собственост /когато държателят не е собственик и държи вещта за друго лице/. В
този смисъл, съдът счита че през посоченият в нот.акт №162, т.2, дело
№909/1993г. на РС-Свиленград период от време всички съсобственици са владели
имота като наследници на Н.Ш. /факт който не беше поставен под съмнение/ и в
този смисъл правото на собственост е възникнало за всички тях /на осн. Чл.79 ЗС/при
усложнената правна конструкция на съсобствеността и в този смисъл никой от
посочените в Удостоверението за наследници лица няма валидно правно основание
да предпочете да владее само част от цялото, която част сам е избрал. Института
на съсобствеността е така уреден, че разделя трите правомощия, включени в
състава на собствеността /владение, ползване и разпореждане/ в съответен на
наследственото право на всеки от наследниците дял и го съотнася към целия имот.
Т.е. при съсобствеността се поделя правото, но не се разделя имота и никой от
съсобствениците няма право по закон /ЗС/ да избере да владее и да ползва само
определена част от имота – до прекратяване на съсобствеността по предвидения в
закона ред.
Предвид тези данни по делото съдът не намира за опровергана
законната доказателствена сила относно правото на собственост, удостоверено с
нот.акт №162, т.2, дело №909/1993г. на РС-Свиленград, на
който основават своите права ответниците по делото.
Следва да се обсъдят, обаче, доводите на ищците Колеви за загубване
правата на ответниците след 1993г., вследствие на придобиването им от тях
самите въз основа на давностно владение, осъществявано върху спорния имот и
продължило явно, необезпокоявано и непрекъснато в течение на 10 години, съгл.
чл.79, ал.1 от ЗС, и с намерение да държат имота като свой собствен. Посоченото
от ищците Колеви първично придобивно основание на собствеността – давностно
владение – не се доказа по делото по несъмнен и категоричен начин. За да може
съдът да приеме, че С. и Н. Колеви валидно са придобили самостоятелни и
еднолични права върху процесния имот, същите следваше да докажат, че след
регулационното обособяване на имота с приемането на новия план на града, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., са упражнявали фактическа
власт върху имота непрекъснато и явно в течение на поне 10 години, при това
установявайки и че са демонстрирали, че държат имота като свой собствен такъв,
а не като владелци на своите ид.части и държатели на ид.части на другите
съсосбтвеници. Не се събраха никакави категорични доказателства нито за
наличието на обективния елемент на владението (corpus), нито за субективния елемент (animus).
Напротив, установи се, че през 1995г. всички
съсобственици заедно и в качеството си на съсобственици са отдали процесния
имот под наем на „Булгарплод” за периода от 1995г. до 1999г., както и че са
разпределяли реализирането по този начин доходи от наемите съобразно
притежаваните от всеки от тях ид.ч. от съсобствеността. Това се доказа от
приетия като доказателство договор за месечен
наем от 01.02.1995г., разписки за разпределян между
съсобствениците наем от „Югоплод” АД в периода 1993г. – 2000г. и протокол от
м.03.95г. за разпределяне на разходи. Нещо повече видно Протокол от общо
събрание на съсобствениците от 09.05.2004г /стр.108 Гр.Д.№ 198/2014г на
РС-Свиленград/ ищцата С.К. е присъствала на посоченото Общо събрание в
качеството на съсобственик и дори е избрана за член на УС на
съсобствеността. Следователно към 09.05.2004г в отношенията си с ответниците
ищцата Станака К. се е идентифицирала като съсобственик. Посоченото общо
събрание е свикано с цел да се възложи на УС сключване на договор с кафе
„Рандеву”, който договор ищците претендират в исковата си молба, че е сключен
от тях в качеството на еднолични собственици. Посоченият протокол от ОС на
съсобствениците свидетелства, че към 09.05.2004г С.К. и Н.К. не са упражнявали
своя фактическа власт върху процесния имот, а напротив ищцата с действията си
се е самоидентифицирала като съсобственик. В този смисъл са и еднопосочните
показания на св.А.И. и св.М.Ш., неопровергани от други доказателства в обратна
насока по отношение на тези конкретни факти. Следователно в периода 1995г. –
2004г. ищците Колеви не са установили собствено владение върху имота, нито пък
са изявили и демонстрирали пред останалите съсобственици волята си, че променят
държането си във владение и по отношение на техните ид.части от общия имот.
След 1999г. и до 2004г. отново е сключен договор за наем между всички съсобственици
и вече новите наематели св.Ж.Павлова и Х.Христов, като и в този петгодишен срок
отново се установи по делото, че наемът е бил заплащан и рзпределян между
всички съсобственици, съгласно приетите като доказателства разписки от 1999г.,
2002г., 2003г. и 2004г. за получен наем от ищцата, нотариална покана от
28.04.2004г. до наемателите Павлова и Христов, изпратена от всички съсобствени
за връщане на имота. Тези писмени доказателства, при това несъставени за целта
на процеса, опровергават достоверността на показанията на свидетелите В.Павлов,
С.В., Г.Дилиджова, които твърдят, че наемът се е плащал на ищцата и че тя
еднолично се е занимавала с наемните отношения. Видно от посочените разписки
наемът е бил заплащан на Живко Ш. и впоследствие предоставян на ищцата, а не
директно плащан на ищците, каквито са техните твърдения. Дори да се приеме, че
ищците изцяло са получавали наема от имота, а че не е бил разпределян и между
другите съсобственици, които също са страна по договора за наем, в качеството
си на наемодатели, (което е установено и с влязло в сила решение на ХОС по
в.г.р.д. №259/2006г.), то това не означава, че ищците еднолично и индивидуално
са владяли имота като свой, тъй като получаваните от К. суми от наема касаят
вътрешните отношения между нея и другите наемодатели. Независимо от това не би могло
да се приеме, че Колеви са упражнявали фактическата власт върху имота, тъй като
видно от нот.покана от 28.04.2004г. същата е изпратена от името на всички
наемодатели, вкл. и ищцата, положила лично и заверила и подписа си пред
съответния нотариус. В подкрепа на това е и фактът, че тя заедно с другите
наследници е била ищец по гр.д. №1740/2002г. по описа на ВКС, с което е отхвърлен
иска по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), т.е. тя самата се е определяла като
съсобственик на имота, наред с останалите наследници. Следователно липсват и данни по делото ищцата да е
демонстрирала пред другите съсосбтвеници намерението си за лично завладяване на
имота. Решаващият съдебен състав счита, че мотивите и целите, който определят
поведението на човека се обективират именно в неговите действия и от действията
на ищцата К. до 09.05.2004г е видно, че същата е действала със самосъзнанието
на съсобственик, а не на собственик на процесния имот.Такива могат да се
доловят едва с предприетото от нея процесуално действие по оттегляне на иска по
гр.д.№315/2004г. по описа на
РС-Свиленград, по което също е била ищца наред с другите наследници, и
снабдяването и след това с ползващия я нот. акт №5, т.10, рег. №8834, дело №1380/2005г. на Нотариус
М.Митев с рег. №420 по НК, с който е призната за собственик на имота на основание давностно
владение, както и сключването вече само с нея като наемодател на следващия
договор за наем на имота от 02.01.2005г. При преценка на тези доказателства
съдът отчете също така и фактът, че при образуване на гр.д.№315/2004г. по описа
на РС-Свиленград, ищцата е встъпила като ищец заедно с останалите съсобственици
и чак на по-късен етап е оттеглила иска си. Тези факти са ясна индикация за
момента когато се е променило отношението на К. към процесния имот и сочат че
актуалната дата за трансформацията на държанието във владение е през 2004г, а
не през 1993г както К. твърди. Тези данни се извличат и от показанията на св.М.Ш.,
които потвърждават, че претенциите на ищцата във връзка с имота датират от 2005г., когато следвало наемателите да върнат
владението върху имота на съсобствените. Сочените от свидетелите на ищците
твърдения, че знаят именно ищцата като собственик и наемодател на имота, на
която предимно се заплщал наема, останаха изолирани предвид многобройните
доказателства в обратна насока, анализирани по-горе, които разколебават
доказателствената им стойност. Именно заради това не може да се приеме за
доказано, че чрез наемателите Ж.Павлова и Х.Христов ищцата е упражнявала
фактическа власт върху имота. Следователно за периода от 1995г. до 2004г. не се
доказа нито владение на имота от ищците, нито пък намерение за държане на имота
като тяхна лична собственост. Именно заради това ищците не са могли валидно да
придобият правото на собственост върху спорния имот на соченото правно
основание – давностно владение, продължило непрекъснато в течение на 10 години,
считано от 1993г., каквито са и условията на това оригинерно продобивно основание,
съгл. чл.79, ал.1 от ЗС. Така установените факти и доказателства по делото
обориха законната доказателствена сила на издадения в полза на ищцата
констативен нот.акт №5, т.10, рег. №8834, дело №1380/2005г. на Нотариус
М.Митев с рег. №420 по НК и опровергават надлежното придобиване на собствеността върху
имота.
Така изложените дотук мотиви обуславят извода на съда за неоснователност
на предявения иск по чл.124, ал.1, вр. чл.524, изр.3 от ГПК, което налага и
отхвърлянето му като такъв.
Във връзка с направеното от ответниците
искане за присъждане на разноски съдът констатира следното. В производството
пред настоящата инстанция ответниците не са направили нормативно регламентирани
разноски, присъждането на които да им се дължи. На следващо място съдът счита,
че в настоящото решение не следва да бъде уважавано искането на процесуалния
представител на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за пълните три инстанции на производството, най -малкото поради
липсата на сигурност относно развитието на процеса, както и на участието на
адв.А. в посочените правни действия на други съдебни инстанции. В този смисъл
съдът счит, че безспорно следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждени, но
само за осъщественото процесуално представителство в настоящото производство и
поради липсата на подробно описание в списъка с разноските на каква сума се
оценява адвокатското възнаграждение за всяка от инстанциите, съдът прие като
база на преценката си НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3
от ГПК вр. чл.7, ал.1. т.4 от цитираната
Наредба в полза на ответнците следва да се присъди адвокатски хонорар в размер
на 300 лева, които разноски следва да се поемат от ищците С.К. и Н.К.. Претендираното
адв.възнаграждение в размер на 5004,90лева с оглед на факта, че се отнася за
бъдещи услуги не беше доказано нито по размер, нито по основание.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание по чл.124, ал.1, вр. чл.524, изр.3 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищците С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН:
********** и двамата от гр. Хасково, ул. „Добруджа" № 18 , че ответниците М.Н.Г.,
ЕГН: **********
***,
Р.Н.К., ЕГН: ********** ***, Д.И.К., ЕГН: **********
***,
С.В.Г.,
ЕГН: ********** ***, Ц.А.Ш., ЕГН: **********
***,
В.Ж.Ш., ЕГН: **********
***,
А.Ж.Ш., ЕГН: ********** ***,
М.Г.Х., ЕГН: ********** ***, П.Г.А., ЕГН: ********** ***, К.В.Х., ЕГН: ********** *** не са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот,
представляващ УПИ XI - 2834,
2890, находящ се в
строителните граници на град Свиленград, на административен адрес: бул.
„България" № 72, в кв. 67А по действащия кадастрален и регулационен план
на гр.Свиленград,
одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ
XII, УПИ XVII и УПИ Х, всички в кв. 67А, който имот е обект на принудително изпълнение (въвод) по изп. д. № 16/09 по описа на ДСИ –Свиленград, като неоснователен.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
|
|