Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание проведено на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
КАД № 18/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
68/05.01.2021г. на А.Б.Б., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Н.Б. срещу Решение
№ 1291/06.11.2020г., постановено по н.а.х.д. № 3642/2020г. на Районен съд
гр.Варна, тридесет и седми състав.
Жалбоподателят намира въззивното решение за неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, и необоснованост. Счита, че административнонаказващият
орган не е положил необходимите усилия в изпълнение на задълженията си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН да събере доказателства за извършените нарушения, за вината
като нарушител, които доказателства да
скрепи фактическите си констатации. Налице е съществено разминаване между
констатираното с АУАН нарушение – неизползване на предпазен колан, дадената му
правна квалификация и нарушението за което му е наложено наказание с
наказателното постановление. Твърди се, че допуснатата корекция е била
извършена без негово присъствие, без същия да удостовери с подписа си
извършването й, респ. дали е запознат със същата. С жалбата е формулирано
искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, считайки
решението на първоинстанционния съд за правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона.
Административен съд гр. Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение трети състав на
въззивният съд е потвърдил наказателно постановление № 19-0819-006205/08.11.2019г.
издадено от Началник група, Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, с което на А.Б.Б., ЕГН: **********,***
за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. На основание
Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна следното:
На 19.09.2018г. св. П.В и св.Г.Г, младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна изпълнявали
служебните с задължения по ел.“Царевец“ в гр. Варна. По това време на същата
улица в посока ул.“Генерал Колев“ се движел лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 4
Матик“ с рег. № В **** РС, управляван от А.Б., който докато управлявал
автомобила, говорил по мобилния си телефон. Св. В. спрял автомобила и извършил
проверка на водача. За установеното нарушение, изразяващо се в използване на
мобилен телефон по време на управление на МПС, св. В. съставил на водача акт за
установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения АУАН е
издадено и процесното наказателно постановление.
Предвид установените факти съдът е приел, че
процесното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в
кръга на предоставените им правомощия. Счел е, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а правото на защита на жалбоподателя е реализирано в
цялост с депозиране на жалбата пред районния съд.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но
неправилно по следните съображения:
От приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение е видно, че констатираното нарушение извършено от
жалбоподателя според контролните органи е, че не използва обезопасителен колан.
Последвало е дописване с ръкописен текст, като е добавено: „водача използва
мобилен телефон не чрез средство позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му.“ За извършеното дописване в АУАН, липсват каквито и да
е доказателства от кого е извършено дописването, в присъствието на
жалбоподателя ли е извършено, запознат ли е последния с него. В показанията си
свидетелите В. и Гаврилов заявяват, че коригирането при такива случаи се
извършва на ръка поради липса на техническа възможност. Настоящият състав намира, че извършеното от
жалбоподателя нарушение не е доказано по категоричен начин.
В санкционните производства, каквото е и
производството по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно,
за да могат те да породят правните си последици. В тази връзка АУАН и
наказателните постановления не могат да бъдат променяни, допълвани,
допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извличат по тълкувателен път законово определените им реквизити. Недопустимо е
и позоваването на допусната техническа грешка. Следва да се отбележи, че ако с
разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК е предвидена възможност за поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в административния акт, то в НПК, който
на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в
административнонаказателното производство, възможност за поправка на очевидна
фактическа грешка не е предвидена. Съобразно разпоредбите на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както АУАН, така и наказателното постановление следва
да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочването на
тези обстоятелства е от значение както за защитата на административно-наказания
субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му
нарушение за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка
с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено административно наказание
и наличието на доказване на всеки един от елементите от обективна и субективна
страна на твърдяното нарушение.
С оглед горното, настоящият състав на административния
съд счита, че като е потвърдил наказателно постановление №
19-0819-006205/08.11.2019г. издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна,
районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което
следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Касационния жалбоподател не е представил доказателства
удостоверяващи направени по делото разноски, поради което направеното с жалбата
искане за присъждането им се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и
на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен
съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1291/06.11.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 3642/2020г. на Районен съд гр.Варна, тридесет и седми
състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-006205/08.11.2019г. издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.
Варна.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Б.Б., ЕГН: **********,*** за
заплащане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: