Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 10.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№11 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"И А
М" АД/ и ответникът е сключен договор за паричен заем №1810347/30.03.2013г., съгласно който, на
ответника е предоставен заем в размер на 600 лв., при договорна лихва в размер
на 450,57 лв. Сочи, че общото задължение по кредита от 1050,57 лв. е следвало
да се погаси на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 38,91лв. всяка,
в срок до 04.10.2013г. Излага твърдения,
че с подписване на договора за заем, заемателят удостоверил, че заемодателят го
е уведомил подробно за всички клаузи от договора, че се съгласява с тях и желае
да бъде сключен. Сочи се, че е начислена и лихва за забава в общ размер 348,30
лв. за периода от 25.05.2013г до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
както и такси за събиране на вземанията в размер на 45лв. Ищецът заявява, че
ответникът не е заплатила изцяло дължимия паричен заем ,като е погасена сума в
размер на 337,46лв., с която са погасени такси разходи в размер на 45лв.,
договорна лихва в размер 197,80лв. и главница в размер на 94,66лв. Сочи се, че срокът на договора
е изтекъл на 04.10.2013г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че на основание договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и приложение №1 от 01.07.2014г към договора,
кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния
договор за заем и го е упълномощил да уведоми за това длъжника. Твърди, че на
адреса на заемодателя било изпратено уведомително писмо, изходящо от цедента,
върнало се като непотърсено от адресата. На следващо място посочва, че
ответникът може да се счита за уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и
приложенията към нея. Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 2448/2018г. по описа на ВТРС, като издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това
моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор
за заем главница в размер на 505,34лв., ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
й изплащане, договорна лихва в размер на 252,77 лв. за периода
24.05.2013г.-04.10.2013г., сумата 348,30 лв. обезщетение за забава за периода
25.05.2013г по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6
от ГПК, в който отговор предявените искове са оспорени по основание и
размер. Особеният представител оспорва
договорът за цесия, който счита, че не е породил действие спрямо длъжника, тъй
като същия се представлява от особен представител, а не е получил лично копие
от исковата молба. На следващо място прави възражение за погасяване по давност
на вземанията по договора за заем. Отделно от това счита договора за заем за
недействителен, поради неспазени изисквания на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.11 чл.12
ал.1 от ЗПК, относно информацията, която следва да съдържа погасителния план
към договора. Прави възражение и за нищожност на клаузите, с които е уговорен
фиксиран лихвен процент по заема 143,04% и годишен лихвен процент на разходите
на заема в размер на 931,63%, по съображения изложени в отговора. Отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.03.2013г. между "И А М" ООД в качеството
заемодател и ответника А.С.А. в
качеството заемател е сключен договор
за паричен заем №1810347, по силата на който заемодателят предоставя
на заемателя сумата 600лв. за срок от 12 месеца, която сума заемателят се
задължава да върне на заемодателя на 27 седмични погасителни вноски, с падежи
посочени в договора и размер на погасителната вноска 38,91лв. В чл.3 от
договора е посочено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил
от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, респ. получената заемна сума. В чл.3 т.6 от договора е
посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема-143,04%. В чл.8 ал.1 от от
договора е уредено, че в случай, че заемателят забави плащането на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, същият дължи заплащане на 9лв.,
представляващи направените разходи за събирането на просрочените вземания. В
ал.5 е посочено, че в случай, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, уговорени в договора за паричен заем, заемателят дължи на
заемодателя законната лихва за всеки ден забава.
Видно от Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. между „И А М” АД, от една страна като
цедент и „А за с на в” ООД, от друга страна като цесионер, е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който се прехвърлят станА.ликвидни
и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени
от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
които ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на
цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което
ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било
упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
Видно от известие /обратна разписка/ и
уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника в процеса, на
посочения от него адрес при сключване на договора, било изпратено такова, но не
е получено – върнато е с отразяване, че пратката е непотърсена.
На 02.08.2018г.
ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника А.С.А.. Въз основа
на заявлението на “***” ООД,
гр.С е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
03.08.2018г. по ч.г.гр.д.№2448/2018г. на Великотърновски районен съд против
длъжника ответника А.С.А. за заплащане
на сумата в общ размер на 1
106.41 лева (хиляда сто и шест лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща задължение по Договор за паричен заем № 1810347 от 30.03.2013
год. между А.С.А. и "И А М" АД, от които: главница в размер на 505.34
лв., договорна лихва в размер на 252.77 лв. за периода от 24.05.2013 год. до
04.10.2013 год., лихва за забава в размер на 348.30 лв.за периода от 25.05.2013
год. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както
и сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева), от която 25.00 лева разноски за
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя от съда
указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
общото задължение по договора за кредит е в размер на 758,11 лв., в т.ч. главница
в размер на 505,34 лв., договорна лихва в размер на 252,77лв., законна лихва за
забава в размер на 386,65лв., за периода от падежа на всяка вноска до датата на
подаване на исковата молба.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими
- предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем.
Безспорно по делото се установи, че между "И А М" АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за паричен заем, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски заем в размер на 600 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 27 седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 05.04.2013г., последната е с падеж 04.10.2013г. По делото не е спорно, че заемателят е получил заемната сума, което се установява и от самия договор, в който е посочено, че същият има характер на разписка относно предаването, респ.получаването на сумата по заема.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцовото дружество „Аза с на в” в качеството цесионер и „И А М“ АД в качеството цедент е сключен на 16.11.2010г. рамков договор за прехвърляне на парични задължения, с предмет, че продавачът ще прехвърля на купувача станА.ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано и от двете страни, неразделна част от договора за цесия.
Първият спорен момент е относно породила ли е цесията действие спрямо ответника, доколкото особеният представител на ответника прави с отговора възражение, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Действително, по делото няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цесионера АСВ, доколкото в известието за доставяне е отразено, че пратката не е потърсена от получателя. С получаването обаче на уведомлението от назначения на ответника особен представител в рамките на настоящото производство по предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК, ответникът следва да се счита уведомен за цесията в хода на процеса. Това е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото, в какъвто смисъл е съдебната практика/ решение по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от 24.06.2009г на ВКС по т.д. 12/2009г,ІІт.о. ТК/. Обстоятелството, че не ответника лично, а назначения му особен представител е получил уведомлението за цесията не променя извода за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Това е така, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал. от ЗГР, кото повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес, включително осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът не е изпълнил разпореденото с тях, като е напуснал вписания в съответните регистри адрес, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, която предвижда участие на особен представител на ответника в производството, е гаранция за защита на неговите права и компенсира личното му участие процеса, именно чрез института на особения представител, който от своя страна, по арг. на обратното на чл.29 ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34 ал.3 от ГПК.Ето защо съдът приема, че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата моба, включително и на уведомяването за извършена цесия.
По отношение на договорното правоотношение и възраженията, направени в отговора на исковата молба, доколкото в самия договор е посочено, че същият представлява потребителски заем, то в случая намират и приложение на разпоредбите на ЗПК, като съгласно императивните изисквания въведени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния план следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните разходи. В настоящия случай съдът намира, че липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя/заемател/, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, допълнителни такси и др., респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Задължение на кредитора, произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. В случая не е посочено в стойността на всяка погасителна седмична вноска какъв е размера на главницата, лихвите и допълнителните разходи, които тази вноска включва. С оглед изложеното съдът приема, че процесния договор за паричен потребителски заем е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание- липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност/нищожност/ на договора-арг. чл.22 от ЗПК.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при констатирана недействителност на процесния договор за кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви и такси по кредита. В настоящия случай ответникът е получил като заем сумата 600лв. , като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и твърденията на ищеца, погасена е сумата 337,46 лв. При това положение, след като се приспадне заплатената от ответника сумата, дължима по кредита остава сумата 262,54лв. Искът за установяване дължимост следва да бъде уважен за главницата в частта за сумата 262,54лв., а в останалата претендирана част, искът за главница за разликата над 262,54лв. до пълния претендиран размер от 505,34лв. и исковете за установяване на дължимост на сумата от 252,77 лв. /двеста петдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/- договорна лихва за периода от 24.05.2013 г. до 04.10.2013 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 348,30 лв. /триста четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 25.05.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Възражението на особения представител на ответника за погасяване по давност на част от вземанията, съдът намира за неоснователно. В случая приложение намира приложение общата пет годишна давност за вземането за главница, тъй като вземането независимо, че е уговорено връщане на заема на вноски, не става въпрос за периодични плащания, а за едно общо неделимо задължение, чието плащане е разсрочено на вноски. Преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/02.08.2018г./ не е била изтекла погасителната давност за вземането по паричния заем, чийто краен падеж е м.октомври 2013г., от който момент за почва да тече погасителната давност.
С оглед основателност на част от иска за главницата, върху установената за дължима част от главницата от 262,54лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /02.08.2018г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 125 лв. за държавна
такса, 300лв. за възнаграждение за особен представител, 150лв. за
възнаграждение за вещо лице, като има заявена претенция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща
към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид
на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в минимален размер от 100лв. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 750лв.,
като с оглед уважаване на част от
исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата общо 177,97 лв. за разноски в заповедното и в
настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че А С.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
ДЪЛЖИ на „А ЗА
С НА В” ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. *****************, сумата
от 262,54лв. (двеста шестдесет и два лева и петдесет и четири стотинки) - главница по договор за паричен заем от 30.03.2013г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1195 от 03.08.2018г.
по частно гр.дело 2448/2018г по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване дължимост за главница в частта за разликата над 262,54лв. до
пълния претендиран размер от 505,34лв., както и предявените искове за
установяване дължимост на сумата от 252,77 лв. /двеста петдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/-
договорна лихва за периода от 24.05.2013 г. до 04.10.2013 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, сумата от 348,30 лв.
/триста четиридесет и осем лева и
тридесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 25.05.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А
С.А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А ЗА С НА В” ЕАД, ЕИК ***** Адрес на управление:
*******************сумата общо 177,97 лв./сто седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение за особен
представител, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, направени в
заповедното производство по частно гр.дело 2448/2018г по описа на ВТРС и в
настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2448/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: