МОТИВИ на ПРИСЪДА
№ 57/12.11.2019г. по НОХД №240/2019г., изготвени на 19.11.2019г.
Производството
е по чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие.
Районна
прокуратура Нова Загора е повдигнала обвинение на Г. З. Г., роден на *** ***, адресно регистриран в с.Дядово, общ,Нова
Загора, с посочен адрес за призоваване в с.***, ***, неграмотен, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ от НК, за това
че на 03. 04. 2019 г.
в с. Любенец, общ. Нова Загора, от частен имот на
улица „ Христо Ботев“ №2, при условията на опасен рецидив /извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не
отложено по чл. 66 от НК и извършил престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК/ е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки
портфейл на стойност 10.60 лева, 1 бр. мобилен телефонен апарат марка и модел „
Alcatel 2008 G“ на стойност 59.00 лева, 2 бр. мъжки анцузи на стойност 70 лева, 1
чифт мъжки обувки на стойност 36 лева, 1 бр. кутия нес
кафе „ 3 в 1“ на стойност 9.80 лева, 2 бр. сим карти
на мобилен оператор „ А1“ на стойност 34.00 лева, купони за храна на стойност
100.00 лева, парична сума в размер на 180.00 лева, всчики
на обща стойност 499.40 лева, от владението на собственика им А.Б.И., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
По делото е предявен
и граждански иск, приет от съда за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство, срещу подсъдимият Г.З.Г. от адв.К.Е.пълномощник
на пострадалото лице – А.Б.И., за сумата от 404,40 /четиристотин и четири лева
и четиридесет стотинки/лева, представляваща обезщетение за непозволено
увреждане в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 03.04.2019 г. до
окончателното изплащане.
В първото по делото заседание след разпоредителното,
преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият лично и чрез своя защитник адв. М.Б. *** правят искане производството да протече по
реда на съкратеното съдебно следствие - глава двадесет и седем от НПК. На
основание чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че самопризнанието на
подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с
протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимите за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението със същата фактическа обстановка и
същата квалификация на вината, отразена в обвинителния акт. По отношение на
наказанието предлага подсъдимия Г. З. Г.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи
наказание при условията на чл.54 от НК, без да се прилага чл.55 от НК, малко
над минималния размер предвиден за
съответното престъпление поради наличие на привес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно три години лишаване от
свобода. Предвид реда на разглеждане на настоящото производство предлага
определеното от съда наказание „Лишаване от свобода” да бъде намалено с една
трета на основание чл. 58а от НК. Предлага определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим. По отношение на предявения граждански
иск предлага същият да бъде уважен.
Пълномощника
на частния обвинител и граждански ищец адв. Е. от АК
Сливен изцяло се солидаризира с предложеното от представителя на прокуратурата.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият Г. З. Г.
заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
Защитникът на
подсъдимия Г. *** моли за наказание по отношение на под защитния в условията на
чл.58а от НК на минималния предведен в закона за
такова престъпление две години лишаване от свобода, а именно след редуциране
една година и четири месеца лишаване от свобода. По отношение на гражданският
иск предоставя произнасянето на съда.
Съдът
съгласно чл. 370, ал. 2 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително
изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.
Съдът като
съобрази, че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично
се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 22.01.2019 г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимият без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Предвид на
това, в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е
извършван разпит на подсъдимите и свидетелите за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема за установено
следното:
Подс. Г.Г. е
осъждан многократно, включително за тежки умишлени престъпления, като са му
налагани наказания „лишаване от свобода“ за срок не по-малко от една година,
изпълнението на които не е било отлагано по чл.66, ал.1 от НК. Последните
осъждания на подс.Г. са както следва: Със
Споразумение от 02.07.2013г. по нохд № 349/2013г. на
ОС-Сливен (влязло в сила на 02.07.2013г.), за престъпление по чл.199, ал.1,
т.4, във вр. с чл.198, ал.1 от НК му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, при
първоначален „строг“ режим за изтърпяване; С Присъда № 372/2013г. по нохд № 377/2013г. на РС-Н.Загора (влязла в сила на
21.09.2013г.), за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване. Със Споразумение № 88/18.06.2018г. по нохд № 298/2018г. на РС-Н.Загора (влязло в сила на
18.06.2018г.), Г. е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при първоначален „строг“ режим.
Последното наказание е било изтърпяно от него на 11.02.2019г. (л.62 – л.64).
Поради това, деянието предмет на настоящия обвинителен акт е било извършено от подс. Г. при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Подс. Г.Г. е адресно
регистриран с настоящ адрес ***. Към началото на м.април 2019г. той се
установил в с.Езеро, общ.Н.Загора, където неговата сестра Д. О. работела със
семейството си в стопанството на св.Л.Л..
На 02/03.04.2019г. св.А.И. ***. Същия обитавал
пристройки в двора към къща, находящи се на ул. „Хр.Ботев“
№ 2 в селото. Около 00.30 часа А.И. заспал, като преди това не заключил вратите
на двора и на пристройките.
В началните часове на 03.04.2019г.подс.Г.Г. ***. Същия обикалял по улиците на селото, с
намерение да открадне нещо. При това забелязал, че вратата на двора посочен
по-горе не е заключена и през нея влязъл вътре. По аналогичен начин той
установил, че не са заключени и вратите пристройката, в която спял св.А.И..
Подсъдимия отворил врата и влязъл в помещението където се намирал спящия А.И..
При това Г.Г. забелязал на масата оставени два мобилни телефона и взел единия
от тях, а именно такъв с марка и модел „ Alcatel 2008 G“, в едно с
поставената в него сим карта на мобилния оператор
„А1“. Подсъдимия отворил капака на другия мобилен телефон (с непосочени марка и модел, използван като „домашен“), след
което извадил поставената в него сим карта на
мобилния оператор „А1“ и също я взел, а самия телефон оставил. Г.Г. взел дрехи
които св.А.И. държал на в стаята, чифт мъжки обувки с размер № 42 и кутия пълна
с пакетчета разтворимо нес кафе „3 в 1“ , след което
излязъл на двора. Там подсъдимия огледал дрехите които изнесъл от помещението,
след което отделил от тях и взел два комплекта мъжки анцузи. При това открил и
взел и мъжки портфейл, в който св.А.И. държал личните си документи, пропуск за
работното му място, две банкови дебитни карти издадени на негово име от банка
„ДСК“, купони за храна с обща номинална стойност 100 лева, както и пари -
банкноти на обща стойност 180 лева.
От изброените по-горе вещи подс.Г.Г.
взел със себе си мобилния телефон „ Alcatel 2008 G“, двете сим карти на мобилния оператор „А1“, мъжките обувки, двата
комплекта мъжки анцузи, кутията с пакетчета разтворимо нес
кафе „3 в 1“ както и портфейла с намиращите се в него купони за храна на
стойност 100 лева, пари на обща стойност 180 лева и двете банкови дебитни карти
издадени от банка „ДСК“ (двете с изписано на тях име „ALEKSEY IVANOV“,
едната с № 5168 4940 7426 7420, а другата с № 4169 8844 2393 1035). Останалите
дрехи, личните документи и служебния пропуск на св.А.И., подс.Г.Г.
захвърлил на двора.
Около 04 часа на 03.04.2019г. св.А.И. се пробудил,
т.к. му станало студено, при което установил, че са отворени вратите на стаята
в която спял и на антрето към нея. Той станал и видял, че в стаята са
разхвърлени дрехи и документи, липсвали дрехи, единия мобилен телефон който
имал и портфейла му. А.И. взел другия телефон, който ползвал като домашен и
опитал чрез него да се обади на телефонен номер „112“, при което разбрал, че от
въпросния апарат е взета сим картата намирала се в
него. Той излязъл на двора, където открил част от липсващите дрехи, личните си
документи и пропуска за работното му място. След като ги внесъл в стаята и
подредил, А.И. установил, че са откраднати описаните по-горе си мобилен телефон
„ Alcatel
2008 G“,
две сим карти на мобилния оператор „А1“, мъжки
обувки, два комплекта мъжки анцузи, портфейл с намиращите се в него купони за
храна на стойност 100 лева, пари на обща стойност 180 лева и две банкови
дебитни карти издадени на негово име от банка „ДСК“. По-късно на същия ден той сигнализирал за случилото се в РУ
МВР-Н.Загора, във връзка с което било започнато настоящото досъдебно
производство.
Междувременно подс.Г.Г. ***.Загора,
където работела сестра му Д. О.. Там той дал на св.Д.О. купоните за храна, като
обяснил, че ги е закупил от едно село и с тях може да се пазарува храна от
магазините. Видно от показанията на О., в следващите дни тя използвала
купоните, като закупила хранителни продукти от неустановени магазини на
територията на гр.Нова Загора.
По същото време подс.Г.Г.
предложил на св.Л.Л. да му продаде мобилния телефон „Alcatel 2008 G“. Л. огледал
апарата и го харесал, т.к. бил с „големи числа“, които се виждали добре.
Двамата се договорили в замяна на този телефон, Л. да даде на Г.Г. свой стар
телефон и парична сума от 10 лева. След
като получил телефонния апарат, св.Л. поставил в него сим
карта, която ползвал само той, но издадена на името на съпругата му.
След започването на настоящото ДП и при водените
във връзка с него ОИМ служители от РУ МВР-Нова Загора установили местонахождението на мобилния
телефон, а след това и по какъв начин той се е оказал във владението на св.Л..
След като разбрал, че телефона е бил придобит от Г.Г. чрез кражба, св.Л. го
предал на служител от РУ МВР-Нова Загора с протокол от 14.05.2019г. (л.7). В
тази връзка била проведена и беседа с подс.Г.Г., при
което той обяснил на полицейски служители, сред които и св.Д.Г., какво и как е
откраднал от дома на св.А.И.. С протокол от 17.05.2019г. (л.8) подс.Г.Г. предал двете банкови дебитни карти издадени от
банка „ДСК“ - едната с № 5168 4940 7426 7420, а другата с № 4169 8844 2393
1035, мъжките обувки взети от дома на св.А.И., както и долнище от анцунг и горнище тип „суитшър“.
За всички тези вещи заявил, че ги е взел от „една къща в с.Любенец“.
От описаните по-горе вещи предадени с протоколите
за доброволно предаване, на св.А.И. били върнати мобилния телефон „Alcatel 2008 G“ и мъжките
обувки (л.9). За банковите дебни карти същия е заявил, че не са му нужни, т.к.
са обявени за невалидни и блокирани от банка „ДСК“. Отказал е да получи и
предадените долнище от анцунг и горнище тип „суитшър“, за които е заявил, че не са негови, поради което
същите са били върнати на овб,Г.Г. (л.10).
Видно от назначената при разследването оценителна
експертиза (л.53-л.59), към 03.04.2019г. пазарната стойност на описаните
по-горе портфейл, телефон „Alcatel 2008 G“, две сим
карти на мобилния оператор „А1“, мъжки обувки, два комплекта мъжки анцузи и
кутията с пакетчета разтворимо нес кафе „3 в 1“ е
била както следва: портфейла – 10,60 лева, мобилния телефон „Alcatel 2008 G“ – 59 лева, сим-картите на „А1“ – общо 34 лева, мъжките обувки – 36
лева, двата комплекта мъжки анцузи – общо 70 лева, кутията с пакетчета
разтворимо нес кафе „3 в 1“ – 9,80 лева. Т.е., общата
стойност на всички вещи които подс.Г.Г. е взел от
дома на св.А.И., в т.ч. купони на стойност 100 лева и пари на стойност 180
лева, е била в размер на 499.40 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава
от: обясненията на подс. Г.Г. (л.43); показанията на
свидетелите А.И. (л.44 и 45, л.49),
Л.Л. (л.46), Д.О. (л.47) и Д.Г. (л.50); Протоколи за доброволно предаване (л.7
и л.8); разписки (л.9 и л.10); оценителна експертиза (л.52-л.59); справка за
съдимост (л.62-л.64); ДСМПИС (л.67).
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
ОТ
ОБЕКТИВНА и СУБЕКТИВНА СТРАНА
Видно от
изложеното, подс. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за
това че на 03. 04. 2019 г. в с. Любенец, общ. Нова Загора, от частен имот на улица „ Христо
Ботев“ №2, при условията на опасен рецидив /извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не
отложено по чл. 66 от НК и извършил престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК/ е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки
портфейл на стойност 10.60 лева, 1 бр. мобилен телефонен апарат марка и модел „
Alcatel 2008 G“ на стойност 59.00 лева, 2 бр. мъжки анцузи на стойност 70 лева, 1
чифт мъжки обувки на стойност 36 лева, 1 бр. кутия нес
кафе „ 3 в 1“ на стойност 9.80 лева, 2 бр. сим карти
на мобилен оператор „ А1“ на стойност 34.00 лева, купони за храна на стойност
100.00 лева, парична сума в размер на 180.00 лева, всчики
на обща стойност 499.40 лева, от владението на собственика им А.Б.И., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Деянието е осъществено при условията на „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, т.к. са извършени
след като е Г. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като вече е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Деянието е осъществено с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал.2, пр. І НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният
им характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
СМЕКЧАВАЩИ
отговорността обстоятелства -
самопризнания, съдействие на органите на досъдебното
производство, частично възстановени щети, невисоката стойност на отнетото- до
една минимална работна заплата.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността
обстоятелства – предходни осъждания, извън тези, необходими за квалификация на
деянието, начина на извършване на деянието и към кого е извършено/възрастта и
положението на пострадалите лица- пострадалия се е намирал спящ в същата стая при
извършване на престъплението.
ОБЩЕСТВЕНАТА
ОПАСНОСТ на дееца е около средна към висока, предвид това, че към момента на
извършване на престъплението той е бил осъждан многократно за други
престъпления от същия вид и деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
ОБЩЕСТВЕНАТА
ОПАСНОСТ на деянието е също от средна до висока, предвид зачестилите
престъпления от този вид и завишения обществен интерес.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението – несъобразяване с
установения правен ред в страната, стремеж за противозаконно облагодетелстване.
По вида и размера на
наказанието:
При определяне вида и размера на наказанията съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната индивидуализация, като го
определи единствено и само при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК,
намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК.
За извършеното
престъпление по чл. 196 ал. 1 т.1 от НК
се предвижда наказание „лишаване от
свобода” от две до десет години.
В конкретния случая съдът счита , че с оглед личността на подсъдимия,
криминалното им минало, причинените щети и другите обстоятелства по делото
следва да наложи наказание на определения от закона минимум за извършеното
престъпление. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и защитата, като
отчита и данните за конкретното по настоящето дело деяние, настъпилите от
същото последици и поведението на подсъдимият, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира,
че стриктно са съобразени целите визирани в чл.36 от НК при отчитане разбира се
и изискванията на чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на
конкретното деяние и степента обществена
опасност на подсъдимия.
Съдът намира, че наложеното наказание за това извършено престъпление е
точно и прецизирано и е съответно по
смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
изключителен характер на някое от тях, които да мотивират, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, поради което съдът счита,
че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК. Съдът обаче
счита че следва наложеното наказание да е на определения от закона минимум- две
години лишаване от свобода, съобразявайки семейното положение на подсъдимия,
оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство ниската стойност на отнетото, т.е. наказанието следва да се наложи
при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
В тази насока
настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че формалното волеизявление
по чл. 371, т.2 от НПК, с което подсъдимите призна ват фактите в обвинителния
акт, не следва да се интерпретира като смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена в
чл. 372, ал.2 от НПК, поради което и не може да се третира допълнително като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Още повече, че признанието не съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и на извършителя, което е било следствие от ефективната дейност
на разследващите органи. В този смисъл е и ТР № 1/06.09.2009 год. по т.д. №
1/2008 год. на ОСНК.
При така
отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Г. З. Г. – *** ***, адресно
регистриран в с.Дядово, общ,Нова Загора, с посочен адрес за призоваване в ***, ***,
неграмотен, не женен, не работи,
осъждан, ЕГН ********** наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА “ в размер на 3 /три/ години, което на основание чл. 373, ал. 2
от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с
1/3 и съдът е определил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на 2 /две/години, на подсъдимия Г., което да бъде изтърпяно,
при първоначален строг режим.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
По делото е
предявен против подсъдимият Г. З. Г.
граждански иск от адв.К.Е. от АК Сливен, като пълномощник
на на пострадалото лице – А.Б.И., за сумата от 404,40
/четиристотин и четири лева и четиридесет стотинки/лева, представляваща
обезщетение за непозволено увреждане в резултат на престъпление, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане След като обсъди всички доказателства по
делото във връзка с признанието на подсъдимият и причинените имуществени вреди,
съдът счита, че гражданският иск е безспорно и безусловно доказан в пълен размер, и следва да бъде уважен.
Основателна е
претенцията по втория обективно кумулативно съединен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД
за присъждане на законната лихва. Тази лихва следва да бъде присъдена, считано
от датата на увреждането, а именно – 03.04.2019 г. както и направените от постарадалото от престъплението лице разноски в размер на
300лв.
Следва подс. Г. З.Г.
да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета по сметка на ОД на МВР -
Сливен направените разноски по делото в
размер на 134.40 лева.
На основание тези мотиви съдът постанови
присъдата си.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: