Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.07.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На седми юни
година 2022
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:Йоана П.
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3010
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са два иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45,
ал.1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства М.Д.М.
ЕГН **********, чрез адв. А.В. - пълномощник е
предявила срещу С..О, иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване
на две кости на лява глезенна става в резултат на падане по стълби –общинска
собственост, настъпило на 06.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането 06.12.2018г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1 180 лв., представляващи претърпени имуществени вреди
изразяващи се в направени разноски за лечение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от – 10.12.2018г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 06.12.2018г., в с. Владая, район Витоша на С..О,
около 05:20 часа ищцата пострадала като е претърпяла инцидент на непочистен от
лед и сняг участък от стъпалата, свързващи ул. Елен и ул. „Войнишко въстание“. Посочва, че обстановката през този ден била
типично зимна, с отрицателни температури и наличие на снежна покривка. Ищцата
заявява, че излязла рано, като се насочила съм центъра на селото, където се
намира спирка на градския транспорт „Кметство Владая“, находяща се на ъгъла на
ул. „Войнишко въстание“ и ул. „Плиска“. За целта е следвало да слезе по стълби,
изградени от бетонни плочи, свързващи ул. „Елен“ с центъра на селото. Твърди се,
че след като предприела слизане по стъпалата, след около 10-15 метра при опит
да стъпи с левия си крак на поредното стъпало, ищцата се е подхлъзнала на
непочистен от сняг и лед участък, в резултат на което глезенната става на крака
й поддала, а тя паднала от собствен ръст. Изпитала остра болка в лявата
глезенна става, като с помощта на придружаващите я е успяла да се прибере до
дома си на ул. „проф. *********.
Сочи
се, че на 07.12.2018г. ищцата е откарана в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, където
било установено счупване на две кости на глезенната става, а именно на ляв фубиларен и медиален
малеол. Била извършена кръвна репозиция на счупените кости, като същите са
фиксирани с метални импланти – плака, винтове и Киршнерови игли. Проведена е
активна медикаментозна терапия. Заявява, че получената травма е причинила на
ищцата значителни болки и страдания, които са били с голям интензитет в рамките
на два месеца. През първите два месеца след изписването от болницата, ищцата е
била в невъзможност да натоварва крака си, тъй като той е бил обездвижен в
областта на стъпалото. Това състояние освен физически болки, е причинило и
редица неудобства и несгоди, свързани с посрещане на елементарни битови
потребности, като тоалет и обличане. Това наложило, ищцата да бъде обслужвана
от свои близки, каквато грижа тя не е имала преди инцидента. Възстановяването
протича бавно, продължително и болезнено предвид напредналата възраст – 77
години. Наведен е довод, че за лечението ищцата е извършила разход в размер на
1 180 лева, за заплатени остеосинтезни импланта, вложени за фиксиране на
счупените кости, който разход не се покрива от НЗОК.
В
срока по чл.131 ГПК ответната С..О е депозирал отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа, че от представените по
делото писмени доказателства, не се установява, начинът на получаване на
увреждането, неговия механизъм, действията на ищцата и отговорността на С..О.
Твърди, че стълбите на ъгъла на ул. „Вайнишко въстание“ и ул.“Плиска“ в с.
Владая са били почистени и на 06.12.2018г. е било осигурено нормалното
придвижване на пешеходците. Посочва, че счупването може да се дължи и на други
фактори – здравословни, битова травма или трудова такава. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция.
В о.с.з. ищцата, чрез пълномощника адв.
Л. поддържа предявените искове. Претендира разноски.
Възраженията
на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника юрк. Донкова,
която оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК,
вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетата Епикриза по ИЗ № 45532 /2018
на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – ЕАД, се установява, че на 07.12.2018г. в 11:53 часа
ищцата М.М. на 77 год. е постъпила в лечебното
заведение, като ѝ е поставена диагноза: счупвания на други части на
подбедрицата – закрито. На същата дата на ищцата е направена операция, като е
извършена кръвна репозиция и остеосинтеза
с 1/3 тубуларна плака с 7 отвора и винтове на фрактурата на ляв
фибуларен малеол. На 13.12.2018г. е изписана от лечебното заведение в подобрено
състояние. Насочена е за активно наблюдение от ОПЛ с дадени указания за
продължаване на лечението в амбулаторен порядък. В епикризата, като
придружаващи заболявания е посочено: вторична хипертония неуточнена. Други
форми на хронична исхемична болест на сърцето. Нефролитиазис. /л. 5-л.6 от делото/
Видно от приета Фактура № *********
от 10.12.2018г., ведно с касов бон, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – ЕАД, че ищцата М. е заплатила сума от 1 180
лева за 1/3 тубуларна плака с винтове. /л.7
от делото/
По делото е прието Експертно решение
№ 1731 на ТЕЛК от 13.10.2011г., с което на М.М.
ѝ е определен 74 % т.н.р. с водеща
диагноза: хронична исхемична болест на сърцето – пожизнено. /л.14/
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че стълбите в с.Владая, на които се
твърди да е станало процесното събитие са публична общинска собственост.
От приетото заключение на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от в.л. д-р Т.Д., ортопед - травматолог, се установява,
че в следствие на процесния инцидент, ищцата е получила закрито
счупване на двата малеола на лявата глезенна става /долните краища на костите
на подбедрицата/. Вещото лице посочва, че тази травматична увреда е довела до
провеждане на оперативно лечение и трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за около 5-6 месеца. Проведено е болнично
оперативно лечение, като на 07.12.2018 г. е оперирана - открито наместване и
вътрешна фиксация на двата малеола с метални импланти - пластина и винтове.
Експертизата
приема, че полученото травматично увреждане е в причинна връзка
с падането на ищцата по стълби на 06.12.2018 г. Травматологът обосновава, че травми
от този вид се получават по-често при възрастни жени, при стъпване на криво и
отклонение на подбедрицата спрямо ходилото в странична посока, вследствие на
което скочната кост натиска и счупва външния малеол. Това нарушава стабилността
на глезенната става, подбедрицата се измества странично и оказва натиск върху
вътрешния малеол, който се счупва. Според заключението на СМЕ, че ищцата е
претъпяла болки с голям интензитет непосредствено след инцидента за около 7- 8
дни, болки с умерен интензитет до 60-тия ден от операцията, болки с голям интензитет
за около 20-30 дни, когато е започнала да стъпва на крака, болки с умерен
интензитет за около 6 месеца след това. След това интензитетът на болките е
намалявал до около 1 /една/ година от инцидента. Отразено е, че ищцата би могла
да има болки при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене
права до около 2 години от инцидента. Сочи, че на ищцата ѝ предстои нова
операция за изваждане на металните импланти от крака. Едва след това може да се
направи точна преценка за състоянието на крака и прогнозата в бъдеще. С оглед
характера, степента и вида на травматичната увреда на ищцата, възрастта й, и
вида на проведеното лечение, може да се приеме, че постепенно в глезенната
става ще се развие артрозна болест, която ще причинява болки и затруднение в
движенията на крака. От заключението на СМЕ се установява, че разходите във
финансовите документи за закупени метална пластина и винтове в размер на 1 180
лв. са били необходими за лечение на полученото при процесния инцидент
травматично увреждане.
В
проведеното о.с.з. вещото лице пояснява, че както двустранна коксартроза така и
двустранна гонартроза и спондилартроза могат да доведе до падане.
Заключението
е оспорено от ответника, в частта относно изводите на вещото лице за причинна
връзка с падането на ищцата по стълбите, както и в частта относно изводите, за
развитие на артрозна болест, която ще причинява болки и затруднение в движенията
на крака.
По
искане на ищеца в о.с.з. на 20.04.2021г. е разпитана С.Б.З. - свидетел очевидец
на инцидента. Свидетеката сочи, че през м.декември 2018г. сутринта
в 05:30 ч. излязла за работа и се срещнали с ищцата М., която също тръгнала за
работа. Засекли се на стълбите, които водели до главния път. Времето било тъмно,
слизали по стълбите, два- три дни преди това валяло сняг. Стълбите били
заледени и не нечистени. Свид.З. описва, че две улици
се засичат до стълбите, а те водят до спирката откъдето се качват на автобуса.
Стълбите не били осветени и не се поддържали. Сочи ощи, че стълбите са от
плочки и камъни, които са разместени. Имало парапет, който не е устойчив и се
клател. Ищцата М. вървяла пред свид.З., а след тях
вървяла друга жена. М. се подхлъзнала
или стъпила на счупена плочка и паднала назад, а кракът и се извил. Свидетелката
З. заедно с другата жена я вдигнали. С общи усилия стигнали до спирката. Там установили,
че кракът на М. се е подул, много я боляло. Св.З. посочва, че през зимата в
селото се чисти само главната улица, където минава автобусът. Другите улици не
се почистват, стълбите също не се чистят, не се хвърля сол. Нямало и осветление,
светели си с телефоните, за да слязат. Свид. З. си спомня, че тогава ищцата работела в
детска клиника. Чистела сутрин до към 10ч.
и се прибирала, затова сутрин ходела
рано. Свидетелката
посочва, че има още една улица, по която могат да стигнат до спирката, но тя
била много стръмна.
На показанията на свид. С.З., съдът
дава вяра, доколкото са последователни, подробни, почиват на преки лични
впечатления и изхождат от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.
За
установяване на неимуществените вреди по делото е разпитан и свидетелят Т.Б.З.–
внук на ищцата. Свид.З.сочи, че след операцията
направена на баба му в болница „Пирогов“ я прибрали вкъщи и я виждал всеки ден.
Била на легло, обездвижена със счупен
крак. Около месец имало жена, която ú помагала. Започна леко да
прохожда, ходела с проходилка. През цялото време имала нужда от помощ. Обгрижвали
я наетата жена и майката на свидетеля. Ищцата се оплаквала, че не може да се
движи, нито да става. Св.З.описва баба си като жизнен човек, въпреки годините.
Отразило ú се и психически принудата да стои на едно място. Не можела да
излиза, била нервна. Болките, които изпитвала я мъчели. Преди инцидента баба му
била подвижна, дори ходела на работа в детска болница като санитар. Към момента
още я болял крака, когато става студено.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Т.Б.З., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
От приетото, неоспорено заключение на
изслушаната съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. П.Р., се
установява, че местоположението на настъпване на инцидента на ул. Виров дол, в
отсечката между ул. „Елен“ и ул. „Войнишко възстание“ в с. Владая, СО
представлява стръмен участък свързващ по високата ул. Елен с по ниската ул.
Войнишко възстание. Денивелацията между най-ниската и най-високата точка е
22,50м с наклон от 24.50%. По отсечката са изградени стоманобетонни стъпала,
които на места са покрити с бетонни плочи, но в по голямата част на отсечката
бетонните плочи са разбити. На места е разположен метален парапет, но той не е
по цялото протежение на отсечката каквото е изискването. Вещото лице е
констатирало множество несъответствия, които не отговарят на НАРЕДБА №
РД-02-20-2 ОТ 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия
и на сградите и съоръженията, изразяващи се в неравномерно разпределение на
стъпалата, липса на стълбищни площадки през определения интервал от стъпала,
липса на парапет по цялата дължина на процесната отсечка, стъпала с размери
надхвърлящи нормативните размери. Като цяло участъка със стълбища по ул. Виров
дол, с. Владая, СО р-н Витоша е в много лошо състояние и се нуждае спешно от
ремонт за реконструкция. Вещото лице сочи, че отсечката, по която е станал
инцидента с ищцата представлява публична общинска собственост. В проведеното на
07.06.2022г. о.с.з. вещото лице допълва, че нормативно наклона на стъпалата би
следвало да е до 22 % съобразно Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпна среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Процесните
стъпала са по-стръмни, съответно не е спазено и изискването на определен брой
стъпала да има площадки за почивка. Описва, че стълбите разделят кв. 48 и кв.
50. Денивелацията от началото до края на стълбището е по-голяма от допустимата.
Към 1959 г. е видно, че има изградени стълби, съответно начина, по който са
отразени на плана от 59-та е с условен знак. Тези стълбищни площадки, които са
изградени и са посочени на плана, не са съответно по три стълби, а са много
повече, видно и от снимковия материал, приложен към експертизата. Начинът, по
който са отразени стълбите е само като условен знак, не отразяват точния начин
на разполагане физически на стълбищата по съответната стълбищна алея. Това е
публична площ за преминаване. В регулационния план е отразен като алея и поради
голямата денивелация е изградена със стъпала.
Ответната
страна оспорва експертизата в частта, относно Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021
г., тъй като към 1959 г. стълбищата са били изградени и към настоящия момент са
в този вид, който е установило и вещото лице.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Ищецът е предявил
искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата
молба твърдения, предявеният иск е допустим.
По същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов
текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква
чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна.
Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина –
действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на
свои работници или служители, на които са възложили работа.
За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да
са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са
причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да
е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а
основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка
е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването на
посочените факти.
Установи се, че процесното събитие е станало в
границите на населено място – с. Владая, район Витоша на С..О, на стъпалата
свързващи ул. „Елен“ и ул. „Войнишко въстание“.
Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/
изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината.
В случая се установи, че инцидентът се е случил на стълбище, представляващо публична
общинска собственост, поради което С..О носи отговорност за поддържането му във
вид, който да позволява да се ползва безопасно.
Уличната мрежа в населените места е публична
общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и
ал. 5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови
елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП.
По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че
поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното
място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните
принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за
отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е
част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното
(платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните
и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение
за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на
съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от
Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на
дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания е за общината. Цитираните
нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на
пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Неизпълнението
на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар,
е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по
главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната
връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Допускането на неравност на стълбището, находящ се
на територията на С..О, съставлява противоправно
бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на
тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е
основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда
на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването на уличната мрежа и
привеждането на улиците, тротоарите и площадите в състояние, годно за
нормалното им ползване от гражданите, в рамките на градовете и селата е
задължение на съответната община. Необезопасяването на улиците представлява
бездействие от страна на задължените лица относно вменените им със закон
задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за
ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните лица е ясно, а именно
те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на улиците и съоръженията по
тях. В случая е без значение кое точно е това лице, тъй като Общината е
отговорна за вредите, които са причинени от техни служители и тогава, когато не
е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Вината на
съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно доказване не е
извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност на претенцията
на увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и ангажиране
отговорността на С..О за причинената на ищцата М. вреда.
Безспорно се
установява, че бездействието на С..О се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,
поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината
като задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на
населените места, следва да заплати на пострадалия обезщетение за причинената със
своето бездействие вреда. Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е
налице нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
Същото съобразно § 1, т. 14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на заледяване и неравност на стълбище
/наличие на счупени плочки /, находящо се на територията на общината да съставлява противоправно бездействие,
изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на
задължението за поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за
пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на
ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението
на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност,
осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на
закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания
случай.
Съдът не споделя възражението на ответната страна, че
счупването на крака може да се дължи на други фактори – здравословни, битови
или трудова травма. В проведеното о.с.з. вещото лице д-р Д. изрази вероятност,
че вследствие на придружаващите заболявания
е възможно до доведе до падане, както двустранна коксартроза, така и двустранна
гонартроза и спондилартроза, но доколкото
по делото това не се установи по категоричен и безспорен начин, че причината за
падането е именно такава, съдът приема същото за недоказано. Установи се, че
ищцата е паднала на непочистени и заледени стъпала, които били и в лошо
състояние – разбити и липсващи плочки /заключението на СТЕ и кредираните
показания на св.З./.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и
здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на
точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока
не са ангажирани. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания
и съдебно -медицинска експертиза.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в причинна връзка с процесното събитие ищецът е претърпял телесна
повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвал болки и
страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени
вреди.
По
претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и
кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г.,
по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008
г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът
на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа на обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма, които в конкретния случай са установени по делото от заключението на
съдебномедицинската експертиза на вещото лице ортопед-травматолог д-р Т.Д..
Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 77 г., вида и характера
на травмите – закрито счупване на двата малеола
на лявата глезенна става /долните краища на костите на подбедрицата/, извършената
оперативна намеса, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за около 5-6 месеца, обстоятелството, че интензитета на болките
непосредствено след инцидента е било около 7- 8 дни, болки с умерен интензитет
до 60-тия ден от операцията, болки с голям интензитет за около 20-30 дни,
когато е започнала да стъпва на крака, както и болки с умерен интензитет за
около 6 месеца след това. Обстоятелството, че на ищцата ѝ предстои нова
операция за изваждане на металните импланти от крака, обстоятелството, че
постепенно в глезенната става ще се развие артрозна болест, която ще причинява
болки и затруднение в движенията на крака, обстоятелството, че ищцата би могла
да има болки при влажно и студено време, както и обществено –икономическите
условия през 2018г. / МРЗ за 2018г. в размер на 510.00лв. /, съдът намира, че
сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от травмите вследствие настъпилата злополука. За
разликата до пълния предявен размер от 40 000лв., искът следва да бъде
отхвърлен.
По
иска за обезщетение за имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 1 180 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени
вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и приети по делото
писмени доказателства – 1 брой фактура, ведно с касов бон на стойност 1 180
лева, се установява, че ищцата е заплатила медицинско изделие. В приетото по
делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р Д. е прието, че направените разходи по
представената фактура е относимо към проведеното лечение на ищцата М.М..
Тъй като претендираните имуществени вреди
съставляват разноски във връзка с лечението на пострадалото лице, а оттам –
представляват действително претърпени загуби, то същите настъпват от момента на
извършване на разхода, тъй като това е моментът, от който намалява имуществото
на пострадалото лице. Макар имуществените вреди да са в пряка причинно –
следствена връзка с увреждащото здравето, същите настъпват реално в момент,
следващ момента на увреждащото събитие, а именно – настъпват от момента, когато
е извършен разходът. По тези съображения искането за мораторна лихва следва да
бъде уважено считано от 10.12.2018г.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателна
е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава в
размер на законна лихва за неимуществени вреди за периода от датата на
увреждането – 06.12.2018г. до изплащането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
ищецът и ответникът, първия съобразно уважената част от иска, втория съобразно
отхвърлената.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса по делото.
Ищецът е направил разноски по производството в
общ размер на 660 лв., от които 300 лева – депозит за СМЕ, 300 лева – депозит
за СТЕ и 30 лева депозит свидетел, съгласно представения по делото на лист 120
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Претендира се и адвокатско възнаграждение. Предвид на горното и основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в
размер на 419.59 лева, съобразно
уважената част от исковете.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат Л.Л.
- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете в размер на 1 122.34 лв.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1 047.20 лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, Софийски
градски съд, ГО, I
-7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С..О, с адрес: гр. София, ул. „********,
да з а п л а т и на М.Д.М.,
ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на две
кости на лява глезенна става в резултат на падане по стълби – общинска собственост,
настъпило на 06.12.2018г., ведно със
законната лихва считано от 06.12.2018г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата присъдения
до предявения размер от 40 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
С..О, с адрес: гр. София, ул. „********,
да з а п л а т и на М.Д.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД,
сумата от 1 180 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди –разходи за лечение на телесно
увреждане настъпило на 06.12.2018г. в гр. София, злополука – падане на стъпала
с нарушена повърхност, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
С..О, с адрес: гр. София, ул. „******** да
з а п л а т и на М.Д.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на 419.59 лева, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА С..О,
адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл.78 ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 1 047.20 лева, представляваща държавна
такса върху уважените искове.
ОСЪЖДА
С..О, адрес: гр. София, ул. „********,
да заплати на адв. Л.Л. -САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на 1
122.34 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, да
заплати на С..О, на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: