РЕШЕНИЕ
№ 979
гр. Сливен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20222230102213 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена от К. Г. И. срещу
Държавен фонд „Земеделие“ искова претенция с правно основание чл. 49
ЗЗД, за причинени имуществени вреди в размер на 1150,00 лева.
В исковата молба на ищеца се твърди, че ответникът въз основа на
изпълнителен лист от 01.04.2013 година по ЧГД № 1011/2013 година на СлРС
на 14.04.2022 година в качеството си на взискател е образувал ИД № 480/2022
година на ЧСИ М. М. срещу ищеца К. И. в качеството й на длъжник.
С образуване на изпълнителното дело е бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Изпратена е покана за доброволно изпълнение.
С решение № 490/30.09.2021 година по ГД № 2159/2021 година на
СлРС, влязло в законна сила на 26.02.2022 година било установено със сила
на присъдено нещо, че длъжникът К. Г. И. не дължи на Държавен фонд
„Земеделие“ всички суми по изпълнителен лист от 01.04.2013 година по ЧГД
№ 1011/2013 година на СлРС, с който било образувано изпълнителното дело.
На 29.04.2022 година изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ М.
М. на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да заплати на ищеца сумата 1150,00 лева, представляваща обезщетение
1
за причинени имуществени вреди. Претендират се разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се
излага, че на 24.09.2009 година между Държавен Фонд „Земеделие“ и К. Г. И.
е сключен договор № 20/112/02136 за отпускане на финансова помощ по
мярка „създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013, мярка
112. В рамките на администриране на договора е констатирана нередност,
последица на която е отказ от изплащане на финансова помощ,
представляваща второ плащане и се дължи връщане на полученото първо
плащане в размер на 24 446 лв. Отказът е обективиран в заповед № 03-280-
РД/7 от 21.01.2013 година на директора на ОД-Ямбол. Цитираната заповед е
влязла в законна сила и впоследствие е образувано ч.гр.дело № 1011/2013
година по описа на РС - Сливен. Производството приключва с издаване на
изпълнителен лист от 01.04.2013 година и заповед за незабавно изпълнение,
които са предадени на Националната Агенция по приходите - гр. София за
събиране на вземането.
На основание издадения изпълнителен лист и въз основа на молба от
31.01.2014 година до ЧСИ М. М., peг. № 768 ОС - Сливен, е образувано
изпълнително дело № 26/2014 година. С образуване на изпълнителното дело
са извършени справки относно наличното имущество на длъжника. В
резултат на справките е наложен активен изпълнителен способ- запор върху
работната заплата на длъжника. Запорът е наложен на 06.02.2014 година и до
17.05.2015 година е активен и изпълняван, постъпвали са суми, погасяващи
дълга на К. И..
На 30.04.2019 година в деловодството на ЧСИ е постъпила молба за
извършване на справка за наличните банкови сметки на длъжника. Резултатът
от справките показва наличие на банкови сметки в „Ти Би Ай Банк“ и
„Алианц Банк“. Наложен е активен изпълнителен способ-запор върху
сметките на длъжника и в двете банки. Запорът в „Ти Би Ай Банк“ е наложен
на 20.05.2019 година, а запорът в „Алианц Банк“ на 21.05.2019 година. На
10.06.2019 година е изпратено съобщение до длъжника за наложените запори
върху банковите му сметки.
С решение № 490/30.09.2021 постановено по гр. дело № 2159/2021 по
описа на РС-Сливен, влязло в сила на 26.02.2022 година е установено със сила
на присъдено нещо, че ищецът К. И., поради изтекла в нейна полза
2
погасителна давност, не дължи сумите по изпълнителен лист от 01.04.2013
година.
С искова молба от 01.06.2022 година пред PC- Сливен е предявена нова
претенция на основание чл. 49 ЗЗД. С петитума се иска осъждане на
Държавен Фонд „Земеделие“ за сумата от 1 150 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, произтекли от непозволено увреждане на
имуществото — платено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие
по изп. д. № 480/2022 година.
На 11.04.12022 година срещу ищеца е образувано изп. дело № 480/2022
година въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2013 година. За защита на
своите права и интереси по същото, ищецът е упълномощил адвокат, с който
сключил договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 година, по
който заплатил исковата сума под формата на адвокатско възнаграждение. С
влязло в сила решение по гр.д. № 490/2021година по описа на СлРС е прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ДФ
„Земеделие” сумите в изпълнителен лист от 01.04.2013 година, поради
погасено по давност задължение. Наложен е запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, но суми не са удържани. На основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК изпълнителното дело е прекратено. В действителност реална
правна защита по изпълнителното дело не е осъществена. Позоваването на
влязлото в сила съдебно решение автоматично е довело прекратяване на
изпълнителното дело, което означава, че правна защита не е осъществена, а и
разходите за адвокатско възнаграждение не са задължителни и не са
обусловени от неправомерни действия на длъжностни лица. Отделно от това
размерът на адвокатския хонорар е неоснователно висок, за предприетата от
страна на адвоката правна защита.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция.
Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия
противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа.
За да се ангажира отговорността на силата на чл. 49 ЗЗД е необходимо да
3
бъдат изпълнени всички елементи от фактическия състав на правната норма.
В случая не се доказва вината на лицето, което е възложило работата.
Образуването на ново изпълнително дело не съставлява виновно и
противоправно поведение на кредитора/ взискател/ като за него не
съществува законова пречка да инициира ново изпълнително производство. В
този смисъл не е доказано противоправно деяние, проявено от действия на
служители на взискателя, следователно липсва елемент от фактическия състав
на чл. 49 ЗЗД
Не на последно се излага, че исковата претенция е неправилно насочена
към Държавен Фонд „Земеделие“. Изпълнително дело № 480/2022 година
описа на ЧСИ М. М. ОС-Сливен е образувано по молба на служител на
Национална Агенция по приходите които се явяват взискатели по
изпълнителното дело.
Излага се, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД:
имуществените вреди за ищеца под формата на платено възнаграждение на
адвокат не са в пряка връзка с виновното и противоправно действие на
лицата, на които взискателят - Национална Агенция по приходите, е
възложила работа по иницииране и водене на изпълнително производство за
събиране на парично вземане. Предявеният на това основание иск е недоказан
по основание и се моли да се отхвърли.
В съдебно заседание, ищецът представляван от пълномощник е заявил,
че поддържа исковата молба. Изразено е писмено становище, съгласно което
се претендира за уважаване на исковете изцяло и за присъждане на
направените по делото разноски, за което се представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представялва от представител или пълномощник. Становище по същество
няма изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2013 година по ЧГД №
1011/2013 година на СлРС, издаден в полза на Държавен фонд „Земеделие“ от
НАП на основание чл. 426 от ГПК в качеството си на взискател е инициирал
4
образуване на изпълнително дело № 480/2022 година на ЧСИ М. М. срещу
ищеца К. И. в качеството й на длъжник, станало на 14.04.2022 година, като е
поискал от съдебния изпълнител служебно да приложи оригиналът на титула,
намиращ се към подаване на коментираната молба по прекратено вече
изпълнително дело № 26 /2014 година по описа на ЧСИ М. М..
С образуване на изпълнителното дело е бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Изпратена е покана за доброволно изпълнение.
С влязло в законна сила на 26.02.2022 година съдебно решение №
490/30.09.2021 година, постановено по ГД № 2159/2021 година на СлРС,
изцяло потвърдено с решение № 6/13.01.2022 година, постановено по
въззивно гражданско дело № 532 по описа на СлОС е признато за установено
със сила на присъдено нещо, че длъжникът К. Г. И. не дължи на Държавен
фонд „Земеделие“ сумите по изпълнителен лист от 01.04.2013 година,
издаден по ЧГД № 1011/2013 година на СлРС, въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 26 /2014 година по описа на ЧСИ М. М..
На 29.04.2022 година ЧСИ М. М. е прекратила изпълнително дело №
26 /2014 година по описа на ЧСИ М. М. било от на основание чл. 433, ал. 1, т.
7 от ГПК.
На 11.04.2022 година срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
480/2022 година въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2013 година. За
защита на своите права и интереси по същото, ищецът е упълномощил
адвокат, с който сключил договор за правна защита и съдействие от
21.04.2022 година и му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
исковата сума от 1 150 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата 1150,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, е допустим, а разгледан по същество се приема за доказан по
основание и в пълния претендиран размер и като такъв следва да се уважи
изцяло, предвид следните аргументи и съображения.
Предвид едностранният характер на изпълнителното производство, не
позволяващ да се репарират направените от длъжника разноски при
5
прекратяване на изпълнителното дело, те могат да се претендират по исков
ред, като материално правното основание на претенцията произтича от
принципите на непозволеното увреждане.
По правило на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по правилото на чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така
- ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС №
9/1966 г.)
Когато отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие,
съставляващо неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то
в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали
вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е
станало виновно.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е инициирал
образуване на изпълнително дело и дали процесните вреди – платен
адвокатски хонорар са в причинна връзка, т.е. дали са направени по същото.
Като резултат на активното процесуално поведение от ищцовата страна
по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че ответникът и е
причинил имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в разходи за платено
6
адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по изпълнително дело №
480/2022 година, по описа на ЧСИ М. М., като без основание е инициирал
образуването на това изпълнително дело срещу нея, при положение, че преди
това с Решение № 490/30.09.2021 година, постановено по ГД № 2159/2021
година на СлРС, със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че К.
Г. И. не дължи сумите по изпълнителния лист 01.04.2013 година.
По делото е безспорно установено, че изпълнително дело № 480/2022
година, по описа на ЧСИ М. М. е прекратено на основание чл. чл. 433 от
ГПК, а съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, всички разноски са за сметка на
взискателя.
Така по безспорен начин се доказа, че ищцата е претърпяла
имуществена вреда от неправомерни процесуални действия на ответника,
който е образувал изпълнително дело за несъществуващо
задължение.
С оглед изхода на процеса следва на ищеца да се присъдят разноски по
делото в размер на 424 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността : Гр. София, бул. “ Цар Борис
III “ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес :
****, сумата 1 150 лева /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по изпълнително дело №
480/2022 година по описа на ЧСИ М. М., прекратено на основание чл. 433 от
ГПК, както и сумата 424 лева /четиристотин двадесет и четири лева/,
представляваща разноски, направени по настоящото гражданско дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7