Решение по дело №50/2024 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 15
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Габриела Петкова Димитрова
Дело: 20243620200050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Нови пазар, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Габриела П. Димитрова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Габриела П. Димитрова Административно
наказателно дело № 20243620200050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на И. Ф. Т., ЕГН**********, с адрес: гр. С., ул. " *** " № *,
общ. С.,обл. П. чрез адв. Р. А., против Наказателно постановление №BG27042023/1000/Р8-
1288/23.10.2023 г. на *** Н. към А. „***“ - С., с което му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1 800 лв., на основание чл. 179, ал. 3 „а” от ЗДвП, както и
заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лв., на основание чл.
189е, ал. 7 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че доколкото процесният автомобил е
собственост на „***“ ЕООД, имуществена санкция е следвало да бъде наложена именно на
дружеството. Твърди се, че въззивникът притежава валидна винетка, за което представя
разписка за маршрутна такса в размер на 64.59 лв. за общо разС.ие 363.52 км, като изтъква,
че промяната на маршрута се дължи на грешка в тол системата. Счита, че в случая
приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения отправя искане
за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът И. Ф. Т., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален
представител, в което депозираната жалба се поддържа на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява становище, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за
евентуална прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения по същество на спора.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2023 г., в 16:44 ч., на К. път ***, км 69+033, се движело ППС с peг. №
****, вид: ***, марка и модел: *****, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,
брой оси - 5. ППС било засечено с контролно устройство № ****, като последното попадало
в категорията на ППС, за което е дължима, но не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП. За процесното превозно средство била издадена маршрутна карта с идентификационен
номер 23040540776621, валидна от 19:39 ч. на 05.04.2023 г. до 19:35 ч. на 06.04.2023 г.,
която обаче не включвала преминаване по път ***, км 69+033, съответно шофьорът на ППС
с peг. № **** преминал през сегмент №**********, в границите на който се намирало и
контролното устройство с идентификатор № ****, за който сегмент нямало плащане на
таксата.
На 27.04.2023 г. в 09:11 ч. в направление излизане от територията на Република
Б., на граничен контролно-пропускателен пункт К., пристигнало пътно превозно средство с
peг. № ****, вид: ***, марка и модел: *****, с обща техническа допустима максимална маса
- над 12 тона, брой оси - 5, управлявано от въззивника И. Ф. Т.. След извършена проверка,
от контролните органи било установено, че на 05.04.2023 г. в 19:44 ч., по път ***, км
69+033, се движело ППС с peг. № ****, вид: ***, марка и модел: *****, с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси - 5, с водач И. Ф. Т., като било засечено
с контролно устройство ****, че се движи по път включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За
нарушението бил генериран запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с №F******.
За извършеното административно нарушение от главен инспектор в ТД отдел
МП К., териториална дирекция „***“ бил съставен АУАН № BG27042023/1000/P8-
1288/27.04.2023 г., в който при гореописаните обстоятелства актосъставителят е посочил, че
е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актьт бил подписан от жалбоподателя
без отразени възражения. С разписка жалбоподателят бил уведомен, че ще бъде освободен
от административно наказателна отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в 14- дневен
срок от получаване на АУАН бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, в
размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП, което не било сторено.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на *** Н. към А. „***“ - С., в което е възпроизведена идентична фактическа
обстановка с установената в съставения акт и е възприето осъществяване на същото
административно нарушение, поради което на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление №BG27042023/1000/Р8-1288/23.10.2023 г. е
издадено от компетентен орган – *** Н. към А. „***“ - С., видно от приложените по делото
копия на Заповед № РД-11-749/07.06.2023 г. и Заповед № ЧП-СП-НТУ-149/25.05.2023 г. на
Председателя на управителния съвет на АПИ. Постановлението е издадено в шестмесечния
2
преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в постановлението е направено с
достатъчна пълнота и конкретика. Деянието, което контролните органи считат, че е
осъществено, се свежда до несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
въздигащо в състав на административно нарушение управлението на МПС от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на пътното превозно средство. Същата според настоящата инстанция освен санкционна е и
материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да
се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, според което
"водачът на пътно превозно средство /ППС/ от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице". И двете
разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.
От приложеното извленение на доклад от ел. система за събиране на пътни такси
по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 -3в, 2 бр. снимки на ППС с
рег. № ****, становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ към НТУ, пътен лист серия ВА №548255, безспорно се установява, че на
05.04.2023 г., в 19:44 ч. И. Ф. Т. е извършил административно нарушение на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП, тъй като е управлявал ППС с peг. № ****, вид: ***, марка и модел: *****, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси - 5, и се е движел по път ***,
км 69+033, като е преминал през тол сегмент №********** /пътен участък/, в границите на
който се е намирало котролно устройство с идентификатор №****, за който не била
заплатена тол такса.
В настоящия случай процесното нарушение е установено чрез елекронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъщсетвява
контрол върху заплащането на такса по чл. 10, ал. 1 ЗП. Според разпоредбата на чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по ЗП създава доклади за
всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи. Съобразно правилото на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата.
По делото не е спорно между страните, че има заплатена ТОЛ такса и издадена
маршрутна карта, както и че в периода на валидност тази картта ППС е установено на път,
който не е включен в маршрута, определен определен при плащането на таксата.
Задължението за заплащането на ТОЛ такса е регламентирано в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
където са посочени задължените субекти и правата, които възникват за тях от плащането на
таксата. Там освен правото да се измине разС.ието между две точки от съответния път или
пътен участък, е уреден механизмът, по който се определя таксата изминатото разС.ие се
изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло. При определянето на таксата се вземат предвид и
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разС.ие, от
3
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Всички тези
предпоставки за формирането на ТОЛ таксата предопределят задължението на водача да се
придържа към конкретния маршрут в маршрутната карта, защото той предпоставя и
размерът на таксата. Обстоятелството, че за същият ден и за същото ППС е имало закупена
валидна маршрутна карта с идентификационен номер 23040540776621, не може да промени
формираният вече извод, че липсва плащане на тол такса за преминаване през пътя,
включващ сегмент **********. От представения по делото пътен лист серия ВА №548255 се
установи и обстоятелството, че към момента на извършване на процесното нарушение, ППС
с рег. № **** е управлявано именно от жалбоподателя И. Ф. Т..
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че е следвало да
бъде ангажирана отговорността на дружеството чиято собственост е ППС, тъй като в
конкретния случай субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е имено водачът, който е
управлявал ППС.
Административнонаказващият орган, след като правилно е квалифицирал
процесното нарушение е санкционирал жалбоподателя със законоустановеното по вид и
размер наказания за констатираното нарушение, като му е наложил наказание "Глоба" в
размер на 1800 лв. Същото е конкретно и императивно установено от законодателя като вид
и размер, което игнорира възможността съдът да преценява приложението на разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН. В издаденото наказателно постановление правилно е посочено, че
съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП, независимо от налагането на
административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10б,
ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на пътното превозно средство. Доколкото от материалите
по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е заплатил
компенсаторна такса в предоставения му срок, то същият дължи заплащане и на таксата,
посочена в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разС.ие, която се дължи за това
ползване.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото, съгласно чл. 189з от
ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.
С оглед на изложеното, обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и съобразно направеното искане, на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН на Н. към А. „***“ - С. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лв. Производството по делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лв.
Воден от горното, съдът



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №BG27042023/1000/Р8-1288/23.10.2023 г. на *** Н. към А.
4
„***“ - С., с което на И. Ф. Т., ЕГН**********, е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1 800 лв., на основание чл.179 ал. 3 „а” от ЗДвП, както и заплащане на
съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лв., на основание чл. 189е, ал. 7 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***" № *, общ. С., обл.
П., да заплати на Н. към А. „***“ - С., сумата от 80 /осемдесет/ лв., представлявдаща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Шумен по реда на АПК .

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5