Р Е Ш Е Н И Е
№......./…...
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
окръжен съд - Варна, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди
двадесет и четвърта година, проведено в състав:
окръжен СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Сияна Г., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №501 по описа на Окръжен съд – Варна за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, с която се предявяват искове
от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество (КОНПИ) с предходно наименование Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат *********, с
административен адрес гр. София, пл. Света Неделя №6, за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество, както следва на:
-
½ /една втора/
идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *******, а
именно: ***с площ от 91.34 кв.м., състоящ се от: дневна, детска
спалня, родителска спалня, кухня-столова, входно антре, дрешник, баня-тоалет,
пералня, тоалет, балкон към ул.***и балкон към ул.***, при граници и съседи: ***на
П. Г. С.и ап.№ 35 на И. и Р. С., ведно с прилежащата му изба № 14 с площ от
3.90кв.м., при граници и съседи: изба № 13 и изба № 15, както и 1.1709% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата, попадащо в кв.549 по плана на 14 микрорайон на
гр.Варна, придобит с нотариален акт № 115, том I, рег.№
950, дело № 92 от 29.04.2011г. / Акт № 13, том XXVI, дело № 5433 от
05.05.2011г. на СВ - Варна, предявен срещу ответника С.С.А., ЕГН ********** ***, с
правно основание чл. 144 във връзка
с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2
ПЗР на ЗОНПИ;
-
½ /една втора/ идеални части от недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, *******, а
именно: ***с площ от 91.34 кв.м., състоящ се от: дневна, детска
спалня, родителска спалня, кухня-столова, входно антре, дрешник, баня-тоалет,
пералня, тоалет, балкон към ул.***и балкон към ул.***, при граници и съседи: ***на
П. Г. С.и ап.№ 35 на И. и Р. С., ведно с прилежащата му изба № 14 с площ от 3.90кв.м.,
при граници и съседи: изба № 13 и изба № 15, както и 1.1709% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена сградата, попадащо в кв.549 по плана на 14 микрорайон на гр.Варна,
придобит с нотариален акт № 115, том I, рег.№ 950, дело № 92 от 29.04.2011г. /
Акт № 13, том XXVI, дело № 5433 от 05.05.2011г. на СВ - Варна, предявен срещу ответника
Д.С.А., ЕГН **********, чрез законния му представител С.С.А., ЕГН ********** *** с
правно основание чл. 144 във връзка
с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2
ПЗР на ЗОНПИ;
-
1/2 /една
втора/ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, *******, а именно:
самостоятелен обект с идентификатор ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри, представляващ ***с площ от 91.34кв.м., състоящ
се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер и входно антре, при
съседи: на същия етаж обект с идентификатор *******; под обекта
10135.1030.6.4.13; над обекта 10135.1030.6.4.19, ведно с принадлежащата му изба
№ 75 с площ от 6.00кв.м., при граници: изток - абонатна станция, запад - изба
74, север - избен коридор, юг - зелени площи, горе - жилища и 0.8772% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, придобит с нотариален акт №
90, том IX, рег.№ 10791, дело № 1128 от 20.11.2015г. / Акт № 85, том LXXI, дело
№ 15065 от 20.11.2015 г. на СВ - Варна, предявен срещу ответницата Д.С.Г., ЕГН ********** *** лично и в качеството й на
правоприемник на починалия в хода на съдебното производство ответник С.А. *** и
С.С.А., ЕГН ********** *** в качеството му на правоприемник на починалия в хода
на съдебното производство ответник С.А. ***, с правно
основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2 ПЗР на ЗОНПИ;
-
½ /една втора/ идеални части от недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, *******, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри,
представляващ ***с площ от
91.34кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер и
входно антре, при съседи: на същия етаж обект с идентификатор *******; под
обекта 10135.1030.6.4.13; над обекта 10135.1030.6.4.19, ведно с принадлежащата
му изба № 75 с площ от 6.00кв.м., при граници: изток - абонатна станция, запад
- изба 74, север - избен коридор, юг - зелени площи, горе - жилища и 0.8772%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит с нотариален
акт № 90, том IX, рег.№ 10791, дело № 1128 от 20.11.2015г. / Акт № 85, том
LXXI, дело № 15065 от 20.11.2015 г. на СВ - Варна, предявен срещу
ответника С.С.А., ЕГН ********** ***, с правно
основание чл.150 във връзка с чл. 146 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2 ПЗР на ЗОНПИ.
С определение № 260245/14.11.2023г.,
постановено по делото производството по делото е прекратено в частта на
първоначално предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество
представляващо 5300 лева внесени от трети на спора лица по сметка на ответницата
Д.С.Г., както и по отношение на искането за отнемане на лек автомобил марка ***,
на осн. чл. 233 ГПК.
В исковата молба се
излагат твърдения, че в ТД на КОНПИ – Варна е постъпило уведомление от Районна прокуратура – ***
вх. №УВ-675/10.05.2016г. за привличане за обвиняем и след това за внесен на
обвинителен акт по ДП №101/2015г. по описа на МВР – *** срещу С.А.Г.,
ЕГН**********, за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК.
За престъплението било образувано НОХД №2325/2016г. на
РС-Шумен, по което с Присъда №79/14.11.2016г., влязла в законна сила на 30.11.2016г., С.А.Г. е бил признат за
виновен в това, че за времето от 06.12.2011 г. до 22.02.2013 г. в гр. ***, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице -
ЧСИ с peг. № 873, с район на действие Окръжен
съд - ***, присвоил чужди пари - сумата от 294 584,59лв., собственост
на ***- гр. ***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява, като присвояването е в големи размери, поради което и на основание
чл.202, ал.2, т. 1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 и чл.58а от НК е осъден на три
години „лишаване от свобода", чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от пет години.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на С.А.Г.
е определено общо наказание с присъдите, постановени по НОХД № 1835/2014г. на
Районен съд - Шумен, по НОХД № 501/2015г. на Районен съд - Шумен, по НОХД №
446/2016г. на Районен съд - Разград и по НОХД № 1562/2016г. на Районен съд -
Шумен, като му е наложено най-тежкото от наложените наказания, а именно три
години „лишаване от свобода", чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от пет години.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо
наказание е присъединено наказание „глоба" в размер на 1000 лв., наложено
по НОХД №460/2013 г. на Районен съд -Велико Търново.
С.А.Г. е осъден да заплати на ***- гр. *** сумата от
294 584,59 лв., представляваща обезщетение за причинените на дружеството
имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като уважен
граждански иск предявен от пострадалото лице, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска 04.11.2016 г. до окончателното плащане
на сумите.
За определяне на несъответствието, сумата в размер 294 584,59лв. е
включена в частта „Имущество" на анализа, но не подлежи на отнемане в
полза на държавата, тъй като е собственост ***
Твърди се, че
описаното престъпление попада в обхвата на чл.108 ЗОНПИ, приложим на осн. §5,
ал.2 ПЗР на ЗОНПИ.
С оглед на
горното, въз основа на постъпилото уведомление, с Протокол №ТД04ВА/УВ-9642/16.05.2016г. е била образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето С.А.Г.,
ЕГН**********, като периодът
на проверката бил от 16.05.2006г. до 16.05.2016г. А с оглед данните от
проверката, с Решение №530/29.11.2017г. на КОНПИ било образувано производство за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобитото от адресата и свързаните с него лица имущество.
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който те изразяват
становище за допустимост на производството. Признават присъдата спрямо проверяваното лице; признават
откритото срещу него производство за установяване наличие или липса на
незаконно имущество; признават брака на проверяваното лице със сочената от
ищеца съпруга на лицето; признават и че С. и Д. Г. са родители на отв. С.А.,
който от своя страна е баща на отв. Д.А..
Възразяват обаче срещу
основателността на исковете. Сочат, че С. и Д. Г. са разполагали със собствени
средства, придобити от труд, спестявания, наследство, дарения и още
„акумулирани по сметки на съпругата“, които са със законен произход и са
послужили за придобиване на жилищата *** ул. ***, поради което и имотите не
подлежат на отнемане.
Ответниците
оспорват още и: 1/сочените от ищеца
пазарни стойности на всички релевантни за делото леки автомобили; 2/приходната
част от анализа от Ревизионни актове от 15.10.2009г. и от 05.02.2013г. с оглед
на неправилно определено начално салдо на наличното имущество; 3/намаленото
имущество с нормативно признатите разходи, това касаело само данъчните
облекчения; 4/ че исковата сума от 5300лв. подлежи на отнемане; 5/размера на
обичайните и извънредните разходи по пар.1, т.6 ДР на ЗОПДНПИ; 6/икономическия
анализ на ищеца с оглед на законните доходи на ответниците.
Ответниците уточняват в
молба с вх. № 260798/08.02.2022г.
източниците на паричните средства, като посочват, че:
- че С.Г. е имал дългогодишен трудов стаж,
от който към началото на проверката, а именно към 01.01.2006г., е имал в брой
средства в размер на 100 000лв.; че
през 1997г. той е получил 64 000 германски марки, като цена от продажбата
на съвместен със сестра му имот; че през
2015г. е получил и заем от правен субект извън територията на страната в размер
на 45 000 лв., със срок на връщане 10 години.
- че ответницата Д.Г. също е имала трудов
стаж, като през 2001г. нейният баща С. Б. й е предоставил 125 000 лв.,
като в писмо е изявил воля сумата да бъде използвана за закупуване на жилище в
град Варна; че ответницата е ползвала и
кредит от „Експрес банк“ в размер на 20 000 лв. и кредит от „Уникредит
Булбанк“ в размер на 25 000 лв.
- че ответникът С.А. е участвал с парични
средства за закупуване на процесния имот през 2011г., които били от продажба на
негово наследствено жилище в гр. ***, кв. ***, за сумата от 22 423,80
лв.; че през 2015г. е получил от баба си
Л. Б.сумата от 56 000 лв.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
уведомление от РП – *** от 2016г. до ТД на КОНПИ, от което се установява, че
първоначалният ответник С.А. *** е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201 НК, за което обстоятелство е
образувано досъдебно производство № 101/2015г. по описа на ОД на МВР – ***.
С протокол за започване на
проверка № ТД 04 ВА/УВ-9642/16.05.2016г.
е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на първоначалния ответник С.А. ***, като периода на проверката
обхваща времето от 16.05.2006г. до 16.05.2016г.
От представяния по делото
обвинителен акт от 16.09.2016г. по описа на РП – *** се установява, че срещу С.А.
*** е внесено обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201, вр.
чл. 26, ал.1 НК, за това че за периода 06.12.2011г. – 22.02.2013г., като
длъжностно лице – частен съдебен изпълнител е присвоил чужди парични средства в
размер на 294584,59 лева.
С присъда № 79/14.11.2016г.
постановена по НОХД № 2325/2016г. на Районен съд – Шумен, С.А. *** е признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за период от 5 години, на
осн. чл. 66, ал.1 НК. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и сумата от
294 584,59 лева причинени на пострадалото лице имуществени вреди.
От представената по делото
справка НБД „Население“ съдът приема, че първоначалният ответник С.А. *** е
сключил граждански брак с ответницата Д.С.Г., за което обстоятелство е издаден
акт за граждански брак № 0135/25.05.1980г. от Община ***, както и че ответникът
С.С.А. е негов син. От приложената по делото справка НБД “Население“ за
ответника С.С.А.,
съдът прима, че ответникът Д.С.А., ЕГН********** е син на ответника С.С.А..
Представено е решение №120/01.03.2018г. на КОНПИ, с което въз основа на доклад рег. № ТД
04ВА/УВ –1836/12.02.2018г. на Директора на ТД на КОНПИ – Варна е взето решение
са бъде внесен иск във Варненски окръжен съд за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество.
С договор за покупко –
продажба от 20.11.2015г., оформен в нотариален акт № 90, том 9, рег. №10791,
дело № 1128/2015г. по описа на нотариус К.К.с район на действие ВРС,
ответниците С.С.А. и Д.С.Г. придобиват собствеността върху недвижим имот
представляващ ***в гр. Варна, ***, за сумата от 76100 лева, посочена в
договора за покупко – продажба.
От представената справка по партида на С.С.А.
водена в Служба по вписванията - Варна се установява, че на 05.05.2011г.
ответниците С.С.А. и Д.С.А. са придобили по
дарение от С.А.Г. и Д.С.Г. собствеността върху недвижими имот представляващ
***за което обстоятелство е съставен нотариален акт №13, вх. рег. № 8999, том
26 от 05.05.2011г. по описа на Служба по вписванията – Варна.
Прието по делото е заключението на
съдебно – автотехническа оценителна експертиза на вещото лице И.И., от която се
установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка ***рег. ***към датата
на неговото придобиване на 29.01.2007г. възлиза на 2980 лева, а тази на лек автомобил марка ***, към
момента на придобиване /23.07.2007г./ в размер на 1400 лева, а към момента на
отчуждаване / 23.06.2010г./ в размер на 1140 лева.
Прието към доказателствения материал по
делото е заключение по съдебно – оценителна експертиза на вещото лице К.В., от
която се установява, че пазарната стойност на недвижим имот представляващ ***в
гр. Варна, *** към датата на неговото придобиване / 20.11.2015г./ възлиза на
109500 лева.
Разпитана в хода на съдебното
производство е свидетелката М. А.Г. /свекърва на ответницата Д.С.Г./. В
разпитът си пред съда посочва, че първоначалния ответника С.А. *** й е
споделял, че има спестени към 2006 година 100 000 лева, които той
съхранявал в сейф в своето жилище, които парични средства свидетелят е виждала,
без да ги е броила. Отделно от това знае, че Г. е притежавал и сумата от 64000
германски марки, които също се съхранявали в личния му сейф.
Излага в разпитът си, че през 2001г. е
присъствала на среща, при която бащата на ответницата Д.Г. й е предал сумата от
125 000 лева, която сума също била съхранявана в домашния сейф на страните.
Разпитана в хода на съдебното
производство е свидетелката С. К. С. /майка на ответника Д.А./. В разпитът си
посочва, че заедно с ответника С.А. живеят във фактическо съжителство считано
от 2010г. Излага, че през 2010г. С.А. е продал личен свой имот в гр. ***, за
което е получил сумата от 22 000 лева, на която продажба свидетелката не
била присъствала. Отделно от това излага, че знае, че С.А. е имал и лични
спестявания в размер от около 30 000 лева. Посочва, че през лятото на
2015г. бабата на С.А. – Л. С. Б.а ги е извикала в гр. ***, при което им била
предала сумата от 56 000 лева, с която сума последната желаела да бъде
закупен апартамент и за второто дете на страните.
Прието е заключението по допусната в
хода на съдебното производство съдебно – икономическа експертиза на вещото лице
Р.С.. В заключението в раздел приходи
се посочва, че за процесния период
приходната част от анализа възлиза на сумата от 766 288,70 лева, която се формира от доходите, които са
декларирани в годишните данъчни декларации от първоначалния ответник С.Г. /517 964,74
лева/, неговата съпруга и ответник в производството Д.Г. /116 666,16
лева/, включват се надвнесените и възстановени данъци в размер на 508,97 лева,
както и усвоените банкови кредити в размер на 131 148,83 лева.
Към раздел разходи на икономическия анализ се отнася сумата от общо 787 198,33 лева, които са
формирани от 69389 лева – разходи за живот, 7362 лева – заплатени местни данъци
и такси, 34499,44 лева – заплатени глоби, 127511,41 лева – погасени кредити,
90652,72 лева – закупени недвижими имоти, 1400 лева – закупени моторни превозни
средства, както и сумата от 456 383,76 лева, която от своя страна включва
сумата предмет на осъдителната присъда, с която първоначалният ответник С.А. е
признат за виновен, заплатените стоки и услуги чрез ПОС терминални устройства
за целия период, както и разходите за живот в хипотезата, когато те превишават
разходите за живот съобразно статистическите данни на НСИ.
При съпоставка на приходите за периода
към разходната част, вещото лице посочва, че нетния доход представлява отрицателна величина в размер на -20909,63 лева.
В раздел имущество посочва, че стойността на придобитото имущество възлиза
на общо 239 236,53 лева, което
се формира от стойността на закупените недвижими имоти в размер от 231733,57
лева, стойността на закупени моторни превозни средства в размер на 2980 лева,
като и наличните към края на периода на проверката парични средства по банкови
сметки от 4522,96 лева.
При съпоставка на нетния доход с
размера на придобитото имущество посочва, че се установява несъответствие, което има отрицателна стойност от – 260146,16 лева.
Прието е заключение по допълнителна
съдебно – икономическа експертиза на вещото лице Р.С. по поставени въпроси от
ответниците.
Във този вариант на заключението си
вещото лице посочва, че в приходната
част на имуществения анализ се отнася сумата от общо 1 803 161,83 лева. Тази сума се формира от сумата от
763294,01 лева, която сума включва сумите посочени като доходи на първоначалния
ответник С.А.Г., която сума се извлича както в годишните данъчни декларации,
така и доходите посочени в изготвените ревизионни актове и ревизионни доклади
за него. Доходите извлечени от годишните данъчни декларации за ответницата Д.Г.
възлизат на сумата от 177 631,06 лева, като и за двамата доходите в
рамките на процесния период се изчисляват въз основа на декларирания от тях
доход, а не на база данъчната основа.
Идентични с първоначалната експертиза
са средствата от 508,97 лева по надвнесени данъци и усвоени кредити –
131 148,83 лева.
На следващо място в приходната част се
включва сумата от 277000 лева, която се формира от сумите, както следва:
100 000 лева притежавани от първоначалния ответник С.Г. и съхранявани в
сейф, сумата от 125 000 лева предадени от родители на ответницата Д.Г.,
сумата от 22 000 лева получена от продажба на апартамент на ответника С.А.
в гр. ***, както и 30 000 лева негови спестени средства. Вещото лице
изрично в заключението си посочва, че тази стойност се базира не на счетоводни
записвания, а на свидетелски показания събрани в хода на процеса. Отново на
тази основа, като данни от събрани гласни доказателства в процеса се включва в
приходната част на анализа и сумата от 56 000 лева, като предадена от Л.
Б./баба на ответника С.А./.
Идентични по размер са средствата
посочени в първоначалната и послужили за придобиване на недвижими имоти –
90652,72 лева.
В раздел приходи се включват и сумите
от 118403,32 лева, като увеличена стойност на дохода извлечена от ревизионен
доклад № Р-25-1403104-092-001/30.03.2015г. за 2011г., с който е констатирано
несъответствие в посочения размер между дохода и разхода, при което и служебно
НАП е осъществила увеличение на приходите на С.Г. в размер на 118675,19 лева. За ответницата Д.Г. се посочва, че с
ревизионен доклад № Р-03002515000251-092-001/30.03.2015г. са изчислени
недекларирани доходи от други източници в размер на 142720,23 лева за 2011г. и
34852,54 лева за 2012г. или общо 177 572,77 лева.
В раздел приходи се включва и сумата от
10950,15 лева формирана от получавана от НОИ пенсия от първоначалния ответник С.Г.
за периода 2010г. – 2016г.
Изчислената в раздел разходи по допълнителната съдебно – икономическа експертиза
на вещото лице С. сума от 787198,33
лева е идентична с сумата представляваща разходи за процесния период и по
първоначално приетото заключение.
При съпоставка на приходите съобразно
този вариант на заключението с разходите за процесния период, вещото лице в
заключението си посочва, че нетният
доход представлява положителна величина в размер на сумата от 1 015 963,50 лева.
Стойността на имуществото включващо недвижимите имоти, МПС и наличните към края
на периода на проверката парични средства също е идентично с първоначалното
заключение или сумата от 239 236,53 лева.
При тези данни и при съпоставка между
чистия доход и имуществото, вещото лице дава заключение по допълнителната
съдебно – икономическа експертиза, че е налице съответствие между доходи и имущество, което възлиза на 776 726,97 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните изводи от
правна
страна:
В предметния обхват на
престъпленията, които са визирани в разпоредбата на чл. 108, ал.1, т.8 ЗОНПИ редакция ДВ бр.84/2023г. с предходно наименование
ЗПКОНПИ попада
деянието, за което КОНПИ е уведомена за образуваното ДП № 101/2015г. по описа
на ОД на МВР - ***, по което първоначалния ответник С.А. *** е привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл. 201 вр.
чл. 26 НК. Самата проверка е образувана въз основа на протокол за започване на
проверка № ТД 04 ВА/УВ-9642/16.05.2016г., поради което и срокът от
16.05.2006г. до 16.05.2016г. по чл. 112, ал.3 ЗОНПИ е спазен. Ангажирани
по делото са доказателства и в частност решение №120/01.03.2018г. на КОНПИ, с което въз основа
на доклад рег. № ТД 04ВА/УВ –1836/12.02.2018г. на Директора на ТД на КОНПИ –
Варна е взето решение са бъде внесен иск във Варненски окръжен съд за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Предявените искове на КОНПИ са
насочени срещу проверяваното лице – първоначалният ответник С.А. ***, починал в
хода на съдебното и заменен от своите правоприемници – ответницата Д.Г. в
качеството й на негова съпруга, както и низходящия на проверяваното лице С.С.А..
Исковете на самостоятелно основание са предявени и срещу свързаните по смисъла
на §1, т.15, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ с проверяваното лице лица, а именно
неговата съпруга Д.Г., неговият низходящ
С.С.А., като и срещу синът на последния и внук на проверяваното лице Д.С.А.,
последният малолетен към момента на сезиране на съда с исковата молба,
представляван в производството от своя баща и законен представител.
Между страните по делото няма спор досежно основанието за
образуване на процесната проверка, срокът за нейното осъществяване,
повдигнатото обвинение за осъществено деяние от общ характер срещу
първоначалния ответник, осъдителната присъда и наложеното наказание на същия,
като и във връзка с обстоятелството, че останалите ответници имат качество на
свързани лица с проверяваното лице.
Спорът по същество е
съсредоточен около въпроси отнасящите до икономическия анализ и конкретно в
неговата приходна част, като основа за установяване на нетния доход, а от там и
за преценка крайния извод за наличието или липсата на съответствие между доходите
и придобитото имущество.
Легалната дефиниция на понятието „имущество“ се съдържа в
разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ редакция ДВ бр.84/2023г. с предходно
наименование ЗПКОНПИ, съобразно която имущество е всякакъв вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,
както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него.
В приложимия ЗОНПИ не е уредена обосновава презумпция за
престъпен източник на дохода, от която да бъде изведено дали даден доход е
законен или незаконен. Приложимият закон изисква (Първо) осъществяване
сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото на проверявания
период, съответно в края на проверявания период, като от значение е дали в
имуществената сфера на проверяваното лице има или няма превишение. Ако се
установи превишение, т.е. ако паричната оценка на имуществото е по-висока в
края на проверявания период съпоставен с началото на проверявания период,
тогава (Второ) предмет на изследване е в какъв размер е това превишение и на
какво се дължи той. За целта следва да бъдат съобразени доходите на
проверяваното лице, които са установени като законни, другите приходи които са
постъпили в патримониума на проверяваното лице, от тях следва да бъдат приспаднати
необходимо-присъщите разходи за издръжка на проверяваното лице и свързаните с
него лице съответно другите установени разходи, следва да бъдат отчетени
задълженията (в случай, че има такива)
за придобиване на имущество, при което едва тогава и ако превишението надхвърля
посочения в разпоредбата на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ размер от 150000 лева може да
бъде прието, че доходите са незаконни. До този извод може да бъде достигнато
едва ако бъде установено превишение на имуществото и същевременно несъответствие
между имуществото и нетния доход. Ако не бъде установено превишение то няма
увеличение в имуществената сфера на проверяваното лице, поради което няма какво
да бъде отнето, това по своята същност е имущество което макар и в
трансформиран вид е първоначалното такова. Наред с установяване на превишението
следва да бъде установено и несъответствие в размера посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ,
при което да бъде направен и извод, че една част от дохода или целия доход на
проверяваното лице има незаконен източник, съответно една част от имуществото
или цялото имущество, което е налично в края на проверявания период е незаконно
придобито и като такова подлежи на отнемане.
При отчитане на съдържащото се правило в разпоредбата на
§1, т.3 ДР на ЗОНПИ, за да бъде даден отговор на въпроса дали има или няма
несъответствие, следва да бъде осъществена съпоставка между имуществото на
проверяваното лице и свързаните с него лица, които са визирани в разпоредбата
на чл. 142, ал.2 ЗОНПИ, да бъде отчетен чистия доход на същите, който анализ да
бъде осъществен при съблюдаване на смисъла на понятията имущество и нетен
доход, съобразно легалните дефиниции, които закона дава.
Съобразно гореизложеното на първо време следва да бъде
даден отговор на въпроса дали е налице превишение на имуществото в края на
период на проверка, в сравнение с началото. За да бъде даден отговор на този
въпрос следва да бъде установено какво по вид е това имущество, съответно каква
е неговата стойност, като се има в предвид имущество, което е придобито от
ответниците в рамките на проверявания период, което имущество е все още налично
в техния патримониум в края на проверявания период или е отчуждено по непротивопоставим
на държавата начин, а при трансформация – стойността на наличното
трансформирано имущество.
По същество ищецът релевира искане за отнемане на
имущество формирано от идеални части от недвижими имоти, които идеални части в
своята съвкупност включват правото на собственост досежно ***намиращ се в ******
От наличните по делото писмени доказателства съдът
приема, че апартаментът в гр. Варна, *** е придобит по силата на договор за
покупко – продажба 20.11.2015г., обективиран в нотариален акт № 90/2015г. по
описа на нотариус К.К.с район на действие ВРС, като купувачи на този недвижим
имот по разпоредителната сделка с него са ответниците Д.Г. и С.А.. В договора
не е посочено при какви идеални части всяка една от страните придобива права
върху недвижими имот, поради което правата на собственост произтекли от
цитираната възмездна сделка за купувачите по нея по отношение на имота предмет
на тази сделка следва да бъдат приети, че са равни. Няма спор между страните, а
и се установява от представените по делото доказателства, че към момента на
реализиране на процесната покупко – продажба, ответницата Д.Г. се намира в брак
с първоначалния ответник С.А. ***, от което следва и извода, че ½ ид.
части от имота е придобита от съпрузите в режим на съпружеска имуществена
общност. Стойността на процесния имот съобразно заключението на съдебно –
техническата експертиза на вещото лице К.В., която напълно се кредитира от
съда, като обективно и компетентно дадена възлиза на 109500 лева, която
стойност е възприета и в имуществения анализ при изчисляване стойността на
имуществото на страните към края на периода на проверката. Имотът е придобит от
ответниците през проверявания период и наличен в техния патримониум към края на
периода на проверката.
Няма спор между страните по делото, че собствеността
върху недвижим имот представляващ ******е придобита от С.А. *** и неговата
съпруга Д.Г. по силата на разпоредителна сделка от 2011г. за сумата от
122233,57 лева, с който имот проверяваното лице и свързаното с него лице са се
разпоредили посредством дарение от 05.05.2011г. в полза ответникът С.А. /техен
син/ и Д.А. /техен внук/, което дарението е оформено в нотариален акт №
13/2011г. по описа на Служба по вписванията – Варна. Имотът е придобит от проверяваното лице и
неговата съпруга в рамките на периода на проверката, като в същия период
последните са се разпоредили с него по силата на безвъзмездна сделка в полза на
лица визирани в разпоредбата на чл. 144 ЗОНПИ, поради което и по силата на цитираната
материална разпоредба по отношение на този имот е допустимо заявяване на искане
за отнемане в полза на държавата.
Няма спор между страните по отношение на останалото
имущество придобито и налично в края на периода на проверката, същото включващо
лек автомобил марка ***придобит през 2007г. на стойност от 2980 лева, както и
наличните парични средства в банкови сметки на обща стойност от 4522,96 лева.
Съвкупността на придобитото през периода на проверката /16.05.2006г.
– 16.05.2016г./ имущество под формата на придобити недвижими имоти, лек
автомобил и налични парични средства в банкови сметки, което имущество е
налично в патримониума на ответниците в края на периода на проверката възлиза
на обща стойност от 239 236,53 лева. По отношение стойността на имуществото в
края на периода на проверката, заключението по съдебно – икономическата
експертиза – първоначална такава /допусната по искане на ищеца/ и допълнителна
такава /допусната по искане на ответниците/, съдът не констатира разминаване в
посочените стойности. Изложеното мотивира съда да приеме, че посочената от
вещото лице С. в заключенията му, както по основната, така и по допълнителната
експертиза стойност на имущество на ответниците към края на периода съответства
на останалите събрани по делото доказателства.
От изложеното
следва извода, че имуществото, което е налично в патримониума на проверяваното
лице и свързаните с него лица в края на периода на проверката възлиза на обща
стойност от 239 236,53 лева.
По твърдения на ищеца досежно притежаваното от
проверяваното лице и свързаните с него лица
имущество в началото на периода на проверката, което уточнение страната
прави с уточнителна молба от 02.07.2020г. имуществото се включва апартамент в
гр. *** придобит от С.Г.,*** и Д.Г., който имот през 2010г. е би дарен на
ответника С.А., съответно собствеността върху четири моторни превозни средства,
едно от което бракувано, туристическо ремарке и 50 бр. акции от капитала на
търговско дружество.
Съдът намира, че доколкото не се посочва моментът на
придобиване на имота в гр. *** от проверяваното лице и неговата съпруга, за да
бъде направен анализ дали придобиването му попада в рамките на процесния
период, то този не следва да се включва в имуществения анализ за проверяваното
лице и неговата съпруга, като имущество притежавано от тях в началото на
периода. Този имот в рамките на процесния период е придобит по дарение от
техния низходящ и ответник по делото – С.А., при което именно, като част от
неговия патримониум следва да се разглежда той. По отношение посочените в
уточнителната молба моторни превозни средства, ремарке и акции, като се отчете
годината на придобиване на същите, а т.е. преди 16.05.2006г., следва извода, че
същите са вещи и права придобити извън процесния период на проверка и не следва
да се анализират.
В тази част на анализа следва да бъдат разгледани
възраженията на ответниците и конкретно тези на първоначалния ответник С.А., че
същият към началото на проверката е притежавал парични средства в брой, както
следва: сумата от 100 000 лева, като придобита от спестявания при положен
дългогодишен трудов стаж и сумата от 64 000 германски марки, получена през
1997г. от продажба на имот, които суми по възражения на страната са били
съхранявани в домашния сейф на страните.
Безспорно паричните средства, които притежава
проверяваното лице и свързаните с него лице представляват имущество, което
увеличава техния патримониум. Доколкото паричните средства са имущество то
същите следва да бъдат отчетени при имуществени анализ, стига да бъде доказано
тяхното реално притежание и то към момент относим към момента на процесната
проверка. В случая ответниците за да установят тази си защитна теза за
притежавани към началото на периода на проверката парични средства от С.А. ***,
ангажираха гласни доказателства, като по техни почин бе разпитана свидетелката М.
А.Г.. В разпитът си тя изложи, че лично С.Г.,*** й е споделял, че притежава
сумата от 100 000 лева, както и сумата от 64 000 германски марки в
брой, които суми съхранявал в личен сейф. Свидетелят изложи, че била виждала
тези пари, съответно не е осъществявала преброяване на последните. Други
доказателства по делото във връзка с наличие и притежаване на процесните
парични средства не са ангажирани.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
свидетеля М.Г. в тази им част. Намира, че същите са опосредени, доколкото
релевантни за спора факти са й станали известни от страна по делото, предвид
това, че самия С.Г.,*** й е указал размера на притежаваните от него парични
средства. Свидетелят в разпитът си излага, че е виждала парични средства в
сейфа на първоначалния ответник, но не ги е броила, като наред с това изложи,
че в домашния сейф са били съхранявани и други парични средства с различен
източник, които следва да бъдат обсъдени по-долу в мотивите. Именно поради липсата на конкретика, яснота и
еднозначност на показанията на свидетеля, съдът не може да приеме, че
първоначалния ответник С.Г. е притежавал посочените от него суми от
100 000 лева и 64 000 германски марки, които суми да бъдат съотнесени
към неговото имущество в началото на проверявания период.
От изложеното съдът намира, че доколкото не се установява
имущество в началото на проверявания период, а наличното и притежавано от
страните в края на периода възлиза на 239 236,53 лева, при което следва извода,
че същото е на стойност над 150 000 лева, която стойност е посочена в
разпоредбата на §1, т.3 ДР от ЗОНПИ, при което следва да бъде извършен
имуществен анализ.
При отчитане на съдържащото се правило в разпоредбата на
§1, т.3 ДР на ЗОНПИ, за да бъде даден отговор на въпроса дали има или няма
несъответствие, следва да бъде осъществена съпоставка между имуществото на
проверяваното лице и свързаните с него лица, които са визирани в разпоредбата
на чл. 142, ал.2 ЗОНПИ, да бъде отчетен чистия доход на същите, който анализ да
бъде осъществен при съблюдаване на смисъла на понятията имущество и нетен
доход, съобразно легалните дефиниции, които закона дава.
За да бъде даден отговор на въпроса за нетния доход на
проверяваното лице и свързаните с него лица, следва да бъдат анализирани
приходите на същите, съотнесени към техните разходи за същия този период.
Основният спор между страните е съсредоточен в приходната
част на анализа. В защита на своите твърдения ищецът релевира искане, при което
съдът допусна изслуша и прие заключение на съдебно – икономическа експертиза на
вещото лице Р.С.. С оглед предприето оспорване на същата от ответниците по
тяхно искане се допусната, изслушана и прие допълнителна съдебно – икономическа
експертиза. В приходната част на своето първоначално заключение вещото лице С.
отнася сумата от общо 766 288,70 лева, подробно формирана по отделни
пунктове в обстоятелствената част на същото. В допълнителното си заключение
стойността на приходите на ответниците за процесния период се изчислява в
размер на 1 803 161,83 лева.
Първият основен компонент, който обуславя по-високият
размер на реализираните от ответниците приходи посочени в допълнителната
съдебно – икономическа експертиза са доходите извлечени от годишните данъчни
декларации на последните, съответно и от извършените по отношение на тях
ревизионни доклади, като следва да бъде отчетено, че доходът на ответниците във
втория вариант на експертизата е изчислен на база на декларирания от тях доход
в ГДД, а не на база данъчната основа.
Разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ посочва, че данъчната основа
е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни
облекчения. От изложеното следва, че данъчната основа се формира от различни
източници на приходи – трудово правоотношение, стопанска дейност, наем,
прехвърляне на права и др. източници, които общо формират една основа, която
бива намалена с предвидените от закона облекчения, като едва тогава и след
което намаляване се изчислява дължимият от данъчно задълженото лице данък.
Намалението при приложение на данъчните облекчения има отношение към определяне
размера на задължението за данъци, но не и към размера на реализираните от
лицето приходи от посочени източници. Не
следва при изчисляване приходите на проверяваното лице и свързаните с него лице
при осъществяване на имуществен анализ за последните по реда на ЗОНПИ, да бъдат
прилагани предвидените данъчни облекчения, които водят до намаляване на прихода
и формиране на данъчната основа. За изчисляване на прихода следва да бъдат
включени всички декларирани от проверяваното лице и свърнатите с него лице доходи
от законни източници. При така изложеното, съдът кредитира допълнителното
заключение на вещото лице С., което е допуснато по искане на ответниците, при
което не върху данъчната основа, а върху декларираният пред НАП приходи се
формира размерът на приходната част за ответниците в рамките на процесния
период.
Следващият компонент, който следва да бъде изследван и по
отношение, на който има спор между
страните, е дали в приходната част на анализа следва да бъдат отнесени недекларираните
доходи на проверяваното лице и свързаното с него лице, за които недекларирани
доходи приходната агенция е изготвила нарочни ревизионни актове на тези лица. В
тази връзка от доказателствата по делото в това число и заключението по
допълнителната съдебно – икономическа експертиза се установява, че НАП при
проверка на декларираните от първоначалния ответник доходи е изготвила
ревизионен доклад от 30.03.2015г., същият отнасящ се за декларираните доходи за
данъчната 2011г., с който доклад служебно приходната агенция е увеличила приходите
на С.Г. с сума над 118000 лева. По силата на ревизионен доклад също от 2015г.,
приходите на ответницата Д.Г. за данъчната 2011г. и 2012г. също са служебно
увеличени със сума над 177 000 лева. Съдът намира, че по отношение на тези
суми, които служебно Държавата, чрез своята приходна агенция е установила, че
представляват недеклариран от страните приход, който е реализиран през 2011-
2012г., а т.е. в рамките на процесния период на проверка по ЗОНПИ период, то
същите приходи следва да бъдат включени в приходната част на имуществения
анализ. Обстоятелството, че едно лице не е декларирало приход или е декларирало
непълнен по размер приход, при което е станало повод за извършване на
съответната данъчна ревизия и служебно увеличаване на приходите му от НАП,
обуславят налагане на съответната предвидена в закона санкция за това лице.
Това му неизпълнение на задължени за деклариране на приход или деклариране в
непълен размер на реализирания приход за съответната данъчна година не може да
обуслови изключване на тези приходи при изготвяне на имуществения анализ по
реда на ЗОНПИ, доколкото Държавата чрез своите органи е установила този приход,
като реализиран такъв от законен източник на дейност, върху който се дължи
данък. При така изложеното и доколкото Държавата, чрез приходната си агенция е
установила по-висок размер на приходите на С.Г.,*** и Д.Г., реализиран от
същите в рамките на процесния период на настоящата проверка, то размерът на
тази констатация под формата на техни приходи следва да бъдат включени в
приходната част на анализа. Изложеното мотивира съдът да кредитира в тази част
допълнителната съдебно – икономическа експертиза на вещото лице С., в която се
включва в раздел приход, приходите увеличени служебно от НАП по силата на
изготвените на ответниците ревизионни доклади.
Третият основен пункт, по който също е налице спор между
страните е свързан с приходите реализирани от дарени парични средства, спестени
средства, средства от продажба на имущество. В допълнителната съдебно –
икономическа експертиза, вещото лице
включва сумите от 277 000 лева, представляващи налични парични
средства, съответно 56 000 лева, като дарени от Л. Б./баба на ответника С.А./,
която стойност на парични средства е основава единствено на база свидетелски
показания. За тези суми вещото лице не констатира счетоводни записвания. Така
изложеното налага извода, че следва да бъде осъществен анализ на извода на
експерта, който анализ съдържа и съпоставка на събраните гласни доказателства с
така даденото заключение, доколкото съдът не е обвързан от последното, а е
задължен да обсъди заключението на
експерта в съвкупност с всички доказателства събрани по делото.
Сумата от 277 000 лева видно от обстоятелствената
част на допълнителната съдебно – икономическа експертиза се формира от сумите
от 100000 лева, като притежавана сума от С.Г.,***5 000 лева дарена от
бащата на ответницата Д.Г., сумата от 22 000 лева получена от ответника С.А.
от продажба на негов имот в гр. ***, както и сумата от 30 000 лева също на
С.А., като спестена сума от детските му години.
По отношение на сумата от 100 000 лева, съдът вече
обсъди събраните гласни доказателства, като прие, че не се доказа по делото
първоначалният ответник да е притежавал тази сума.
За сумата от 125 000 лева съдът изслуша показанията
дадени от свидетеля М.Г.. В разпитът си пред съда тя посочи, че е присъствала
на събиране през 2001г., при която среща лично е видяла, че бащата на ответницата
Д.Г. й предава сумата от 125 000 лева, за която сума също знае и е виждала,
че се съхранява с домашния сейф на страните.
Съдът намира, че за тези факти във връзка за тази конкретна сума следва
да даде вяра на показаната на свидетелката М.Г.. Последната лично е възприела
релевантен за спора факт, а именно предаване на сумата от възходящ на
ответницата, възприела е момента на осъществяване на този факт, като и размера
на предадените средства. За тази сума от 125 000 лева свидетелят е
възприела лично фактите, показанията и са конкретни по отношение време на
получаване на средствата, произход на същите и размер, както и мястото им на
съхранение.
За сумите от 22 000 лева с произход продажба на имот
в гр. *** и 30 000 лева, като спестени парични средства, и двете суми при
твърдения, че са част от патримониума на ответника С.
А. и послужили за закупуване на имота на *** в гр. Варна, съдът изслуша
гласни показания на свидетелката С. С.. В разпитът си последната посочи, че се
намира във фактическо съжителство с ответника С.А., с който имат две деца.
Показанията на този свидетел следва да бъдат разглеждани с оглед приложение на
ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, като бъде отчетено възможната й
заинтересованост. За произхода на средствата в размер на 22 000 лева от
продажба на личен имот на С.А. в гр. *** посочва, че не е присъствала на
разпоредителната сделка, като знанията й за получената продажна цена произтичат
от казаното й от ответника А.. В тази насока са и споделените й факти във
връзка с притежавани от последния спестявания в размер на 30 000 лева.
Съдът намира, че показанията на свидетелката С. за така посочените суми са общи
без всякаква конкретика, като факти релевантни за спора същата е възприела
опосредено и то от казаното й от ответника С.А., при което не се кредитират от
съда.
За сумата от 56 000 лева свидетелят излага конкретни
и последователни факти, които лично е възприела. Изрично посочи, че през 2015г.
бабата на ответника С.А. – Л. Б.е поканила страните в гр. ***, на която среща
им е предала сумата от 56 000 лева. Този момент свидетелят свързва с
раждане на второто им дете и желанието на даряващата сумата, тези средства да
послужат за закупуване на недвижим имот за него. Показанията са конкретни по
време на получаване на сумата, произход на средствата, както и размер на
последните, при което съдът кредитира показанията на този свидетел само в тази
част, приемайки, че през 2015г. бабата на ответника А. му е дарила сумата от
56 000 лева, която сума следва да се включи в приходната част.
В заключение съдът намира, че в приходната част на
имуществения анализ следва да бъдат включени сумите получени по дарение от
бащата на ответницата Д.Г. в размер на 125 000 лева, така и тези получени
по дарение от бабата на ответника С.А. в размер на 56 000 лева. За
разликата над посочената сума от 125 000 лева до посоченото от вещото лице
в допълнителното му заключение размер на сумата от 277 000 лева, съдът не
кредитира допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза.
На следващо място по отношение на средствата от продажба
на публичен търг, постановлението за възлагане, по който е вписано на
14.02.2011г. във връзка с апартамент в ***** в размер на 90652,72 лева.
Съдът намира, че така посочения от ответниците приход и
същия включен в приходната част на съдебно – икономическата експертиза не
следва да бъде кредитиран от съда. Възражение в тази насока досежно източници
на средства в резултат от проведен публичен търг не е релевирано в отговора на
исковата молба, съответно в първото по делото съдебно заседание, в което
изрично съдът допълни докладът си по делото, като включи изричните възражения
на ответниците по повод наличните от тях средства, произходът им и техния размер.
При тези съображения съдът намира, че не следва да включва в имуществения
анализ посоченият приход от вещото лице С. в допълнителната съдебно –
икономическа експертиза в размер на сумата от 90652,72 лева.
В последния пункт, съдът намира, че следва да бъдат
включени доходите на проверяваното лице от получавани от последния пенсии в
размер на 10950,15 лева, доколкото същите са реализирани в рамките на процесния
период и имат законен източник.
В заключение в раздел приходи на имуществения анализ,
съдът намира, че следва да бъде възприето заключението на вещото лице С. във
допълнителният му вариант, който е изготвен по искане на ответниците, като
посочената стойност бъде коригирана в частта на наличните парични средства
установени по гласни показания, като вместо възприетата от експерта сума от
общо 277 000 лева, съдът приема, че този размер възлиза на 125 000 лева,
съответно от приходната част следва да бъде изключена и сумата от 90652,72
лева, като налични парични средства. С оглед изложеното към приходната част на имуществения анализ
се отнасят средства в общ размер на
1 560 509,10 лева.
В основното заключение на вещото лице С. изготвено по
искане на ищеца, така и по допълнителното по искане на ответника е налице
идентичност на размера на разходите
–обичайни и извънредни, като сумата по този пункт от анализа възлиза на 787 198,33 лева, която стойност с
оглед кореспондиращите и в двете заключения констатации на вещото лице С.,
съдът приема за установена по делото.
След установяване на приходите в размер на
1 560 509,10 лева, от които приходи бъдат приспаднати обичайните и
извънредни разходи в размер на 787 198,33 лева, то нетния доход на ответниците за процесния период възлиза на сумата
от 773 310,80 лева.
По отношение на раздел „имущество“ съдът
намира, че към същото следва да бъдат отнесени онези налични към края на
периода на проверката вещи движими и недвижими, като и наличните парични
средства, било то в брой или по банкови сметки на ответниците. В тази графа не
следва да бъдат поставяни паричните средства по банкови сметки, които се били
последващо изтеглени от тях доколкото не се установява същите да са част от
патримониума на проверяваното лице и свързаното с него лице към края на периода
на проверката.
Идентични за констатациите на вещото лице С.,
както в основното, така и в допълнителното заключение досежно въпросите за
стойността на притежаваното имущество към края на периода на проверката, при
което и съдът кредитирайки заключението по основната и допълнителна експертиза
на вещото лице, възприема така посочената стойност от 239 236,53 лева.
При съпоставка на чистия доход от 773 310,80 лева с
размера на придобитото и налично имущество от 239236,53 лева, то следва извода,
че е налице съответствие в размер на
сумата от 534 074,27 лева, от което следва и извода, че размера на доходите
след установяване на приходите и приспадане на разходите не превишава размера
на придобитото имущество в рамките на процесния период.
По изложените
съображения и доколкото не се установи несъответствие между нетния доход и имуществото, не
може да бъде прието твърдението на ищеца изложено в исковата молба, че
имуществото е придобито по незаконен начин, което обосновава неоснователност на
предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ответниците се дължат съдебно – деловодни разноски. Ответницата
Д.Г. е направила искане за
присъждане на разноски в размер на 3705,87 лева, от които 2700 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство
и 1005,87 лева съдебно – деловодни разноски, ответникът С.А. сумата от 4500 лева
представляващо възнаграждение за процесуално представителство, съответно
ответникът Д.А., действащ чрез
законния си представител претендира сумата от 2800 лева възнаграждение за процесуално представителство.
От ищеца е
направено възражение за прекомерност, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
По делото са
представени доказателства за сторени разноски л. 206 –л.208г., от които се
установява, че уговореното възнаграждение за процесуално представителство от
всеки един от ответниците Д.Г., С.А. и Д.А.,
чрез законния си представител е заплатено в брой. Отделните договори за правна
защита и съдействие са подписани от процесуалния представител и всеки едни от
ответниците, при което посоченото, като уговорено възнаграждение следва да бъде
прието, че съставлява разписка за посочената сума, от където и извода, че
уговореното възнаграждение е реално заплатено.
По въпроса за
неговата прекомерност:
При определяне на
размера на дължимите в полза на страна по делото разноски да бъдат взети в
предвид видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Производството е
образувано по искове на ищеца за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество, същото образувано въз основа на искова молба от
01.03.2018г. и приключило пред настоящата първоинстанционна съдебна инстанция
на 14.11.2024г. Следва да бъде отметено, че през този период от време
производството се е забавило и по обективни причини, сред които спиране на
същото, съответно прекратяване на производството съответно провеждане на
процедура по обжалване на прекратителното определение на съда. Наред с това
следва да бъде посочено, че доказателствата по делото са в значителен обем,
като към делото са приложение шест папки писмени доказателства. Проведени са
девет открити съдебни заседания, в които са извършени съответните действия по
попълване на делото с представяне на писмени доказателства, изслушване на
гласни показания, съдебно – оценителни експертизи, както и съдебно –
икономически експертизи. Материалният интерес е обусловен от цената на иска,
като по първият иск за отнемане на ½ ид. части от ***в ***** той възлиза
на 75 000 лева, по който иск е предявен срещу ответника С.А.. Вторият иск
за отнемане на останалата ½ ид. части от имота е предявена срещу
ответника Д.А., действащ чрез законния си представител, чиято цена на иска също
възлиза на 75 000 лева. Третият иск за отнемане на ½ идеални части
от ***в *****е първоначално предявен срещу проверяваното лице и ответника С.Г.,***,
заменен от своите правоприемници ответницата Д.Г. и С.А., както и срещу Д.Г. в
лично качество. Цената на този иск възлиза на
65 000 лева, от които 32500 лева следва да бъдат отнесени към
материална оценка защита на спорното право по отношение на Д.Г. в лично
качество, 16250 лева за същата в качеството й на правоприемник на починалата в
хода на процеса страна, съответно също в това му качество на правоприемник на
ответника С.А. следва да бъдат разпределени 16250 лева под формата на размер на
защита на материалния интерес. По четвъртият иск за отнемане на останалата
½ ид. части от имота ответник е отново С.А., а този иск е с цена 65000
лева.
В заключение
материалния интерес, по който ответникът С.А. е организирал защитата си по
делото възлиза на сумата от общо 156 250 лева /75000+16250+65000/, тази на
ответницата Д.Г. на общо 48 750 лева / 32500+16250/, а тази на ответника Д.А. в
размер на 75 000 лева.
Съобразно актуалната съдебна
практика в областта на разноските,
посочените минимални размери в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство следва да бъдат взети единствено като ориентир. Представените
по делото договори за правна защита и съдействие от страните са от 2021г.,
поради което приложение намира Наредбата в редакция съобразно ДВ бр.
68/31.07.2020г., а т.е. преди последното й изменение с ДВ бр. 88/04.11.2022г.
При приложение и използване за ориентир
на посочения материален закон действащ към момента на сключване на договорите
за правна защита и съдействие, минималното възнаграждение за процесуално
представителство съобразно материални
интерес за ответника С.А. възлиза на
5355 лева, от което 4655 лева по чл. 7, ал.2, т.5 и 700 лева по ал.9 от
Наредбата. По изложените съображения уговореното и заплатено възнаграждение
този ответник не се явява прекомерно.
По отношение на ответницата Д.Г. минималното
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 2692,50 лева, от което 1992,50 лева по чл. 7, ал.2, т.4 и 700 лева
по ал.9 от Наредбата. От изложеното следва, че уговореното и заплатено
възнаграждение за процесуално представителство от 2700 лева не е прекомерно.
За ответника Д.А., действащ чрез законния си
представител минималния размер на дължимото възнаграждение за процесуално
представителство възлиза на 3480 лева, от което по чл. 7, ал.2, т.4 сумата от
2780 лева и 700 лева по ал.9 от Наредбата, от което следва извода, че
уговореното и заплатено възнаграждение от 2800 лева не е прекомерно.
В заключение съдът намира, че възраженията на ищеца за
прекомерност на възнагражденията за процесуално представителство на ответниците
са неоснователни. На ответницата Д.Г.
следва да се присъдят разноски в размер на 3705,87 лева, от които 2700 лева заплатено възнаграждение за
процесуално представителство и 1005,87 лева съдебно – деловодни разноски, на
ответника С.А. сумата от 4500 лева представляваща възнаграждение
за процесуално представителство, съответно ответника Д.А., действащ чрез законния си представител претендира сумата от 2800 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Ищецът с оглед изхода на спора следва
да бъде осъден да заплати дължима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда държавна такса в размер на 4% от цената на исковете или сумата
от 11200 лева.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявените
искове от Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), Булстат *********, с адрес гр. София,
пл. „Света Неделя" №6 за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва на:
-
½ /една втора/
идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *******, а
именно: ***с площ от 91.34 кв.м., състоящ се от: дневна, детска
спалня, родителска спалня, кухня-столова, входно антре, дрешник, баня-тоалет,
пералня, тоалет, балкон към ул.***и балкон към ул.***, при граници и съседи: ***на
П. Г. С.и ап.№ 35 на И. и Р. С., ведно с прилежащата му изба № 14 с площ от
3.90кв.м., при граници и съседи: изба № 13 и изба № 15, както и 1.1709% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата, попадащо в кв.549 по плана на 14 микрорайон на
гр.Варна, придобит с нотариален акт № 115, том I, рег.№
950, дело № 92 от 29.04.2011г. / Акт № 13, том XXVI, дело № 5433 от
05.05.2011г. на СВ - Варна, предявен срещу ответника С.С.А., ЕГН ********** ***, с
правно основание чл. 144 във връзка
с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2
ПЗР на ЗОНПИ;
-
½ /една втора/ идеални части от недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, *******, а
именно: ***с площ от 91.34 кв.м., състоящ се от: дневна, детска
спалня, родителска спалня, кухня-столова, входно антре, дрешник, баня-тоалет,
пералня, тоалет, балкон към ул.***и балкон към ул.***, при граници и съседи: ***на
П. Г. С.и ап.№ 35 на И. и Р. С., ведно с прилежащата му изба № 14 с площ от
3.90кв.м., при граници и съседи: изба № 13 и изба № 15, както и 1.1709% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата, попадащо в кв.549 по плана на 14 микрорайон на гр.Варна,
придобит с нотариален акт № 115, том I, рег.№ 950, дело № 92 от 29.04.2011г. /
Акт № 13, том XXVI, дело № 5433 от 05.05.2011г. на СВ - Варна, предявен срещу
ответника Д.С.А., ЕГН **********, чрез законния му представител С.С.А., ЕГН ********** *** с
правно основание чл. 144 във връзка
с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2
ПЗР на ЗОНПИ;
-
1/2 /една
втора/ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, *******, а именно:
самостоятелен обект с идентификатор ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри, представляващ ***с площ от 91.34кв.м., състоящ
се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер и входно антре, при
съседи: на същия етаж обект с идентификатор *******; под обекта
10135.1030.6.4.13; над обекта 10135.1030.6.4.19, ведно с принадлежащата му изба
№ 75 с площ от 6.00кв.м., при граници: изток - абонатна станция, запад - изба
74, север - избен коридор, юг - зелени площи, горе - жилища и 0.8772% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, придобит с нотариален акт №
90, том IX, рег.№ 10791, дело № 1128 от 20.11.2015г. / Акт № 85, том LXXI, дело
№ 15065 от 20.11.2015 г. на СВ - Варна, предявен срещу ответницата Д.С.Г., ЕГН ********** *** лично и в качеството й на правоприемник на починалия в хода на съдебното
производство ответник С.А. *** и С.С.А., ЕГН ********** *** в
качеството му на правоприемник на починалия в хода на съдебното производство
ответник С.А. ***, с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на
осн. §5, ал.2 ПЗР на ЗОНПИ;
-
½ /една втора/ идеални части от недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, *******, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри,
представляващ ***с площ от
91.34кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер и
входно антре, при съседи: на същия етаж обект с идентификатор *******; под
обекта 10135.1030.6.4.13; над обекта 10135.1030.6.4.19, ведно с принадлежащата
му изба № 75 с площ от 6.00кв.м., при граници: изток - абонатна станция, запад
- изба 74, север - избен коридор, юг - зелени площи, горе - жилища и 0.8772%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит с нотариален
акт № 90, том IX, рег.№ 10791, дело № 1128 от 20.11.2015г. / Акт № 85, том
LXXI, дело № 15065 от 20.11.2015 г. на СВ - Варна, предявен срещу
ответника С.С.А., ЕГН ********** ***, с правно
основание чл.150 във връзка с чл. 146 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2 ПЗР на ЗОНПИ.
Осъжда Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (с
предходно наименование Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество), Булстат *********, с
адрес гр. София, пл. „Света Неделя" №6 да заплати на ответника
С.С.А., ЕГН ********** ***
сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (с
предходно наименование Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество), Булстат *********, с
адрес гр. София, пл. „Света Неделя" №6 да заплати на ответницата
Д.С.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 3705,87 /три
хиляди седемстотин и пет лева и 87 ст./ лева, от които 2700 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство и 1005,87 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (с
предходно наименование Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество), Булстат *********, с
адрес гр. София, пл. „Света Неделя" №6 да заплати на
ответника Д.С.А.,
ЕГН **********, чрез законния му представител С.С.А., ЕГН ********** *** сумата
от 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
осъжда Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),
Булстат *********, с адрес
гр. София, пл. „Света Неделя" №6 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна дължима по делото държавна такса в размер на сумата от 11200 / единадесет хиляди и двеста/ лева,
както и 5 (пет) лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд - Варна: