Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. Велико
Търново, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10371/2023 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез *** Хр. К., срещу Решение № 555/08.11.2023 г. по НАХД № 993/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление № BG25012023/1000/Р8-233/13.06.2023 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът сочи, че правилно е определен субектът на отговорността, който не е подал възражение срещу АУАН и не е представил доказателства, оборващи констатациите на АНО. Излага подробни доводи, че са спазени всички законови изисквания при издаването на АУАН и НП. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание от *** Хр. К., се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Й.И.Т. *** чрез *** Д. С. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 555/08.11.2023 г. по НАХД № 993/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № BG25012023/1000/Р8-233/13.06.2023 г., издадено от директора на Национално тол управление към АПИ. Със същото на ответника по касация за извършено административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
Районният съд от фактическа страна е установил, че на 25.01.2023 г. в 09:33 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Лесово, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, вид: влекач, марка и модел Скания Р 480 ЛА 4Х2 МНА, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от ответника по касация. След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на 09.01.2023 г., в 08:15 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) било засечено по път І-5, км. 68 + 946, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Нарушението било установено с доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението F29DF06D1FD744C5E053011F160ADE41 и от техническо средство /контролно устройство/ с идентификатор № 40352. Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG25012023/1000/P8-233 от 25.01.2023 г. от инспектор в отдел МП Лесово, териториална дирекция "Митница Бургас". Преди издаването на НП директорът на НТУ е изискал от собственика на превозното средство „Олимпик – Я.С.“ ЕООД информация за самоличността на лицето, управлявало ППС на 09.01.2023 г. В отговор от „Олимпик – Я.С.“ ЕООД е представен пътен лист и тахографски лист за датата на нарушението, от които е видно, че единствен водач на ППС за 09.01.2023 г. е бил Й.Т.. Във връзка с подадените от жалбоподателя писмени възражения е изискано становище от „Интелигентни Трафик Системи“ АД – дружество, действащо в качеството си на национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси, според което към процесната дата ППС е било оборудвано с бордово устройство, което обаче е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, или с изчерпана батерия. Въз основа на горното е издадено процесното наказателно постановление, с което на ответника по касация за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
За да отмени НП съдът е приел, че същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материалноправна норма като разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която съдържа правило за поведение, е посочена санкционната норма на чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП вместо.
На следващо място съдът е посочил, че нормата на чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, предвижда ред по който при техническа неизправност са задължени да процедират собствениците и ползвателите на превозните средства, както и доставчикът на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Според въззивния съд извършената проверка от наказващия орган в тази насока е била повърхностна и е приключила до установяване на твърдението от страна на доставчика, че бордовото устройство е било изключено или неправилно включено, или с изчерпана батерия, без да се установи причината за това – техническа неизправност или целенасочено действие от страна на водача. Според съда административнонаказващият орган е следвало да даде възможност на превозвача да предекларира данните, ако е установил несъответствие, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 7 от наредбата, а не да прибягва към санкциониране на водача, като в тази връзка се е позовал на текста на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП.
На последно място съдът е изложил мотиви за недоказаност на нарушението от субективна страна. Според съда от доказателствата не се установява дали жалбоподателят да е знаел за наличието на техническа неизправност на бордовото устройство като съгласно чл. 14 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, и които не намира за нужно за преповтаря. На първо място следва да се посочи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е посочена коректно нарушената законова разпоредба. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящия състав не възприема тезата, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.
На следващо място, правилни са изводите на ВТРС и
досежно липсата на субективната страна на деянието, като за да е съставомерно
едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна
страна да е осъществено при условията на непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от НК, която намира субсидиарно приложение в настоящия
казус, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на нарушението, изключват както умисъла, така и непредпазливостта, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
След като собственикът на ППС е сключил договор с трети лица за заплащане по
електронен път на тол такси, снабдил е ППС с бордово устройство, същият
надлежно е изпълнил вменените му от закона задължения по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Липсват по делото каквито и да било доказателства, че посоченият в НП
като нарушител е бил длъжен и е могъл да узнае обстоятелството, че бордовото
устройство не работи, но въпреки това е извършил вмененото му нарушение.
Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 555/08.11.2023г. по НАХД № 993/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София да заплати на Й.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** разноски за касационната инстанция в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.