О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ 31. 08. 2018 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА МИТЕВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
в.ч.т.д. № 1289 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 419, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н.К.К.-Б.,
ЕГН **********, срещу разпореждане за незабавно изпълнение № 16513/30.04.2018
г. по гр. дело № 6024/2018 г. по описа на ВРС, XI състав, с което е уважено искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу нея в полза „Банка ДСК” ЕАД – гр. София,
ЕИК *********, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК.
Жалбоподателят излага твърдения, че не са били налице основанията
предвидени в ГПК за постановяване на обжалвания съдебен акт, тъй като не са
спазени изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и т. 18 от ТР № 4/18.06.2018 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – преди започване на заповедното
производство не му е връчено волеизявление от кредитора за обявяване на задължението
за предсрочно изискуемо,. В същото време сочи, че полученото от него
уведомление е нередовно, доколкото не съдържа изискуемите реквизити, от които
длъжникът може да установи точният размер на изискуемите задължения.
На следващо място жалбоподателят
оспорва редовността на връчването на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист, като излага и възражение за нищожност на заповедта
по чл. 417 от ГПК, по съображение за липса на подпис на съдията-докладчик,
разпоредил нейното издаване. Навежда и материалноправни
възражения за неравноправност на клаузи, съдържащи се
в Общите условия към договора за ипотечен кредит, както и относно начинът на
начисляване на лихви и неустойки от кредитора.
В уточняваща молба от 12.07.2018 г. Н.К.К.-Б.
уточнява твърденията си за нередовност на извлечението от счетоводните книги на
„Банка ДСК“ ЕАД, като излага още, че документът не съдържа установено по размер
парично вземане, а в условията на евентуалност, че същият е едностранно определен,
което я лишава от възможността да оспори конкретните суми, разпределени по
пера.
По изложените съображения за липса на изискуеми
реквизити на извлечението от счетоводните книги, жалбоподателят
релевира възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като
отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор
от ответника по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си
представител юриск. М.Б., с който се изразява становище
за недопустимост на изложените от жалбоподателя
твърдения. По същество се излагат твърдения, че извлечението от счетоводните
книги, въз основа на което е разпоредено издаването на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е редовен от външна страна документ, отговарящ
на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, тъй като съдържа достатъчно информация
за претендираното вземане – броя на непогасените вноски, общия размер на непогасената
част от общия размер на просрочената сума и размера на обезщетението за забава
на просрочените плащания. Предвид изложеното отправя искане към съда за
потвърждаване на обжалваното разпореждане с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски в производството.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Заповедното производство е особено производство,
което се подчинява на специални правила. Съобразно разпоредбите на ГПК то се
провежда без устни състезания, изцяло въз основа на задължителни, типови
образци, като съдът е обвързан да се произнесе по искането, така както е
посочено в бланката. В случая молителят е претендирал издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по представено извлечение от сметки и
съобразно чл. 418, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да провери единствено, дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Идентични са правомощията и на настоящата инстанция.
По първоинстанционното
дело, наред със заявлението са представени и извлечение от счетоводни книги на
молителя - банка / л. 8-9/, както и договор за предоставяне на ипотечен кредит,
и допълнително споразумение към него, от съдържанието на които е видно, че
частният жалбоподател е страна по договор за кредит с
банката – заявител, поради което същите сочат на годно основание по смисъла на
чл. 418, ал. 2 от ГПК.
Преценявайки съдържанието на представеното извлечение
от сметки, настоящият състав счита, че същото е достатъчно подробно и
индивидуализира всяка от претендираните суми по
основания и периоди, като посочва и неиздължените по
договора суми, като изрично е посочен и общия размер на непогасената
част от дълга и дължимото обезщетение за забава на просрочените плащания.
Предвид изложеното, неоснователни са твърденията на жалбоподателя,
че от представения документ не може да се направи преценка за размера на
дължимата сума.
Относно възраженията на жалбоподателя
за липсата на надлежно уведомяване от страна на кредитора - заявител за
настъпването на предсрочната изискуемост, следва да
се посочи, че на л.4-6 по заповедното дело са представени доказателства за
надлежното връчване лично на жалбоподателя на
уведомлението за предсрочна изискуемост в кантората на
ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895. Начинът на удостоверяване на връчването на
документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При
липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му
е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). Видно от
текста на уведомлението, задължението е ясно и конкретно индивидуализирано по
основание и размер, като е посочена и причината за настъпването на предсрочната
изискуемост, поради което следва да се приеме, че
кредиторът-заявител надлежно е изпълнил задължението си за уведомяване на
длъжника за настъпилото обстоялтество. Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за нищожност на
обжалваното разпореждане по съображения, че същото не носи подписа на
съдията-докладчик, тъй като на страната е връчено копие от акта, а оригиналът
се съдържа в кориците на заповедното дело, и видно от съдържанието му отговаря
на всички нормативноустановени изисквания за
валидност на съдебното разпореждане, включително и относно подписването му.
По силата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, подадена заедно с възражението срещу
издадена заповед за изпълнение, може да се основе само на съображения,
извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В случая жалбоподателят оспорва
разпореждането за незабавно изпълнение с материалноправни
възражения относно съществуването на задължението, определянето на неговия
размер, включително и обезщетенията за забава, както и за неравноправност
на клаузи в общите условия към договора за кредит. Посочените въпроси са извън
предметния обхват на производство по чл. 419, ал. 2 от ГПК, поради което не
следва да бъдат разглеждани по същество от настоящата инстанция. Така
формулирани, те имат значение към последиците при подадено възражение по реда
на чл.414 от ГПК, и могат да бъдат предмет на разглеждане единствено в
производството, образувано по установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК за съществуване на
вземането.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл. 418 вр. чл. 417 т. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми, по отношение на
частния жалбоподател.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, ал.
8, вр. чл. 26 от НЗПП в полза на частния въззиваем следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане за незабавно изпълнение
№ 16513/30.04.2018 г. по гр. дело № 6024/2018 г. по описа на ВРС, XI състав, с което е уважено искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него в полза „Банка
ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК *********, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.К.-Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: