Присъда по дело №340/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 136
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20253110200340
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 136
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
СъдебниАнТ.я П. Недкова

заседатели:Никол Ст. С.
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Наказателно дело
от общ характер № 20253110200340 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н. А. К. – роден на 25.07.1983г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН
**********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 28.06.2022г., в гр. Варна, съзнателно се ползвал пред служители на Пето РУ - гр.
Варна от неистински официален документ - Удостоверение за техническа изправност на
пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и част 2 - отрязък/ за л.а. „Ситроен Джъмпер“ peг. №
В 5881 НВ, който документ удостоверява техническата изправност на автомобила да се
движи по пътища, отворени за обществено ползване, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр.чл.308,
ал.1 и чл.58а, ал.5 от НК вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК му НАЛАГА наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
1
По чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и
По чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подс. К. по първоначално повдигнатото
обвинение да е извършил престъпление по чл.316 вр. чл. 308 ал.2 от НК, а именно за това
документът: Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство /ППС/
/част 1 и част 2 - отрязък/ за л.а. „Ситроен Джъмпер“ peг. № В 5881 НВ да удостоверява
правоспособност и правоспособност на водача да управлява пътното превозно средство
/ППС/.

На основание чл.112, ал.4 от НПК, приложените по делото веществени доказателства
Удостоверение за техническа изправност на ППС, част 1 и част 2 – отрязък от дата
09.07.2021г. към Протокол №11956359 за л.а. „Ситроен Джъмпер“ peг. № В 5881 НВ да
останат към материалите по делото след влизане на споразумението в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. да заплати сумата от
309.96 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – Варна.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред ВОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към
Присъда № 136 от 13.05.2025г.
по НОХД № 131/2017г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
11.01.2017г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който е възведено
обвинения срещу подсъдимия: Н.А.К. - роден на ***г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН
**********, за престъпление по чл.316 вр.чл.308,ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че:
На 28.06.2022г., в гр. Варна, съзнателно се ползвал пред служители на Пето РУ - гр.
Варна от неистински официален документ - Удостоверение за техническа изправност
на пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и част 2 - отрязък/ за т.а. „Ситроен
Джъмпер“per. № В 5881 НВ, който документ удостоверява правоспособност -
техническата изправност на автомобила и правоспособност на водача да се движи
управлявайки въпросното пътно превозно средство /ППС/ по пътища, отворени за
обществено ползване, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият,
при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
обвиняемия, свидетелите и експертното заключение, дадени на досъдебното
производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
срещу подсъдимия обвинение, описано в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Пледира за минимално наказание, което да бъде от вида „пробация“, при
минимален предвиден в закона срок на двете задължителни пробационни мерки.
Защитникът на подсъдимия К.- адв.С. изразява становище, че квалификацията на
повдигнатото обвинение е неправилна, тъй като инкриминираният документ не е сред
описаните в ал. 2 на чл.308 от НК. Акцентира на добрите характеристични данни на
подсъдимия и моли за минимално наказание.
Подсъдимият Н.К. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В правото си на лична защита и на
последната дума изрази съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
1

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.А.К. е роден на ***г. в гр. Варна, с ЕГН **********. Той е
българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, неженен. К. живее
заедно със семейството си в с. Любен Каравелово, обл.Варна. Не работи по трудов
договор, а изкарва прехраната си като строителен работник.
През 2018г., подс. К. придобил товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ В
5881 НВ от „Термстрой-96“ ООД - гр. Балчик. Дружеството се представлявало от
свидетелите И.С. и Г.Г.. Товарният автомобил бил използван от дружеството до 2018г.,
когато то го продало на подс. К..
Към датата на продажбата автомобила бил с блокиран двигател и не бил в движение,
поради което и нямал преминат валиден технически преглед. Предвид факта, че
автомобила не бил в движение, под. К. го превозил до населеното място, в което
живеел с автовоз.
След като закупил автомобила, подс. К. го отремонтирал и пуснал в движение. Тъй
като не били плащани данъците на автомобила, същият не можел да премине
технически преглед. От неустановено лице и по неустановен начин подс. К. се снабдил
с неистински официален документ - Удостоверение за техническа изправност на
пътно превозно средство /ППС//част 1 и част 2-отрязък/ за управлявания от него
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ peг. № В 5881 НВ. В него било отбелязано
обстоятелството, че техническия преглед на въпросния товарен автомобил е извършен
на 09.07.2021 г. в пунк за технически преглед № 277 с адрес гр.Балчик, ул. „Варненска“
№ 54, Индустриална зона. М.Г.. Освен това въпросното Удостоверение притежавало и
номер 11956395. Този номер редовно бил издаден за друго Удостоверение за
техническа изправност - на лек автомобил „Мивцубиши Паджеро" с peг. № РК 5037
ВМ на дата 11.11.2016г. в КТП № 619, находящ се в гр.Перник, кв. „Изток“, ул.
„Благой Гебрев“. Въпросното неистинско Удостоверение било нужно на под. К., за да
може да управлява автомобила си, който все още се водел на името на стария
собственик, тъй като не бил прехвърлен официално на името на под. К..
На 28.06.2022г., около 15.55 часа., в гр.Варна, кв. „Виница“, на ул. „Николай
Лилиев“, пред пункт за цветни метали, полицейски патрул на Пето РУ - Варна в
състава на който влизал и св. П.Т.Т., спрял за проверка горепосочения товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ В 5881 НВ. Извършена била проверка на
документите на водача и на автомобила и било установено, че автомобила е
собственост на „Термстрой-96“ ООД , а водачът му е подс. Н.А.К..
При проверката на документите на автомобила подс. Н.А.К. представил пред
полицейските органи Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно
средство /ППС/ /част 1 и част 2 - отрязък/ за управлявания от него товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“, peг. № В 5881 НВ. В същия документ било отразено,
че техническия преглед на въпросния товарен автомобил е извършен на 09.07.2021 г. в
пунк за технически преглед № 277 с адрес гр.Балчик, ул. „Варненска" № 54,
Индустриална зона. Полицейските служители извършили проверка в системата за
автомобили, преминали технически преглед и установили, че товарен автомобил
2
„Ситроен Джъмпер“ с рег.№ В 5881 НВ не е преминал задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност, както било посочено в
удостоверението. Фактът, че управляваното МПС не било преминало редовен
технически преглед, представлявал административно нарушение, поради което св.
П.Т.Т. съставил на подс. Н.А.К. глоба с фиш серия „GT" и № 1381553/28.06.2022г. за
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Предвид съмнението, че предоставения официален
документ -Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство
/ППС/ /част 1 и част 2 - отрязък/, е неистински, бил уведомен дежурния на Пето РУ
при ОД на МВР - Варна. Подс. К. бил отведен в полицейското управление и била
образувана проверка. Впоследствие по случая било образувано досъдебно
производство.
В хода на воденото ДП били изискани и приложени писмени доказателства - писма
и справки от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, от които се
установява, че товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ В 5881 НВ, към датата
на полицейската проверка, е нямал преминат валиден технически преглед за проверка
на техническата му изправност. Същия е притежавал валиден технически преглед до
05.08.2020г. Също така става ясно и това, че под номера на представеното от подс.
К. Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство /ППС//част 1 и
част 2 - отрязък/, а именно № 11956395, е издадено Удостоверение за техническа
изправност на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с регистрационен № РК 5037 ВМ
на дата 11.11.2016г. в КТП № 619, находящ се в гр.Перник, кв. „Изток", ул. „Благой
Гебрев".
В хода на разследването била назначена и изготвена Техническа експертиза №
259/25.09.24г. /л.13-17, т.2 от ДП/. От заключението на същата става ясно, че
Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и
част 2 - отрязък/ на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. № В 5881 НВ, не е
истински документ поради съществени различия с истинските бланки за
удостоверяване на техническа изправност на ППС. Върху изследваното
Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и
част 2 - отрязък/ не се установят следи от преправки, заличавания или промени.
От приетите по делото справки съдимост ведно с бюлетин за подс.Д. е видно, че
същият е осъждан с влязла в сила на 23.07.2021г. присъда по НОХД №4005/2020г. на
ВРС за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, извършено на 17.04.2019г., като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
По делото е приложена справка с характеристични данни за подс.К. /л.113, т.1 от
ДП/. Според отразеното в нея, подс. К. е израсъл в непълно семейство. Той е отгледан
от майка си, тъй като баща му е починал. Подс. е със завършено основно образование,
отбил военна служба. Той живее на семейни начела с Д.С., от която има две деца-
момче и момиче. Подсъдимият работи като строителен работник, ползва се с добро
име сред населението в с.Л.Каравелово. За него нямало данни за противообществени
прояви, както и за употреба на алкохол и наркотици. Подс. бил работлив, отговорен
към семейството си и не поддържал голям приятелски кръг.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие
за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
3
подсъдимия К., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от показанията на свидетелите П.Т.Т., И.Г.С., Г.М.Г., Г.Д.Г. и
Д.Г.Е. дадени в хода на досъдебното производство, техническа експертиза, справки за
съдимост, справка от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна, както и
от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,
не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия К., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Като непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се съдът кредитира
показанията на свидетелите П.Т.Т., И.Г.С., Г.М.Г., Г.Д.Г. и Д.Г.Е..
Съдът приема заключенията на изготвената в хода на досъдебното производство
техническа експертиза, като компетентна и безпристрастна, като освен това кредитира
и всички писмени материали, както и веществените такива- инкриминираните
документи приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви
по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият К. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако
делото се разглеждаше по общите правила, а само положителна констатация за
подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство
доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по
н.д. № 1214/2015 на трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на
първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които,
заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно
еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени
факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се
извеждат от показанията на свидетелите по делото П.Т.Т., И.Г.С., Г.М.Г. и Д.Г.Е. и от
заключението на техническата експертиза, установила с категоричност, че
инкриминираните документи са неистински. Всички факти, съдържащи се в гласните
доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им към
главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по
действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

4
Подс. Н.А.К. - роден на ***г. в гр. Варна, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление чл.316 вр.чл.308, ал.1 от НК,
тъй като на 28.06.2022г., в гр. Варна, съзнателно се ползвал пред служители на Пето
РУ - гр. Варна от неистински официален документ - Удостоверение за техническа
изправност на пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и част 2 - отрязък/ за т.а.
„Ситроен Джъмпер" рег. № В 5881 НВ, който документ удостоверява техническата
изправност на автомобила да се движи по пътища, отворени за обществено ползване,
като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 вр.чл.308,ал.2, вр.ал.1 от
НК се изразява в ползване на неистински официален документ - Удостоверение за
техническа изправност на пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и част 2 - отрязък/.
Съдът намира, че престъплението е доказано по несъмнен и безспорен начин, като
в тази връзка са кредитираните показания на разпитания по делото свидетел П.Т.. Въз
основа на същите се установява, че на инкриминираната по делото дата,при проверка
на водача на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер" рег. № В 5881 НВ, а именно
подс.К., последният е представил на полицейските органи Удостоверение за
техническа изправност на пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и част 2 - отрязък/, за
което в хода на разследването по категоричен начин е установено, че е неистинско.
Предмет на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК е неистински
официален документ. Официален документ, съгласно чл. 93, т. 5 НК е документ, който
е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или
от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, като
инкриминираното удостоверение за техническа изправност на ППС е официален
документ по смисъла на закона."Неистински документ", съгласно определението,
дадено в чл. 93, т. 6 НК, е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило, т. е.
определящо за истинността на документа е дали авторът, посочен в документа,
действително го е съставил. Документът ще е неистински, ако посоченият в него автор
не е действителният. В настоящия случай удостоверението за техническа изправност
на ППС / в двете му части представени от подс./ представлява неистински документ,
доколкото на същото е придаден вид, че изхожда от посочени в него длъжностни лица,
които не са го съставяли.Подсъдимият е знаел, че процесното удостоверение е
неистински документ, тъй като в него са отразени неверни обстоятелства, а именно, че
ППС е преминало технически преглед за неговата изправност, като в действителност
то не е било преминало такъв преглед. Отделно от горното подс.К. е съзнавал, че на
инкриминираната дата използва инкриминирания документ, в двете му части пред
органите на реда, за да удостовери пред тях , че управляваният от него товарен
автомобил е преминал технически преглед. От съществено значение в случая е че
отразените обстоятелства в инкриминирания документ са неверни, което според съда е
установено по несъмнен и безспорен начин. Въз основа на горното съдът намира, че са
налице всички признаци от състава на въздигнатото на подсъдимия обвинение за
престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК, както от обективна така и от
субективна страна. Налице е официален документ, в който са удостоверени неверни
обстоятелства и който подсъдимият е използвал пред органите на полицията, като с
оглед обстоятелството, че не се установи, че той е съставен от подс.К., то правилно
неговата отговорност е ангажирана по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подс. К. умишлено, при форма на
вината -пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински
5
документ за техническа изправност на управляваното ППС, тъй като то не е било
представено на технически преглед, въпреки, че се е намирало във негово владение от
2018г.. Независимо от това е използвал инкриминирани документ пред проверяващите
полицейски органи, за да докаже, че ППС е преминало технически преглед.
Съдът не споделя становището на прокуратурата, че инкриминираният документ
удостоверява правоспособност на водача да управлява МПС. Способността на
водачите да управляват ППС се удостоверява с друг вид документ – СУМПС, а не с
удостоверение за техническата изправност на управлявания от тях автомобил.
Последното удостоверява възможността на ППС да се движи по пътища отворени за
обществено ползване и не е свързано с правоспособността на водача му. Ето защо ,
съдът не възприе правната квалификация на деянието дадена от ВРП, като оправда
подсъдимия К. по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил
престъпление по чл.316 вр. чл. 308 ал.2 от НК, а именно за това документът:
Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство /ППС/ /част 1 и
част 2 - отрязък/ за л.а. „Ситроен Джъмпер" per. № В 5881 НВ да удостоверява
правоспособност и правоспособност на водача да управлява пътното превозно
средство /ППС/.
При индивидуализация на наложеното на подсъдимия К. наказание, съдът съобрази
като смекчаващи отговорността обстоятелства съжалението за стореното,
манифестирано още в хода на ДП и продължило в съдебния процес, обстоятелството,
че подс. има добри характеристични данни, трудова заетост макар и без договор,
изминалият продължителен период от време от датата на деянието до осъществяване
на наказателната репресия- почти три години. По отношение на последното
обстоятелство, съдът отчете и критериите за неразумна продължителност на
настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. На първо място
следва да се отбележи, че деянието е извършено на 28.06.2022г., т.е. преди почти три
години. Подсъдимият е бил известна на органите на досъдебното производство още
към момента на проверката на 28.06.2022г. т.е. от този момент авторството на деянията
е било очевидно. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, като в тази
посока следва да се посочи, че на ДП са разпитани общо пет свидетели, назначена е
една експертиза и са приобщени писмени материали. Въпреки това досъдебната фаза е
продължила две години и половина, като ОА в съда на 27.01.2025г. През този период
подсъдимият е търпял ограниченията, произтичащи от това процесуално качество, без
в същото време процесуалното му поведение да е било недобросъвестно и само по
себе си да е ставало причина за забавяне на наказателното производство. Съвкупната
преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите,
залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното
производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Констатираното
нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде
компенсирано при налагане на наказанието чрез третирането му като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Самопризнанието в съдебното производство, предвид процедурата, по която
протече съдебното производство, не би могло да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната
съдебна практика по приложение на института на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г.,
ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне на наказанието
съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва
да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Явяването
на обвиняемото или подсъдимо лице пред органите на досъдебното производство и
съда, респективно посоченото от прокурора „добро“ процесуално поведение е
6
дължимо процесуално поведение, което не може да се отчита в посока на смекчаване
на отговорността на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете високата обществена
опасност на престъплението с оглед обществените отношения, които се засягат, а
именно тези регулиращи оборота с официални документи, както и наличието на
предходно осъждане, за престъпление по чл.129 от НК, като настоящото деяние се
явява извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД №4005/2020г. на ВРС.
Съгласно действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс
и намалява така определеното наказание с една трета. Съдът, определяйки наказанието
с оглед разпоредбите на НК , взе предвид, че за престъплението по чл.316 вр. 308, ал.
ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години. Съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите, когато едновременно са налице
условията по чл.58, ал. 1 от НК и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл.
55, ако е по-благоприятен за дееца. Предвид коментираните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най- лекото предвидено в закона
наказание /в случая три месеца лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко,
тъй като автоматично би довело да задействане на разпоредбата на чл.68 от НК, тъй
като настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок на предходното
осъждане. Поради което при определянето му приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1
от НК ще се постигнат, ако на подс.К. бъде наложено наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: на основание чл.42”А”,ал.2, т.1 от НК-“Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти
седмично и на основание чл.42”А”,ал.2, т.2 от НК-”Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Предвид личността на
подсъдимия, неговата възраст, трудова заетост и липсата на данни за други
противообществени прояви след деянието предмет на настоящото дело, съдът намира,
че единственото адекватно с оглед обществената опасност на конкретното деяние и
деец, както и с оглед личната и генерална превенция се явява наказанието „Пробация”
и то в минимално предвидения от закона размер. Така наложеното от съда наказание е
достатъчно според съда за постигане целите на генералната превенция и за оказване
на нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо дееца.
На основание чл.112, ал.4 от НПК, приложените по делото веществени
доказателства Удостоверение за техническа изправност на ППС, част 1 и част 2 -
отрязък от дата 09.07.2021г. към Протокол №11956359 за л.а. „Ситроен Джъмпер" per.
№ В 5881 НВ съдът реши да останат към материалите по делото след влизане на
присъдата в сила.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати сумата от
309,96 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР - Варна.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.

7

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
8
Съобщи за изтекли лични данни