РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260039 от 16.04.2021 г., постановено по гр. дело №
827/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, постановено при участие
на трето лице-помагач на страната на ищеца, е признато за установено
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т. С." ЕАД срещу П.
М. ИЛ. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 276.68 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м. май 2014 г. до м. април 2016 г. в топлоснабден имот, находящ се
в гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. 370, вх. Г, ет. 4, ап. 95, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
2784/2017 г. по описа на СРС, ГО – 18.01.2017 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 28. 92 лева – представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2017 г.
до окончателното й изплащане. С решението районният съд е
отхвърлил исковете за мораторна лихва върху посочените по-горе
1
главници и е разпределил отговорността за разноските между
страните съобразно изхода на спора.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените
искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника, който поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че искът за главница е основателен,
тъй като заключението към съдебно-счетоводната експертиза сочело,
че задълженията към ищеца били закрити с издаване на кредитни
известия. Поддържа, че няма качеството на ползвател или собственик
на процесния имот.
Ответникът по жалбата "Т. С." ЕАД счита, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач "МХ Е." ООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни,
приема следното.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149
ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на районния съд е и правилно.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и
че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ответникът е вещен ползвател с право на
ползване в размер на ½ ид. ч. на процесния апартамент № 95, находящ
се в гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. 370, вх. Г, видно от нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 04.08.2004 година. В този смисъл следва
да се приеме, че П. М. ИЛ. се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност – ЗЕЕЕ (отм.); , респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
2
/приложима редакция, изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г. / и има качеството
на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.
2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо въззивният съд приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния
период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Доказано е също така, че в процесната сграда е била въведена
услугата дялово разпределение – видно протокол от общо събрание на
етажните собственици от 07.05.2002 г., ведно със списък, на което е
било взето решение за сключването на договор с "МП Е.“ ООД (л. 14-
17 от делото на районния съд).
От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото –
документ за главен отчет и справки за дялово разпределение, както и
от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, делът на ответника за отопление битово
горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като ищецът бил отчитал за своя
сметка технологични разходи, а средството за измерване – общ
3
топломер, монтиран в абонатната станция на процесната сграда, било
годно за измерване през исковия период. Следователно въззивният
съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните
сметки е спазена нормативно установената методология.
Следващият спорен във въззивното производство въпрос е свързан
с дължимия размер на претендираните вземания. В тази връзка
настоящият съдебен състав приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155,
ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един
от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни –
след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г. /, 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действалата през исковия период
Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи обаче това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае
до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно действалите през исковия период Общи условия – чл. 32,
ал. 2 и 3, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
4
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период дебитни и кредитни известия за разликите между
прогнозното и действително потребено количество топлинна енергия;
когато при изравнителната сметка се установи, че начислената на
купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребената от него
енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия
период или по желание на купувача, се възстановява от продавача;
при просрочени от купувача задължения, със сумата в повече се
погасяват най-старите задължения, ведно с дължимите лихви.
Както вече бе посочено, в нормата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ са
предвидени различни системи за разплащане на консумираното
количество топлинна енергия за всеки потребител. При всички случаи
при формиране на крайната дължима сума следва да се вземе предвид
реалното потребление на топлинна енергия. В този смисъл
изравнителния резултат в края на съответния период няма напълно
самостоятелен характер, въпреки че задължението за заплащане на
изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в
полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай дължимата сума от изравнителната сметка се заплаща в 30-
дневен срок след датата на издаване на данъчно кредитно известие,
респ. издаване на съобщението за дължимата сума. Изравнителният
резултат може да доведе до възникване на вземане в полза на
потребителя, само ако същият е заплатил прогнозните месечни вноски
и последните са в по-голям размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия.
В разглеждания случай констатациите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза по отношение на наличието на изравнителни суми в полза
на някоя от страните и техния размер си противоречат. Въззивният съд
счита, че по отношение на това обстоятелство следва да бъде ценено
заключението по съдебно-техническата експертиза, както е приел и
районният съд, тъй като то кореспондира с останалите данни по
делото, а именно с ангажираните от третото лице-помагач. Вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза е взело предвид
изравнителната сметка за целия отоплителен сезон за 2013 г., а
5
същевременно ищецът не претендира стойност на доставена топлинна
енергия за 2013 година.
При определяне размера на задължението за главници съдът взе
предвид заключението към СТЕ и при спазване диспозитивното
начало в гражданския процес следва да се признае за дължима в
отношенията между главните страни претендираната от ищеца сума за
главни вземания.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а решението на рйонния съд – потвърдено като правилно в
обжалваната му част.
С оглед изхода на спора на ответника по въззивна жалба следва да
се присъди сумата от 50 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 16.04.2021 г., постановено
по гр. дело № 827/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница в
обжалваната част.
ОСЪЖДА П. М. ИЛ., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 50
(петдесет) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред окръжния съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач "МХ Е." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6