МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №18/27.05.2015г. по НОХД №388 по описа на РС – Ловеч
за 2015 година
Срещу подсъдимия И.С.И., живущ *** е било предявено обвинение за престъпление по чл.235 ал.1
от НК за това, че на 12.11.2014 година в землището на село
Смочан, област Ловеч от имот с кад. № 67670.159.14,
отдел 319, подотдел „р”, собственост на Г.Н.П., с редовно писмено позволително
/позволително за сеч № 0204696 от 22.10.2014 год./, но извън указаните в него
количества и дървета, отсякъл от горския фонд дървета от категорията дърва за
горене с обем 6 пл.куб.м /3 пл.куб.м дърва от дървесен вид цер и 3 пл.куб.метра
дърва от дървесен вид келяв габър/, на стойност 652.17 лева, като случаят е
маловажен.
Представителят
на Районна прокуратура, въз основа на събраните по делото доказателства счита, че в конкретния случай, извършеното от И.И. престъпление, с
оглед липсата на вредни последици, както и наличието на други смекчаващи вината
доказателства, като чисто съдебно минало, е налице извършено престъпление с
по-ниска степен на обществена опасност, а именно такова, което би следвало да
бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.235 ал.6 от НК. Моли съдът да
признае за невиновен И.И. за престъплението, по което първоначално е бил
предаден на съд – по чл.235 ал.1 от НК и го осъди за престъпление по ал.6 на
посочения текст. Изтъква, че за това престъпление се предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация или глоба, подсъдимият И. не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, няма причинени имуществени вреди. При това
положение счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК. Моли съда да
освободи подсъдимия И. от наказателна отговорност и му наложи наказание глоба в
размер на 1 000 лева.
Подсъдимият
И.С.И., редовно призован се явява лично и с адв. Х. ***, с пълномощно по делото,
като правят искане за разглеждане на делото по реда на чл.371 и следващите от НПК.
Подсъдимият
И. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Признава, че свидетелката Н.Ц. му предложила
гората да я закупи за 300 лева - цялата гора. Твърди, че я е платил на Н., тя
се е оправяла със собствениците. Излага, че вече е имало позволително за сеч –
било разрешено сеч 20%, гората била маркирана. И. твърди, че изрязал
маркираните дърва и не ги извозил веднага. След като отишъл да ги извози, имало
паднали, изпочупени дървета от снега и ги изрязал и тях – тези, падналите от
снега. Хванали го, когато режел падналите, изпочупени дървета. Тогава дошли на
проверка. Заявява, че той ги прибрал тези дървета. Сочи, че имало превозен
билет за два камиона. Знаел, че е платена тази гора от Н. на собствениците,
като уговорката била за цялата гора и е платена цялата гора за 300 лева. Изтъква,
че първоначалната им уговорка била да я закупи със земята, но като стигнало до
нотариус, там искали големи такси и се отказал и купил само дървесината.
Защитникът му - адвокат Нанков, с оглед
процедурата, по която се разглежда делото, изцяло поддържа изложените
съображения на представителя на прокуратурата. Според него са налице
обстоятелства, при които съдът да приложи разпоредбите на чл.235 ал.6 от НК, а
именно, касаещо се за маловажен случай. Изтъква, че
са налице обстоятелствата по разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, т.е. налице са
случаи на по-ниска обществена опасност, с оглед начина на извършване на
престъплението, стойността и предмета му, вредните последици, които са
незначителни и влизат в границите на предвидените в НК общи норми и специални
такива – чл.218б от НК в случаите, когато се касае за вредни последици до две
минимални работни заплати. Счита, че искането на представителя на прокуратурата
е законосъобразно, с оглед събраните доказателства по делото. Моли подзащитният
му да бъде признат за невиновен за престъплението по чл.235 ал.1 от НК и съда да
го признае за виновен за престъплението по чл.235 ал.6 от НК. Сочи, че са налице
предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.78а от НК да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба в минимален размер от
1 000 лева. Изтъква, че лицето не е осъждано, няма причинени имуществени
вреди - те са възстановени, няма ощетено лице, подсъдимият не е освобождаван по
реда на чл.78а и няма пречка да я приложите тази разпоредба. Не възразяват
направени разноски по делото в размер на 40 лева за експертиза в хода на
досъдебното производство да се възложат на подсъдимия да заплати на ОД на МВР –
Ловеч, както и да заплати и 15 лева за вещото лице.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия И. и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти /чл.371 т.2 от НПК/, съдът, след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и заключението на стоково икономическата
експертиза, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.С.И. ***. Същият бил
безработен и неосъждан за престъпления от общ характер.
В град Ловеч живеела свидетелката Г.Н.П..
Същата притежавала недвижим имот – гора в местността „Камъка”, землище на село
Смочан, област Ловеч, с кад. № 67670.159.14. През
2011 год. свидетелката П. упълномощила сина си - свидетелят Б.Д. да се
разпорежда с въпросният имот, както и да я представлява навсякъде.
През месец октомври на 2014 год.
свидетелят Д. се срещнал със своя позната - свидетелката Н.К., на която
предложил да закупи гората и по-точно дървесината, която можело да се добие от
нея. Уговорили се за сумата от 300 лева. Поради възникнали проблеми,
свидетелката К. се отказала от закупуването на имота, като го предложила на
свой познат - подсъдимият И.И., който се съгласил да закупи имота и да извърши сечта.
За целта, свидетелката К. му представила всички необходими документи. От своя
страна И. се свързал с инженер Е.И. - частен лесовъд, който следвало да маркира
дърветата за рязане и да му издаде позволително за сеч. За целта бил съставен и
договор за възлагане и управление на поземлени имоти в горски територии,
подписан от свидетелката Г.П. като възложител и инж. Е.И. като изпълнител. Тъй
като всички предадени му от подсъдимия документи били изрядни, свидетелят И.
издал позволително за сеч с № 0204696 от 22.10.2014 година. Съгласно същото, подсъдимия
И. следвало да добие от имота 3 куб.м дърва от келяв габър. Срокът на
провеждане на сечта следвало да бъде от 25.10.2014 год. до 30.11.2014 год.
На 12.11.2014 год. свидетелят Х.А. - горски
надзирател в ДГС - Ловеч извършил проверка на горски имот с кад.
№ 67670.159.14. По време на проверката същият констатирал, че в имота се
извършвала сеч от подсъдимия И.И.. Последният предоставил на горския надзирател
позволително за сеч с № 0204696 от 22.10.2014 год., издадено от инж. Е.И.. Същото
било за сеч на дървесина с обем от 3 пл.куб.м. При проверка в имота, свидетелят
А. установил, че в действително са изрязани 9 пл. куб. метра дърва, които били
разкроени на секции по един метър и събрани на купчини. Подсъдимият не отрекъл
пред свидетеля А., че той е отрязал всички дърва. Като причина изтъкнал, че
дърветата били счупени от снега. За констатираното нарушение свидетелят А. съставил
Акт № 1782 от 12.11.2014 год.
Няколко дена по-късно свидетелят Евгени И.
извършил освидетелстване на сечището. За целта съставил и протокол №
0173369/27.11.2014 година. В протокола било отразено, че освен разрешените 3
пл. куб. м дърва от келяв габър, обвиняемият И. е добил още 3 пл.куб. метра
дърва от същия вид, както и 3 пл. куб. метра дърва от цер.
От заключението на вещото лице по
назначената лесотехническа експертиза е видно, че стойността на дървесината от
6 пр.куб.м възлиза на 652.17 лева.
Съдът приема, че подсъдимият И.С.И. е автор на деянието, за което е предаден на съд като съобрази
направените пълни самопризнания, писмените доказателства и заключението на
вещото лице по лесотехническата експертиза.
Деянието е извършено от подсъдимия И. при
пряк умисъл като форма на вината, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Разпитан по предявеното му обвинение И. е
заявил, че разбира обвинението, като е дал кратки обяснения по делото.
Предвид на изложените обстоятелства,
съдът прие, че се касае за маловажен случай на престъпление по чл.235 ал.1 от НК с оглед предмета на престъплението и неговата стойност, липсата на каквито и
да било вредни последици за собственика на имота, както и мотивите за
извършването му, а именно прочистване на гората от паднали и почупени дървета в
следствие на обилен снеговалеж.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието по чл.235 ал.6 във
вр. с ал.1 от НК и призна подсъдимия за виновен в това, че на 12.11.2014
год. год. в землището на село Смочан, обл.Ловеч от
имот с кад. № 67670.159.14, отдел 319 "р",
собственост на Г.Н.П., с редовно писмено позволително /позволително за сеч №
0204696 от 22.10.2014 год., но извън указаните в него количества и дървета,
отсякъл от горския фонд дървета от категорията дърва за горене с обем 6 пл.
куб.м /три пл.куб.м дърва от дървесен вид цер и три пл.куб.метра дърва от
дървесен вид келяв габър/, на стойност 652.17 лева, като случаят е маловажен.
Съдът като взе предвид, че призна И. за виновен в извършване на умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба от сто до триста лева, че подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК, както и че с престъплението
няма причинени съставомерни имуществени, прие, че са
налице условията на чл.78а от НК.
Настоящата инстанция, като отчете изложените обстоятелства, освободи И.С.И.
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание - глоба в
размер на 1000 лева, в минималния предвиден размер по чл.78а ал.1 от НК, като
съобрази тежестта на престъплението, личността и имущественото състояние на
подсъдимия и обстоятелството, че така ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия И.С.И. да заплати на ОД на МВР – Ловеч
сумата от 40 лева и на Районен съд Ловеч сумата от 15 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :