Р Е Ш Е Н И
Е
№ 138
гр.Сливница 03 юли 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. № 371 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р.В.Й. ***, ЕГН: ********** е подал жалба
срещу наказателно постановление № 5177/13.06.2018
г. на Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция
"АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което му е наложено на основание
чл. 53, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата административно наказание „глоба” в
размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" от
Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.
В жалбата си заявява, че оспова процесното
НП. Твърди, че както в съставеният АУАН, така и в процесното НП е описана
фактическа обстановка, кaто не отговаря на
действителната. Счита процесното НП за незаконосъобразно.В съдебно заседание,
редовно призован не се вява, представлява се .
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура към МРРБ, чрез
процесуалния си представител, юк. Николов по подробно изложени в пледоарията
правни съображения моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че не са налице допуснати
процесуални нарушения при издаването му и правилно и законосъобразно е
приложена санкционната правна норма, както и предвид събраните в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателства е доказано по безспорен начин
извършено от жалбоподателят административно нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съд прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2018 г. при извършвана съвместна проверка на ДАИ и КАТ по
отношение на винетни стикери на тежки ППС в 13.00 часа на път І-8, на 300м.след
ЖП мост, на отбивна площадка в посока Калотина-Дупница, свидетелите Д.Г.Г. и Я.М.И., инспектори АРОК, АПИ, спират за проверка състав
от ППС, с четири оси /автовоз/- МПС, с две оси, марка „Мерцедес”, модел „Актрос
1840ЛС”, с рег. № ...и ремарке с две оси
с рег. № .... Установили, че автовоза е управляван от жалбодателя. В процеса на
проверката е било направено измерване на ППС, височина и дължина, като са
измерена с техническо средство „ролетка Р50“ височина 4.15 м. при максимално
допустима височина 4.00 м. и с техническо средство „щрихова марка за дължина L01“ дължина 21.00 м. при максимално допустима дължина
18.75 м. съгласно разпоредбите на действащата Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед измерените от
длъжностните лица параметри на ППС същите са установили, че последното е
"извънгабаритно" по смисъла на параграф 1, т. 1 от цитираната
наредба. За така измерените параметри на ППС жалбоподателя, който е управлявал
същото не е представил на контролните органи валидно разрешение /разрешително
или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно ППС,
представил е квитанция „Митници” №18BG005804V27782594/19.05.2018г. за
заплатена такса в размер на 35,00 лв. за превишаване на допустимата максимална дължина
/20м./.С оглед на това контролните органи са приели, че към момента на проверката
жалбоподателя е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ без разрешение издадено по реда
на раздел ІV на наредбата от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност
от специално ползване на пътищата. Въз основа на така установеното контролните
органи са съставили на жалбоподателя АУАН № 0005853 от 19.05.2018 г. за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закона за пътищата, във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. АУАН е съставен
на място в присъствие на жалбоподателя, предявен му и препис от него му е
връчен срещу разписка.Саморъчно, жалбодателят е възразил, като е отразил че не
е извършил административното нарушение и не е съгласен със съставеният му акт.
Въз основа на така издадения АУАН административно наказващия орган е
издал атакуваното в настоящето производство НП № 5177/13.06.2018 г. на АПИ, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2
500 лева за нарушение по чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата.
По делото са приложени свидетелства за калибриране на измервателните
уреди издадени от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, Лаборатория „Геометрични
и механични величини” свидетелство за калибриране с №840А-Д-15/17.09.2015г.. за
ролетка с идентификационен № Р50, от БИМ свидетелство за калибриране с №841А-Д-15/17.09.2015г..
за ролетка с идентификационен № L01, от БИМ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, Д.Г.Г.
и Я.М.И., които поддържат изцяло и в
пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и от приложените писмени доказателства.
От правна страна:
На първо място относно наведените в жалбата доводи за допуснати в хода
на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения
водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до
незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна
следното:
При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е
допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Както акта така и наказателното постановление съдържат
необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователни са твърденията
на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и точно описание на твърдяното нарушение
на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е
конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както
на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1,
б "а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл. 53, ал. 1 от ЗП въз
основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя.
Действително в разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗП законодателят е предвидил
няколко хипотези за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителите, в НП е е конкретизирано от наказващия орган, че жалбоподателя е
нарушил т. 2 на ал. 1 от чл. 53, и в НП подробно са посочени нарушените правни
норми и в какво се състои административното нарушение. Съгласно чл. 26, ал. 2,
т. 1, жалбоподателят "а" от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи
безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и
НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на
административно- наказателното производство гласни доказателства - показанията
на свидетелите, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС,
"извънгабаритно" по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване височината
и дължината на ППС, които са над допустимите максимални размери съгласно чл. 5,
ал. 1 от цитираната наредба на МРРБ.
Съгласно чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В настоящия случай безспорно е установено от контролните органи, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла на цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП същият е лице, което извършва дейност движение на извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или администрацията управляваща пътя. Т.е. в случая законодателят е имал предвид, че следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето извършващо превоза, а не на "превозвача" по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Закон за автомобилните превози. Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. За да е налице такова нарушение, то същото следва да се изразява именно в движението на извънгабаритно и/или тежко ППС в обхвата на пътя без разрешение. Текстът на чл.26, ал.2 си служи именно с термина „разрешение”, а не с думата „разрешително”. Между двата термина е налице различие, те не са еквивалентни синоними, не се припокриват. „Разрешителното” е документ, издаден от определен оправомощен за целта орган при наличието на законово регламентирани условия /р. ІV от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/. Разрешението е позволение за осъществяване на определено поведение или дейност, което може да стане или при условията на издаване на такъв документ /разрешително/ или директно на база реализацията на елементи от хипотезата на състава на специална правна норма, която разрешава /позволява, допуска, легитимира, легализира/ съответен тип поведение. Без реализацията на тези елементи от състава на правната норма това поведение е незаконно /забранено, недопустимо/ и за осъществяването му се носи юридическа отговорност, в случая- административно наказателна такава. Описаното в процесното НП деяние е движение на посоченото извънгабаритно ППС без разрешение /”разрешително или квитанция за платена пътна такса”/ и то съответства на хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 забранява именно движението „без разрешение”, каквото е посочено от АНО, че липсва.
По делото тази липса е оспорена. В съставения на 09.02.2017 г. АУАН актосъставителят е отбелязал, че е представена квитанция №17BG005804V22193184/09.02.2017 г. за заплатена такса в размер на 33,00 лв. за превишаване на допустимата максимална дължина /19,75м./, но липсва изявление относно причината поради която не се кредитира.
За това разрешение в НП е отразено, че може да бъде в две разновидности- „разрешително или квитанция за платени пътни такси”, като въпреки представянето квитанция „Митници” №18BG005804V27782594/19.05.2018г. за заплатена такса в размер на 35,00 лв. за превишаване на допустимата максимална дължина /20м./, но липсва изявление относно причината поради която не се кредитира. Наличието на всеки един от тях би изпълнил изискването на закона и от жалбодател не би била търсена административно наказателна отговорност.
Според чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/2001 г. движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Според чл.8, ал.4 от наредбата на извънгабаритните и тежките ППС в случаите по чл.14, ал.3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Т.е. в този специален случай движението на превозното средство, отговарящо на специфичните изисквания на така посочената правна норма, също подлежи на „разрешаване” /а не на издаване на разрешително/, но такова разрешаване става по силата на закона при изпълнение на посоченото в него условие, а именно- заплащането на съответната такса. При незаплащането й не се разрешава, съответно, и движение на ППС. При движение на такова неговият водач осъществява състава на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, като се движи, без да му е разрешено. Според чл.14, ал.3 от наредбата извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина- до 3,30 м, височина- до 4,30 м, и дължина- до 22 м. По делото не е налице спор между страните, че процесният товарен автомобил попада в тази категория превозни средства и в случая за него е била заплатена тази такса. Недоказан е факта, относно измерената височина, на ППС от 4,15 м., при допустими 4,00м. , т.к. не са представени доказателства, от които да е видно бил ли е съответното техническо средство калибрирано. Още повече, че не бе оборено твърдението на жалбдателя за представянето на управлваното от него ППС за измерване – дължина, височина и ширина при преминаване на границата на стрната ни, което се доказа от представената квитанция за заплатена такса, което измерване се прави по електронен път. Действително, АНО е изложил доводи, относно възможността административното нарушение да бъде извършено при форма на вината евентуален умисъл, което се споделя от настоящия състав, но доказателства, че жалбодателят, е извършил вмененото му нарушение виновно не са представени. Напротив, при влизане в страната, жалбодателят, като водач на ППС го е представил пред контролните органи, както е посочил и АНО, в конкретния случай „Митници”, чиито служители са измерили управляваното от жалбодателя ППС, констатирали са надвишаване на размерите за дължина, събрали са такса в размер на 35,00лв. и са издали надлежен документ на жалбодателя, за да извърши превоза.Доказателства, че жалбодателя не е представил пред „Митници” управляваното от него към момента на извършване на проверката от АПИ, ППС липсват. Ето защо, настоящият състав намира, че субективният елемент за съставомерност на административното нарушение, е недоказан.
Ето защо, съдът намира че нарушението
за което е привлечен към отговорност жалбоподателя се явява недоказано по
категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна, поради което
и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно № 5177/13.06.2018
г. на Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция
"АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на Р.В.Й. ***, ЕГН: ********** му е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата административно
наказание „глоба” в размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б."а" от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства на МРРБ.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: