Номер 54321.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело
№ 20201700500427 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане от 04.03.2020г. по ч.гр. д. № 1462/2020 г. на РС- Перник, в частта за
отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. П.
М. за сумата 2669,70 лв. – възнаграждение за допълнителен пакет от услуги, и сумата 30 лв.
– такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода 10.09.2018г – 16.08.2019г.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на разпореждането и се иска
отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със
заявлението суми, които обобщени се свеждат до това, че и след изменението на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК, обн. в ДВ, бр. 100 от 2019 г., заповедният съд не разполага с правомощия да
се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, а само – дали
искането не се основава на неравноправна клауза; заповедният съд неправилно не е отчел и
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза не включва
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна, и от друга страна - стоката или услугата, която ще бъде
доставена. Поддържа се, че уговорените със споразумението допълнителни услуги
представляват услуги/дейности, които ще се извършат по повод договора за кредит –
промяна на погасителния план чрез отлагане или намаляване на до 6 погасителни вноски
или промяна на падежа им; че сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, съгласно условията на договора и ОУ, не е задължително
условие за отпускане на кредита, то е по избор на потребителя и зависи само от неговата
воля, поради което разходите за този пакет допълнителни услуги, не се включват в ГПР,
съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК. Уговарянето на предоставяне на пакет допълнителни услуги е
по избор на кредитополучателя, поради което не се касае за неравноправна клауза;
споразумението е било предоставено на кредитополучателя при сключването на договора за
потребителски кредит, заедно с останалите изискуеми документи, и той е могъл да се
запознае със съдържанието му, съответно волята му е била именно за сключване на това
споразумение. Предвид естеството на допълнителните услуги, дължимото по
споразумението е напълно съвместимо с нормите на обществения морал и принципа на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения. Относно
сумата за такси за извънсъдебно събиране на вземането, жалбоподателят сочи, че същата е
дължима за разходи за събиране на просрочените вземания по кредита – писма, ел.
съобщения, провеждане на тел. разговори и др. услуги. Обосновава, че забраната за
начисляване на допълнителни такси не важи за тези, налагани при неизпълнение, като се
мотивира с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПП. Целта на начислените такси не била да се
постави длъжникът в неравностойно положение, а да се покрият сторените от кредитора
разходи за извършване на допълнителни действия, стимулиращи длъжника да изпълни
задълженията си по договора.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, поради което и следва да се разгледа
по същество.
Частно гр. д. № 1462/2020 г. по описа на ПРС е образувано по заявление на „Профи
Кредит България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. П.
М. за вземания за главница, договорна лихва, мораторна лихва, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ***, включително и 2669,70 лв. - възнаграждение за закупен пакет
от доп. услуги, както и 30 лв. –такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода
10.09..2018г. – 16.08.2019г. Към заявлението са представени: договор за потребителски
кредит "Профи Кредит Стандарт" № *** с неговите приложения и общи условия. Видно от
представения ДПК и Споразумение към него, договорът е сключен за сумата от 3 000 лв.,
предоставена за срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 49,89% и ГЛП 41,17%, както и при
уговорено възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги "Екстра" – 2 786,40 лв. –
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Погасителната вноска по договора за
кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този
допълнителен пакет услуги - общо 301,58 лв., от които 116,10 лв. по вноска по закупен пакет
по доп. услуги. В т. 12 на заявлението е пояснено, че кредитополучателят не е изпълнил
задължението си по договора, направил е 1 погасителна вноска и е изпаднал в забава.
Кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в
Тарифа за таксите на „Профи Кредит България" ЕООД, която сума за периода 25.11.2018г. –
27.08.2019г. възлиза на 30 лв. Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено от районния съд
в обжалваната част като е прието, че в тази част клаузата е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1
ЗПК, тъй като констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 , чл. 19, ал. 4 и чл.
33, ал. 1 от ЗПК.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият
състав съобразява следното:
Неоснователни са доводите, че при произнасянето си заповедният съд е излязъл извън
правомощията си. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен и без да е
налице възражение по чл.414 ГПК от длъжника да извърши служебно проверка дали
предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, както
и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Именно в изпълнение на това си законово задължение, съдът се е произнесъл и е формирал
изводи за нищожност на описаните по- горе клаузи.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният договор е за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и подобно споразумение е нищожно на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същото е договорено, имащо за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК. Договорено е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото
включените в допълнителния пакет услуги - конкретно тези описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от
споразумението, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна
услуга, по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита, затова не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в споразумението за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана
цена за всяка от услугите по вида, размера, действието, за което се събират съответните
такси поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а само са
изброени услугите.
Споразумението е сключено и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй
като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща в продължение на 24 месеца
по 116,10 лв. за нещо, което не ползва като изискуемостта за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на сключване
на самото споразумение. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
услуги, както е посочено и в самото споразумение без значение е дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана от потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат
ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано
с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така
уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са
неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се
инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като потребителят заплаща правото си да договоря с
кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
С уговарянето на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 2 786,40
лв., чийто размер е почти равен на размера на предоставения кредит от 3 000 лв. се
заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на посочените суми по пакета за доп.
услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по
кредита, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако
се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимум и затова са били отделени в допълнително споразумение. Заобикаля се и
ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
Не може да се сподели и доводът в жалбата за наличие на индивидуално уговорени
клаузи по см. на чл.145, ал.2 ЗЗП. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. Видно от ДПК и Споразумение, договорът
е предоставен при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия
клаузи, върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Доколкото
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е било предвидено в самия ДПК,
длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже
сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е. длъжникът като
кредитополучател, не би могъл да сключи договора за потребителски кредит без да сключи
и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Този извод следва и от
разпоредбите на чл. 7. 1. от ОУ към договора за потребителски кредит, които не дават
възможност на клиента да се откаже, без да дължи неустойка, само от това споразумение.
Напротив, от клаузите на чл. 7. 1. от ОУ следва, че при описаните в т. 7.1.1 условия,
клиентът има право да се откаже, без да дължи неустойка, от самия договор за
потребителски кредит, в който случай дължи връщане на сумата, която е получил и на
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на
връщане на главницата.
Същевременно, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и поради
накърняване на добрите нрави съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. В случая е
договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги, както е посочено
и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя. Освен това, срещу възможност за ползване на изброените в пакета
допълнителни услуги длъжникът дължи заплащане на бъдещи възможности, което е
оценено на сума надхвърляща максимално допустимата сума за възнаграждение на
кредитора /на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3 000 лева, а уговореното
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е в размер от 2 786,40 лв./. Насрещната
престация е до такава степен нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически
следва, че престация липсва. В този смисъл е налице нарушение на добрите нрави, още
повече, че с приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е
превърната и в правна санкция.
Идентични са изводите на въззивния състав и относно претенцията за такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. В т. 12 на заявлението твърдените разходи са посочени общо като не става ясно
как точно е определен размерът на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства
какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно
събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано
реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При тази неопределеност на
задължението за възстановяване на разходи следва, че не е ясно и претендирането му в този
вид отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните
в договорното правоотношение. Освен това изброените едва в жалбата дейности „текстови
съобщения, телефонни разговори, писма и др." по естеството си не касаят допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално извършвани от
кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
"допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е
характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не
попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 ЗПК услуги. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. С
уговарянето на таксата за извънсъдебно събиране на вземането - на практика се постига
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза
противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди
още едно обезщетение за забава.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че уговореното възнаграждение за
предоставяне на доп. пакет услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането е в
противоречие с добрите нрави и в равна степен представлява неравноправна клауза, поради
което е и нищожна съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП, включително и
съгл. чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал.
2, т.2 и 3 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да се потвърди, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.03.2020г., постановено по ч.гр. д. № 1462/2020
г. по описа на РС- Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________