Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
17.11.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: 1. Снежина Чолакова
2. Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Данаил Шостак, като
разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 180 по описа на 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от «А.2. ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Ю.И.,
депозирана чрез адвокат И.И.от ШАК, срещу Решение № 78 от 23.08.2022г., постановено по АНД №
20213610200317 по описа за 2021г. на Районен съд – гр. Велики Преслав. С
обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление №
27-2100002/08.10.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Шумен, с което на «А. 2. ЕООД, за нарушение по чл.62,
ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена
«имуществена санкция» в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като размерът
на имуществената санкция е намален на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди,
че решението на ВПРС е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му
в нарушение на закона по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК. По-конкретно
се счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото дружеството
е подало уведомление за сключения трудов договор с лицето Е.И.Н., но по
независещи от него причини същото не е било прието и това било установено едва
при проверката, извършена от органите на Дирекция «Инспекция по труда»,
гр.Шумен. Въз основа на изложените в жалбата аргументи се отправя искане за
отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне на касационната инстанция по
съществото на спора с решение, отменящо първоинстанционното решение, както и измененото
с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на деловодни
разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът
се представлява от адвокат И.И.от ШАК, който в хода на устните състезания
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.
Ответната страна - Дирекция «Инспекция
по труда» - гр. Шумен, в депозирани писмени становища с рег.№ДА-01-2418/19.10.2022г.
и рег.№ ДА-01-26307/09.11.2022г. по описа на ШАдмС, оспорва жалбата като
неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен
акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призована, страната не изпраща представител.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна, по следните
съображения:
С обжалваното решение Великопреславският районен съд е изменил Наказателно постановление №
27-2100002/08.10.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Шумен, с което на «А. 2. ЕООД, на основание чл. 414,
ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.3 от с.к. е наложена «имуществена санкция»
в размер на 3 000 лева, като размерът на имуществената санкция е намален
на 1 500 лева, а именно
за това, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 12.08.2021г. в
магазин в с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен, ул.Хан Аспарух № 6, стопанисван от
касатора и по документи, представени на 18.08.2021г. и 09.09.2021г. в
дирекцията, е установено, че при осъществяване на неговата дейност в качеството му на работодател, е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е изпратил уведомление в
тридневния срок до ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, за сключения трудов
договор № 01/21.05.2021г. с Е.И.Н., за длъжността „продавач-консултант“ в
„търговски обект на „А.2.“ ЕООД“, с работно време осем часа, трудово
възнаграждение в размер на 650 лева, с периодичност на изплащане „до 25 число
на следващия месец“. Видно от представените ведомости за заплати за м.05.2021г.
и инструктажни книги за проведен инструктаж по БЗР, лицето е постъпило на
работа на 25.05.2021г. От страна на работодателя е представено уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ с изх.№ 27388123011840/21.05.2021г., видно от което,
подаденият файл към ТД на НАП е бил отхвърлен. Във връзка с тези констатации, срещу дружеството бил
съставен АУАН № 27-00002/09.09.2021г., за извършено нарушение по чл.62, ал.3 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения.
Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, които били счетени от
наказващия орган за неоснователни.
Въз основа на съставения акт и материалите по административнонаказателната преписка на 08.10.2021г. било издадено и измененото от районния съд
наказателно постановление, с което “Арзу-2017”
ЕООД било подведено
под отговорност за неизпълнение на административно задължение по чл.62, ал.3 от КТ.
При така изяснените обстоятелства
и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за
безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление
деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на
регламентираното в чл. 62, ал.3 от КТ неизпълнение на административно
задължение, което ангажира и предвидената в чл.414, ал.3 от КТ
административнонаказателна отговорност. Счел е, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, опорочаващи издадения
правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност.
Приел е, че наложеното наказание е определено в нормативно регламентираните
рамки, но при неправилна индивидуализация на същото. Така мотивиран, въззивният
съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената
с него имуществена санкция до законовия минимум, предвиден в административнонаказателната
норма.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд - гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При разглеждане на делото
районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и
е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях.
Правилно съдът е приел, че с
най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на свидетелката
С.К., която е участвала в извършване на проверката. Нейните показания дават ясни и непротиворечиви сведения относно
релевантните факти, обосноваващи констатираното нарушение, като същите
кореспондират със събраните в хода на административнонаказателното производство
писмени доказателства, а и по същество по делото не са ангажирани доказателства,
които да ги опровергават. С оглед на това становището на съда, че нарушението е
доказано, е правилно и обосновано. Съдът е изложил убедителни съображения,
изцяло съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата -
събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, подробно е обосновал своя
извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация.
По-конкретно, при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи
за съставомерност на наказаното административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на
обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантни към предмета
на повдигнатия административнонаказателен спор, се съдържа в чл.62, ал.3 от КТ,
който предписва, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Така посочената нормативна уредба еднозначно и
императивно задължава всеки работодател в тридневен срок от сключване на трудов
договор да подаде уведомление за същия в ТД на НАП. Правилно районният съд е
приел, че в конкретния случай е установено престиране на работна сила от страна
на лицето Е.Н.при липса на подадено валидно уведомление, отговарящо на
изискванията на чл.62, ал.5 от КТ, респективно на издадена въз основа на
законовата делегация, Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Без значение
за този извод е обстоятелството, че дружеството своевременно е подало
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, доколкото същото е било отхвърлено. От друга страна,
че незнанието на работодателя, че подаденото от него уведомление е отхвърлено,
не се дължи на независещи от него причини, а на непрецизно попълване на
изискуемите данни в уведомлението.
Правилни и съобразени с
доказателствата по делото са и доводите на въззивния съд, че санкционираното
неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед високата степен на обществена опасност на
същото. Констатациите на въззивния съд за определяне размера на наложената
санкция при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН също кореспондират с
установените по делото факти, като в тази връзка съдът е изложил подробни
аргументи, които се споделят от настоящата инстанция. Неприложим към процесния
казус е и регламентираният в чл.415в, ал.1 от КТ привилегирован административно
наказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично
изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.
В обобщение на гореизложеното
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон по
смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63в от ЗАНН. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Велики Преслав за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира,
че доколкото в касационното производство Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен е представила писмени становища с рег.№ДА-01-2418/19.10.2022г. и рег.№
ДА-01-26307/09.11.2022г. по описа на ШАдмС, изготвени от юрисконсулт, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл.
144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. Шумен следва да бъде присъдена сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на „А.2.“ ЕООД, ***.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила
Решение № 78 от 23.08.2022г., постановено по АНД № 20213610200317 по описа за
2021г. на Районен съд – гр. Велики Преслав.
ОСЪЖДА «А.2.
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя С.Ю.И., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:............... ЧЛЕНОВЕ: 1. .....................
2. .....................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 17.11.2022г.