Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №7598 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът И.Й.С. твърди, че е образувано ДП №45/2008 г.
по описа на Окръжна прокуратура - Плевен за извършено престъпление по чл.115
ал.1 т.6 пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115 и чл.20 ал.3 и ал.4 и чл.93 т.20 НК,
по което на 08.02.2011 г. бил задържан за срок от 72 часа, като с определение
по НЧД №149/2011 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и с определение по ВНЧД
№54/2011 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново му била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която мярка е търпял през периода
08.12.2011 г. - 22.10.2012 г., когато с определение, постановено по НЧД
№146/2012 г. по описа на СпНС мярката му за неотклонение е променена в „домашен
арест“. На 21.08.2013 г. с постановление на прокурор при СпП по пр.пр. №60/2012
г. мярката му за неотклонение е променена в „подписка“. Сочи, че по случая бил
внесен обвинителен акт на 15.03.2013 г. в СпНС, като с разпореждане от
01.06.2012 г. делото било върнато на прокуратурата, поради съществени
процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. На 10.11.2014 г.
отново бил внесен обвинителен акт, на базата на който било образувано НОХД
№1648/2014 г. по описа на СпНС. Излага, че с присъда от 24.11.2015 г. бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като оправдателната
присъдата не била протестирана и е влязла в сила на 09.12.2015 г.
Ищецът поддържа, че в резултат на действията на
длъжностни лица при ответника в рамките на описаното наказателно производство е
бил незаконосъобразно обвинен в извършване на умишлено престъпление – за
подбудителство и извършителство на убийство. Заявява, че в резултат на
повдиганите му обвинения и наказателното преследване от разследващите органи и
тези на прокуратурата е претърпял и продължава да търпи болки и страдания.
Наказателното производство против него продължило почти 5 г., за период от 20 мес.
и 14 дни е търпял най-тежката мярка за неотклонение в ареста при затвора в гр.
Плевен, а за период от 10 мес. е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“,
като през цялото това време животът му, а и този на неговите близки, е бил
кошмар, изпитвал е страх за своя и на неговите близки живот, както и срам от
повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление. Поддържа, че
вследствие на проведеното срещу него наказателно преследване той е бил
дискредитиран като личност, хората са се страхували да контактуват с него, не е
могъл да работи, съпругата му го е напуснала. Ищецът твърди още, че
претърпените от него страдания и свързаните с тях физически и психически
лишения са били с изключително висок интензитет. Счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от
100 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и
лихва за забава за периода 09.12.2015 г. - 07.06.2018 г. в размер на сумата от
25 384,00 лв. Претендира и разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.в срока за отговор
по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените от ищеца
вреди, както и размера на същите.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По
иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ:
При предявен иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ангажира
доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за
имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена
сума, чрез действителното извършване на разхода.
Установява се по делото, че с
постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение от 08.02.2011 г. на разследващ полицай при ОД на МВР - Плевен
ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.1, т.7,
т.9 и т.10 вр. чл.115 и чл.20 ал.3 и ал.4 и чл.93 т.20 НК и му е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за това, че на 12.02.2008 г. в гр. Долни
Дъбник в съучастие с А.Б.Й. и В.К.С.като подбудител и помагач умишлено е
умъртвил лицето Т.И.Т., като убийството е предумишлено и е извършено по начин и
средства, опасни за мнозина – с пистолет „Макаров“, с користна цел – за да
получи сумата от 5000,00 лв. и 17 500,00 евро, и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група. На 08.02.2011 г. с постановление н прокурор при
Окръжна прокуратура – Плевен ищецът е задържан за срок от 72 часа. С
определение от 11.02.2011 г. по ЧНД №149/2011 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен и с определение от 17.02.2011 г. по ВЧНД №54/2011 г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново на ищеца е определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
С определение от 22.10.2012 г.,
постановено по НЧД/2012 г. по описа на СпНС, е изменена мярката за неотклонение
на ищеца от „задържане под стража“ в „домашен арест“, за което страните не спорят.
Не е спорно и че с постановление от 19.08.2013 г., постановено от СпП по пр.пр.
№60/2012 г., са отменени всички мерки на процесуална принуда по отношение на
ищеца.
Не се спори между страните, че на 13.03.2013 г.
Окръжна прокуратура – Плевен е внесла обвинителен акт, както и че делото е върнато на прокуратурата,
поради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство
Не се спори между страните, че на
10.11.2014 г. Специализираната прокуратура отново е внесла обвинителен акт в
Специализиран наказателен съд, въз основа на който е образувано НОХД №1648/2014
г., 5 състав. С присъда от 24.11.2015 г. по НОХД №1648/2014 г. по описа на СпНС, 5 състав, ищецът е признат
за невиновен по повдигнатото му от СпП обвинение за извършено престъпление с
правна квалификация чл.116 ал.1 т.6 пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115 и чл.20
ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на
престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в
ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №5/2013 г., съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по
ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно
основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ,
какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е
Прокуратурата на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните
органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са
причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на
вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение
на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал
риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла
в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая безспорно се установи, че
е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл.
и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
На репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г.
по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
Размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя на базата на критерия за справедливост, като
това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди,
като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са:
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца - върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл
Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение
№344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение №1199/11.02.2009
г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и
безспорно се доказа в настоящото производство, че ищецът в следствие на
образуваното срещу него наказателно производство е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност,
напрежение и безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение
срещу някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед
не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна
репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на
отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има социалния контакти.
От показанията на свид.Й.Й. се
установява, че след задържането му около 2 г. ищецът е бил в ареста в гр.
Плевен, като за първи път е видял съпругата си след около 6 мес., около 2 г. е
бил в ареста, а след това е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“. След
излизането му от ареста ищецът е бил променен коренно – от весел и усмихнат се
е превърнал в един нещастен човек, бил е притеснен, че ще го осъдят, че ще
загуби семейството си. Свидетелят сочи още, че в медиите се е писало и се е
говорило, че ищецът е убиец, съседите, роднините и приятелите са си променили
отношението към ищеца и семейството му , а по-късно ищецът и съпругата му са се
разделили.
От показанията на свид. Е.С.се
установява, че почти 1 г. ищецът е бил в ареста в гр. Плевен и около 1 г. в
затвора с обвинение за убийство, като през това време рядко е виждал близките
си. След освобождаването му от ареста около 7-8 мес. е бил с мярка „домашен
арест“. Хората са говорили за ареста му, приятелите му и съседите са се
отдръпнали от него, всичко се е променило в негативна насока. Свидетелят сочи
още, че всичко това се е отразило на ищеца много зле, трудно го е преживял, а
двамата с него са се разделили.
По делото са представени справка
за съдимост, издадена от Районен Съд – Костинброд и справка, издадена от МП,
ГДИН, рег. №9369/11.07.2018 г. за периодите, през които ищецът е бил задържан в
арестите на територията на ОС „ИН“ - София.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото, като ги цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с
оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид възможната
заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Личните впечатления на
тези свидетели са логични и последователни, изнесените с тях факти относно
личните терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид
ситуацията, в която се е намирал към този момент. Впечатленията им са трайни и
регулярни, продължили не само през целия период на воденото наказателно
преследване, а и преди него. Доколкото претендираните неимуществени вреди се
изразяват в засягане на емоционалното и душевно състояние на индивида, то
напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установи безспорно наличието на оправдателна присъда спрямо
ищеца, като до момента на влизането и в сила същият е понесъл неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Наказателното производство срещу него в двете
му фази е продължило в периода от 08.02.2011 г. - 09.12.2015 г. или 4 г., 9
мес. и 1 ден. Следователно може да се приеме, че този период не надвишава
рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл не е
нарушено правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен
срок от независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е бил обвинен в
извършването на умишлено престъпление против личността по чл.116 ал.1 т.6 пр.1,
т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115 и чл.20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК, което е тежко и за
което е предвиденото наказание е лишаване от свобода
от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. Наложена му е била мярка за неотклонение „задържане под стража“ за много
дълъг период – от 08.02.2011 г. до 22.10.2012 г. или 1 г., 8 мес. и 14 дни,
както и мярка за неотклонение „домашен арест“ - от 22.10.2012 г. до 19.08.2013
г. или 7 мес. и 28 дни.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът съобрази както събраните по делото писмени и гласни
доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред близки и
познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост,
чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното производство
действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е била взета
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за един доста
продължителен период, а след това е била взета
мярка за неотклонение „домашен арест“ за период от над 7 мес., и обстоятелството, че е
изпитвал стрес и срам във връзка с образуваното наказателно преследване, че е
станал нервен, че е изпитвал отчаяние, а отчита и силното влошаване на семейния
му живот.
Неимуществени вреди за ищеца е
предизвикало и обстоятелството, че досъдебното производство е било съпроводено
от подробно медийно отразяване, което го е представило в негативна светлина и е
създало усещане в обществото за неговата виновност. Видно от представените по делото доказателства, процесното
наказателно производство е било обект на подробно медийно
отразяване. Обстоятелства по наказателното дело са били разгласени в
новинарските сайтове - „24 часа“, „Кросс“, „Сензация“. Статиите по темата
описват подробно престъпленията, за които ищецът е обвинен. Публичното
разпространение на информация от този вид несъмнено има свойството да засегне
името на ищеца в обществото и неговото достойнство. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че в изложените публикации не се съдържат изявления
на органите на прокуратурата, а за дейност на трети лица не следва да се
ангажира нейната отговорност. Ответникът с действията на длъжностните лица е
позволил информацията относно наказателното производство да стане обществено
достояние, като тя е започнала да се разпространява чрез предаването и от
различни медийни издания. Обстоятелството, че органи на прокуратурата не са
правили изявления във всяка отделно издание не прекъсва причинната връзка между
поведението им и медийното разпространяване на повдигнатото обвинение, а в този
смисъл и засилването на интензитета на негативните емоции на ищеца във връзка с
него.
Несъмнено, каквито са
и твърденията на ответника, съдебното минало на пострадалия е фактор, който
също следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко
повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот се преценява с оглед конкретиката на случая. В този смисъл е и цитираното
от ответника в отговора му по чл.131 ГПК решение №112/14.06.2011 г. по гр.д.
№3782/2010 г. на ІV го на ВКС.
По делото не се установи ищецът да е търпял
изключителни и над житейски нормалните спрямо случая вреди от обвинението.
Предвид това и като съобрази продължителността на наказателното производство –
почти 5 години, тежестта на обвинението, наложените мерки за неотклонение в
един много продължителен период, възрастта на ищеца, отзвукът на факта на
повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, медийното отразяване,
съдебното минало на ищеца, изпитваните негативни емоции, както и обществения
критерий за справедливост, намира, че сумата от 30 000,00 лв. е достатъчна да
обезщети вредите от понесените неимуществени вреди.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 30 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По иска с правно
основание чл.86 ЗЗД:
Отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитните органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това
– това е датата 09.12.2015 г., от който момент вземането за обезщетение за
вреди става изискуемо, както е и прието в т.4 от ТР №3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява
частична основателна и ответника дължи такава върху определеното от съда
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 09.12.2015 г. до 07.06.2018
г. в размер на сумата от 7615,20 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният
иск са явява частично основателен до размера на сумата от 7615,20 лв. и като
такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 3,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 1271,30 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б.да заплати на И.Й.С., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 30 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115 и
чл.20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 09.12.2015 г.
присъда по НОХД №1648/2014 г. по описа на СпНС, 5 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 100 000,00 лв., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 7615,20
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 30 000,00 лв. за
периода 09.12.2015 г. - 07.06.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от
25 384,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 3,00 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б.да заплати на адв. Д.Л., адрес: ***, партер, офис
№Б-12, на основание чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1271,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: