Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 33 04.01.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 18937 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД, твърди че са налице
незаплатени суми по договор за мобилни услуги от страна на ответника, за което
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът възразил, поради
което се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Ответникът Р.С.Х. не е подал отговор на исковата
молба. Във възражението по заповедното производство поддържа, че няма възможност да заплаща сумите поради ниска
пенсия и твърди още, че е бил заблуден при сключването на договора. Никога не е
ползвал телефон. Той е получен и ползван от лице на име А.С.А..
Съдът намери за установено следното:
На 08.03.2016г. дружеството ищец е
сключило с ответника договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********
по който ответникът следвало да заплаща абонаментна такса в размер на 9,99
месечно /лист 5/. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне
на устройство на лизнг по силата на който на ответника било предоставено
мобилно устройство „Telenor“ модел Smart II Вlack. Срещу това той поел задължение за заплащане на
лизингови вноски от 7,59 лв. месечно /
лист 7/. Установява
се от представените писмени доказателства, че за периода от 10.03.2016г. до 10.06.2016г.
на името на ответника са издадени четири фактури: от 10.03.2016г. за 18,22 лв.;
от 10.04.2016г. за 18,17 лв.; от 10.05.2016г. за 5,26 лв.; от 10.06.2016г. за
346,29 лв. от които 159,39 лв. лизингови вноски начислени общо / които са обект
на настоящата претенция/ и 186,90 лв. неустойка дължима при предсрочно
прекратяване на договора / лист 17 – 20/.
Установява
се, от приложеното дело № 13210/18 на Пловдивския районен съд, че ищецът подал заявление
по чл.410 ГПК с което претендирал ответинка да му заплати сумата 201,04лв., от
които 21,21 лв. неплатени абонаментни такси за впремеот от 08.03.2016г. до
09.04.2016г. и 179,83 лв. лизингови вноски за периода от 08.03.2016г. до
09.06.2016г. За така описаните суми била
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Безспорно е, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на
мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да
активира предпочетения телефонен номер. По договора за лизинг, задължение на
ищеца е да предостави устройството. Тези задължения са изпълнени. Насрещното
задължение на ползвателя на мобилните услуги е да заплаща абонаментната такса и
лизинговите вноски. Издадените фактури установяват предоставянето на услугата,
а оттам и изпълнение на задълженията на ищеца по договора. Следователно е
възникнало задължение на ответника да заплати цената на предоставената услуга.
Възраженията на ответника се състоят само в това, че е
предоставил устройството за ползване от друго лице. Тези възражения обаче, дори
да биха били доказани, не освобождават ответника от отговорност. Това е така,
защото той е страна по договора и той дължи изпълнение по него, независимо от
това, дали ползва устройството лично или го е предоставил на трето лице.
Ето защо съдът
намира, че искът е основателен.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и
настоящото производство. За заповедното се дължи сумата 385 лева, а за настоящото
исково – 435 лева, от които 75 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено, на
осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против Р.С.Х. с адрес ***
за сумата: 201,04 лв./двеста и един лева и 4 ст. / от които: 21,21 лв.
неплатени абонаменти такси по договор за мобилни услуги от 08.03.2016г. и
179,83 лв. лизингови вноски по договор за лизинг от 08.03.2016г.,
със
законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2018г. до окончателното
заплащане относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №7404 от 15.08.2018г.
по ч.гр.д.№13210/2018г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Р.С.Х. да заплати на „Теленор България” ЕАД, на осн.
чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 435лв./четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща
деловодни разноски в исковото производство, както и 385лв./триста осемдесет и
пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№13210/2018
г.на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД