Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 350, Дата 26.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 20 ноември 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 591 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 270 от 27.05.2019
г. по търг. дело № 192/2018 г. С. окръжен съд е осъдил Н.*** да заплати на „М.” ЕООД следните суми:
- 308
655 лева, представляваща „извършена през месец юни 2015 г. болнична помощ по
клинични пътеки по Договор № ******/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по КП, която сума е по фактура № **********/10.07.2015 г. и спецификация към
нея, с неплатен остатък от 262 745 лв. и вложени за лечението на
здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън
стойността на КП по фактура № ********** от 10.07.2015 година и спецификациите
към нея, на стойност 45 910 лв., ведно със законната лихва върху сумата 308 655 лв. от датата на подаване на исковата
молба – 11.07.18 г. до окончателното й заплащане“;
- 92 295,56 лева, представляваща „обезщетение
за забавено плащане на главницата от 308 655 лева, за периода от 31.07.2015 г.
до 10.07.2018 г.“ и
- 16 541,70 лева – разноски по
делото.
В тази осъдителна част решението на окръжния съд се обжалва от Н.*** с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата
е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 59 ЗЗО страните сключили Договор № ****** от
24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Договор № ******
от същата дата 24.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по
процедури, като тези два договора са били едновременно изменяни с:
- Анекс № 2 от 24.03.2015 г., в сила от 23.03.2015
г. (л. 34),
- Допълнително споразумение № 3 от
06.04.2015 г. (л. 36 и сл.);
- Анекс № 7 от 22.05.2015 г. (л. 40),
- Анекс № 11 от 10.07.2015 г., в сила от
08.07.2015 г. (л. 42) и
- Анекс № 12 от 12.08.2015 г. (л. 44).
Няма спор, че през м. юни
2015 г. ищецът е предоставил на здравно осигурени лица медицинска помощ по
клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на Н***.
За плащането на тази
дейност, ищецът издал съответната фактура № ********** от 10.07.2015 г. на
стойност 298 314 лева (л. 8), с приложена към нея подробна Спецификация
(л. 9 и сл.), но – до размер на процесната сума от 262 745 лева, представляваща
стойността на оказана болнична помощ на общо 417 здравноосигурени пациенти – не
получил плащане.
В същия период, при
лечението на общо 23-ма здравноосигурени пациенти ищецът вложил медицински
изделия, на стойност 45 910 лева. За плащането на тази сума била издадена
фактура № ********** от 14.04. 2015 г. (л.12), също с приложена към нея
подробна Спецификация (л. 13 и сл.), но сумата останала неплатена.
Искът е за присъждане на
двете посочени по-горе суми, ведно със съответното обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Направеното с отговора
на исковата молба (л. 28 и сл.) възражение на ответника е, че претендираните по
делото суми са били недължими, тъй като са за заплащане на „отчетена дейност,
чиято стойност надвишава“ определения в Приложение 2 размер на стойността за
плащане.
В разпоредбата по чл. 20, ал. 1 от договора,
изменен с посоченото по-горе Допълнително споразумение № 3 от 06.04.2015 г., е
било предвидено, че възложителят Н*** дължи плащане при условието на т. 6 – ако
извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите,
посочени в Приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия
в БМП и лекарсдтвени продукти за лечение на злокачествени заболявания в
условията на БМП“. А в разпоредбите по чл. 40 от договора, именен със същото Допълнително
споразумение № 3 от 06.04.2015 г., е било предвидено:
- че изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти и/или медицински изделия, които са на стойност, „надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2“ (ал. 6) и също,
- че при достигане на съответните месечни стойности, водещи до
липса на капацитет за хоспитализации, изпълнителят „формира листа на чакащите
съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ“ (ал. 8).
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
На задължително здравноосигурените
лица, които не са страна по договорите, сключени между Н*** и
съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н***, но и свободен избор на изпълнител на
тези дейности (чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО); Н*** е длъжна да заплаща всички
дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице
изпълнител; в бюджета за
съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни
разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства (чл. 25 и чл. 26 ал. 2 ЗЗО), в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на Н*** за 2015 г., като решенията за
корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и
единствено в компетенциите на Н*** и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила
– чл. 4, ал. 4 ЗБ на Н*** за 2015 г. Посочените разпоредби са
императивни и същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по
закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето й в рамките
на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и
поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети.
Разходването на бюджета в един по ранен момент не лишава зравноосигурените лица
от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на Н***,
пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо
изпълнителя от задължението му,
да оказва тази помощ.
Ето защо не може да се
приеме, че е налице неизпълнение
на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение
на установените месечни, респ.
тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С
превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не Н***, а здравноосигуреното лице е с
безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител.
Следователно, превишените
стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били предвидени средства (общо в размер на сумата
301 898 000 лева) от резерва по бюджета на Н***, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на Н*** за 2015 г.), за което НС на Н*** е следвало да вземе съответните решения по
чл. 4, ал. 4 ЗБ на Н*** за 2015 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в
рамките на бюджета на Н*** и за следващи години.
Оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и
за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за
плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г. Затова нарушението на чл. 21, т. 4 от Методиката –
невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Защото нуждаещите се
здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили
през същия месец, ако изберат
друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. – ако
бяха включени в листата на чакащите по чл. 21, т. 4 от Методиката.
И в двата случая обаче,
се дължи плащане от бюджета на Н*** за 2015 г., тъй като извършените от
изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените
лица пакет здравни дейности, а възложителят Н*** е разполагал с възможността по
чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на Н*** за 2015 г.
Следва да се има
предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от Н***,
болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности.
Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител,
постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно
осигурени лица – вж. чл. 5 от договора – т. 1, т. 3, т. 5, т. 8, и особено –
разпоредбата по т. 9, изискваща „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на
лечебна дейност“ и нормата по т. 10, забраняваща искането на допълнително
заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от Н***
месечен лимит е бил изчерпан или не. Изводът е, че стойността на всяка доказано
извършена лечебна дейност по Приложение 2 на договора, следва да бъде заплатена
от възложителя.
Заключението
е, че – в обжалваната му част – решението на С. окръжен съд е законосъобразен и
правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще
следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към
подробните мотиви на съда.
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще следва да се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на платеното
адвокатско възнаграждение от 11 400 лева с включен ДДС. При защитаван интерес в
размер на сумата 400 950 лева, платеното за настоящата инстанция
възнаграждение за един адвокат е в размер, близък до минимума по чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (9 549 лева),
затова преценката за прекомерност на това възнаграждение е отрицателна и
направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК – като неоснователно –
не следва да бъде уважено.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270 от 27.05.2019 г., постановено
от С. окръжен съд по т. д. № 192/2018 г.
ОСЪЖДА Н.*** ЕИК *********, да заплати на „М.” ЕООД, ЕИК *********,
сумата 11 400 (единадесет хиляди и четиристотин) лева, разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.