№ 3721
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100502432 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 21012 от 20.11.2024 г. по гр.д. № 60481/2023 г. по описа на СРС,
51 с-в, е осъден „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 4 380 лева, включваща сумата от 4 365 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско +“ за възстановяване на щети по лек автомобил „Мерцедес“ модел „S500
4MATIC“ с рег. № ****, вследствие от настъпило застрахователно събитие - ПТП на
27.03.2023 г. на републикански път I-8 между град Пазарджик и град Пловдив, както и
сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски по определянето му,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
251,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.05.2023 г. до
31.10.2023 г.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с излагане на
1
доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, неправилни
фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните
доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.
Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е
установен механизъм на настъпване на ПТП. Според него вината за настъпване на
произшествието – застрахователно събитие, принадлежи изцяло на водача на лекия
автомобил Волво /който се е движел пред него/, предприел маневра внезапно спиране,
както и че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл с поведението
си за настъпване на произшествието. Поддържа, че в проведеното производство е
установено, че водача на застрахования при ищеца автомобил е съпричинил
вредоносния резултат с поведението си. Установено е, че последния е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, в пряка причинно-следствена
връзка с което е настъпил вредоносния резултат, тъй като се е движел с несъобразена
скорост. Като е приел за неустановено това обстоятелство в отклонение на
установеното чрез събраните доказателства съдът е постановил неправилно решение,
което се явява необосновано.
Същевременно, при постановяване на решението си съдът не е съобразил и
събраните в производството гласни доказателства и установеното, чрез представения
протокол за ПТП и констатациите на САТЕ.
Поради това, според въззивника, съдът е постановил решение при нарушение на
процесуалните правила, което се явява съществено. Освен това, при постановяване на
решението, съдът е постановил решение при нарушение на материалния закон . чл.51,
ал.2 ЗЗД, приемайки, че водачът на автомобила „Мерцедес Ц 200“ има изцяло вина за
настъпването на ПТП.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на
предявените искове изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подала в срок писмен
отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез
събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
2
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден
договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Чрез представените в производството доказателства, настоящия състав намира
за установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този
смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което
разрешение настоящия състав споделя).
В случая страните не спорят и е установено от събраните пред първата
инстанция доказателства, че лек автомобил „Мерцедес S500 4 Matic“ с рег. № **** е
бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД към 27.03.2023 г., както и че лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. № **** е бил
3
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ към същата дата 27.03.2023 г.
Установено е, чрез събраните в производството гласни доказателства от
показанията на свидетеля С.С. /водач на лекия автомобил застрахован при ищеца и
свидетеля Н.Н. – водач на лекия автомобил застрахован при ответника; от изготвения
от органите на МВР протокол за ПТП от 27.03.2023 г. и приложената
административно-наказателна преписка, по която на свидетеля Н. е било наложено
административно наказание „глоба“ за извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата /чл.23, ал.1 ЗДвП/, че на посочената дата 27.03.2023 г. около
08.00 часа е настъпило ПТП с участие на двата управлявани от тях автомобила на
републикански път I-8 км. 217+400 в посока на движение от град Пазарджик към град
Пловдив. Противно на изложените от въззивника доводи, настоящия състав намира че
механизмът на настъпване на произшествието е установен от показанията на
посочените свидетели, съставения протокол за ПТП и образуваната в МВР преписка,
като същия се потвърждава от констатациите на приетата пред първата инстанция
САТЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК.
Според тях произшествието е настъпило по следния начин: На 27.03.2023 г.
около 08.00 часа, на републикански път I-8 км. 217+400 в посока на движение от град
Пазарджик към град Пловдив, по време на движение направо в посока град Пловдив
водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. № **** - свидетелят Н.Я.Н. се удря
в намиращия се пред него л.а. „Волво“ с рег. № ****, който вследствие от удара се
измества напред и удря разположения пред него л.а. „Мерцедес S500 4 Matic“ с рег. №
****, който вследствие от удара се измества напред и се удря в спрелия пред него л.а.
„Пежо“ с рег. № ****, а същия вследствие от удара също се удря в спрелия пред него в
колона от автомобили л.а. „Форд“ с рег. № ****. В резултат от така реализираното
ПТП в задната и в предната част на л.а. „Мерцедес S500 4 Matic“ с рег. № ****,
настъпват материални щети.
С оглед така описания и несъмнено установен механизъм, настоящия състав
дава вяра на даденото от експерта по САТЕ заключение пред първата инстанция, че
произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200“,
който е нарушил правилата на движение по пътищата, тъй като се е движел със
скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона.
Това поведение, както се установява от събраните доказателства, е било
санкционирано също по административен път.
Поради това и съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че при
постановяване на решението си съдът не е съобразил показанията на свидетеля Н. и
неправилно е възприел механизма на настъпване на произшествието. Чрез показанията
на свидетеля Смиленов е установено, че движението е било натоварено, както и че се е
4
образувало задръстване, което е довело до спиране на автомобилите. Тази обстановка
не е била възприета своевременно от свидетеля Н., който поради неспазена дистанция
не е успял да спре своевременно без да настъпят съприкосновения между
автомобилите и вреди.
При така посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира за
установено в производството, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват; на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение на водачът да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
С оглед това и настоящия състав намира за установено /по несъмнен и
категоричен начин/, както бе посочено, че описаното произшествие е настъпило
изцяло по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“.
Както е посочено в даденото експертно становище по САТЕ /в която съда дава
вяра на експертизата/, нанесените щети на л.а. „Мерцедес S500 4 Matic“ се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Към датата на ПТП –
27.03.2023 г., размерът на щетите нанесени на увреденото МПС „Мерцедес S500 4
Matic“, възлиза на 5549.00 лева, при съобразяване, че в случая е настъпила тотална
щета /разходите за ремонт надхвърлят действителната стойност на автомобила 7399
лв./ и размера на запазените части възлиза на сумата 1850 лв. /25%/. Предявен е иск за
сумата 4365.00 лв. и съобразно диспозитивното начало, указано в чл.6, ал.2 ГПК,
претенцията на ищеца правилно е била уважена в цялост. Към посочената сума следва
да бъдат добавени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. или общо дължима
от ответника е сумата 4380.00 лв.
С оглед установеното, че във връзка с ПТП на лекия автомобил застрахован при
ищеца са били нанесени вреди в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, чийто
размер възлиза на сумата от 4380.00 лева, която е била заплатена от ищеца се налага
извод за основателност на претенцията по чл.411 КЗ до размера на заплатената на
увредения застрахован сума 4380.00 лв./.
Доводите на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, съдът
намира за недоказани и неоснователни. Идентичен извод се налага и за възражението
му, че вина за пътното произшествие носи и водача на автомобила Волво, който се е
движел пред неговия. Приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по
5
смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на
предположения. В случая, както бе посочено, чрез събраните в производството
доказателства е установено, че изцяло вина за ПТП носи водача на застрахования при
ответника автомобил. Същевременно, в проведеното производство не е установено, че
поведението на двамата водачи – съответно, на водача на застрахования при ищеца
автомобил, както и на водача на лекия автомобил Волво, който се е движел пред
управлявания от свидетеля Н., се намира в пряка причинно следствена връзка с
пътното произшествие, от което са настъпили вреди.
С оглед това, изложените от СРС правни изводи, че в случая не е налице
съпричиняване на вредите с поведението на двамата посочени водачи се явява
правилни.
Поради това и предявения иск по чл.411 ГПК следва да бъде уважен за сумата 4
380 лева, представляваща неплатена регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по образуваната при ищеца щета, ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба – 03.11.2023 г. до изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ в хипотезата на тотална щета,
какъвто е настоящият случай, застрахователят дължи застрахователно обезщетение
след представяне на доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е
поради настъпилата тотална щета.
От представеното пред първата инстанция удостоверение с изх. №
231006008493/06.04.2023 г. от ОД - Сектор Пътна полиция - гр. Пазарджик, се
установява, че МПС „Мерцедес С 500“ с ДКН ****, собственост на С.С., с
първоначална регистрация от 29.09.1999 г., е снето от отчет на 06.04.2023 г. - поради
тотална щета.
Предвид това, обезщетение за забава се дължи именно след представяне на
доказателство пред застрахователя за прекратената регистрация.
От представените по делото доказателства се установява, че с регресна покана
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е претендирало от ответната страна „ДаллБогг Живот
и Здраве“ ЕАД сумата по процесната щета, която покана е получена от адресата на
21.04.2023 г., като 30- дневния срок за плащане по чл. 412, ал. 2 КЗ е изтекъл на
21.05.2023 г. и считано от следващия ден ответната страна изпада в забава.
Размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода от 22.05.2023
г. до 31.10.2023 г. възлиза на сумата от 251,89 лева, поради което правилно с
постановеното от СРС решение е бил уважен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за посочената
сума.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено като правилно на
6
основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1058.52 лв. за
заплатено възнаграждение за адвокат
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21012 от 20.11.2024 г. по гр.д. № 60481/2023 г. по
описа на СРС, 51 с-в.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да плати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1058.52 лв. - разноски за
настоящата инстанция.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7