Решение по дело №617/2020 на Апелативен съд - Пловдив

_{Р Е Ш Е Н И Е}

^№260006

Гр. Пловдив,28.01. 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ                                                                               

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Иван Даскалов, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 617 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения Х.В.К., чрез упълномощения му защитник – адв. И.С. *** за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №1107/2020г., по което е постановено Решение №260038/13.11.2020 г. на Старозагорския окръжен съд за потвърждаването на Присъда №15/24.02.2020г. по НОХД № 895/2019 г. на Районен съд – Казанлък.

С присъдата, подс. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК във връзка с допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал.2, чл.21, ал.1, чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“, чл.150 по ЗДвП и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 3 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим като е признат за невинен и оправдан да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс. К. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С Решение №260038/13.11.2020 г. по ВНОХД №1107/2020 г. Старозагорският окръжен съд е изменил присъдата, оправдавайки подсъдимия К. да е нарушил правилата за движение по чл. чл. 20, ал.2, чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ и чл.150 по ЗДвП и я потвърдил в останалата й част, като същото е окончателно.

В искането се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, свързани с водените съдебни производства. Излагат се съображения, че по недопустим начин за едно и също правонарушение деецът е бил наказан по административен и по наказателен ред, в разрез с принципа „не бис ин идем“ и произнасянето по този въпрос с Р. №10/2011г на КСРБ и ТР. №3/2015г. на ОСНК. Счита за недопустимо осъждането на К. за квалифициращи деянието признаци, за които същият е бил наказан по административен ред, с което е нарушен и материалния закон. Възразява се, че по този начин е била пресечена и възможността при възприемане на по-леката правна квалификация пострадалият да поиска прекратяване на наказателното производство по чл.343, ал.2 от НК, както и да се сключи от подсъдимия споразумение, при което би получил вместо наказание „лишаване от свобода“, по-лекото по вид наказание „пробация“. А това сочи за нарушение, освен на процесуалния закон, но и на материалния такъв, както и за явна несправедливост на наложените му наказания.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, възобновяване на наказателното производство, като се отменят съдебните актове и да се върне делото за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство. Непосредствено преди съдебното заседание се молба от защитата, съобразно чл.420, ал.3 от НПК, за спиране на изпълнението на влязлата в законна сила присъда на посочените в искането основания, налагащи подобна мярка, но настоящият състав прецени, че това следва да се съобрази, с оглед на изхода по делото.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция осъденият К. се явява лично и със своя защитник – адв. С., като заявява, че поддържа искането по изложените в него съображения. Излагат се доводи за немотивираност и необоснованост на съдебните актове.  

Представителят на ПАП, намира искането за възобновяване като цяло за неоснователно, понеже воденото досъдебно производство и постановените в съдебното производство актове отговарят на процесуалните изисквания и липсва нарушаване на материалния закон. Но счита, че неправилно на осъденото лице му е наложено наказание „лишаване от правоуправление“, тъй като е било неправоспособно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и приема за установено, следното:

ИСКАНЕТО Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.

В искането за възобновяване на осъдения Х.К. са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 - 2 от НПК при проведените първоинстанционно и въззивно производства, както и в постановените по тях съдебни актове.

Не може да се възприеме направеното възражение, че районният съд не е положил усилия за установяване на обективната истина, защото не е подложил на изследване всички обстоятелства по делото – в нарушение на чл.13 и 14 НПК. В мотивите към постановената присъда е направена пълна обосновка на инкриминираната проява на подс. К., като са обсъдени показанията на разпитаните свидетели и са съпоставени с приобщените писмени доказателства и заключенията на изготвените експертизи, въз основа на което е възприета и съответната правна квалификация на извършеното престъпление.

Не отговаря на действителността и твърдението, че решението на въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в него също е обсъдено престъпното деяние, даден е отговор на основните доводи във въззивната жалба, както и защо не се възприемат.

Окръжният съд във връзка с оплакванията на защитата за неправилно инкриминиране на вменената на подс. К. дейност, правилно е преценил, че в пряка причинно-следствена връзка с престъпния резултат е единствено нарушението на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишената скорост на движение, изключвайки приложението на по-общата разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП за несъобразената скорост. Законосъобразно е счел, че подсъдимият следва да бъде оправдан и за вмененото му нарушение на разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП, защото „бягството от местопроизшествието“ и „управлението на МПС без необходимата правоспособност“ се явяват част от обективния състав и квалифициращи белези на престъплението по чл.343, ал.3 от НК, в извършването на което той е бил признат за виновен.

По повод на  твърдението за нарушаване на правилото за „не бис ин идем“, в разрез с ТР. №3/2015г. на ОСНК и наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, тъй като извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административно-наказателното производство, следва да се съобрази следното:

По делото е установено, че е налице влязло в сила наказателно постановление на ОД на МВР – Стара Загора за допуснати от К. на инкриминираната дата нарушения на правилата за движение по чл. 150 и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от ЗДвП с наложени административни наказания, за които обаче същият е оправдан с въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, тъй като съставляват квалифициращи белези по чл.343, ал.3, пр. 5 и 6 от НК.

Същевременно, сами по себе си, без извършването на деяние по основния състав на чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, така допуснатите нарушения на правилата за движение не съставляват престъпление, като при неговото евентуално реализиране, биха се явили допълнителен квалифициращ елемент. Или в настоящия случай не би могло да се говори за пълна идентичност между основния и водещ състав на деянието, обявено за транспортно престъпление в нарушение единствено на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съпроводено с горепосочените две квалифициращи обстоятелства, водещи до ангажирането на по-тежката, наказателна отговорност на осъдения К. и допуснатите при условията на съвкупност, съпътстващи и последващи нарушения на правилата за движение по чл.150 и чл.123, ал.1, т.2 б.“а“ и „б“ от ЗДвП, за които същият е бил наказан по административен ред.

Приключилото първо по ред  производство по ЗАНН би могло да е наказателно по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ и чл.4 от Протокол № 7, с оглед на преценката за приложението на правилото „ne bis in idem“. Но разбирането на защитата, че подс. К. вече е бил наказан за „същото“ деяние по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 от НПК се явява превратно тълкуване на горепосочените международни норми, както и формално позоваване на разясненията на ТР №3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС.

При преценката за наличието на критериите „Е.“, когато едно производство има наказателен характер, следва да се съобрази, че в настоящия случай липсва нужната тъждественост между фактическия състав на нарушенията в случая по чл.150 и чл.123, ал.1, б.“а“ и „б“ от ЗДвП и инкриминирането на основния състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, за да може да се приеме, че е налице идентичност или сходство на фактите /„значително същите“/, т.е. за същото деяние /idem/. Х.К. е бил наказан по административен ред за това, че не притежава свидетелство за управление на МПС и след настъпването на ПТП, не изпълнява задълженията си като участник и е напуснал произшествието, но никога не е бил наказван за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на пострадалия И. С. И. при същото ПТП във връзка с нарушение на правилата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. няма идентичност и в обектите на защита, с оглед на фактическото съдържание на инкриминираното поведение[1].

Както вече се упомена, деянията по чл.150 и чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП са административни нарушения и могат да съпътстват или да са последица от причиняването на пътно-транспортно произшествие, което не винаги води като резултат до инкриминиране поведението на дееца. Затова и няма пречка, основният състав на настоящото престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК да е за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, чиито съставомерни последици се изразяват с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, към които да се добавят за квалифициращи обстоятелства по ал.3, последващата му деятелност за „бягство от местопроизшествието“ и съпътстващата по „управлението на МПС без необходимата правоспособност“. И съвпадението на последните като административни нарушения по ЗДвП, неслучайно води като резултат до изключването им като извършени в причинно-следствена връзка с основния състав на престъплението. Същевременно с това, тяхното наличие не би могло да доведе до разкъсване на правната квалификация на повдигнатото обвинение, като последното остане инкриминирано и наказано само по основния му състав, от който да се изключат квалифициращите го обстоятелства като административни нарушения и остане административно-наказателната отговорност.

Липсва и нужната идентичност на санкциите, предвидени за тези нарушения по чл.175, ал.1, т.5, чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и за престъплението по чл.343, ал.3, пр.5 и 6, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК /с оглед на третия критерий – видът и тежестта на наказанието/. Същите са абсолютно несъизмерими – съответно глоба и лишаване от правоуправление и лишаване от свобода от една до шест години, както и отново лишаване от правоуправление /при условие, че лицето е правоспособно/. Както е отразено и в горепосоченото тълкувателно решение, предвиденото /“възможно“/ наказание лишаване от свобода за извършеното деяние по правило обуславя наказателния характер на производството и това също е достатъчно основание да се счита, че вече приключилото по ЗАНН не е от такова естество, а съвсем отделен е въпросът, че изобщо не е следвало да бъде реализирано.

Поради което и не се установява в изготвените съдебни актове нарушение на основанията по чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, тъй като законосъобразно и напълно справедливо в мотивите към постановената присъда и решението на въззивната инстанция е прието за установено от събраните по делото доказателства, извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“ и чл.55, ал.1, т.1 от НК от подс. Х.К. и му е наложено съответстващото в законодателната рамка минимално наказание лишаване от свобода от 3 месеца.

В настоящия случай, обаче е налице нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, с оглед на наложеното с присъдата кумулативно наказание лишаване от правоуправление.

Безспорно е било установено, че на инкриминираната дата осъденият К. е управлявал МПС, без да има нужната правоспособност, тъй като многократно е бил наказван по административен ред, като са му били отнети още през далечната 2010 г. всички контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на който са били отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР и ако не изпълни това си задължение, свидетелството му се отнема по чл.171, т.4. Същевременно с това, следва да се яви отново на изпит за възстановяване на правоспособност и едва тогава му се издава ново свидетелство за управление.

При това положение, след като осъденият К. не е бил правоспособен водач, не би могло да му се налага и наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, тъй като съгласно трайната съдебна практика деецът не може да бъде лишен от права, които не притежава, поради което искането в частта му за нарушение на материалния закон е напълно основателно. Нарушението на закона може да бъде отстранено по реда на възобновяването на наказателните дела и отмяна на незаконосъобразно наложеното наказание.

Това изисква да се възобнови производството, като се измени присъдата в наказателно-осъдителната й част с отмяната на наложеното на осъдения Х.К. по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, тъй като е налице основание в негова полза[2].

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК,

Р   Е   Ш   И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №1107/2020г., по което е постановено Решение №260038/13.11.2020 г. на Старозагорския окръжен съд и по НОХД № 895/2019 г. на Районен съд – Казанлък с постановена Присъда №15/24.02.2020г.

ИЗМЕНЯ Присъда №15/24.02.2020г. по НОХД № 895/2019 г. на Районен съд – Казанлък в наказателно-осъдителната й част, като отменя наложеното на подсъдимия Х.В.К. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.               

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                

                                                                                    2.