О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр.София,
…………………
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ-12 състав в открито заседание на 07.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
като
взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д. № 1110 по описа за 2020 и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.679 ТЗ.
„У.К. ЕООД“, ЕИК
********- кредитор с прието вземане по т.д. № 8992/ 2016 година на СГС, TO,
VI-2 състав, моли да бъдат отменени решенията, приети на събрание на
кредиторите на „44 бит“ ЕООД (непл.), по т.д. № 8992/ 2016 година по описа на
СГС, TO, VI-2 състав, проведено на 05.06.2020 година.
Счита, че същите
са незаконосъобразни и го ощетяват съществено като кредитор.
Незаконосъобразността
извежда от следното:
Не е установено за кредитора Р.В.(починала
на 04.03.2020 година), дали наследникът - майката Й.К.е наследник на
вземанията, възникнали от възнаграждения от трудово правоотношение на този кредитор
с длъжника, включително дали е прието от майката в пълен обем наследството от
дъщеря й, по смисъла на ЗН. По делото са липсвали доказателства в тази насока и
съдът не е изследвал тези положения. Съдът е приел участието на наследника а
събранието на кредиторите, без да е установено по недвусмислен начин дали Й.К.е
приела наследството от Р.В..
Не е било
предоставено право на глас на У.К. ЕООД с вземане в размер на 105 000 лева.
С искова молба по чл. 694 от ТЗ, подадена в СГС, чрез съдебния състав по т.д. №
8992/ 2016 година, TO, VI-2 състав на СГС, е представил убедителни писмени
доказателства за съществуването на вземането. При изготвяне на окончателните
списъци на приетите вземания, съдът по несъстоятелност в свое Определение от
15.04.2020 година не е обсъдил съществено положение за предявеното вземане, а
именно не са обсъдени писмени доказателства, представени с молбата за
предявяване на вземания - протоколи от служителите на У.К. ЕООД за липсата на
отдалечен достъп до процесния софтуер,
както и липсата на договореност между длъжника и У.К. ЕООД за хардуерни или
софтуерни ограничения при отдалечения достъп до софтуера. В допълнение на
представените с молбата за предявяване на вземането от 105,000 лева, е представил с исковата молба по чл. 694, ал.
2, т. 2 от ТЗ още 3 нотариални покани (2 от нас до длъжника и 1 от длъжника до
него). Съдът е възпроизвел извод, че вземането не е отразено в счетоводните
документи на У.К. ЕООД и не е съобразил,
че нотариалната покана не е счетоводен документ по смисъла на чл.6 от Закона за
счетоводството и като такава не намира отражение в стопанските операции на
дружеството. Предявената към длъжника, чрез нотариална покана, сума ще бъде
осчетоводена, в случай на нейното постъпване по сметни на дружеството при
доброволно изпълнение от страна на 4. ЕООД или в случай, че тя бъде
регламентирана чрез влизане в сила на акт като съдебно решение например.
Исковата молба по чл. 694 от ТЗ с приложени убедителни писмени доказателства е
подадена чрез съдебния състав по т.д. № 8992/ 2016 година на СГС и същият е
имал достатъчно време, за да се запознае с иска ни по чл. 694 от ТЗ и
приложените доказателства към него. Исковата молба е администрирана от съда на
13.05.2020 година, разпределена е на нов съдебен състав в СГС, като е
образувано т.д. № 850/ 2020 година на СГС, TO, Vl-3 състав. Не е предоставено
право на глас на У.К. ЕООД с вземане в размер на 187,759.20 лева. С искова
молба подадена в СГС, чрез съдебния състав по т.д. № 8992/ 2016 година, е представил
убедителни доказателства за съществуване на вземането. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства в подкрепа на твърденията му, че софтуер
„Уотърфол обслужване на клиенти" е възпроизведен/ изкопиран, както и, че
въпросният софтуер е бил предмет на Извънсъдебно споразумение от 25.05.2017
година по законите на щата Ню Йорк, САЩ, сключено между У.К. ЕООД, длъжника и
кредитора Ю.Е.Е.Б.Е.Е.С. и други страни. Видно от това споразумение е, че
въпросният софтуер след неговото възпроизвеждане/ изкопиране без знанието и
съгласието на У.К. ЕООД, е бил във владение на кредитора по т.д. № 8992/2016
година - Ю.Е.Е.Б.Е.Е.С.. Извънсъдебното споразумение е прието, като
доказателство в о.с.з. на 07.02.2020 година, но в Определението на съда от
15.04.2020 година по т.д. № 8992/ 2016 година не е коментирано изобщо от съда
по несъстоятелността. По силата на това споразумение, предвид владението на
софтуера от Ю.Е.Е.Б.Е.Е.С., длъжникът 44 бит ЕООД се е съгласил да не подава
възражение, ако бъде прието от синдика вземането на У.К. ЕООД в размер на
187,759.20 лева. Видно от списъците съставени от синдика, вземането на У.К.
ЕООД е прието от синдика, но длъжникът подава възражение срещу приетото вземане
с вх. № 41549/ 27.03.2019 година. В допълнение на представените с молбата за
предявяване на вземането от 187,759.20 лева, е представил писмени доказателства
с исковата ни молба по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, а именно електронно писмо от
18:53 часа 29.10.2016 година относно „Copied СР" с приложени моментни
снимки от възпроизведен/ изкопиран софтуер (оцветен & лилав цвят),
електронно писмо от 18:55 часа 29.10.2016 година относно „СР screenshots"
с приложени моментни снимки от оригиналния софтуер (оцветен в син и жълт цвят)
и извадка за USA Battery LLC и използваното търговско име Bridgeview Power.
Тези документи са били представени със становище
от 04.03.2020 година по т.д. № 8992/ 2016 година на СГС, но не са били приети
от съда на състоялото се о.с.з. на 06.03.2020 година и съответно тези
доказателства не са коментирани в Определението за съставяне на окончателните
списъци с приетите вземания. Съдът е възпроизвел извод, че вземането не е
отразено в счетоводните документи на У.К. ЕООД и не е съобразил, че
нотариалната покана не е счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за
счетоводството и в тази връзка не намира отражение в стопанските операции на
дружеството. Предявената към длъжника, чрез нотариална покана, сума ще бъде
осчетоводена, в случай на нейното постъпване по сметки на дружеството при
доброволно изпълнение от страна на 4. ЕООД или в случай, че тя бъде
регламентирана чрез влизане в сила на акт като съдебно решение например.
Исковата молба по чл. 694 от ТЗ с приложени писмени доказателства е подадена
чрез съдебния състав по т.д. № 8992/ 2016 година на СГС на 30.04.2020 година и
същият е имал достатъчно време, за да се запознае с иска по чл. 694 от ТЗ и приложените доказателства
към него. Исковата молба е администрирана от съда , като е разпределена на нов
съдебен състав и е образувано т.д. № 851/2020 година на СГС, TO, VІ-8 състав
В случай че са били допуснати до гласуване на насроченото
събрание на кредиторите по т.д. № 8992/ 2016 година на СГС, с вземанията с главници лева и 187,759.20 лева, дори без да
бъдат включени лихвите към тези вземания посочени в списъка на синдика, то
гласуването по т. 2 от дневния ред за начина на определяне на реда и начина на
осребряване на имуществото на длъжника предвид гласа на кредитора НАП, е щяло да бъде различно. При включване на
вземанията по исковете по чл. 694 от ТЗ е щяло да бъде прието тяхното предложение, а
именно „имуществото дa се продава поотделно". Ако са били допуснати до гласуване с неприетите
вземания от 105,000 лева и 187,759.20 лева (без лихвите по тях) по подадените
искове от У.К.ЕООД по чл. 694 от ТЗ, то тогава процентът на У.К. ЕООД би бил 44.16%
и заедно с гласа на НАП 6.13% би се приело направеното предложение по т. 2 за
начина на осребряване на имуществото на длъжника. Останалите кредитори биха
имали следния вот за гласуване - Р.В.8.30%, Б.Л.-23 ЕООД 1.46%, Ю.Е.Е.Б.Е.Е.С.
2.73%, П.Д.1 ЕООД 17.12%, С.Т.20.11%. Или предложението по т. 2 би се приело с 50.29%. В
случай че вземанията им са били включени
с лихвите посочени в списъка на синдика, то тогава предложението по т. 2 би се приело с 54.09%. У.К. ЕООД би
имало глас с 48.43%, НАП с 5.66%, Р.В.7.66%, Б.Л.-23 ЕООД 1.35%, ЮЕ.Е.Б. Е.Е.С.
2.52%, П.Д.1 ЕООД 15.81%, С.Т.18.57%;
Счита, че
проведеното събрание на кредиторите на 05.06.2020 година е проведено
незаконосъобразно с включени кредитори, които не са имали право на глас;
Взетите решения от събранието на кредиторите, състояло се на 05.06.2020 година,
също така, го ощетява съществено, тъй като предложението му по т. 2 се
различава съществено от приетото и е във вреда на всички кредитори. При
осребряване на имущество на длъжника поотделно би се постигнала по-висока
стойност на продажба, би се реализирала продажбата много по-бързо, тъй като
биха участвали повече потенциални купувачи на недвижимите имоти - складове и
паркоместа, което неминуемо би довело до постъпване на по-високата сума в
масата на несъстоятелността. При продажба на имуществото на длъжника поотделно
бихме получили по-голяма парична сума от осребреното имущество. Продажбата в съвкупност
предполага наличие на интерес у инвеститор, който би купил имоти (складове 3
броя, паркоместа 46 броя и 51% от помещение за охрана) на стойност около
400-500хиляди лева. Предвид развилите се продажби предходно по изпълнително
дело срещу длъжника (изпълнително дело № 1183/ 2015 година на ЧСИ Р.М.В.), то
до момента всички разходи за синдика бяха покривани от сумата, която бе
постъпила от продажбата само на 2 паркоместа за 16,163.33 лева. При последващ
трети по ред търг по цитираното изпълнително дело са били реализирани паркоместа на цена
169,111.33 лева, като сума в размер на 152,948 лева е била платена от
спечелилите търга, но в последствие тази сума е била върната на спечелилите
търга, предвид развитието по т.д. № 8992/ 2016 година СГС. При продажба отделно
за имотите би се реализирала по-висока сума, биха участвали повече потенциално
заинтересовани лица, което би довело до по-висок приход в масата на
несъстоятелност и по-бърза реализация на имуществото на длъжника, от което следва,
че биха получили по-висока сума предвид реда на приетите вземания и вземанията по исковете по чл. 694
от ТЗ, предвид по-бързата реализация при осребряване на отделни имоти,
по-малките разходи за възнаграждение на синдик предвид по-кратките срокове за
реализация на имуществото. Участието на повече потенциално заинтересовани лица
при продажбата на имуществото на длъжника би довело по конкурентост помежду им,
което е води до попълване на масата на несъстоятелност с повече парични
средства, от последното пък следва, че кредиторите с вземания по чл. 722, ал.
1, т. 8 от ТЗ биха получили по-малък размер от вземанията. Вземанията преди
този ред са около 202 хиляди лева. Към момента, както са приети вземанията,
съгласно Определение от 15.04.2020 година по т.д. № 8992/ 2016 година, У.К.
ЕООД е с 37.58% от реда на приетите вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. При
реализация на имуществото на длъжника за 400 хиляди лева и след удовлетворяване
на кредиторите от по-горен ред, би получил около 75,000 лева. При реализация на
имуществото на длъжника за 500 хиляди лева - би получил около 94,000 лева. При
успешно проведени искове по чл. 694 от ТЗ ще има още по-голяма разлика в
получените суми от осребреното имущество на длъжника. Забавянето на продажбата
до явяването на купувач, който би купил имущество на длъжника съвкупно за около
400-500 хиляди лева, би довело до натрупване в масата на несъстоятелност на
задължения към синдика за възнаграждения в размер на 1,800 лева всеки месец.
Натрупването на възнаграждения за синдик биха намалили съществено сумата, която
би получил при осребряване на имуществото. Счита, че съдът по т.д. № 8992/ 2016
година е следвало да ги допусне да гласуват с вземанията от 105,000 лева и 187,759.20 лева предвид, че са представили убедителни писмени
доказателства към исковите молби по чл.
694 от ТЗ, и които доказателства не са били обсъждани от състава на
несъстоятелност в постановено по т.д. № 8992/ 2016 година, TO, VI-2 състав,
като по този начин е нямало да бъде
прието взетото решение по т. 2 от дневния ред за реализиране съвкупно на имуществото.
Кредиторът
„Б.Л.- 23“ЕООД е изразил становище за неоснователност на молбата.
Кредиторът
Й.К.е изразила становище за неоснователност на молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните намери от фактическа и правна страна следното:
Съобразно
нормата на чл. 679 от ТЗ, по искане на длъжника или на кредитор съдът по
несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е
незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите. Искането
се прави в 7-дневен срок от провеждане на събранието.
Събранието е
проведено на 05.06.2020 г., а молбата е депозирана по пощата на 11.06.2020 г.,
изхожда от кредитор с прието вземане и следователно е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
По възражението за наличие на незаконосъобразност
на решенията поради процесуални нарушения:
Молителят
твърди, че макар част от вземанията му да са били приети, не му е било предоставено право на глас за неприетите
вземания, при наличие на убедителни
доказателства за тяхното наличие, съгласно представения протокол от събранието на
кредиторите.
Съобразно
нормата на Чл. 673 от ТЗ, събранието на кредиторите се провежда след
одобряването на списъка по чл. 692 от съда. След приемането на вземанията право
на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания. Съдът
може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в
подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор
с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с
прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване
несъществуване на вземането му.
Настоящата
инстанция намира, че преценката по чл.673, ал.3 от ТЗ е предоставена единствено
в компетентността на съда по несъстоятелността. Той е органа, който одобрявайки
или променяйки списъка на приети вземания, извършва преценка на този
предварителен етап на производството относно съществуването или не на
предявените вземания, като акта му не подлежи на контрол, като спорът се решава
по реда на чл.694 ТЗ. Това мотивира съда да приеме, че в хода на производство
по оспорване на законосъобразността на решение на събрание на кредиторите не
може да се упражнява контрол върху преценката съда относно нововъзникналите
факти установяващи вземането(искането може да се основе само на такива, тъй
като събраните в производството по предявяване на вземането и разглеждането на
възраженията вече са били предмет на съдебна преценка ТР№1/17г.) В противен
случай би се достигнало да два различни режими по отношение на актовете на съда по
несъстоятелността относно вземанията, което е недопустимо. Това мотивира съда
да приема довода за неоснователен.
Молителят
се позовава на участие в гласуването на лице, което не е кредитор на
дружеството.
Съдът
намира възражението за неоснователно.
На
първо място трябва да се отбележи, че тъй
като решението на събранието на кредиторите е акт на колективен орган, следва
да намери приложение общия принцип, че до
незаконосъобразност въведена от лице,
чието право на гласуване не се твърди да е било нарушено, би довел само порок при гласуването, който води до неспазване на кворума и мнозинството.
Съобразно
нормата на Чл. 676 ТЗ, събранието на кредиторите се провежда независимо от броя
на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. При
вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част
представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с
право на глас по чл. 673, ал. 3. Решенията се вземат с обикновено мнозинство,
освен ако в този закон е предвидено друго, като при съвместното тълкуване с правилото на чл. 670, ал.2 ТЗ се извежда
принципа за обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите.
При липсата изискване
за кворум нарушението при гласуването принципно би имало правно значение само
ако нарушава мнозинството.
Съгласно
протокола от събранието, лицето за което се твърди, че е упражнило права на кредитор без надлежна
легитимация е гласувало с 10,91 % от вземанията, като е реализирало положителен
вот „ЗА“.
Формираните мнозинства
при вземане на решенията по всяка точка от дневния ред са: 73,44%; 65,38%;
73,44%;73,44%. Ако от тях се приспаднат
10,91 %, отново решенията биха взети при законовото мнозинство.
Следователно дори участвалата в гласуването Й.К.да не се явява наследник на
кредитора с прието вземане Р.В.(починала на 04.03.2020 година), това не би могло да доведе до
незаконосъобразност на решенията на събранието.
Тъй като
молителят не може да релевира чужди права, дори гласуването да е засегнало
правата на наследниците, тъй като са били упражнени трето от лице, то те единствено са легитимирани да въведат в
спора това нарушение.
С оглед на
пълнота следва да се посочи, че съгласно представеното удостоверение за
наследници Й.К.се явява единствен наследник на кредитора с прието вземане Р.В.(починала
на 04.03.2020 година). Молителят не е опровергал съдържанието на този официален
удостоверителен документ, нито е представил доказателства за настъпване на
последващи правоизключващи факти. Следователно в гласуването е участвал кредитор
с прието вземане, упражнил надлежно правата си.
По възражението за съществено ощетяване на част
от кредиторите:
Съдът намери
възражението за неоснователно.
Единствено в
компетентността на събранието на кредиторите е да вземе решение по чл.677, т.8 ТЗ - определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника,
метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето
на възнаграждението им, включващо преценката дали имуществото да се продаде поотделно
или като съвкупност. Съдът в това
производство не може да извършва преценка на икономическата целесъобразност на
решенията на събранието на кредиторите по чл.677, т.8 ТЗ.
Воден от гореизложеното
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „У.К. ЕООД“, ЕИК ********да бъдат
отменени решенията, приети на събрание на кредиторите на „44 б.“ ЕООД (непл.),
по т.д. № 8992/ 2016 година по описа на СГС, TO, VI-2 състав, проведено на
05.06.2020 година.
Определението
не подлежи на обжалване.
Заверен
препис от определението да се изпрати на съда по несъстоятелността.
СЪДИЯ: