Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 371 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-001088
от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Таня
Коларова, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 24
месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни
точки.
Жалбоподателят Б.Г.Б., моли за пълна отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – издаден в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи, че не бил извършил процесното
нарушение.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят Б.Г.Б., не се явява. За него се
явява адвокат Таня Коларова, която пледира за отмяна на обжалвания акт,
тъй като в посочения в НП час – 00.50 часа, жалбоподателят е бил задържан в
поделенията на ГПУ - Свиленград, на жалбоподателя не бил връчен екземпляр от
Талона за медицинско изследване, Актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) бил съставен само след отказ лицето да бъде изпробвано с
техническо средство за употреба на наркотични или други упойващи вещества,
приложеният в преписката Талон за медицинско изследване не съответствал на този
по нормативната уредба, в Протокола за медицинско изследване не било отразено с
подпис на жалбоподателя, че отказва да се подложи на изследване, описаната
в АУАН фактическа обстановка била различна от тази в НП и не бил съставен Протокол по чл. 5, ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 година.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказмащият орган
(АНО) (въззиваемата страна) -
Началник на Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Районна прокуратура
– Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 30.12.2018 година около 00.00 часа в град Свиленград,
област Хасково, по улица „Гоце Делчев”, на кръстовището с булевард „България”,
лек автомобил марка „Тойота”, модел РАВ 4 с държавен регистрационен номер Х 39
12 КВ, собственост на Христина Мавродиева Бойкова от град Свиленград, област
Хасково и управляван от жалбоподателя (в този смисъл е и Декларацията на Б. от
дата 30.12.2018 година), движещ се в посока площад „14-ти март”, т.е. завивайки
на дясно спрямо улица „Гоце Делчев”, не спазва предимството на пътен знак Б2
(отнема предимството) и блъска друго моторно превозно средство (МПС) – полицейски
лек автомобил марка „Киа”с държавен регистрационен
номер СВ 58 69 КВ с водач свидетеля Б.П.Р.,***
в посока центъра на града (Пощенската станция). На место пристигат свидетелите А.М.А.
и Д.Х. Димчев (служители на РУ - Свиленград),
които запазват местопроизшествието. След това пристига и свидетелят В.С.. Водачите на двата леки автомобила са изпробвани за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с № ARBA 0073, които отчитат 0.00 промила за
жалбоподателя Б. и за свидетеля Р.. Около 00.50 часа, свидетелят В.С. виждайки, че Б. е изнервен и обикаля около
автомобила, го уведомява, че ще му бъде извършена проверка за наркотици и
упойващи вещества (НУВ), разяснява му процедурата във връзка с проверката за
НУВ, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая
жалбоподателят. Последният след като разбира за какво иде реч отказва да бъде
изпробван с техническо средство - Дрегер „Drug cheеk 3000” с № ARLF-0361 за наличие на
НУВ, както и отказва да бъде изследван по друг начин относно НУВ, тъй като е
употребил такива предния ден (съгласно изявлението му пред полицейските
служители). На жалбоподателя е издаден Талон за
медицинско изследване с № 0027271 от същата дата, приложен в кориците на
Административнонаказателната преписка (АНП), видно от
който лицето не желае да даде кръвна проба за медицинско изследване в
ЦСМП – филиал Свиленград. Независимо от отказа му, Б.
е отведен в ЦСМП – филиал Свиленград, където пред свидетелите – полицейски
служители отново заявява, че няма да даде кръв за изследване за употреба на
НУВ.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят В.И.С. – „Полицейски инспектор”, ІІІ степен, в звено „Пътен
контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково,
съставя против жалбоподателя Б. и в негово присъствие АУАН с бланков № 802503, серия Д. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите
А.М.А. и Д.Х. Димчев. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
отказа на Б. да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на НУВ, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ,
която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и
времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Б.Б., който вписва, че
няма възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП №
18-0351-001088
на 07.02.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган и налага на
жалбоподателя административни наказания „Глоба” в
размер на 2 000 лв. и „Лишаване
от права да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 03.05.2019 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.
За констатираните
при процесния инцидент други нарушения, а именно по
чл. 6, т. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от на Б. е
съставен АУАН с № 802502 и на 15.04.2019 година е издадено и НП с №
18-0351-001160. На процесната дата Б. е задържан за
24 часа със Заповед на основание Закона за МВР, като му е извършен и личен
обиск, за което е наличен по делото Протокол.
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Началника
на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.И.С. заема длъжността „Полицейски инспектор”, ІІІ
степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-3451
от 19.06.2019 година, видно от което
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че Б. е санкциониран и за други нарушения
на ЗДвП с НП и Фишове, както и му е налагана
принудителна административна мярка.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебното заседание, проведено на 24.06.2019 година свидетели – В.И.С., А.М.А., Д.Х.Д. и Б.П.Р.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В.И.С.,
А.М.А., Д.Х.Д. и Б.П.Р., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите
трима от посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР
- Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. В допълнение към изложеното
следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелите по
Акта – А. и Д., са и свидетели, присъствали при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че тези лица, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО,
следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на всички свидетели –
полицейски служители не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният
факт на отказ на Б. да му бъде извършена
проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване наличие
на НУВ. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени
така
установената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на
чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна. Не се споделят доводите на адвокат Коларова за
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година,
тъй като тази разпоредба не е относима за настоящия
случай, защото е налице отказ от извършване на проверка с тест с Дрегер за употреба на наркотични вещества или техните
аналози и не са налице резултати от проверката за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с тест, за да бъдат попълнени в Протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
чл. 3а от посочената Наредба № 1 установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредба
№ 1 контролният орган отразява в Талона за изследване обстоятелствата по чл.
3а. В настоящия случай в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредба
№ 1 отказът на лицето да бъдете установено дали същото, като водач на МПС е
употребило наркотични вещества, е удостоверено в наличния по делото Талон за
медицинско изследване.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на
чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП
при описание на процесното деяние е
идентично, като изрично е посочено че на визираните в
тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита (в този ред на мисли са неоснователни
възраженията на адвокат Коларова, касаещи различна фактическа обстановка,
описана в АУАН и в НП). Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни
правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174, ал. 3 от . В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година,
постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена. В този ред на мисли са неоснователни
възраженията на адвокат Таня Коларова, касаещи часа на извършване на
нарушението – действително в Заповедта за задържане е посочено, че лицето е
задържано в 00.05 часа на 30.12.2018 година, но всъщност не иде реч за такова задържане,
при което лицето да е отведено незабавно в помещенията за временно задържане на
ГПУ – Свиленград, а това „задържане” е свързано с факта, че от 00.05 часа на
посочената дата правата на жалбоподателя Б. за свободно придвижване са били
ограничени от полицейските служители, тъй като той е трябвало да остане на
местопроизшествието и не е имал възможност да го напусне с оглед запазването му
и предприемането на съответните действия от полицейските служители в тази
насока, поради което напълно правилно е посочен часа на инкриминираното деяние
– около 00.50 часа, след пристигането на свидетеля С., след разясняване на
цялата процедура, Б. е направил инкриминирания отказ.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН на двамата
свидетели – А. и Д., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са
посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата им е налице пълно
индивидуализиране на двамата посочени свидетели и не е наличен проблем с тяхната
индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно
заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения
пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от и чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от . Съгласно
чл. 189, ал. 1 от , Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон,
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от се определят от Министъра на вътрешните
работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и
изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 30.12.2018 година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността „Полицейски инспектор”, ІІІ
степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от , а
група „Охранителна полиция” е структурно звено и
част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят В.С. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от , т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало
НП – Бончо Цветанов Бонев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник
на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Не се спори, че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР)
на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Б. е бил
водач на процесния лек автомобил, тъй като именно той
го е управлявал и на него са състави АУАН, при
което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение
и в Жалбата си. В този смисъл е и Декларацията, попълнена от жалбоподателя, за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от .
Административното нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство и да
даде кръвна проба за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява
наличието на наркотични
вещества или техни аналози. В случая на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни
алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с
цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство,
тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство, но се съгласи да даде проба за
медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се
установява от контролните органи употребата
на наркотични
вещества или техни аналози
не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае
за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози,
независимо по кой метод. От събраните по делото гласни доказателства
(показанията на свидетелите С., А.,
Д. и Р.)
и писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като
фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че Б.
е управлявал
процесния лек автомобил, че след причиненото
от него ПТП,
при надлежна покана, достигнала до знанието му, от страна на съответните
контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо
средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване –
отказал е да даде кръвна проба. Отделно
от това съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът намира, че
констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства.
За пълнота следва да
се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водача по този текст. В този ред на мисли са неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН бил съставен след отказа на
Б. да бъде тестван с техническо средство Дрегер „Drug cheеk
3000” с
№ ARLF-0361,
тъй като той изрично е заявил и отказа си да даде кръвна проба за изследване.
От друга страна следва да се има в предвид, че в АУАН изрично е посочено, че е
издаден Талон за медицинско изследване с посочване на номера му, което няма как
да стане ако такъв не е издаден.
В
случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен
субект на нарушението по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство проверка за употреба
на наркотични
вещества или техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от Министерство
на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, в
съставения АУАН
за констатиране на употребата на наркотични
вещества
или техните аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва
часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и
показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на Талона за
изследване. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът
откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. Т.е. както вече
бе посочено по-горе в настоящото изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване.
Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско
изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В процесния случай, Талон за
медицинско изследване е издаден. В наличния по делото Талон за изследване
липсва подпис на Б., удостоверяващ че същия му е връчен, което съставлява
нарушение на чл. 6 от
цитираната Наредба
№ 1 от 19.07.2017 година, което обаче не е съществено, тъй като лицето е било
отведено в ЦСМП – филиал Свиленград, където отново е заявило, че отказва да
даде кръвна проба за химико-токсилогично лабораторно изследване.
Предвид отказа на лицето да даде кръвна проба несъществено нарушение се явява и
обстоятелството, че единият от
стикерите по чл. 3, ал. 3 от посочената Наредба не е залепен на екземпляра от Талона за
изследване, предназначен за Акта. Неоснователно е
възражението на адвокат Коларова, че в Протокола за медицинско изследване
липсвал подпис на Б., тъй като такъв е наличен на последната страница.
Действително в цитирания Протокол, в графата, касаеща първоначалната информация
за лицето, е налична дата 30.01.2018 година, което представлява несъществено
нарушение, неводещо до нарушаване правата на
санкционираното лице, тъй като във всички останали, приложени по делото,
документи е посочено коректно датата на нарушението – 30.12.2018 година, т.е.
по този начин лицето не е поставено в позиция да не може да се защити поради
неразбиране на повдигнатото му обвинение.
Ясно в НП е посочено, че санкцията се
налага на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от е санкционна, но тя
съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които
обуславя налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради
което не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за
какво точно негово поведение е санкционирано, нито че квалификацията на
нарушението е непълна или неточна.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
която както вече бе посочено се явява и материална и санкционна норма, на водач
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2
години и административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. В случая със санкционния акт е прието наличие именно на
втората хипотеза, като за съставомерността
на санкционираното деяние е достатъчно водач на МПС да обективира
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотично вещество.
Налице
е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи е следвало да
бъда установена употребата, респ. липсата на
наркотични
вещества или техни аналози в тялото му по
някой от начините, предвидени в ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539
на МВР правилно са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който
управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, е предвидено да се отнемат контролни точки.
Действително в НП
не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане
на контролни точки от талона, но това не представлява съществено процесуално
нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно
отказът на Б.
да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна
проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни
точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи,
че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно
обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от
гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки
съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на
наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с
него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни
точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по
КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по
КАНД № 134/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Росица Чиркалева - Иванова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса
на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции
на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма,
лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние
не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения,
нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И
това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващи (младата възраст на нарушителя и фактът, че не е осуетил
или възпрепятствал проверката по някакъв начин),
но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които са наложени
санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект). Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението
като маловажно,
респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Приложената от АНО санкционна норма на
чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП съответства на
установеното нарушение. Административните наказания са правилно и
законосъобразно определени
както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от
закона такива –
фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето им
под този минимум. Така наложените с обжалваното
НП административни наказания за процесното
нарушение, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 18-0351-001088
от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)