Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр.Плевен, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №41 по описа за 2021 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал.
4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Делото е образувано по жалба от „ЕС ОЙЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
представлявано от П.С., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10965/22.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находяща се в с.Садовец, ул.“Захари С.“ №39, стопанисвана от
„ЕС ОЙЛ“ ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
В жалбата са изложени доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Сочи се, че предпоставките за налагане на ПАМ
от рода на процесната са две, а именно да е налице нарушение на данъчното
законодателство, изразяващо се неспазване на изискванията за фискалното
отчитане на търговските доставки /продажби, което да е безспорно и да е налице
увреждане на фиска и/или опасност от бъдещо такова, налагащо преустановяването
на административното нарушение и предотвратяването на вредните последици от
него. Твърди се, че в случая нито една от тези предпоставки не е налице. Твърди
се, че не е извършено описаното в мотивите на заповедта нарушение – неиздаване
на фискална касова бележка за две търговски продажби, извършени на 15.12.2020г.
в 12:50часа и 13:00часа. Сочи се, че по аргумент от чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се налагат единствено с цел
предотвратяването/преустановяването на административни нарушения и
предотвратяването/преустановяването на вредните последици от тях. Сочи се още, че
като израз на административна принуда те трябва да бъдат определени и в такъв
вид и обем, че да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща
тази произтичаща от преследваната от закона цел. Счита се, че разглежданият
случай не попада в нито една от тези хипотези, тъй като нарушението, за което
се налага ПАМ, не е извършващо се или бъдещо. Сочи се, че дори хипотетично да
бъде предположено, че извършването му е факт, то има инцидент /случаен
характер, а настъпилите вреди от фиска са явно незначителни. В заключение се
счита, че липсват както нарушение, което да бъде преустановено/предотвратено,
така и вреди от такова нарушение, за които
да може обосновано да бъде прието, че могат да настъпят в бъдеще, т.е.
липсват както фактическа, така и правна нужда от налагането на ПАМ. В
заключение се моли за отмяна на оспорената заповед.
От ответника не е депозиран отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.Б., който излага подробни доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като твърди, че не е доказано по делото наличието на
предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка. Моли за
отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от юрисконсулт Ж., която счита жалбата за неоснователна и
излага доводи в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева, като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на представляващия
дружеството на 04.01.2021г., видно от разписката на л.8 от делото, като жалбата
против нея е подадена направо в Административен съд Плевен на 14.01.2021г. Т.е.
е допустима за разглеждане, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски обект, стопанисван
от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186 ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 15.12.2020г. в
12:47часа инспектори от ЦУ на НАП, отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново извършили проверка на търговски обект по
смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находяща се в с.Садовец,
ул.“Захари С.“ №39, експлоатирана от „ЕС ОЙЛ“ ЕООД, за която съставили Протокол
за извършена проверка сер.АА №0293704/15.12.2020г.
Видно от протокола е, че в
търговският обект –бензиностанция се предлагат следните видове горива: бензин
А-95 за 1,82лв.; дизел за 1,84лв. /л; газ ПБ за 0,90лв./л за автомобили и газ
ПБ за 1,80лв. за зареждане на бутилки за битови нужди, като съгласно
представена блок схема обекта разполага с три броя резервоара: резервоар 1 –
бензин А-95 с вместимост 25506куб.м/1; резервоар 2 – дизелово гориво с
вместимост 25892л.; резервоар 3 – газ LPG с
вместимост 10277л., както и разполага с три броя колонки и отстрани на сградата
/везна/ с един пистолет за зареждане на газ за битови нужди. В протокола е
отразено, че на 15.12.2020г. е извършено скрито наблюдение от проверяващия екип
за период от 12.00часа до 13.47часа, като за този период от време са заредили
два броя автомобили дизел – в 12:56часа
на стойност сума от 9,99лева и в
13.10часа на стойност сума от 4.99лева, и в 12.34часа трети автомобил-заредил
бензин А95-Н за сума от 4.99лева и ALPG за
сумата от 8.01лева, обща стойност 13.00лева. Посочено е, че в 12.50часа от
бензиностанцията е извършено зареждане на бутилка газ за битови нужди на
стойност 10.00лева и в 13.00часа зареждане на бутилка газ за битови нужди на
стойност 5.00лева, които се зареждат с везна, находяща се отстрани на
бензиностанцията, като след легитимиране на контролните органи служителят А.К.
е извадил КЛЕН за дата 15.12.2020г., от който е установено, че за заредените
бутилки газ за битови нужди няма издадена фискална касова бележка от ЕСФП. Т.е.
в обекта не за всяка извършена покупка, заплатена в брой, се издава фискална
касова бележка от работещото и инсталирано фискално устройство. Констатираното
е квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
В протокола е посочено още, че е установена разчетена касова наличност от
фискалното устройство 338.66лева, а фактическата наличност е 35.70лева, разлика
от 302.96лева.
Същите факти са отразени в АУАН № F584290/29.12.2020г., съставен срещу
дружеството-жалбоподател за нарушение чл. 25 ал.1
т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на министъра на финансите. Срещу този акт е подадено
възражение от 31.12.2020г. На дружеството е съставен и АУАН F584289/29.12.2020г. за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на министъра на финансите. По делото са
представени 2броя наказателни постановления, които са издадени въз основа на
съставените на дружеството актове, които НП към момента на съдебно заседание не
са връчени на представляващия ЕООД.
Въз основа на фактите, установени при проверката и
удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА №.0293704/15.12.2020г., на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед
№10965/22.12.2020г., с която е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.Садовец,
ул.“Захари С.“ №39, стопанисвана от „ЕС ОЙЛ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
По делото са приложени още и Производствена инструкция
на газстанция с пълначна станция за битови бутилки към съществуваща
бензиностанция с.Садовец, ул.“Захари С.“ №39 и Паспорт на везна електронна,
взривозащитена, тип В50Ех.
В първото по делото съдебно заседание от страна на
оспорващото дружество е оспорено по реда на чл.193 и сл. от ГПК съдържанието на
протокола за извършена проверка от 15.12.2020г., въз основа на който е издадена
процесната заповед, поради което бе открито производство по оспорване
съдържанието на Протокол за извършена проверка сер.АА №.0293704/15.12.2020г. и
е разпределена доказателствената тежест. Предвид последното по делото са
разпитани като свидетели лицата Г.П.С. и А.А.К. – свидетели на оспорващото
дружество, както и лицата Д.С.М. и Р.П.П. – свидетели на ответника. Св.К.,
който работи в оспорващото дружество, заявява, че е видял колата на Агенцията по
приходите, която е с надпис, в района на самата бензиностанция. Твърди, че
двамата клиенти за зареждане с газ за битови нужди ги е върнал, тъй като
бутилките са им били стар модел и не са
могли да се заредят. Обяснява, че всяка една бутилка към везната е под
определен номер и като се сложи празната бутилка на везната, излиза нейната
тара. Сочи, че ако тази тара я няма като номер в програмата на везната,
бутилката не може да се зарежда. Сочи още, че е видял, че бутилките на двамата
клиенти не отговарят на изискванията, но твърди, че винаги пробва, защото някой
път се получава зареждането. Обяснява, че се пробва на друг номер бутилка, като
празната бутилка се слага на везната, поставя се пистолета и тогава се вкарва
газ в бутилката за изравняване на налягането, като докато не се изравни
налягането от маркуча на газта и
бутилката, която е на пистолета, не може везната да започне да зарежда. Сочи,
че при изравняването в бутилката влизат грамове газ, които остават за сметка на
фирмата, те не се фискализират. Твърди, че контролните органи са го накарали да
извади отчет и са го питали дали е дал касова бележка на двете лица с битовите
бутилки, на което е отговорил „не, защото не е извършено зареждане“. Обяснява
как се работи с ел.везната и дистанционното към нея. Пояснява, че
дистанционното има три бутона – „А“ стартира пълненето и спирането на
зареждането, като изискването е до 80% за пълнене с газ; „Б“ за магнет
винтилите и „С“ е стоп бутон – спира
цялото захранване на пълначната станция. Твърди, че за двете бутилки е
използвал само бутон „А“, като ел.везната е свързана с НАП. Твърди, че при
натискане на бутон „С“ не може да излезе фискален документ, тъй като този бутон
е за спиране на захранването, авариен бутон. Твърди също, че чрез бутон „С“ е
невъзможно да се извършва манипулиране фискализацията на продажбите. Заявява,
че за двете битови бутилки не е имало плащане от страна на клиентите, тъй като
те са били върнати с неуспешно зареждане. Твърди, че от позицията където са били
контролните органи не се виждат показанията на везната.
Св.С. заявява, че работи към фирмата, която е сервиз
на фискалната система на оспорващото дружество, като в по-късен момент на
разпита заявява, че управителят на оспорващото дружество му е син. Обяснява
подробно как работи ел.везната. Сочи, че везната е устройството, което е
свързано с НАП. Сочи още, че процедурата по зареждане е следната: „ ..включва
се помпата с ключ, която е на газстанцията, стартира се разходомера, поставя се
бутилката върху везната, прикрепя се накрайника за зареждане на бутилката и
след това има един процес около може би 30-40секунди, в които става изравняване
на налягането, което е в маркуча ……и след като се уравновеси налягането в
бутилката с това в маркуча, това вече се вижда на ел.везната, се натиска бутон
„тара“, това означава изчистване и вече възможност за разрешаване на
зареждане…“. Сочи, че ако номерът на бутилката не е вкаран в ел.везната, тя
няма да разреши зареждането. Твърди, че не се допуска зареждане на бутилки,
чиито номера не са вкарани във везната. Пояснява, че дистанционното на везната
има три бутона: „А“- стартира зареждане; „Б“ -
за изпразване на бутилката от излишната газ и „С“ – стоп бутона, при
аварийна ситуация, прекъсва захранването на газстанцията. Твърди, че
дистанционното е елемент от системата на пълначната станция за бутилки и той
няма връзка с фискалната система. Твърди, че е абсолютно невъзможно да се
манипулира чрез дистанционното фискалното отчитане на търговските продажби.
Твърди, че е бил извикан от контролните органи по време на проверката, но не му
е била дадена възможност да обясни как се работи с ел.везната и дистанционното.
Твърди също, че в негово присъствие е правен пробен опит за зареждане, когато
са му обяснили, че има манипулация на системата. Отново сочи, че при натискане
на бутон „С“ от дистанционното се прекъсва захранването на газстанцията и не се
зарежда бутилката с газ. Твърди, че в негово присъствие на пробното зареждане е
извършено само уравновесяване налягането и сочи, че газта при уравновесяване на
налягането е в много малки стойности и не се плаща от клиента.
Св.М., който е част от екипа, извършил проверката,
заявява, че преди да започне проверката се извършва скрито наблюдение, като се
наблюдават автомобилите, които зареждат гориво. Твърди, че за времевия период
са минали три автомобила, които са заредили, а отделно от страни на
бензиностанцията има обособено място за зареждане на битови бутилки, където са
минали двама клиенти. Сочи, че след легитимация се изважда КЛЕН – контролна
лента от електронен носител и се гледа дали за автомобилите, които са минали,
има издадени касови бележки, като по този начин е установено, че няма отчетено
гориво /газ/ за битови нужди. Сочи, че
имат поглед върху всичко, но от разстояние и не се виждат цифрите, затова се изважда
контролната лента. Заявява, че се вижда обслужването на клиентите /пистолетът
влиза в колата, бутилките/ и по
контролната лента установяват дали за тези зареждания има издадени касови
бележки, като по този начин е установено, че няма за бутилките за битови нужди.
Сочи, че това е породило съмнение за манипулация, поради което са направили
контролно зареждане в присъствието на техника на фирмата. Заявява, че
контролното зареждане е било успешно и лично той е натискал бутон „С“ от
дистанционното устройство, който се манипулира и системата не е издала касова
бележка. Твърди, че газ влиза в бутилката, но не се отчита гориво, като
манипулацията се извършва чрез бушоните на ел.таблото. Твърди още, че се
манипулират и хората, тъй като колонката е показвала лева /литри, но за битови
нужди е в килограми. Твърди, че при контролното зареждане е доказал на техника,
че е налице манипулиране с бутон „С“. Твърди, че при скритото наблюдение са
имали видимост и са виждали зареждането на трите автомобила и двамата клиенти с
битови бутилки. Сочи, че не са виждали за каква сума е зареждането, но се
виждало, че се дават пари, като на въпроса колко пари ти даде, св.К. отговорил
„Голямата съм я заредил за 10лева“. Отново заявява, че са видели клиентите да
дават пари на ръка на обслужващият ги. Сочи, че от мястото където са били не се
вижда дисплея на ел.везната, поради което се записва часът, в който лицето е
извършило зареждането и след това обслужващият персонал казва за колко е
заредил. Пояснява, че св.К. е казал, че е заредил малката бутилка за 5лева, а
голямата на 10лева. При допълнителен разпит на св.М., същият изчита от
протокола за извършена проверка: „В обекта и колонките с кантар за зареждане на
бутилки за битови нужди е открито дистанционно, посредством пускане на магнит
вентил премерва се бутилката и с бутон „А“ се зарежда газ, като при това
положение ЕСФП издава фискална касова бележка. Бутон „Б“ се използва за
изпразване на бутилката. При зареждане с бутон „С“ от дистанционното бутилката
се зарежда с газ, но ЕСФП не отчита газта и стойността и не се издава фискална
касова бележка. Манипулирането се извършва чрез предпазител, находящ се на
табло в обекта“.
Св.П., която е част от екипа осъществил проверката,
заявява, че проверката е започнала със скрито наблюдение за определен времеви
интервал, през който са заредили три коли и двама са заредили газ за битови
нужди. Твърди, че от мястото на наблюдението се вижда зареждането, вдигането на
пистолета, като това колко газ, бензин или дизелово гориво се зарежда като норми
не се вижда. Сочи, че какво количество е заредено установяват според парите,
които са платени. Твърди, че виждат плащането на място, за което не се издава
касова бележка. Твърди, че след изваждане на КЛЕН са установили, че няма
отчетена газ в килограми. Сочи, че за контролното зареждане в присъствие на
техника фискалното устройство не е издало касов бон, поради манипулиране с
бутон „С“. Зачита, че е изготвила докладна, в която е отразено „Манипулацията
на ЕСФП и дистанционното се извършва чрез вдигане на трети по ред предпазител
от дясно на ляво, находящ се в таблото на газанализатора“. Свидетелката сочи,
че при скритото наблюдение освен в автомобила са и излизали от него. Заявява,
че показанията на ел.везната не са виждали от мястото на наблюдението, но са
виждали парите, които хората са давали. Твърди, че „виждаме пистолета, който
зарежда. Виждаме човекът, който обслужва бензиностанцията как дава бутилката,
взима я от везната, подава бутилката на човека и човека да парите“.
Поради противоречия в показанията на свидетелите по
съществени за спора факти, са извършени очни ставки между тях за конкретно
посочени в протокола от открито съдебно заседания обстоятелства. При очната ставка между св.С.
и св.М., първият твърди, че с дистанционното
е невъзможно да се манипулира системата, а вторият твърди, че по време
на проверката е било възможно това манипулиране с бутон „С“. При очната ставка
между св.К. и св.М., първият твърди, че не е получавал пари от двамата клиенти
за зареждане на газовите битови бутилки, тъй като не е могло да се извърши
зареждане, както и че не казвал да е имало зареждане за 5лева и за 10лева, а
вторият твърди, че не е видял лично К. да взема пари от клиентите, но същият му
е казал, че е заредил едната бутилка за 10лева и другата за 5лева. При очната ставка между св.С. и св.П.,
първият твърди, че не е възможно манипулиране чрез бутон „С“, а вторият твърди,
че при проверката е установено такова манипулиране. При очната ставка между св.П.
и св.К., първият твърди, че е видял как К. взема пари от двамата клиенти с
битовите газови бутилки, а вторият твърди, че не е вземал пари от тези клиенти,
тъй като бутилките не са могли да се заредят.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.186 ал.3
от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л.31 от делото е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г.,
с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване
на обект по чл.186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед.
Ето защо последната е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно
основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано
констатираното при проверката от контролните органи нарушение - неиздаване на
фискална касова бележка за извършени в търговския обект две продажби, което
именно е мотивирало фактически прилагането на процесната мярка. Т.е. изложени
са конкретни факти, обосновали налагането на процесната ПАМ. Направена е и
препратка към съставения при проверката протокол и установените с него факти и
обстоятелства. Изложени са и допълнителни мотиви относно факта, че са
установени и други нарушения на данъчното законодателство, като всичките
констатирани нарушения засягат обществените отношения, свързани с отчетността.
Изложеното прави акта мотивиран, като не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя за разбере съображенията на административния орган за налагане на
принудителната мярка.
В заповедта са
изложени и мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ,
като административният орган се е позовал на вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, тежестта на
извършеното нарушение и установената разлика в касовата наличност. Органът е посочил и целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането на мярката, а именно-защита интереса на държавния
бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в
проверения търговски обект, както и осъществяване на превенция срещу
превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика.
В производството пред административния орган не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи хипотезата
на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.186 ал.1 т.1
б."а" от ЗДДС, са описани в съставения при проверката в
търговския обект протокол сер.АА №0293704/15.12.2020г., който е описан в
оспорената заповед.
По отношение спазването на материално-правните
разпоредби и съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното:
С
разпоредбата на чл. 186 ал.1
б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118.
Според ал.1 на последната разпоредба,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. В нормата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
за всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за
издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС
се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на задължението за издаване
на документ за съответната продажба е основание за прилагане на принудителна
мярка по чл.186
ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при
това административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Между
страните по делото не се спори, че в отразените часове в заповедта, а именно
12,50ч. и 13,00ч. на 15.12.2020г. служител
на оспорващото дружество е предприел в процесния обект зареждане на две
битови бутилки с газ. Спори се, дали е осъществено зареждане на тези две битови
бутилки с газ и дали за тази газ е извършено плащане, т.е. дали за оспорващото
дружество е възникнало задължението за издаване на документ за продажба по чл.118
от ЗДДС и ако да, дали същото е извършило нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба №Н-18/2006г. на МФ. При анализ на събраните по делото гласни
доказателства, съпоставени с писмените такива по делото, съдът намира, че не е
доказано по безспорен начин, че в посоченият ден и часове от процесния обект е
осъществено зареждане на две битови бутилки с газ. И четиримата свидетели сочат
фактът, че бутилките са били поставени на ел.везната с поставен в тях пистолет.
Последното, обаче, не доказва факта на зареждане на двете бутилки с битова газ.
Видно от приложената по делото Производствена инструкция на газстанция с
пълначна станция за битови бутилки е, че процедурата по зареждане обхваща
следните действия в тяхната последователност: проверка на тарата на бутилката
съгласно производствената табела; изпразва се излишната газ от бутилката; от
компютъра на ЕСФП се освобождава ел.везна за зареждане на бутилки; включва се
бутона за старт на разходомера и се следи успешното преминаване на теста на
дисплея; поставя се бутилката на ел.везната и към нея се присъединява пистолета
за зареждане; изчаква се изравняване на налягането в маркуча за зареждане и
налягането в бутилката, която ще се пълни, като при изравняване на налягането
ел.везната спира на определена стойност на тара; на контролната везна се отчита
общото тегло на тарата на бутилката, остатъчната газ в нея и теглото на пистолета за зареждане; натиска се бутон
„тара“; везната показва 0.00 и е готова за зареждане; от клавиатурата на
ел.везната се избира вида на бутилката, която ще се зарежда /съществуват два
начина за това/; везната разрешава зареждане на поставената бутилка, при което
светва зелената индикаторна лампа монтирана над нея; включва се бутон „А“ на
дистанционното за старт на зареждането на бутилката, при което светва червена
контролна лампа, че се извършва зареждане; след достигане на максималното
допустимо тегло за зареждане на бутилката, везната автоматично се изключва,
червената контролна лампа угасва и на дисплея на везната се показва сумата,
дължима от клиента, както и зареденото количество газ в кг; изключва се бутон
„А“ на дистанционното; изключва се бутона за старт на помпата и се проверява
показанието на манометъра на изхода на разходомера да падне до налягане 6МРа;
от компютъра на ЕСПФ се извършва фискализиране на зареденото количество по
желания от клиента начин и разпечатания фискален бон му се предоставя за
плащане. Т.е. пистолетът за зареждане се поставя още в началото на самата
процедура по зареждане с цел изравняване на налягането в маркуча за зареждане и
налягането в бутилката, но не води до извод, че зареждането ще бъде
финализирано, а няма да се отчете грешка, поради някаква техническа причина.
Ето защо, свидетелските показания на контролните органи, че са видели
поставянето на двете бутилки на ел.везната и присъединяването на пистолета към
тях, не обосновава категоричен извод, че е осъществено зареждане на тези
бутилки, особено при оспорване от страна на дружеството на този факт и
твърдението, че не е извършено зареждане, поради това, че бутилките са стари
като модел и тяхната тара не е вкарана в ел.везната. До категоричен извод за
извършена покупка на битова газ не води и твърдението на св.П., че е видяла
обслужващият персонал /св.К./ да взема пари за извършеното зареждане, доколкото
за това твърдение няма други доказателства, а св.М. не сочи да е видял вземане
на пари от страна на св.К.. Отчитайки и фактът, че контролните органи не са
имали пряка видимост към дисплея на ел. везната, за да се приеме, че
непосредствено са възприели количеството заредена газ в двете бутилки, отново
се налага извода за недоказаност на предпоставката за издаване на принудителна
административна мярка от рода на процесната и за извършено нарушение по чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Предвид
гореизложеното, съдът приема за успешно доказано оспорването на съдържанието на
Протокол за извършена проверка сер.АА №0293704/15.12.2020г. и на отразените в
него факти и обстоятелства, поради което го изключва от доказателствения
материал по делото. С оглед факта, че именно въз основа на този протокол е
издадена оспорената заповед и при липса на други доказателства, които да
доказват изнесените в заповедта факти, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10965/22.12.2020г. се явява издадена в противоречие с
материалния закон.
Наложената
мярка цели постигне на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. При недоказано нарушение на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, така както е описано в процесната ПАМ,
следва, че заповедта е несъответна и на целта на закона.
Предвид изложеното, жалбата е основателна и следва да
бъде уважена
При този изход на делото и направено своевременно
искане за разноски, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва в полза на
оспорващото дружество да се присъдят направените по делото разноски в размер на
550лева, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, от които внесена държавна
такса в размер на 50лева и договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500лева /л.48 от адм.дело №58/2021г./
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10965/22.12.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни
дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.Садовец,
ул.“Захари С.“ №39, стопанисвана от „ЕС ОЙЛ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-Велико Търново да заплати на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Цар Борис III“, с ЕИК: *********, представлявано от П.С.,
направените по делото разноски в размер
на 550лева /петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/