Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Шумен, 25.04.2025 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 9 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.251 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.., срещу Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** ***. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 59 416.32 швейцарски франка, от които 44 841.37 ш. фр., представляваща част от усвоената и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г.; 8 138.55 ш. фр. представляваща част от дължимата и незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 03.02. 2016 г. до 14.01.2019 г.; 5 916.11 ш. фр., представляваща част от дължимата и незаплатена наказателна лихва по кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 428.67 ш. фр., представляваща част от дължимите и незаплатени такси за кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 91.62 ш. фр. представляваща част от дължимите и незаплатени застраховки по кредита за периода от 10.06.2016 г. до 14.01.2019 г. и 643.67 лв. – разноски за нотариални такси, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията и направените разноски по делото.
Предмет на производството по делото е бил правният спор относно изпълнението на парични задължения от страна на ответниците в качеството им на кредитополучатели по сключен с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г. да заплатят част от дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, дължими възнаградителни и наказателни лихви, банкови и нотариални такси, и застраховки. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С Решение № 260019,
постановено на 20.04.2021 г. съдът частично е уважил иска, като е осъдил Т.Г.Р.,
ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на
„Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..,
сумата от 42 458.17 (четиридесет и две хиляди четиристотин петдесет и осем
швейцарски франка и седемнадесет сантима) ш. фр., от които главница - 36 321.35 ш. фр., възнаградителна лихва за
периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 ш. фр., наказателна
лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.– 1 067.40 ш. фр.,
банкови такси – 298.17 ш. фр. и застраховки – 91.62 ш. фр. дължими по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимите
главница, банкови такси и застраховки от датата на подаване на исковата молба –
14.01.2019 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 4 280.90
(четири хиляди двеста и осемдесет лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част
над уважения размер от 42 458.17 швейцарски франка до претендирания размер от 59 416.32
швейцарски франка и нотариални
такси в размер на 643.67 лв. отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД,
като неоснователни. Решението
е влязло в сила на 02.12.2024 г.
По делото е постъпила молба с вх. № 260085/01.04.2025 г. от Т.Г.Р., с която иска съдът да тълкува постановеното решение по делото. Ответникът обосновава искането си с необходимостта от изясняване на въпроса каква ще е левовата равностойност на присъдената сума в швейцарски франкове, в случай, че изпълнението на решението е в български левове, с оглед приетото от съда, че клаузите в договора, уреждащи носенето на валутния риск са нищожни. Налице е възможност за разнопосочно тълкуване на решението да се извърши плащането на сумата от 42 458.17 ш. фр. при курс 1.1908 лв. за 1 ш. фр., предвид мотивите му, или по курса на БНБ към датата на изпълнение на решението, според неговия диспозитив. С оглед на това на основание чл.251, ал.1 от ГПК моли за тълкуване на решението относно курса на швейцарския франк спрямо българския лев, по който присъдената на ищеца сума следва да бъде заплатена от ответниците, а именно дали е приложим курсът, определен към момента на сключването на договора или този валиден към момента на постановяване на съдебното решение, респективно на неговото изпълнение.
„Юробанк България” АД, в срока по чл.251, ал.3 от ГПК, е депозирало отговор, в който са изложени доводи, че молбата е недопустима, а в случай че молбата се приеме за допустима е неоснователна и необоснована.
Относно недопустимостта, ищецът се обосновава с наличието на предпоставката, визирана в чл.251, ал.2 от ГПК. Решението на ШОС е потвърдено изцяло от Апелативен съд-Варна с Решение № 132/29.04.2022 г. по в.т.д. № 702/2021 г. Срещу постановеното от Апелативен съд-Варна решение е подадена касационна жалба от ответниците, като на основание чл.282 от ГПК е поискано спиране на изпълнението на въззивното решение. То е спряно с Определение № 410 от 12.06.2023 г. по т.д. № 2307/2023 г. на ВКС, ІІ т.о., след внасяне по сметката на ВКС на левовата равностойност на 42 458.17 ш. фр. към датата на внасянето в размер на 85 161.32 лв., съгл. разпореждане от 01.06.2023 г. (л.63). С Определение № 803 от 17.10.2023 г. по т.д. № 2307/2023 г. на ВКС, ІІ т.о. решението на ВнАС не е допуснато до касационен контрол. По молба на банката, депозирана на 02.11.2023 г., с Определение № 3502 от 27.12.2024 г. по т.д. № 2307/2023 г. на ВКС, ІІ т.о. внесената по особената сметката на съда сума в размер на 85 161.32 лв. е освободена и е постановено превеждането й по сметката на ЧСИ Ана Рашева рег. № 930 на КЧСИ за погасяване задължението на ответниците към банката. С оглед на това молбата на ответниците е неддопустима.
Ищецът счита, че молбата е неоснователна и необоснована, тъй като решението на Окръжен съд-Шумен е ясно и непротиворечиво. Ответниците са осъдени да заплатят 42 458.17 ш. фр. Във връзка с депозираната касационна жалба, ВКС изрично е посочил, че те следва да внесат гаранция в размер 85 161.32 лв., представляваща левовата равностойност на присъдената сума към датата на внасянето на гаранцията. Т.е., ВКС изрично е посочил, че под присъдена сума с решението на ШОС се разбира сумата от 42 458.17 ш. фр., чиято левова равностойност е 85 161.32 лв., изчислена по курса на швейцарския франк към деня на внасянето на сумата.
Съдът счита, че искането на ответника за тълкуване на решението е допустимо, а разгледано по същество за основателно, поради следните съображения:
Налице е висящо изпълнително производство, като към настоящия момент, съгласно определението на ВКС от 27.12.2024 г., сумата от 85 161.32 лв., внесена в особената му сметка, като обезпечение по чл.282, ал.2 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение е преведена по банковата сметка на ЧСИ, но не е изплатена на взискателя. Т.е. той все още не е удовлетворен. Производството по чл.251 от ГПК е допустимо във всички случаи на незавършено изпълнение на решението, чието тълкуване се иска. Разпоредбата на чл.251, ал.2 от ГПК изрично регламентира недопустимост на производството по тълкуване на решението само в хипотезата, когато то е изпълнено. В текста е употребен израза „изпълнено“, това означава, че изпълнението на решението е приключено, т. е. окончателно са преустановени изпълнителните действия за осъществяването му. Изпълнителното производство приключва с пълното удовлетворяване на взискателя или при наличие на някоя от хипотезите, визирани в чл.433 от ГПК. Следователно, висящото изпълнително производство не може да бъде приравнено на приключилото изпълнение и след като това производство не е прекратено на основанията, посочени в чл.433 от ГПК, за страната по делото е налице правен интерес от тълкуване на акта, доколкото то обуславя точното му изпълнение и е предпоставка за завършване на процеса, съобразно действителната воля на съда. В този смисъл Определение № 342 от 24.07.2018 г. по т.д. № 1360/2018 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 117 от 12.10.2009 г. по т.д. № 140/2009 г. на ВКС, І т.о.
С оглед на гореизложеното депозираната от Т.Г.Р. молба за тълкуване на решението е допустима.
Влязлото в сила решение подлежи на тълкуване, когато е неясно. Решението е неясно когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. На тълкуване подлежи диспозитива на решението. Мотивите могат да служат само за указание при тълкуване на диспозитива.
С решението си съда е следвало да разреши правния спор между страните относно изпълнението от ответника на основното му задължение, в качеството на кредитополучател а именно да върне предоставената му от банката парична сума. Паричното задължение е уговорено във валута различна от българската. Следователно, в рамките на този спор е следвало да се установи точния размер на задължението в уговорената между страните валута – швейцарски франк, като не се вземат предвид неравноправните клаузи в сключения между тях договор както и анексите към него, включително и тези прехвърлящи изцяло върху ответника валутния риск и всички негативни последици, свързани с промяната на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева – чл.22 от кредитния договор. С оглед на това при определяне размера на паричното задължение са взети предвид първоначалните условия по договора и валутния курс към момента на сключването му, като те са определящи при изпълнението на основното задължение на кредитополучателя. Вследствие на това задължението е редуцирано до 42 458.17 ш. фр., която сума ответниците следва да върнат на ищеца. Чл.6, ал.2 от кредитния договор предвижда възможността, че дължимата сума може да бъде заплатена освен във валутата, в която е уговорен кредита – швейцарски франкове, така и равностойността й във валута различна от швейцарския франк – лева или евро. Но, при така формулирания диспозитив на решението, в случай, че ответниците се възползват от възможността да погасят задълженията си към банката с плащане в местна валута, не става ясно точно кой курс на швейцарския франк към лева следва да намери приложение. Становището на съда, обективирано в мотивите на решението, е че положението на ответниците, като по-слабата страна в правоотношението, не следва да се влошава вследствие промените на валутния курс. Следователно при уреждане на облигационните отношения между страните следва да се прилага курса на швейцарския франк към лева, уговорен между тях и посочен в приложение № 1 към кредитния договор, тъй като към момента на подписването му и двете страни по договора са наясно относно размера на паричното задължение както в швейцарски франковe, така и в български лева и всяка една от тях е приела, че при този валутен курс сделката е изгодна за нея. Т.е. присъдената сума от 42 458.17 ш. фр. следва да бъде заплатена при курс 1.1908 лв. за 1 ш. фр.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Допуска тълкуване на Решение № 260019 от 20.04.2021 г., постановено по т. д. № 9/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.. сумата от 42 458.17 (четиридесет и две хиляди четиристотин петдесет и осем швейцарски франка и седемнадесет сантима) ш. фр., от които главница - 36 321.35 ш. фр., възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 ш. фр., наказателна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.– 1 067.40 ш. фр., банкови такси – 298.17 ш. фр. и застраховки – 91.62 ш. фр. дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимите главница, банкови такси и застраховки от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 4 280.90 (четири хиляди двеста и осемдесет лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над уважения размер от 42 458.17 швейцарски франка до претендирания размер от 59 416.32 швейцарски франка и нотариални такси в размер на 643.67 лв. отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД, като неоснователни в следния смисъл: в случай, че ответниците заплащат присъдената сума в националното платежно средство – български лев, плащането да се извърши по курс „купува“ на швейцарския франк към датата на сключването на договора 1.1908 лева за 1 швейцарски франк.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: