МОТИВИ
ПО НЧХД № 4550 /18г., ПРС – ХIV н.с.
Тъжителят Н.П.Р., ЕГН ********** е повдигнал обвинение
срещу подсъдимият Й.В.П., ЕГН ********** за това, че на 19.04.2017 г. в гр. ...
публично е нанесъл обида на частния тъжител Р., в негово присъствие, като го е
нарекъл „тъмен субект“ и „хулиган“”- престъпление по чл.148, ал.1 т.1, вр. чл.
146 ал.1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск от тъжителя Н.Р.
срещу подсъдимия Й.П. за сумата от 1000 / хиляда / лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1, вр с чл.146, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд по настоящото
дело, ведно със законната лихва от 19.04.2017г. до окончателно изплащане на
сумата.
Частният тъжител Н.Р. лично и чрез
повереник намира обвинението за доказано по несъмнен начин и настоява за
осъдителна присъда. Също така моли да бъде уважен изцяло гражданския иск като
доказан по своето основание и размер. Претендира и разноски.
Подс.Й.В.П. дава подробни обяснения
като твърди, че всъщност не е отправял цитираните в обвинението епитети по
отношение на тъжителя, а сам е жертва на негово противоправно поведение. Лично
и чрез своя защитник настоява за оправдателна присъда, както и да бъде отхвърлен
гражданския иск.
Съдът след преценка становищата на
страните и доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Подсъдимият Й.В.П. е роден на ***г***, живущ ***. Той
е ..., български гражданин, женен, с висше образование, безработен, с ЕГН **********.
Тъжителят Р. и подс.П. имали влошени
отношения по повод имоти обработвани от Кооперация „Земеделска кооперация
Родопи“, ЕИК *********. Същата се представлявала от последния като неин …. На
17.07.2015г. тъжителя нанесъл лека телесна повреда на подсъдимия при спор
именно по повод обработката на земите. По този повод П. сигнализирал
компетентните органи и тъй като Р. бил … срещу него започнало разследване. С
Присъда № 19/16.03.206г. , която влязла в сила на 01.04.2016г. Р. бил признат
за виновен за нанесена телесна повреда по чл.130, ал.1 НКна П., изразила се в
счупване на носни кости, довели до деформация на външния нос, което наложило
оперативно лечение, както и кръвонасядания в областта на носа и клепачите на
лявото око. На основание чл.78а НК за горното Р. бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000
лева. Осъден бил да заплати и обезщетение от 2000лв по заведения граждански иск
на пострадалия П.. В последствие обаче тъжителя по настоящото дело Р. посетил
да посещава канцеларията на кооперацията като постоянно търсел някакви данни и
информация. В началото на 2017г. се провели няколко събрания на член -
кооператорите, съответно пълномощниците им, в Читалището на гр..... На
състоялото се на 19.04.2017г. такова присъствали както подс.П., който следвало
да представи отчет, така и тъжителя като пълномощник. След изнасяне на отчета
започнали изказвания като думата взел и тъжителя. Той предложил да се сезира
прокуратурата, тъй като считал че подс.П. с дейността си влошил икономическото
положение на кооперацията и я довел до фалит. В този момент подс.П. от
трибуната пред всички присъстващи – над 100 човека, заявил на всеослушание, че
тъжителя е „тъмен субект“ и „хулиган“ и се обърнал към него с искане да
замълчи. Въпреки, че нямало озвучителна уредба това било ясно възприето от
тъжителя, който се намирал на няколко метра от подсъдимия, а и от свидетелите А.М.
и А.А.. Залата била с добра акустика, а и самия отчет бил изнесен по същия
начин. При чутото тъжителя Р. видимо се смутил като навел глава и не отговорил
нищо на подсъдимия. Преживял обаче болезнено казаното, тъй като имал високо
мнение за себе си и държал на него и от останалите членове в обществото.
Огорчението си от извършеното от подс.П. споделил със свидетелите А., М. и Р.К.след
няколко дни, а със съпругата си – В.Н.З. още след като се прибрал след
събранието. От подмятания по улиците разбрал, че случилото се е намерило отзвук
в гр.... като дори децата му разбрали за инцидента. въпреки това продължил да
посещава събранията на кооператорите и вземал дейно участие като искал да
разобличи неправомерни според него действия на подсъдимия П..
Горната фактическа обстановка съда
намира за установена частично от обясненията на подс.П., който признава, че е
участвал в посоченото събрание и изнесъл доклад, след което тъжителя
действително направил предложение за сезиране на прокуратурата за евентуални
негови нарушения, но отрича да е отвръщал изобщо по някакъв начин, а още повече
да го е наричал „хулиган“ и „тъмен субект“. Именно в тази последна част
обясненията на подсъдимия не се кредитират от настоящата инстанция, защото те
противоречат на свидетелските показания на свидетелите А. П. М. и А. И. А.,
които са очевидци на станалото и чули репликите посочени по-горе. Косвено
станалото се потвърждава и от показанията на свидетелите В.Н.З. и Р. И. К., на
които подсъдимия споделил за станолото и същите свидетелстват за неговото силно
притеснено състояние от станалото. Действително обясненията на подсъдимия са
доказателство по делото, но също и средство за защита. Именно на последното ги
отдава и настоящата инстанция. Не се споделя тезата на защитата , че понеже
свидетеля М. не могъл да повтори други обидни според него думи, които били
отправени на събранието от подсъдимия, а държал единствено на съставомерните
обидни епитети, то той депозирал неистинни показания. Това направило най-силно
впечатление на свидетеля и поради това го запомнил. Ето защо действително няма
пречка да се кредитират с доверие показанията на същия, защото противното
означава, че едва ли не ако твърди различни неща, непоследователно то същите да
са по-истинни. Да, налице са очевидно „два лагера“ сред присъстващите на
събранието, а М. и А. не са в лагера на подсъдимия. Но наред с това и
свидетелите К., а и съпругата на подсъдимия свидетелстват за влошеното
психологическо състояние на пострадалия дори дни след случая. дори последната
като ближна на тъжителя да е бъде критично възприета, то няма причина да се
приеме, че останалите свидетели под страх от наказателна отговорност депозират
неистинни показания. Освен това нормално е именно съпругата на Р. като негов
близък човек да е най-добре запозната с начина , по който той е изживял
станалото. На следващо място действително свидетелите М. и А. сочат , че
събранието се провело с помощта на микрофон, но всъщност предвид обстоятелството,
че са проведени няколко събрания, то нормално е да има преплитане на случаите.
Все пак категорично се установи, че казаното се е чувало достатъчно ясно в
залата, предвид факта , че и самия отчет бил изнесен по същия начин.
Следва да се посочи, че е налице и
друга група свидетели, присъствали на събранието , а именно свид.И.З.Д. и Т.И.Щ..
Първата е роднина по съребрена линия на подсъдимия П. от 4 степен, както и счетоводител
на кооперацията в посочения период, когато той е председател и се развиват
описаните събития. Вторият пък също работел в кооперацията и имал конфликт с
тъжителя по повод сигнал от последния до органите на МВР.Освен това бил лично
засегнат от постоянните опити на тъжителя да получи информацията за случващото
се н кооперацията и честите му посещения на канцеларията й. Ето защо настоящата
инстанция не дава вяра на показанията на тези свидетели, че подс.П. не бил
отправил никакви обидни реплики към тъжителя.
Горното фактическо положение е видно и
от приложените и приети по делото писмени доказателства, а именно справка
съдимост за подсъдимия / л.15/, заверен препис от присъда № 19/16.03.2016г. по
НЧХД № 263/2015г. на Пловдивския военен съд /л.21-24/, пр.пр.3451/2017г. , пр.
пр.4670/2018г.
При така установените фактически положения Съда
намира, че подс.П. макар да посоченото в тъжбата време и място да е тъжителя
„тъмен субект“ и „хулиган“, то на основание чл.9, ал.2 НК следва да бъде
оправдан, тъй като обществената опасност на извършеното е явно незначителна.
Следва да се посочи, че сам подсъдимия е станал жертва на престъпление против
неговия телесен интегритет от страна на Р.. Действително телесната повреда не е
по хулигански подбуди нанесена, но безспорно извършеното срещу първия престъпление
нарушава обществения ред и правилата за поведение в социума. Изразите „тъмен
субект“ и „хулиган“ носят негативна оценка за личността на тъжителя и са
изречени в негово присъствие. Горното е станало публично – на общо събрание на
кооперацията, като е възприето освен от тъжителя и поне още две лица – свид.А.
и М.. Същото е сторено умишлено от подсъдимия, което е видно от използваните от
него израни средства и поведението му. В този смисъл дори пострадал от
престъпление, подсъдимия не следва да отправя обидни изрази като горните срещу
тъжителя. Последното води до нови конфликтни ситуации и поради това не следва
да се допуска. Същевременно според настоящата инстанция горната фактология сочи
на малозначителност на извършеното от П., тъй като формално е осъществен
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, врс чл.146, ал.1 НК, но
обществената опасност на деянието е явно незначителна. няма как да не се отчете
спецификата по-горе, че все пак е жертва на престъпление от страна на тъжителя
макар и не по хулигански подбуди. Видно е и, че пострадалия е страдал няколко
дни и изпитвал дискомфорт, но продължил да ходи на събранията. Дейно вземал
участия в тях дори. Всичко това сочи, че обществената опасност на извършеното
значително е не просто значително по ниска от други случаи от същия вид, но е
дори явно незначителна.
По тази причина според настоящата инстанция подс.П. следва
да бъде признат за невинен и на основание чл.9, ал.2 НК оправдан за това да е
извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр с чл.147, ал.1 НК.
Същевременно макар да не е налице престъпление при извършеното
от подсъдимия, то видно е, че тъжителят е претърпял неимуществени вреди
изразили се в смущение, загуба на сън и отрицателни емоции за няколко дни след
случая. Налице е съдебна практика според която дори подсъдимия да бъде оправдан
поради явна незначителност на обществената опасност на деянието му, то ако са
претърпени вреди, дори явно незначителни, то ъщите следва да бъдат обезщетени /
в този смисъл Решение №284/12.10.2015г. по н.д. № 899/2015г. на ВКС, ІІІ н.о./.
В процесния казус това е точно така.
Настоящата инстанция намира на основание чл.45 от ЗЗД
иска за доказан, но прекомерен по размер. Както бе посочено тъжителя Р. е
предявил срещу подс.П. граждански иск за сумата от 1000 / хиляда / лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр с чл.146, ал. 1 от НК, за което е
предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва от 19.04.2017г.
до окончателно изплащане на сумата. Основанието на иска обаче е самото деяние,
което в случая представлява и деликт, той следва да се обезщети. Защото не
всеки деликт е престъпление, но деянието макар да не е престъпно, може да е
именно непозволено увреждане. В процесния казус се установи от фактическа
страна формална съставомерност на деянието, а не че такова не е било извършено.
Авторството на същото се доказва от показанията на свидетелите М. и А., а
последиците освен от техните и на свидетелката В.З. и свид.Р. К.. С оглед
сравнително краткотрайните негативни изживявания на пострадалия обаче според
настоящата инстанция иска следва да се уважи до размер от 500лева. Тази сума в
съответствие с чл.52 ЗЗД напълно е в състояние да компенсира пострадалия за
претърпените неимуществени вреди. Следва върху тази сума да се заплати и законна
лихва от дата на увредата – 19.04.2017г. до окончателното й изплащане.
За разликата обаче над 500 /петстотин/ лева до пълния
предявен размер от 1000 /хиляда/ лева иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Тъй като съгласно нормата на чл.88, ал.1 НПК досежно
разглеждането на гражданския иск се прилагат правилата на ГПК, ако няма
съответна уредба в първия закон, а в НПК няма уредба, ако деянието не
епрестъпно, но представлява деликт, то настоящата инстанция намира, че досежно
разноските следва да се приложи уредбата на ГПК. Ето защо на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК следва подс. Й.В.П. със снета по делото самоличност да заплати на
частния тъжителя Н.П.Р. сумата от 612,40 /шестстотин и дванадесет лева и
четиридесет стотинки/ лева разноски по делото, а по сметка на ПРС сумата от 50
/петдесет/ лева ДТ върху така уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия:
Вярно с оригинала! МК