РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500757 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес град
ГО, ул.“С“ № **, вх.А, ет.1, ап.3, чрез пълномощник – адвокат Л.И., против Решение №
260057/19.07.2021г. по гр.дело № 842/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с
което съдът е допуснал до делба между страните по делото придобит по време на брака им
недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
************** по КККР за град Горна Оряховица, одобрени със Заповед № РД-18-
1539/31.08.2018г. на изп.директор на АГКК, с изменение от 25.06.2020г., с административен
адрес - град Горна Оряховица, ул.“Славянска“ № 24, вх.А, ап.3, който самостоятелен обект
се намира на етаж първи в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***********,
разположена в ПИ с идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния
обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, със застроена площ по документ 60.93
кв.м, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения и две тераси, ЗАЕДНО с
прилежащите към самостоятелния обект ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с площ от 2.60 кв.м,
както и 2.60 % ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ************, ****************; под обекта – няма и над обекта
- *****************, при равни права - по ½ ид.части за всеки от двамата съделители и се е
произнесъл по заявената привременна мярка по чл.344 ал.2 ГПК, като е осъдил ответницата
да заплаща на ищеца сумата от 77 лв. месечно – обезщетение за ползването на ½ ид.част от
допуснатия до делба имот, считано от влизане в законна сила на решението до
окончателното извършване на делбата. Жалбоподателката счита, че решението е
1
неправилно, като излага, че изводите на съда не следват от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Намира за неправилни изводите на първостепенния съд за
недоказаност на възражението за пълна трансформация на лични средства за придобиване
на допуснатия до делба имот и извода, че другият съделител бил препятстван да го ползва,
тъй като ползването от нейна страна се осъществявало въз основа на съдебно решение за
прекратяване на брака помежду им. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск за допускане на недвижимия имот до делба
между страните по делото и искането по чл.344 ал.2 ГПК, да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Претендира всички сторени в производството пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна В. Р. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Т.М., в която същият е заел
становище за нейната неоснователност. Излага доводи, че постановеното по спора решение
е законосъобразно и правилно и направените от съда изводи са в съответствие със събраните
по делото доказателства. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение – потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща свой
представител.
Въззиваемата страна, чрез упълномощения си представител, поддържа подадения
отговор на въззивната жалба и моли за отхвърлянето й, съответно за потвърждаване на
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Поддържа претенцията си за
разноски, направени във въззивното производство, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по иск на В.
Р. Ц. срещу Д. Г. Ц. за съдебна делба на придобит възмездно по време на брака им
недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
1*****************по КККР за град Горна Оряховица, одобрени със Заповед № РД-18-
1539/31.08.2018г. на изп.директор на АГКК, с изменение от 25.06.2020г., с административен
адрес - град Горна Оряховица, ул.“Славянска“ № 24, вх.А, ап.3, който самостоятелен обект
се намира на етаж първи в жилищна многофамилна сграда с идентификатор
**************, разположена в ПИ с идентификатор ***********, с предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, със застроена площ по
документ 60.93 кв.м, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения и две
тераси, ЗАЕДНО с прилежащите към самостоятелния обект ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с
площ от 2.60 кв.м, както и 2.60 % ид.части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -*************, ***************; под
обекта – няма и над обекта - **************, при квоти, равни на законните им права в
съсобствеността – по ½ ид.части. На основание и по реда на чл.344 ал.2 ГПК ищецът е
поискал срещу едноличното ползване на имота от страна на ответницата, последната да му
заплаща сума в размер на 150 лв. месечно, представляваща ½ от справедливия пазарен
месечен наем за същия имот, считано от подаване на ИМ до окончателното извършване на
делбата, ведно със законната лихва за всяко забавено плащане до окончателното
2
издължаване на сумите.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата по иска за делба е оспорила
основателността на същия с твърдението, че процесният имот е нейна лична собственост.
Релевирала е възражение за пълна трансформация на лични средства в придобиването му,
като е изложила твърдения, че той е закупен с парични средства, дарени й от нейните
родители и внесени по спестовен влог в Банка ДСК, на който е титуляр. Посочила е, че
покупната цена на имота е 11 256 лв., а наличната сума по спестовния влог – в размер на
11 772.01 лв. е изтеглена в деня на сделката и заплатена за придобиването на имота. Заела е
становище за неоснователност на искането по чл.344 ал.2 ГПК за присъждане в полза на
ищеца на обезщетение за ползването на ½ ид.част от имота до окончателното извършване на
делбата.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил исковата претенция,
допускайки до делба описания в ИМ придобит по време на брака чрез възмездна сделка и
съсобствен между страните недвижим имот при равни права между тях, приемайки за
недоказано направеното от ответната страна възражение с правно основание чл.23 ал.1 СК
поради факта, че разпитаните по делото свидетели не са възприели пряко да е дарена
твърдяната сума от родителите на ответницата и то единствено на нея, били са малолетни
към този момент и възприятията им се основават единствено на получена от ответницата и
нейните родители информация, както и че твърдяният спестовен влог е разкрит на името на
двамата съпрузи, а постъпилите по него суми са от детски влог.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод
по силата на влязло в законна сила на 05.06.2020г. съдебно решение и че процесният
недвижим имот е придобит по време на този брак чрез възмездна сделка.
От издаденото от Банка ДСК удостоверение се установява, че титуляри на сочения от
ответницата банков влог са и двамата съделители, като влогът е открит през 1983г. със
сумата от 1 500 лв., а на 14.01.1991г. по същия са постъпили суми в общ размер от 10 000
лв. /3 000 лв., 5 000 лв. и 2 000 лв./, прехвърлени от детски влог. На 22.02.1991г. жилищно-
спестовният влог е закрит и спестовната книжка унищожена след изтегляне от страна на
съпрузите на сумата от 11 772.01 лв. Посочената дата съвпада с тази, на която е сключен
приложения по делото договор за продажба на процесния недвижим имот.
С писмения отговор на исковата молба ответницата е направила възражение за пълна
трансформация на лично имущество, получено чрез дарение на парични суми, равняващи се
на придобивната стойност на процесния имот, от нейните родители. Първоинстанционният
съд е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.342 ГПК и практиката на ВКС по
прилагането й, разглеждайки направеното възражение, доколкото същото е срещу правото
на участие в делбата на ищеца, и е достигнал до извод за неговата неоснователност и
недоказаност, който се споделя от настоящата инстанция.
В тежест на ответницата в процеса е било да докаже по възражението за
трансформация, че вложените в закупуването на имота парични средства са с извънсемеен
произход - нейни лични средства и презумпцията за съвместен принос е опровергана, като
преценката за характера на вложените средства е към момента на сключване на сделката. Не
е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че
заплатената по договора от 22.02.1991г. продажна цена е идентична и има за произход
жилищно-спестовния влог, открит на името на двамата съпрузи по време на брака им
/1983г./. Съгласно действащата към датата на сключване на договора за продажба
разпоредба на чл.19 ал.1 от СК от 1985г. /отм./, паричните влогове са включени в обхвата на
съпружеската имуществена общност, независимо от това на чие име са придобити. По
3
презумпцията на чл.19 ал.3 от СК /отм./, която разпоредба действа към датата на сключване
на договора за продажба и урежда имуществените отношения между страните, съвместният
принос на съпрузите в придобиването се предполага до доказване на противното. По силата
на тази презумпция следва да се приеме, че продажната цена по договора е заплатена изцяло
с парични средства със семеен произход и при съвместен принос на двамата съпрузи.
Презумпцията е оборима и тежестта за оборването й се носи от страната, твърдяща
трансформация на лични средства. Последната обаче не установява личния характер на
всички или на част от средствата, вложени в придобиването на имота, нито е опровергана по
някакъв начин презумпцията за съвместен принос. Видно е и че постъпилата по влога сума
от 10 000 лв. е получена чрез превод от детски влог. Ето защо, остава недоказано
възражението на ответницата, че е станала индивидуален собственик на процесния имот по
силата на договора за продажба от 1991г. с оглед придобиването му чрез пълна
трансформация на нейни лични средства.
Така въз основа на изложеното следва да се приеме, че ищецът се легитимира
понастоящем като собственик на 1/2 ид.ч. от имота по силата на договора от 1991г. и по
силата на закона.
С оглед на това решението на Районен съд-Горна Оряховица, с което до съдебна делба
при равни права между страните е допуснат процесният имот, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Направените пред настоящата инстанция разноски се дължат на основание чл.78 ГПК,
тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразност на постановения от първата
инстанция съдебен акт. Правилото на чл.355 ГПК не намира приложение в случая, тъй като
е налице спор между страните относно правата им в съсобствеността. Поради това,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна направените от нея
разноски във въззивното производство в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение,
което видно от приложения договор за правна защита и съдействие е изцяло заплатено.
На въззивника не се следват разноски.
Решение № 260057/19.07.2021г. по гр.дело № 842/2020г. по описа на Районен съд-
Горна Оряховица е обжалвано и в частта, в която ответницата е осъдена да заплаща на
ищеца сумата от 77 лв. месечно – обезщетение за ползването на ½ ид.част от допуснатия до
делба имот, считано от влизане в законна сила на решението до окончателното извършване
на делбата, като привременна мярка по чл.344 ал.2 ГПК. Постановеното решение в тази си
част има характер на определение и съгласно чл.344 ал.3 ГПК подлежи на обжалване с
частна жалба. Изрично районният съд е указал в обжалвания акт, че в тази част, имаща
характер на определение, решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването на страните. Жалба срещу определението по привременната мярка,
инкорпорирана във въззивната жалба срещу решението, е подадена на 09.08.2021г., а
връчването на ответницата на обжалвания акт е извършено на 26.07.2021г. Следователно,
същата е подадена извън законоустановения и указан на страната срок, изтекъл на
02.08.2021г., поради което се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по настоящото производство – прекратено в тази част. Не съществуват
пречки съделителите да отправят исканията си по чл.344 ал.2 ГПК във фазата по извършване
на делбата, доколкото разпоредбата на ал.3 на с.чл. посочва, че определението по
привременните мерки по ал.2 може да бъде изменяно от същия съд.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260057/19.07.2021г. по гр.дело № 842/2020г. по описа
на Районен съд-Горна Оряховица, в частта, в която е допуснат до съдебна делба
съсобствения на страните недвижим имот при равни права между тях, като ПРАВИЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес град
ГО, ул.“С“ № 24, вх.А, ет.1, ап.3, чрез пълномощник – адвокат Л.И., частна жалба против
Решение № 260057/19.07.2021г. по гр.дело № 842/2020г. по описа на Районен съд-Горна
Оряховица в частта относно определената привременна мярка по чл.344 ал.2 ГПК, като
НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА настоящото производство в тази му част.
ОСЪЖДА Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес град ГО, ул.“С“ № 24, вх.А, ет.1, ап.3 да
заплати на В. Р. Ц., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски в
размер на 400.00 /четиристотин/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС, а в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от Д. Г. Ц., ЕГН
**********, частна жалба и е прекратено производството по делото, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5