Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр.
Велико Търново, 24.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, първи състав,
в публично заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Административен съдия : Марияна Микова
при секретаря В. Г. като разгледа
докладваното от съдията Микова адм. дело
№ 807/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, и
сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал.5 от
Закона за социално подпомагане /ЗСП/ и чл. 9 и чл.10,ал.1,т.2 от Правилника за прилагане на
закона за социално подпомагане /ППЗСП/.
Жалбоподателят
О.В.Т.,ЕГН********** ***,
обжалва Заповед№2237/22.10.2014 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Велико Търново, потвърдена
с Решение № РДСП 14-85/03.11.2014 г. на директора на РДСП – Велико Търново. В
жалбата се сочи само и единствено ,че се обжалва решението на директора на
Регионална дирекция“Социално подпомагане „ – гр.Велико Търново, без изобщо да
се посочва какво точно се иска от съда и защо се обжалва това решение. В тази
връзка, съдът е указал на жалбоподателя Т., че следва да посочи
конкретните основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед, с която му
се отказва отпускане на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП, както и да ангажира
съответните доказателства в тази насока, включително такива, които
удостоверяват, че по отношение на него са изпълнени материално-правните
изисквания на чл.9 от ППЗСП - за отпускане на месечна помощ.
В хода на съдебното производство се
твърди, че отказът да се отпусне месечна помощ е незаконосъобразен, издаден при
допуснати нарушения на административната процедура и при формално тълкуване и
прилагане на материалния закон, без да се изследва действителното финансово и имуществено
състояние на жалбоподателя. Заповедта се оспорва е като постановена в противоречие
с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и потвърдителното решение.
В хода на съдебното производство О.Т.
поддържа жалбата си и макар да признава,че е собственик на капитала на
регистрирано по Търговския закон
еднолично дружество с ограничена отговорност – „Котик“ЕООД, моли съда да
отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне,при което административният орган да се съобрази с
обстоятелството защо и за какво е регистрирана фирмата на жалбоподателя.
Назначеният служебен защитник на
жалбоподателя адв. К.П. поддържа
жалбата, така както е депозирана от
жалбоподателя и моли същата да бъде уважена, като атакувания административен
акт бъде отменен като незаконосъобразен със законните последици от това. Като
допълнително основание за отмяна на
обжалваната заповед,с която е отказано отпускане на месечна помощ на О.Т.
адв. П. твърди,че същата е издадена в нарушение на чл.59, ал.2,т.4 от АПК, посоченото като основание за отказа да бъде отпусната исканата помощ не
съответства на фактическото положение,тъй като жалбоподателят не е регистриран
като едноличен търговец. Според служебния защитник на жалбоподателя, оспорвания
акт следва да бъде отменен и поради това, че при постановяване на същия
административния орган не е подложил на анализ всички доказателства и не е взел
предвид всички относими обстоятелства, за да прецени изпълнени ли са законовите предпоставки за отпускане на
месечна социална помощ, която да
гарантира задоволяване на основните жизнени потребности на лице, което не може
да задоволи същите само или с помощта на другиго, както и не се е съобразил с
обстоятелството,че регистрираната фирма от Т. не е източник на никакви доходи
за лицето. С оглед на изложените
доводи служебният защитник на О.Т. моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като
незаконосъобразна със законните последици от това.
Ответникът
– директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Т.С., оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да постанови
съдебен акт,с който да потвърди като законосъобразна обжалваната Заповед №
2237/22.10.2014г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане„ – гр. Велико
Търново. Аргументира се ,че оспорваният
акт е законосъобразен и че жалбоподателят е получил отказ за социално
подпомагане-месечна помощ по чл.9 от ППЗСП,тъй като както сам Т. признава в хода на съдебното производство,
същият е собственик на капитала на търговско дружество,което независимо от
това,че не развива дейност, представлява пречка, съгласно чл.10,ал.1,т.2 от
ППЗСП, за отпускане на исканата от О.Т. социална помощ
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на обжалване в настоящето производство
е Заповед№2237/22.10. 2014г. на директора на Дирекция“Социално подпомагане„-гр.Велико Търново, с която на О.В.Т. е
отказано отпускане на месечна помощ по
чл.9 от ППЗСП. Така издадената заповед е била обжалвана по административен ред
и с Решение№РДСП14-85/03.11.2014г. на Директора на Регионална дирекция“Социално
подпомагане“-
гр.Велико Търново така издаденото решение за отказ да бъде отпусна месечна
социална помощ по чл.9 от ППЗСП е потвърдено като законосъобразно. Самото решение, съдържащо отказа за отпускане на исканата от жалбоподателя
месечна помощ е съобщено на адресата на 27.10.2014г., видно от направеното надлежно удостоверяване
в самата заповед/л.8 от делото/. Недоволен
от така постановения отказ О.Т. е оспорил съшия пред Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане „ – гр.Велико Търново. От своя страна Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“- гр.Велико Търново, след като се е
запознал с жалбата и наведените в нея доводи е намерил същата за неоснователна
и е потвърдил като законосъобразна Заповед№2237/22.10.2014г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане„ – гр.Велико Търново.Това решение е съобщено на Т.
на 05.11.2014г.,което обстоятелство се установява от приложеното известие за
доставяне на пощенка пратка.Още на
датата на получаване на решението, с
което е потвърдена заповедта,с която се отказва отпускане на месечна помощ по
чл. 9 от ППЗСП О.Т. е оспорил заповедта,чрез административния орган,депозирайки
бланкетна жалба,чието съдържание се изчерпва с :“Оспорвам Решение на РДСП
№14-85/03.11.2014г. Следва изрично да бъде посочено,че предмет на съдебен
контрол е не актът на горестоящия административен орган,който в случая е директорът
на Регионалната дирекция“Социално подпомагане“ – гр.Велико Търново а
административния акт, който пряко и непосредствено засяга правата и законните
интереси на жалбоподателя ,а именно – Заповед №2237/22.10.2014г. на Директора
на Дирекция“Социално подпомагане“ – гр.Велико Търново, с която на Т. е отказано
отпускане на помощ по чл.9 от ППЗСП.
Настоящата
инстанция, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото доказателства, че О. В.Т.
е депозирал молба-декларация
с вх.№2237/02.10.2014г. пред Директора на Дирекция“Социално подпомагане „-гр.Велико Търново за отпускане на месечна
помощ на основание чл.9 от ППЗСП,като
към молбата-декларация
са приложени документи за установяване на законовите предпоставки за отпускане
на съответната помощ. От декларираните в
подадената молба-декларация данни се установява, че О. Т. е безработен
- регистриран в Бюро
по труда, разведен, живее в жилище, което
е собственост на родителите си, здрав.В
раздел ХІ от така подадената декларация Т. е декларирал , че е собственик на „КОТИК“ЕООД, като е допълнил, че фирмата е създадена с цел
жалбоподателят да може да кандидатства за субсидии.Отделно от това
непосредствено над подписа си на последната
страница от подадената молба декларация Т. собственоръчно е вписал, че от 6 месеца е на трудовата борса и че
няма никакво движимо и недвижимо имущество.
Във връзка с така подадената молба за отпускане на месечна социална
помощ по чл.9 от ППЗСП е извършена
проверка и е изготвен социален
доклад,като при извършената проверка и
въз основа на събраната служебно информация социалните работници са приели за установено, че О.Т. е на 35години, разведен без деца, в добро здравословно състояние,че няма
лица,на които да осигурява издръжка, че
няма доходи,че живее в жилище,собственост на родителите му,но че е много лоши
взаимоотношения с родителите си, но
и че е собственик на капитала и управител на „КОТИК“ЕООД.В заключение на така изготвения
социален доклад социалният работник е предложил
да се откаже отпускането на месечна парично помощ на основание чл.9 от
ППЗСП във вр. с чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП – молителят има регистрирана фирма по
ТЗ.
Въз основа на така изготвения социален доклад е издадена и оспорваната в настоящето
производство заповед, с която се отказва отпуска на месечна помощ по чл.9 от
ППЗСП именно поради наличие на пречка по смисъла на чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП.
В хода на съдебното производство О.Т. не оспорва факта, че е собственик на капитала и представляваш на „КОТИК“ЕООД и
че към момента фирмата продължава да
съществува. Твърди,че фирмата не осъществява никаква дейност и не реализира
никакви приходи.Отделно то това представя доказателства, че е регистриран като безработен,но не
получава обезщетение за безработица. Представя
и доказателства в подкрепа на твърденията си , че няма никакво движимо и недвижимо имущество и че живее в
жилище, което е собственост на родителите му заедно с тях. От представените
договор за индивидуално обслужване на задължени лица и клиенти от 08.05.2014г.,
както и от извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, се установява че Т.
е получавал хонорари през месец май, юни и юли във връзка с работата му по
сключения граждански договор и че извън
тези доходи няма други такива
При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи :
Жалбата , с която О.Т. е сезирал съда е
подадена от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и в законоустановения срок,поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по съществото, същата е неоснователна.Съображенията
на съда за това са следните :
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Издадената заповед е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК, от който произтичат отрицателни
последици за адресата.Оспорваният административен акт-Заповед№2237/22.10.2014г.
на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.Велико Търново е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, като е спазена предвидената в закона форма за валидност.
Оспорваната в настоящето производство заповед е издадена в хода на
административно производство по чл.13,ал. 2 от ЗСП и чл.28 от ППЗСП, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл.28 от ППЗСП административен акт -
заповед,с която се отказва отпускане на
исканата месечна помощ по чл.9 от ППЗСП.
Заповедта е изготвена при спазване на административно-производствените
правила - административният орган се е произнесъл след депозиране на молба -
декларация по образец жалбоподателя, към която са приложени необходимите
документи, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Обжалваният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл.59,ал.1 от АПК
и притежава изискуемите от чл. 59, ал.2 от същия кодекс реквизити. Следователно
не са допуснати процесуални нарушения, които да имат за последица
незаконосъобразност на така издадения административен акт.
Настоящият
съдебен състав намира,че с оглед съдържанието на преписката в хода на производството
по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени
нарушения и не е било нарушено правото на защита на Т. т.е не
са допуснати нарушения на административното производство,които да препятстват
съдебния контрол за материална законосъобразност на акта и да правят оспорвания
административен акт незаконосъобразен.
Така издадената заповед,с която е
отказано отпускане на месечна помощ на О.Т. е съобразена с приложимите материално-правни
разпоредби.
Посоченото в оспорваната заповед основание, за да бъде отказано отпускане на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП на О.Т. е наличието на пречка по смисъла на чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП.За да бъде отпусната месечна социална помощ задължително условие е лицето, което е поискало отпускане на такава помощ да не е регистрирано като еднолични търговци и да не са собственик на капитала на търговско дружество. В конкретния случай няма спор досежно обстоятелството, че О.Т. е собственик на капитала и представляващ „КОТИК“ЕООД. Следователно жалбоподателя не отговаря на законовите изисквания за отпускане на исканата социална помощ.Без значение за прилагането на чл. 10, ал.1, т. 2 ППЗСП е обстоятелството, какъв е размера на капитала и дали паричната вноска в капитала при регистрацията впоследствие е изразходена или е съхранена в лична спестовна сметка на едноличния собственик. С оглед безспорно доказаният факт, че оспорващият е собственик на капитала на
еднолично търговско дружество
и попада в приложното поле на чл.10,ал.1,т.2
от ППЗСП, както правилно е преценил административният орган,
правилно и законосъобразно, с оспорвания в това производство акт, му е отказано
отпускане на месечна социална помощ.
Що се отнася до твърдението, навадено от жалбоподателя, че
обжалваната заповед следва да бъде отменена , тъй като в мотивната част на
същата е вписано като основание да му бъде отказано отпускане на исканата
помощ, „че не отговаря на условията на
чл.9 от ППЗСП във вр. с чл.10,ал.1,т.2
от ППЗСП - има регистрирана фирма
по реда на Търговския закон като едноличен
търговец“, но че Т. не е регистриран като едноличен търговец,съдът намира този
довод за неоснователен. Дори и да се приеме,че е допусната известна неточност в
словесното описание на пречката за отпускане на исканата месечна
социална помощ по смисъла на чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП - Месечната
помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните
допълнителни условия: да не са регистрирани
като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско
дружество; - като
административния орган е вписал като основание наличието на регистрирана фирма
по реда на търговския закон,като грешно е изписал правно-организационната форма
на същата това не е нарушение от категорията на съществените,което нарушение да
прави обжалваната заповед незаконосъобразна и негодна да породи целените правни
последици. В хода на проверката от страна на административния орган за това
налице ли са законовите предпоставки за отпускане на исканата социална помощ е
установено посредством прилагане на
извлечение от Търговския регистър ,че заявителя О.Т. е едноличен
собственик на капитала и представляващ „Котик“ЕООД.Това обстоятелство наличие
на регистрираната фирма е заявено и от самия жалбоподател в депозираната от него молба декларация. В
хода на съдебното производство жалбоподателят отново явно и недвусмислено
заяви,че е собственик на капитала и представляващ „Котик“ЕООД и че не желае да предприеме действия за закриване
на фирмата, тъй като за учредяването й е заплатил 300-400лв, а и заради това,че
тази фирма е създадена, за да кандидатства с нея за получаване на субсидии по европейски
проекти за развиване на стопанска
дейност. Следователно няма никакъв спор между страните,че О.Т. има регистрирана
фирма по Търговския закон и че е едноличен собственик на капитала на
регистрираното еднолично дружество с ограничена отговорност,което е пречка да
му бъде отпусната исканата социална
помощ.както вече бе посочено при точно посочване на приложимата правна норма и
направеното словесно описание на пречката за отпускане на исканата социална
помощ – регистрирана фирма по търговския закон не е налице твърдяното съществено нарушение при издаване на
обжалваната заповед,което да прави същата незаконосъобразна и да налага
отмяната й само на това основание.
Неотносим към прилагането на разпоредбата е доводът, че дружеството не е работещо, че не е реализирало никакви приходи от момента на създаването си. Съдът следва да приложи закона. Съобразно приложимата правна норма, без правно значение , за да бъде отказано отпускане на месечна социална помощ , е дали фирмата е работеща, какви приходи е реализирала. Нормата на чл. 10, ал.1 ППЗСП е императивна и изключва по право регистрираните като търговци и собственици на капитал в търговско дружество физически лица от кръга на имащите право да получават социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2 от Закона за социално подпомагане.
Упражняването или не на реална търговска дейност не е обстоятелство, което да изключи приложението на нормата. За да е налице предпоставка за отпускане на социална помощ, е необходимо към момента на подаване на молбата лицето да няма регистрация като търговец и да не е
собственик на капитала на търговско дружество, а ако е имал такава регистрация, следва да е заличена в Търговския регистър. Оспорващият е
регистрирал еднолично
търговско дружество, което не е заличено, поради това е собственик на капитала
му и правото му да получава социално подпомагане е изключено. Ето защо, действайки при условията на
обвързана компетентност, административният орган точно е приел, че за
жалбоподателя не е налице отрицателното условие по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП и е
постановил законосъобразен отказ за отпускане на целева помощ.
Несъстоятелни
са и твърденията на жалбоподателя,че обжалваната заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна,тъй като при издаването й компетентния административен орган не е
обсъдил в съвкупност всички факти и обстоятелства,които са от значение за да се
установи следва ли на жалбоподателя да
бъде отпусната исканата социална помощ. На първо място следва да бъде ясно и
недвусмислено посочено ,че в конкретния случай административния орган действа при
условията на обвързана компетентност и след като в хода на проверката по
подадено заявление за отпускане на месечна социална помощ установи наличие на
пречка по смисъла на чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП е длъжен да откаже претендираната
социална помощ. На следващо място, при анализ на доказателствата, събрани в
хода на административното производство, а и в хода на съдебното производство, е
видно, че очевидно О.Т. успява да задоволи жизнените си потребности ,тъй като
живее в жилището на родителите си,не плаща никакви разходи за обитаваното
жилище,не дължи други му издръжка, не страда от заболяване,което да налага
ежемесечни разходи за лечение/ такива доказателства не бяха ангажирани въпреки
изричните указания на съда ,че е
необходимо такива да бъдат представени с оглед констатираното разминаване в данните в това отношение,вписани в
подадената молба-декларация за отпускане на помощта и тези декларирани пред
съда във връзка с искането за осигуряване правна помощ на жалбоподателя/.От
доказателствата по делото е видно,че макар и в минимален размер О.Т. е
получавал някакви доходи от работата си по граждански договор.Не на последно
място от изявленията на самия жалбоподател е видно,че същият е регистрирал
фирмата си с точно определена цел- получаване на субсидии о европейски
програми,но че до момента това не е станало т.е нещата във връзка с евентуални
приходи от европейски програми не са се случили по начина,очакван от
жалбоподателя.последното дава основание на съда да счита,че Т. има възможност
да работи и да получава доходи, но не желае да прави това,а би искал да работи
точно определена и високо платена работа. В заключение настоящият съдебен
състав счита, че административният орган да бе извършил допълнителен анализ на
всички събрани доказатетелства,което не е длъжен да прави при установяване на
абсолютна пречка за отпускане на исканата помощ,каквато е тази по
чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП, би достигнал до същия извод,че О.Т. може да задоволява
сам и с помощта на родителите си жизнените си потребности. Тук е мястото да
бъде посочено,че дори и да бе подал ново искане
за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП при наличието на
обстоятелство по смисъла на чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП – регистрирана фирма по
търговския закон – „Котик“ЕООД,на което дружество поискалия социална помощ е
едноличен собственик на капитала – отново би получил законосъобразен отказ за отпускане на такава социална помощ.
Обжалваната
заповед не противоречи и на целта на закона. Целта на ЗСП е различните социални
помощи да допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности на подпомаганите лица и семейства. Лицата, които са се регистрирали
като еднолични търговци или собственици на капитала на търговски дружества, по
презумпция упражняват трудова дейност и сами чрез труда си могат да задоволяват
нуждите си в обема на основните жизнени потребности - достатъчно храна, облекло
и жилище. Ето защо тези лица по презумпция са и извън кръга на имащите право на
социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2, ал. 3
от ЗСП, които по различни причини не могат сами чрез труда си да
задоволяват нуждите си в обема на основните жизнени потребности.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и следва да
бъде оставена в сила,а жалбата на О.Т.
като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Велико Търново, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на О.В.Т.,ЕГН********** ***, против Заповед№2237/22.10.2014г. на
Директора на Дирекция„Социално подпомагане”-гр.Велико Търново, потвърдена с
Решение№РДСП 14-85/03.11.2014 г. на директора на РДСП – Велико Търново.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Решението да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото,съобразно чл.138 от АПК
Административен съдия :