Протокол по дело №2625/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 651
Дата: 24 април 2023 г. (в сила от 24 април 2023 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20223100502625
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 651
гр. Варна, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20223100502625 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:39 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, редовно уведомен, представлява
се от адв. Д. Я., с пълномощно по делото.
Въззиваемият „ИНТЕЙК” ЕООД, редовно уведомен, представлява се
от адв. П. Г., с пълномощно по делото.
Въззиваемият „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД , редовно уведомен по
чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява.
Третото лице-помагач „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно уведомен по чл.
56, ал. 2 от ГПК, представлява се от управителя П. К..
АДВ. Я.: Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да бъде даден ход на делото.
УПРАВИТЕЛЯТ К.: Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото, предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 123/12.01.2023 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №269596 от 04.11.2022 г. на „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
1
София, жк Люлин 9 ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от
управителя П. К.Б., срещу Решение № 260391/09.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 16828 по описа на ВРС за 2020 г.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК ********* счита обжалвания съдебен акт за
недопустим, неправилен и незаконосъобразен. Като се позовава на
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ГПК, въвежда възражение, че искът не е
родово подсъден на районен съд, тъй като ищецът черпи твърдяното право на
титулярство от спогодба-анекс от 23.12.2014 г. с обща цена над 25 000 лева.
Счита, че е недопустимо да се води иск за установяване на факта титулярство
на вземане, както и да се атакува и оспорва чуждо гражданско
правоотношение, по арг. от чл.124, ал.3 от ГПК. Счита, че доколкото искът е
с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК и в закона няма предвидена
разпоредба, която да урежда право на иск за установяване на титулярство на
вземане, по подобен факт не подлежи на установяване от съда. На следващо
място се твърди, че правото на иск е погасено, тъй като първото съдебно
производство, образувано въз основа на правопораждащия факт – спогодба
анекс от 23.12.2014 г. е по искова молба от 11.02.2019 г., като ищецът не е
заявил, че със същата претендира сумата като частична от общото вземане в
размер на 299 148.15 лева, предмет на спогодбата. Настоява се, че правото на
ищеца на последващ иск, основан на същия правопораждащ факт, че
вземането му е по-голямо от претендираното с първоначалната искова молба
е погасено още след първия предявен иск на осн.чл.126, ал.1 от ГПК. Счита
се, че при твърдение за неизпълнение на насрещно задължение за предаване
на ИЛ, ищецът разполага с осъдителен иск. Позовава се на недопустимост на
решението предвид постановяването му по иск при наличие на изявление за
разваляне на договора, от който ищецът черпи права. Сочи, че решението по
установителния иск не е снабдено с изпълнителна сила. Твърди, че
правоприемството следва да е настъпило след издаване на ИЛ, по арг. от 429,
ал.1 от ГПК. По отношение на уведомлението за цесия се сочи, че същото не
е елемент от цесионния договор и наличието или липсата му не се отразява на
прехвърлителния ефект на сделката. Поддържа се възражението за
недействителност на договорите за цесия от 23.10.2014 г. и спогодба анекс от
23.12.2014 г. Настоява се за обезсилване на решението и изпращането му на
родово компетентния съд, както и като постановено по недопустим иск,
алтернативно за отмяната му с постановяване на ново по съществото на
спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК
********* гр. Варна депозира писмен отговор, в който развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че доколкото са предявени 36
обективно и субективно съединени искове, всеки на стойност по-малко от
25000 лева, то производството е подсъдно на районен съд. Настоява се, че
предявените искове са допустими, тъй като спора не е за установяване на
2
факт, а на титулярство върху вземане, чиято изпълняемост вече е установена с
изпълнителен лист, а съдът по същество ще се произнесе дали
облигационната връзка между Интейк ЕООД и КНМ Груп ЕООД е
прекратена/развалена. Поддържа се извода на съда, че когато цесионерите са
конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото
цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Настоява се за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на поставения от районния съд акт.
АДВ. Я.: Поддържам депозираната въззивна жалба.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
Няма да сочим други доказателства.
УПРАВИТЕЛЯТ К.: Считам, че жалбата е основателна на посочените в
нея основания.
СЪДЪТ докладва молба вх. 6686/15.03.2023 г. от „Интейк“ ЕООД,
ведно с приложено определение.
АДВ. Г.: Поддържам молбата.
АДВ. Я.: Имам искания за отводи На членове на съдебния състав, които
съм обективирал за удобство в писмена молба, ако така ще бъде по-удобно на
съда да ги систематизира и анализира. Исканията ми са за отвод на
председателя и докладчик на настоящия състав съдия Светлана Тодорова. На
същото основание и със същите мотиви отправям искане за отвод на съдия
Хекимова, тъй като тя също е участвала при формиране на становище по
значими за делото въпроси по реда на въззивния контрол на определението на
първоинстанционния съд по подсъдността.
Нямаме абсолютно нищо против състава, но в случая членове от
съдебния състав са разгледали въпроса относно родовата подсъдност, който
ни е и основна защитна теза относно допустимостта на иска във въззивната
жалба. Поизнасянето е по въззивно частно гражданско дело № 2862 по описа
на ВОС за 2021 г. Определението е № 4501/20.12.2021 г.
Развил съм и мотиви, свързани с образуваното вече тълкувателно дело
№ 1/2023 г. на ОС на ГТК на ВКС във връзка с въпроса следва ли съдия по
делото да си направи отвод, ако вече е разгледал въпроси и доказателства,
релевантни за крайния изход на спора по делото. Считам, че членове на
настоящия състав са гледали не едно, а редица производства, в които
основните доказателства, основните възражения, основната защитна теза на
доверителя ми вече е била предмет на разглеждане по съдебен ред, най-вече
спогодба анекс от 23.12.2014 г., която считаме за основопораждащия факт за
исковата ни претенция.
Това са накратко мотивите ми.
Ако позволите да ви представя молба с подробно изложение на
мотивите. Представям копие от молбата и за въззиваемия.
Ако не бъде прието възражението ми, нямам възражения по доклада и
3
нямам допълнителни искания.
АДВ. Г.: Молба за отвод с подобно изложение беше представена и по
-ри
въззивно гражданско дело № 383/2023 г. на ВОС, ТО, 2 въззивен състав.
Считам същата за изключително неоснователна. Първо, въпросните 36 бр.
вземания, предмет на настоящото производство не са разглеждани от
настоящия състав и от никой друг състав, те тук са заявени за втори път, а
разрешаването на други, различни от тези 36 вземания, не представлява
основание за отвод. Това, че настоящият състав е разглеждал идентични дела,
не е основание за отвод.
По отношение на първата част от молбата за отвод, считам, че въпросът
за родовата подсъдност е окончателно разрешен с въззивното определение и
той не подлежи на разрешаване, той е процесуално-правен такъв, а
настоящият състав не е взимал абсолютно никакво становище по нито едно от
доказателствата по делото във връзка с оспорването подсъдността на
настоящото дело.
УПРАВИТЕЛЯТ К.: Госпожо Председател, аз считам, че въпреки това
са налице основания за отвод на двама членове от състава - съдия Светлана
Тодорова и съдия Цветелина Хекимова. Считам, че е основателна молбата на
„Пи Маркет“, тъй като делото е тръгнало с предявена исковата молба от
ищеца, която е депозирана във Варненски районен съд. Варненският районен
съд е прекратил съответно делото и го е изпратил по подсъдност на
Варненския окръжен съд и настоящият състав се е произнесъл по въпроса за
родовата подсъдност. Считам, че това е основание за отвод на двама членове
от състава на посочените основания от г-н Я., процесуален представител на
„Пи Маркет“. Освен това, считам, че е налице основание за отвод, тъй като
„КНМ Груп“ е участвало като подпомагаща страна по редица такива
производства и съставът се е произнасял по абсолютно всички доказателства
– по развалянето на договорите на ищеца, които е представило дружеството и
всъщност съдът вече е предубеден, той е взел становище по тези факти и
считам, че са налице основания за отвод. Абсолютно всички доказателства,
които третото лице е представило са били разглеждани и са били вече
предмет на обсъждане вече от настоящия състав.
АДВ. Я.: По отношение на съдия Хекимова установихме, че следва да
поискаме отвод днес, защото тя не беше в съдебния състав по предното
заседание, а по отношение на докладчика на състава – между първо заседание
по делото, което мисля беше още през февруари и днес.
Аз разбирам кой е въззивният състав, когато получавам определението
за насрочване на настоящото производство, а в предно заседание не беше
даден ход на делото, за да направя искания за отводи. Делото не беше тук и
нямаше как да наведа твърдения? Фактите, които цитирам са в кориците на
делото, включително движението на частната жалба.
След първо заседание проверих дали има съвпадение на съдиите,
разглеждали тези въпроси.
4
УПРАВИТЕЛЯТ К.: Госпожо Председател, аз това го установих преди
4 дни буквално.
СЪДЪТ, по заявеното в днешно съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивника искане за отвод на членове на състава – съдия
Тодорова и съдия Хекимова, счита следното:
Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, на които се позовава
процесуалният представител на въззивника, се ограничава участието на съдия
по делото, който е взел участие при решаване на делото в друга инстанция
или относно когото съществуват други обстоятелства, пораждащи
основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Действително съдиите са участвали в произнасянето по акта,
постановен по въззивно частно гражданско дело № 2862/2021 г. по описа на
ВОС Действително съдиите са участвали и в произнасянето по други подобни
спорове.
По отношение на участието в произнасянето по акта, установен по
въззивно частно гражданско дело № 2862/2021 г., съдиите считат, че
произнасянето касае процесуален въпрос по движението на делото, а не е по
същество на спора.
По отношение на възражението по т. 6 от чл. 22, ал. 1 ГПК, съдиите
считат, че участието им в произнасянето по други идентични спорове не може
да представлява основание за отвод, доколкото в настоящото производство е
налице вероятност от коментиране на други представени доказателства –
писмени или гласни, които биха могли да формират разнопосочни изводи от
тези, с които са се произнасяли по други дела, страни по които са участвали
въззивника или въззиваемите в настоящото производство, предвид на което
съдия Тодорова и съдия Хекимова считат, че по отношение на тях не
съществуват сочените основания по т. 5 и по т. 6 от чл. 22, ал. 1 от ГПК за
отвод по настоящото дело, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на въззивника за отвод на членове на състава – съдия Тодорова и съдия
Хекимова по чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.
АДВ. Я.: Представям за справка на съда решение на Софийски градски
съд по идентичен спор между страните.
УПРАВИТЕЛЯТ К. : Госпожо Председател, представям Решение на
Софийски районен съд, невлязло в сила и искам Варненски окръжен съд да
вникне как Софийски районен съд е провел изследване на направено
възражение по чл. 40 от ЗЗД, как съдът е развил мотивите си.
АДВ. Я.: Други доказателства няма да соча.
АДВ. Г.: Представям списък с разноски и договор за правна помощ,
5
които са в минимален размер, съгласно цената на иска. Други доказателства
няма да соча.
УПРАВИТЕЛЯТ К.: Други доказателства няма да соча.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА към корица на делото за сведения на съда представения от
процесуалния представител на въззивника „Пи Маркет“ ЕООД препис от
решение № 227/13.01.2023 г. по в. гр. д. № 8298/2021 г. по описа на СГР, ГО,
II-Д въззивен състав, както и представения от управителя на третото лице-
помагач препис от Решение № 20084011/20.03.2023 г. по гр. д. № 28282/2020
-ти
г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 64 състав.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Я.: Почитаеми окръжни съдии, за съжаление считам, че основният
въпрос от нашата защита, свързан с абсолютната процесуална предпоставка
родова подсъдност вече е разрешен. В тази връзка е разрешен и въпроса
относно касационното обжалване на бъдещото решение по чл. 280, ал. 3 от
ГПК, което намирам за неправилно и недопустимо. Във връзка с останалите
наведени възражения, Ви моля да ми дадете срок за писмена защита, тъй като
напреднахме с времето.
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, да ни
присъдите съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК и да ми дадете кратък срок за писмена защита, където
подробно да изложа наведените възражения в днешно съдебно заседание,
както и да приложа съдебна практика на Софийски градски съд, която е
постановена и в полза на „Интейк“ ЕООД, която оборва представената от
насрещната страна. Моля Ви за решение в този смисъл.
По отношение на абсолютната предпоставка за родовата подсъдност на
настоящото производство, с изрична молба съм представил съдебна практика
на ВКС, който е изследвал същия въпрос, но за 16 бр. вземания, съответно
според мен е прието там и правилното становище, че са налице 16 броя
обективно субективно съединени искове, всеки на цена под 5 000 и под 20 000
лв., които не подлежат и на касационно обжалване, т.е. по никакъв начин
правото на защита на въззивника не се ограничава с това дали настоящото
дело ще се гледа от Окръжен съд – Варна като първа или като въззивна
инстанция.
УПРАВИТЕЛЯТ К. : Уважаеми окръжни съдии, ще кажа само няколко
неща. Аз се съгласявам със становището на адв. Д. Я.. Считам, че изначално
6
просто е объркано и по отношение на подсъдността искам да кажа само
няколко неща. Считам, че въпросът по подсъдността намира разрешение в чл.
118 и чл. 122. Когато Районен съд - Варна е изпратил делото на ВОС по
подсъдност, аз считам, че ВОС е длъжен да приеме делото, а ако прецени, че
делото не му е подсъдно, да повдигне препирня за подсъдност, което
съгласно нормата на чл. 122, когато между два съда се повдигне препирня по
подсъдност, се разрешава от по-главния по степен съд. В този смисъл това
производство, което се е развило като спор за подсъдност между съд и ищец е
абсолютно незаконосъобразно и противоречи на систематичното тълкуване на
нормата на чл. 119, ал. 4 от ГПК, където е казано, че право на възражение за
подсъдност на делото има само ответника по делото с отговора на исковата
молба и в този смисъл така проведено производство за подсъдност
практически отнема правото на ответника да вземе становище по
подсъдността, което е недопустимо. Аз считам, че този ред съд и ищец да
спорят за подсъдност е недопустимо. В закона - чл. 121 е записано, че с право
да повдигне спор за подсъдност може да направи заинтересованата страна. В
случая обаче ищецът по делото не е заинтересована страна. Заинтересована
страна е ответникът и това е посочено в разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК.
Аз не виждам какъв е правният интерес на ищца да обжалва определението на
ВРС, който един вид казва, че иска ВРС да му разгледа делото, за да може
ВОС да му е последната инстанция. В този смисъл аз вече се съмнявам в
безпристрастността на самия съд, като се има предвид, че и същият състав се
е произнесъл по определението, с което е върнато на ВРС това дело. Считам,
че ответникът участва в един нагласен процес.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на страните
да представят писмени бележки в 10-дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:11
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7