№ 926
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. П.А
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П.А Гражданско дело №
20211110157654 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че П. М. П. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 543,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата от 61,22 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.08.2019г. до
07.05.2021 г., за сумата от 29,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,08 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.07.2018г. до
07.05.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – гараж, находящ се в гр. София,
общ. Люлин, ул. „Едисон“ № 6, аб. № 31489, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.06.2021г. по ч.гр.д. № 34186/2021г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Ответникът П. М. П. е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца. Оспорва
представените по делото извлечения по сметки при твърдения, че не удостоверяват
1
подлежащи на изпълнение вземания и не съдържат данни относно възникването им.
Поддържа, че не е посочена начислената за отделните периоди лихва. Счита, че
извлеченията от счетоводните книги не съдържат изискваните от закона реквизити.
Позовава се на изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД е заявило, че не извършва дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него ответника, по силата на което е
престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили
обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния
срок.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и
съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен
и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да
бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
2
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
В настоящия случай при дължимо от ищеца пълно и главно доказване, не се
установява твърдяното облигационно правоотношение между страните с предмет
доставка на топлинна енергия през исковия период. Видно от представен по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том I, дело № 26/2009г. /лист 15/ на
26.06.2009г. Мако П. П. и Любка Александрова П.а са дарили на сина си П. М. П.
следния свой съсобствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„Едисон“ №6, с площ от 123 кв.м., заедно с гараж с площ от 16 кв.м., заедно с таванско
помещение с площ от 25 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и съответното право на строеж върху мястото, заедно с 157/500 ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 500 кв.м., представляващо УПИ IV-938, от кв. по
регулационния план на местността „Гео Милев“, гр. София. В нотариалният акт е
посочено, че дарителката Любка Александрова П.а си е запазила правото на ползване
върху описания имот пожизнено и безвъзмездно. Лицето, на което е учредено вещно
право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика – владее и ползва
вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице потребява
доставената до имота топлинна енергия и именно то следва да е задължено да я
заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от
правата си да владее и ползва вещта, поради което и не следва да отговоря за разходите
за консумирана топлинна енергия в имота.
В закона за собствеността, законодателят е уредил хипотезите на прекратяване
на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 от ЗС, както следва: 1.
със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок; 2. с прекратяването
на ЮЛ ползвател, ако не е установен по-кратък срок; 3. с погиването на вещта и 4. ако
не се упражнява в продължение на 5 години, 5. както и при сливане на качеството на
ползвател и това на собственик.
По настоящото дело не са представени доказателства запазеното в полза на
Любка П.а право на ползване, да е било прекратено на някое от предвидените в закона
3
основания. Тези изводи на съда не се разколебават включително от съдържащия се
върху представения нотариален акт за дарение запис с ръкописен текст, че дарителката
П.а е починала, доколкото не са ангажирани писмени доказателства, установяващ
посоченото обстоятелство.
Предвид гореизложеното, с оглед липсата на пасивна материалноправна
легитимация на ответника, предявените спрямо него искове следва да се отхвърлят
като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Пълномощникът на ответника претендира разноски на основание чл. 38 от
ЗА за исковото производство. В практиката се приема, че за да е налице предвиденото
в чл.38, ал.2 ЗА основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото в производството процесуално
представителство, достатъчно е адвокатът да представи сключен със страната договор
за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на
някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА. В настоящия случай адв. С. е представила
единствено списък с разноски по чл.80 ГПК, в проведеното осз от 15.12.2022г., видно
от който претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА, като
пълномощник на Димитринка Любенова Николова, т.е. на лице различно от ответника
по настоящото дело. Следователно съдът намира, че не са доказани основанията за
присъждане на претендираното от адвоката възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу П. М. П., ЕГН
**********, с адрес гр. София, общ. „Люлин“, ул. „Едисон“ № 6, етаж 2, искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания, а именно: сумата от 543,56 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на
вземането, за сумата от 61,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.08.2019г. до 07.05.2021 г., за сумата от 29,50
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на
вземането, и за сумата от 5,08 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 01.07.2018г. до 07.05.2021г., които суми касаят
топлоснабден имот – гараж, находящ се в гр. София, общ. Люлин, ул. „Едисон“ № 6,
аб. № 31489, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
29.06.2021г. по ч.гр.д. № 34186/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Решението е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5